№ 3006
гр. Бургас, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20222120104104 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Р. Ц. срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ЕИК ***, с която иска
от съда да признае за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 2/29.04.2022 г. на
работодателя, да отмени заповедта за уволнението и да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „***“.
Ищецът сочи, че със заповед № 2/29.04.2022 г., връчена му на същата дата, му е
наложено наказание „уволнение“ и считано от 01.05.2022 г. трудовото му правоотношение е
прекратено. Като основание за уволнението били посочени разпоредбите на чл. 190, ал. 1, т.
7 от КТ, чл. 187, ал. 1, т. 10 във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов ред в
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, и чл. 188, т. 3 от КТ. Длъжността, която ищецът изпълнявал
към момента на уволнението съгласно трудовия му договор била „***“ в комплекс
„Транспорт и съхранение на нефтопродукти и пристанищен терминал „***“, парк за суров
нефт/1. На първо място оспорва като незаконосъобразно наложеното дисциплинарно
наказание поради допуснати нарушения на процедурата, предвидена в КТ, а освен това и по
същество- поради противоречие с материалния закон.
Твърди, че при провеждане на процедурата по налагане на оспореното
дисциплинарно наказания са допуснати нарушения на чл. 192, ал. 1 от КТ, на чл.193 от КТ и
на чл. 195, ал. 1 от КТ. На първо място сочи, че от съдържанието на издадената заповед не
ставало ясно кое длъжностно лице, в какво качество и въз основа на какви правомощия е
действало от името на работодателя при провеждане на дисциплинарното производство. На
1
следващо място твърди, че преди налагане на оспореното наказание, работодателят не му е
поискал обяснения, нито го е изслушал, относно сочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина. Заявява, че искането за даване на обяснения се основавало на
документи, с чието съдържание ишеца не бил запознат. Възражението за допуснати
нарушения на чл. 195, ал. 1 от КТ се мотивира с липсата на ясни мотиви в оспорената
заповед. В заповедта като причина за уволнението било посочено писмо № вътр.0061-500-
01-22.03.2022г., което не му било известно. Не били ясно изложени фактическите основания
на заповедта, като не ставало ясно с кое свое поведение и действие ищецът е нарушил свои
служебни задължения.
По същество се оспорват като неверни изложените в заповедта фактически
основания, като се твърди несъответствие между поведението на ищеца и сочения
вредоносен резултат, и свързващата ги причинно – следствена връзка. Заявява, че в
оспорваната заповед са посочени неверни факти и обстоятелства, които не кореспондират с
установеното от свидетели и от медицински документи. Твърди, че на процесната дата
13.03.2022 г. преди да започване изпълнението на служебните си задължения е бил
провокиран неправомерно от служителя К. С., който от своя страна в нарушение на
правилата бил напуснал работното си място. В резултат на това пререкание ищецът бил
претърпял травми в областта на гръдния кош и средна телесна повреда – счупване на части
на костите на предмишницата. Въпреки тези наранявания, за да не бъде нарушаван работния
процес, ищецът продължил да изпълнява трудовите си задължения в този и в следващите
дни. Поради това счита, че с поведението си не само не е нарушил работния процес, но
предвид проявеното от него отношение към работата, изложеното в заповедта основание не
съответствало на наложената дисциплинарна мярка.
На следващо място ищецът заявява, че не са му известни разпоредбите от
Правилника за вътрешния трудов ред, за които в заповедта се сочи, че били нарушени.
Вътрешните актове в предприятието били изменяни в годините и задължение на
работодателя е да запознава служителите си с тяхното съдържание.
Наложеното наказание се оспорва като несъразмерно тежко на описаното
нарушение. В заповедта не били посочени обстоятелствата, имащи значение за определяне
на най- тежкото наказание, което възпрепятствало преценката на съда при осъществяването
на съдебен контрол върху преценката за избор на наказание.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество – работодател е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения за
законосъобразно проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца.
