МОТИВИ към Решение № 195 от
06.02.2020г. по АНД 7120/2019г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.
С Постановление от 12.11.2019г. Районна прокуратура –
Пловдив е внесла предложение Х.И.Й. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А
от НК за това, че на 12.06.2019г. в гр.Пловдив, макар и като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си противозаконно е присвоил чужди движими вещи
- един брой мобилен телефон марка «Леново « модел «К33а48», ведно с карта с мобилен
номер на мобилен оператор А1 на стойност
120 лева - собственост на В С И от гр. Пловдив, които владеел, като деянието
представлява маловажен случай- престъпление
по чл.206 ал.5 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал. 1 т.4 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага Й. да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
„обществено порицание”, ориентирана към минимума.
Обвиняемият Х.И.Й. се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Същият лично и чрез защитника си адв. М. моли за
минимално наказание.
Съдът, въз
основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна
страна следното
Х.И.Й. е роден
на ***г***, б, български гражданин, неженен неосъждан, с основно образование,
ЕГН: **********.
Свидетелят В С И бил собственик на мобилен апарат
марка „Леново“ ,модел К33а48“. Той предоставил вещта, ведно с карта с мобилен номер ….. от мобилен оператор
А1 на сина си-свидетелят С.И., за да си служи с него по предназначение. На
12.06.2019г. около 19.40ч. свид. С.И. се прибирал към дома си, находящ се в гр.
Пловдив, ж.к.“Т.“. Пред бл. в ж.к. “Т“ го спряло непознато за него момче, което
му се представило с името Х.И.. Последният попитал свид. С.И. дали има в себе
си мобилен апарат и след като получил от него положителен отговор, го помолил
да му го предостави за кратко време, тъй като му се налагало да проведе важен
разговор. С.И. извадил от чантичката си мобилен апарат марка „Леново“, модел „К33а48“,
ведно с карта с мобилен номер …. и го
подал напълно доброволно на обв. Х.Й., за да проведе разговор. След това Й.
набрал непознат за свид. И. номер и провел разговор, като двамата със свидетеля
вървели в посока към парка „Лаута“. С.И. вървял след обв. Й. на разстояние от
около два метра, като не чувал какво говори. След това Й. провел още един
разговор, като започнал да върви
по-бързо и в един момент започнал да тича в посока блок № в ж.к.“Т.“ в гр. Пловдив. Свид. С И също
тръгнал да след него, но не успял да го достигне. За обв. Х.Й., който до този
момент той не познавал, заявил че изглеждал около 180м. на ръст, със слабо
телосложение, къса черна коса на възраст около 18 години, облечен с черна
тениска и тъмни къси панталони. След това свид. С.И. се прибрал в дома си и
съобщил на баща си- свид. В.И. за случилото се. Още същия ден свид. В.И., като
собственик на вещта, подал заявление до
Пето РУП-Пловдив, за това че на същата дата мобилния телефонен апарат ведно със
СИМ карта са били противозаконно присвоени, към момент в който те са били във
владението на сина му-свид. С.И. и същият ги предоставил на непознато за него
лице, което в последствие отказало да ги върне. В хода на досъдебното
производство е било извършено разпознаване с лица, при което на така
представените на свид. С.И. четири лица, сред които и Х И.Й. под № 2, е посочил именно обв. Х. Й, като автор на
противозаконно присвоения му на 12.06.2019г в гр. Пловдив мобилен телефон марка
„Леново“ модел «К33а48», ведно с карта с мобилен номер на мобилен оператор А1.
В хода на разследването са били изготвени искания до
ПРС за издаване на разпореждане за достъп до данни за трафика по реда на
чл.159а, ал.1 от НПК и съответно приложени писмени справки от всички мобилни
оператори. От тях се установява, че от инкриминираната дата до 19.06.2019г.
инкриминирания мобилен телефонен апарат се използва със СИМ карта регистрирана
на името на К Ч. Пред оперативните служители той е заявил, че на неустановена
дата в средата на месец юни 2019г. е закупил мобилния телефонен апарат от
непознато за него младо момче на видима възраст около 16 години, като това
станало в района на автогара „Родопи“ в гр. Пловдив. Непознатото за него момче
му го предложило за продан за сума в размер на 10лв. В края на месец юли Ч. продал
този мобилен телефонен апарат на свидетеля С А. Последният потвърждава, че
действително на неустановена дата през месец юли 2019г. закупил от К Ч. мобилен
апарат марка „Леново“, като с Протокол за доброволно предаване той предал за
нуждите на досъдебното производство предмета на престъплението.
