№ 343
гр. Варна, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500008 по описа за 2022 година
С касационна жалба вх. № 2676/26.04.22г., подадена от Г. Г. Г. от гр.
София чрез адв. Д. Н. и адв. Ст. П. е обжалвано в цялост (изводимо от
отправеното в касационната жалба искане и от съдържанието на
изложението) решение № 38/15.03.22г., постановено по .гр.д. № 8/22г. по
описа на ВАпС.
Касационната жалба, насочена против решението в частите му, с които
са отхвърлени осъдителните искове на касатора за осъждането на Д. АН. Д. от
гр. Варна да му заплати:
- сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът
Г.Г. е предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
разликата над договорената като заем от 21.12.2016г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016г., 06.01.2017г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД;
- сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума представляваща
главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
се явява недопустима, тъй като въззивното решение в тези части не
подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 от ГПК.
1
В тази връзка следва да се посочи, че спорът е граждански, исковете са
оценяеми и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното въззивно
решение по исковете с цена под 5000 лв. са изключени от касационен
контрол. Без значение е, че тези два иска за заплащане на парични суми са
заявени като частични, защото цената на иска се определя от размера на
сумата, която е потърсена; тя определя родовата и функционална подсъдност,
както и размера на държавните такси. При уважаване на иска, сила на
присъдено нещо не се формира върху непредявената част, поради което е без
значение какъв е нейния размер, нито това трябва да се сочи в исковата молба
и да се вписва в диспозитива на съдебното решение, който е само по предмета
на иска (страни, правопораждащи юридически факти и искане). Това, че в
случая целият дължим според ищеца размер на вземането е записан и в
диспозитива на съдебното решение не влияе върху извода, че въззивното
решение по частичния иск за сумата под 5000 лв. е изключено от касационен
контрол (в този смисъл виж Определение № 145 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3916/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят А.Б.). Приетото в т. 1
от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е запазило
актуалността си с оглед еднаквостта на уредбата по ГПК, при който е прието
посоченото ТР и действащия ГПК, включително и при последната редакция
от 2017г. - процесуалният закон не прави разлика при приетия критерий за
необжалваемост (по сега действащата норма - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК до 5000
лв.) между решение, постановено по частичен иск или по иск за целия размер
на парично вземане (в този смисъл виж Определение № 31 от 19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2269/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят С.Ч.) .
На осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК касационната жалба, насочена срещу
въззивното решение в необжалваемите му части следва да бъде върната.
В останалата част (насочена срещу решението, с което е отхвърлен иска
за заплащане на сумата от 13 400 лв., представляваща дължима главница по
договор за заем от 14.12.2016г., с падеж 01.03.2017 г., целият на стойност от
58 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД)
касационната жалба се явява допустима, но нередовна, тъй като не са
представени доказателства за внесена ДТ в размер на 30 лв. по сметка на ВКС
за касационното обжалване на осн. чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за ДТ, които
2
се събират от съдилищата по ГПК. Същата следва да се остави без движение с
даване на указания на страната за отстраняване на нередовностите.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК касационна жалба вх. №
2676/26.04.22г., подадена от Г. Г. Г. от гр. София чрез адв. Д. Н. и адв. Ст. П.,
насочена против решение № 38/15.03.22г., постановено по в.гр.д. № 8/22г. по
описа на ВАпС, в частите му, с които са отхвърлени осъдителните искове на
касатора за осъждането на Д. АН. Д. от гр. Варна да му заплати:
- сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът
Г.Г. е предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
разликата над договорената като заем от 21.12.2016г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016г., 06.01.2017г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД;
- сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума представляваща
главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба вх. № 2676/26.04.22г.,
подадена от Г. Г. Г. от гр. София чрез адв. Д. Н. и адв. Ст. П., насочена против
решение № 38/15.03.22г., постановено по в.гр.д. № 8/22г. по описа на ВАпС, в
частта му, с която е отхвърлен иска на касатора за осъждането на Д. АН. Д. от
гр. Варна да му заплати сумата от 13 400 лв., представляваща дължима
главница по договор за заем от 14.12.2016г., с падеж 01.03.2017 г., целият на
стойност от 58 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД.
УКАЗВА на касатора Г. Г. Г. от гр. София (да се уведоми чрез адв. Д.
Н. и адв. Ст. П.) в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да представи доказателства по настоящото дело за внесена ДТ
3
в размер на 30 лв. по сметката за ДТ на ВКС за касационното обжалване на
осн. чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК, с посочване на обжалваното решение.
При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
Разпореждането само в частта му, с която се връща частично
касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от
получаването му от касатора (чрез процесуалните му представители), пред
ВКС.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________
4