Твърди се, че за конкретно извършеното нарушение работодателят е поискал обяснения от
работника – първо такива били взети преди образуване на производството от прекия му
ръководител и втори път, след образуване на същото, за доизясняване на причините за
извършеното. Дадените от работника писмени обяснения били приложени към трудовото му
2
досие. Твърди, че при определяне на наказанието били взети предвид дадените обяснения,
както и останалите известни доказателства по случая, но работодателят нямал задължение
да ги обсъжда в заповедта. Оспорва се като несъстоятелно и твърдението за немотивираност
на издадената заповед за дисциплинарно наказание. В същата били конкретно посочени
допуснатите нарушения (време, дата и място), както и техният автор (в случая Д. С.). По
изложените съображения, ответникът счита, че при провеждане на дисциплинарната
процедура не са допуснати сочените от ищеца нарушения. По същество, ответникът сочи, че
спорният въпрос в производството е дали е налице твърдяното от работодателя нарушение
на трудовата дисциплина от страна на ищеца и налице ли са предпоставките на закона за
налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание –уволнение. В тази връзка се излагат
съображения, въз основа на които работодателят приема, че осъществената „груба
физическа агресия“, т.е. побоя на работно място представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина, дори и изрично да не е посочено в ПВТР. Това е така на първо място
предвид местоизвършването на нарушението (място със завишени изисквания за
безопасност при работа). Освен това чрез нарушението било накърнено достойнството и
телесната неприкосновеност на другия служител - К. С., и му били създадени пречки за
нормалното приключване на работния му ден при упражняване на трудовите му функции.
Излагат се подробни съображения относно правилната оценка на тежестта на нарушението
от работодателя. Заявява се становище за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1 т.2 от КТ
предвид неговата обусловеност от иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и също ангажира
писмени и гласни доказателства.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определението си по чл. 140 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че до 01.05.2022 г. ищецът Д. С. е работил на
длъжност „***“ в комплекс „Транспорт и съхранение на нефтопродукти и пристанищен
терминал „***“, парк за суров нефт/1.
Не се спори, че със Заповед № 2 от 29.04.2022 г., издадена от Р. Г. на длъжност
***, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. От съдържанието на процесната
заповед се установява, че със същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187,
ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния трудов
ред.
В заповедта са изложени следните причини за уволнението, представляващи
фактическите основания на заповедта: При започване на работа по график на 13.03.2022 г.
около 07. 00 часа, в съблекалнята на пристанищния терминал „***“ Д. С. участва в груба
3
физическа саморазправа с неговия колега К. С. /също изпълняващ длъжността „***“/, малко
преди краят на работното време на нощната смяна на последния. Допуснати били прояви на
груба физическа агресия на работното място – удряне с юмруци по главата, при което С.
пада по стълбите и си удря главата, в резултат на което е причинена рана в областта на
главата, кръвонасядане и оток по лицето, охлузна рана и зачервяване на кожата по лявата
китка, болки в главата и лявата ръка , замаяност, отпадналост, съгласно съдебномедицинско
удостоверение № 84/2022 г., издадено от ординатор в отделението по съдебна медицина в
МБАЛ – Бургас, създавайки пречки на С. да завърши нормално работния си ден -
нарушение на чл. 126, т. 10 от КТ и т.4.1.2.20 от Правилника за вътрешния трудов ред/.
Наред с това е изложено, че е допуснал нарушение на установените в
дружеството етични норми на поведение и трудова дисциплина, неспазвайки изискванията
на т.4.1.2.42 от Правилника за вътрешния трудов ред /“да се познава Кодекса за делова етика
и Правилата за корпоративна култура на нефтената компания, като при изпълнение на
служебните си задължения да се ръководи и да спазва служебните си задължения, да се
ръководи и да спазва възприетите ценности, принципи и норми“/. В заповедта е посочено, че
от дадените писмени обяснения е видно, че липсва критична самооценка на работника,
както и съзнание, че личното му поведение по време на работа засяга климата на работната
обстановка, рефлектирайки косвено и върху цялостния работен процес.
По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/, както и
документите от папка „Персонал и корпоративна култура“. Съгласно т.4.1.2.20 сред правата
и задължения на работниците и служители фигурира и задължение да се грижат за
собствената си безопасност и тази на лицата, които могат да пострадат от техните действия
и бездействия.
От представеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение №
90/2022 г. се установява, че С. бил прегледан по негово желание на 16.03.2022 г., като при
прегледа му Д-р Ш. установява, че лицето има силно изразен оток в областта на лявата китка
и долната трета на лявата предмишница, с ограничения на движенията на ръката и силна
болезненост, без да има други видими белези на травматично увреждане. По данни на
прегледания той е пострадал вследствие на действията на негов колега, който го бута, а той
пада на земята на лявата си ръка. Резултатът от образното изследване е показал фрактура на
партис дисталис, което налага имобилизация от 30 дни. В заключение лекарят посочва, че е
налице счупване на лява лакътна кост – увреждане, което причинява трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за срок от 10-12 седмици /при обичаен ход на
оздравителния процес/, като полученото нараняване може да се получи от деянието, описано
от пострадалия.
Ищецът представя подадена от него жалба до Районна прокуратура Бургас
срещу К. С. вх. №3238/2022 г. за извършване на проверка с оглед данни за евентуално
осъществен състав на престъпление.
Жалба до ОД на МВР е подадена и от другия участник в инцидента – К. С., по
повод на която е образувана преписка с вх. № 3574/2022 г., изискана и приета като
4
доказателство по делото. С Постановление от 28.03.2022 г. на прокурор при Районна
прокуратура Бургас е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за
престъпление от общ характер и производството по преписката е прекратено.
Представени са като доказателство писмени обяснения, дадени от ищеца в
хода на дисциплинарната процедура, съответно на 25.03.2022 г. и на 04.04.2022 г.. В същите
се излага, че докато ищецът е бил в съблекалнята, където се преобличал, дошъл К. и
започнал да се заяжда с него. С. го помолил да го остави на мира и се обърнал с гръб, за да
продължи да се преоблича. Изведнъж почувствал удар в гърба си, който бил неочакван и
силен и той паднал с лице на пода, като при падането за да омекоти удара, ударил ръката си,
като почувствал силна болка в нея. Изправил се и се обърнал към К. и го попитал защо го е
ударил. К. отново започнал да го удря, като за да се предпази С. го прегърнал и в резултат и
двамата паднали на пода. В същият момент дошли колегите им – Г. М. и С. С. и ги
разтървали. С. изпитвал силни болки в ръката, поради което я поставил под течеща студена
вода, а С. продължил да върви след него и да му казва, че ще види какво ще се случи. След
това влязъл в операторната, където влязъл и К. и отказвал да си тръгне, въпреки, че смяната
му е свършила, но С. не му обърнал повече внимание. С. постоял известно време и после се
тръгнал.
По делото се установява, че със заповед от 29.04.2022 г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на другия работник – К. С. със същите
съображения, както и в процесната такава. В дадените от С. обяснения се твърди, че той не
е посягал и не е удрял Д., както и че по време на и след нападението от страна на С. не е
имало спор, размяна на реплики или какъвто и да е друг разговор. Сочи, че е шокиран от
агресивните действия на колегата си, с който преди това е бил в приятелски отношения. По
тази причина веднага след инцидента уведомил офицера по сигурността, като след това
посетил и УМБАЛ – Бургас, където му било издадено съдебномедицинско удостоверение №
84/2022 г. В допълнително дадените обяснения разяснява, че инцидентът е възникнал по
повод на автомобил, който е следвало да продаде на С., като разговаряли във връзка с това
на 12.03.2020 г. и Д. бил видимо афектиран, поради което и С. подходил към него на
разстояние, когато се срещнали на работа на следващия ден.
По делото е представена длъжностната характеристика за длъжността „***,
заемана и от двамата служители, участващи в инцидента.