В хода на разследването е била назначена и изготвена
стоково-оценъчна експертиза, която дава заключение, че стойността на
инкриминираните вещи - мобилен телефон марка «Леново « модел «К33а48», ведно с карта
с мобилен номер 0 на мобилен оператор А1 възлиза на общо 120лева.
С оглед непълнолетието на извършителя Х.И.Й. по досъдебното
производство е била назначена и съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на
същата е установило, че Х.И.Й. не страда от психично заболяване. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период от време. По време на деянието той не е действал по
увлечение или лекомислие.
Приложената по делото характеристична справка от ИДПС за
Х.И.Й., установява че криминологичната прогноза за него е неблагоприятна. Счита
се, че обикновените възпитателни мерки не са в състояние да окажат трайно
въздействие върху него.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин преди всичко от обясненията на обвиняемия Х.И.Й.,
както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели С В И., В С И., Й И.А С, С Н А, както и от приложените по делото писмени
доказателства- заключение на съдебно-психологична експертиза, справки
от мобилни оператори, протокол за доброволно предаване, протокол за
разпознаване на лица, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, находящи се по дознанието.
Съдът напълно кредитира обясненията на обвиняемия и показанията
на горецитираните свидетели, които намира за посочените гласни доказателства за
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си,
отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства.
Всички те по един последователен и убедителен начин
пресъздават събитията, на които са станали преки очевидци, като по този начин
пряко установяват извършените противоправни действия, а от друга страна и
самоличността на реализиралото ги лице, а именно обв. Й..
Настоящият състав изцяло се доверява на заключенията
на изготвените по делото съдебно-психологична и стоково-оценъчна експертизи,
които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани и компетентно изготвени
с необходимите специални знания и умения, в съответствие с материалите по
делото.
При така установената по безспорен и категоричен начин
фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият Х.И.Й. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206 ал.5 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал. 1 т.4 от НК, тъй като на 12.06.2019г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си противозаконно е присвоил чужди движими вещи - един брой
мобилен телефон марка «Леново « модел «К33а48», ведно с карта с мобилен номер ….
на мобилен оператор А1 на стойност 120 лева - собственост на В С И. от гр.
Пловдив, които владеел, като деянието представлява маловажен случай.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено. Той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Й. е бил съвсем наясно, че присвоява чужди
движими вещи, без съгласието на владелеца им – свид. И..
Съгласно трайната практика на ВКС преценката за
"маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е
от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения,
разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. Такъв извод следва да бъде направен
и в настоящето производство на базата на съвкупната оценка на всички релевантни
обстоятелства, за всеки отделен случай. / Тълкувателно решение № 113 от
16.ХІІ.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК на ВС на Р. България, Решение № 119 от
31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г., ІІІ н. о., НК Решение № 88 от
16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г, II н. о., НК, Решение № 79 от
19.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 719/2009 г, ІІ н. о., НК, Решение № 20 от
27.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 655/2009 г., ІІІ н. о., НК/, като обществената
опасност следва да преценява както от гледна точка на самото деяние, така и
тази на самия извършител. /Решение № 237 от 4.V.1971 г. по н. д. № 192/71 г., I
н. о./.
В конкретния случай се касае за вещ със сравнително ниска
стойност - 120 лв. В този смисъл е и
практиката на ВКС, като в редица решения висшата съдебна инстанция е приемала,
че това обстоятелство, при наличието и на други критерии обосновава извода за
маловажност на случая. От друга страна поделото отсъстват данни за други
противоправин прояви на непълнолетния Й..
За извършеното от обвиняемия Й. престъпление по чл.
206 ал.5 вр. ал.1 вр. чл. 63 ал. 1 т.4 от НК, се
предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години, видно от приложеното
свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и не са налице
причинени с деянието съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че Х.И.Й. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“. При индивидуализация вида на така посоченото наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото – ниската степен на обществена опасност
на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се
установяват. С оглед на така изложеното, както и семейното и социално състояние
на обвиняемия, най-справедливо е на Х.И.Й. да се определи и наложи именно посоченото наказание.
На основание чл.52 от НК
така наложеното на обвиняемия Х.И.Й. наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“ следва да
се изпълни чрез прочитане на настоящото решение
по местонахождението му – гр.Пловдив, ул.“Д Ц“ № ”.
В хода на досъдебното производство са били направени
разноски за съдебно-психологична и стоково-оценъчна експертизи в размер от 244.80 лева. С оглед признаването
на обв. Й. за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.189 ал.3
от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на
ОДМВР гр. Пловдив.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.