По делото са събрани и гласни доказателства на разпитаните свидетели: К. С.,
С. С., С. К., Г. М., В. В., Н. З. и М. Ф.. Нито един от свидетелите не е пряк очевидец на
физическата разправа между С. и С., с изключение на свидетелите С. С. и Г. М., които по
време на сбиването са се намирали в съседното на съблекалнята помещение, от където само
са чули разменените реплики и едва след като двамата участници в побоя са паднали на
земята са отишли при тях, за да ги разтърват. В тази връзка тези двама свидетели по
идентичен начин описват възприетото от тях, а именно, че при застъпването на новата смяна
на 13.03.2022г. , Д. С. първо влязъл в съблекалнята, където след няколко минути при него
отишъл К. С. (напускайки работното си място). И двамата свидетели са чули думите
5
„Изчезни“, отправени от С. към С., както и шумове от сборичкване помежду им. За много
кратък миг С. и С. се озовали на земята и в този момент свидетелите М. и С. отишли да ги
разтърват. Тогава видяли, че двамата били хванати един за друг като в схватка, като К. бил
от към пода, а Д. върху него. Свидетелите разясняват също така, че в какво се състои
установената обичайна практика по предаването и встъпването на смяна като посочват, че
предаването ставало с разговор между встъпващите и напускащите смяна, както и чрез
полагане на подписи в сменен журнал за „напуснал“ и „приел“ смяната.
Към отговора на исковата молба, ответното дружество е представило
пълномощно, с което Председателят на УС на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е
упълномощило Р. Г., на длъжност *** да представлява дружеството, в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ във взаимоотношенията му с
работниците и служителите в дружеството при налагането на дисциплинарни наказания.
Пълномощното е нотариално заверено и е издадено на дата 16.06.2022 г.. т.е. близо два
месеца след издаване на процесната заповед.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Правната квалификация на предявените обективно съединени искове е чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ.
С оглед правното естество на иска за отмяна на уволнението в тежест на
работодател – ответник е да докаже законността на наложеното дисциплинарно наказание, в
това число като установи, че са спазени процесуалните изисквания за законосъобразно
провеждане на процедурата, а така също и извършването на соченото нарушение на
трудовата дисциплина, както и че тежестта на нарушението е съобразена с тежестта на
наложеното наказание.
С оглед въведените възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните изисквания по налагане на дисциплинарното наказания, съдът следва да
разгледа същите на първо място.
В тази връзка ищецът, чрез процесуалния си представител изрично възразява, че по
делото не са представени доказателства относно това, че дисциплинарната процедура е
проведена от законен представител на работодателя и/или от изрично упълномощено за това
лице. Оспорва твърдението на ответника, че процедурата по издаване на заповедта е
законосъобразно проведена от посоченото лице Р. Г., като акцентира, че на същият е била
делегирана работодателска правоспособност с изрично пълномощно едва на 16.06.2022 г., а
заповедта била издадена на 29.04.2022 г. Съдът намира това възражение за основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 192 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции
или от друг орган, оправомощен със закон.
В съдебна практика е трайно прието, че дисциплинарните наказания се налагат при
регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се на строги формални изисквания,
6
неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на
извършеното уволнение. Такова е и императивното процесуално изискване, установено в чл.
192, ал. 1 КТ.
Съгласно ТР № 6 от 11.01.13 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е
допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване за
прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, като разпоредбите на доброволното представителство по чл.
36 от ЗЗД намират съответно приложение. В случая обаче, доброволното представителство е
учредено след приключване на дисциплинарната процедура, поради което представеното по
делото пълномощно не доказва, че към датата на издаване на процесната заповед посоченият
в същата като неин автор е разполагал с валидно учредена представителна власт.
Ето защо, и само на това основание съдът намира, че извършеното уволнение следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, и като последица от това да уважи и предявеният
иск за възстановяване на заеманата преди това длъжност.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски, в тежест на ответното дружество следва да се възложат
сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и дължимата за производството държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА Заповед №
2/29.04.2022 г. на *** в „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес:
гр. Б. ***, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7, чл.
187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с т. 4.3.7.9 от Правилника за вътрешния
трудов ред е прекратено трудовото правоотношение на Д. Т. С., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Т. С., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението от него
длъжност „***“ в Пристанищен терминал „***“, Парк за суров нефт/1 в Лукойл Нефтохим
Бургас АД.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Б.
*** да заплати на Д. Т. С., ЕГН ********** сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/,
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Б.
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас
държавна такса в размер на 100 лева (по 50 лева) за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8