РЕШЕНИЕ
№ 14155
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110121212 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [********], ЕИК [********], срещу
М. Х. Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 12.02.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4415/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [********], аб. №
[********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднала в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Н., оспорва
предявените искове и по-конкретно основанията на същите. Заявява възражение за
изтекла погасителна давност, но изрично признава исковете по размер. Оспорва
1
ответникът да има качеството на потребител – да е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Имало други собственици и вещни ползватели на имота. Ищецът
освен това не бил ангажирал доказателства за публикуването на общите фактури, с
оглед което не било установено изпадане на ответника в забава. Намира за
неоснователна претенцията на ищеца за главница и лихва относно услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед възражението на ответника за
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
За общоизвестно по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от [********], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С доклада по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил ТЕ до процесния [********], с аб.
№ [********], чиято стойност възлиза на сумата от 2410,82 лева, че същата е резултат
от изравняване, извършено от [********], че дяловото разпределение през периода е
извършвано в съответствие с действащата нормативна уредва от това дружество, че
през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи, че
общият топломер, монтиран в АС, е преминавал съответните метрологични проверки,
с оглед което е бил годно средство за измерване на ТЕ, както и че ответникът не е
извършвал плащания за погасяване на претендираните от ищеца вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Цитираното тълкувателно решение разглежда още и хипотезата на обикновена
съсобственост между бивши съпрузи върху придобит по време на брака им недвижим
имот, като е възприето разрешението, че когато ползващият имота бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за
своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора
между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с
друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия.
Следва да се обобщи, че с оглед действащата нормативна уредба и установените
със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за
продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на
законовата норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при
постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в
последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се
осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, предвид което ответникът се явява задължен за цената на
доставената в имота топлинна енергия през периода. Този извод следва от установения
по делото факт, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот по
силата на договор за продажба на държавен недвижи имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 27.02.1991 г.
От друга страна, на 16.08.2002 г. ответникът е подала до ищеца молба-
декларация, с която е поискала партидата за имота да бъде разкрита на нейно име.
Това искане е удовлетворено, доколкото от доказателствата по делото е видно, че
3
партидата през процесния период е била на името на ответника.
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от
потребителя право на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот. Установената законова презумпция не изключва хипотеза
облигационното правоотношение да възникне и при постигнато изрично съгласие
между доставчика и неговия клиент относно същественото съдържание на договора. С
оглед липсата на други данни по делото и предвид подадената през 2002 г. молба
декларация от ответника до ищеца, настоящият съдебен състав приема, че през
процесния период страни по облигационното правоотношение за продажба на ТЕ за
имота са именно ищецът и ответникът. Подаденото заявление-декларация за
откриване на партида на нейно име в качеството й на (съ)собственик представлява по
своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия, отправено от съсобственик до топлофикационното дружество. Подобна
хипотеза, както се посочи и по-горе, е разгледана от ВКС в цитираното ТР № 2/2017 г.,
когато единият от съпрузите по прекратен брак е отправил до топлопреносното
дружество изрично искане за сключване на договор, в който случай се явява задължен
за цената на ТЕ за целия имот, а за другия съпруг, независимо от качеството му на
съсобственик, не възниква задължение да заплаща потребяваната в имота ТЕ,
доколкото не се намира в договорна връзка с продавача. Аналогична е и настоящата
хипотеза. Един от съсобствениците е изявил изрична воля партидата да бъде
променена на негово име, от което обстоятелство следва, че към този момент
партидата е била с различен титуляр. По делото е установено, че през процесния
период партидата вече е била на името на М. Г., с оглед което следва да се приеме, че
ищецът е приел предложението за сключване на договор, продължавайки да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, поради което и страни по продажбеното
правоотношение са ищецът и купувачът, подал заявление декларация относно
партидата за имота. Следователно ответницата е материално легитимирана да
отговаря по предявените искове. В този смисъл са напр. Решение № 262882 от
7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г., Решение № 5827 от 15.11.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 9353/2022 г., Решение № 5197 от 12.10.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
151/2023 г. и др.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на
ответницата за посочения период, като се съобразят представените по делото
доказателства и безспорните такива между страните.
По делото са приети писмени доказателства (документи за главен отчет,
изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца), от които се установява, че
стойността на ТЕ за имота през исковия период, възлиза на сумата 2410,82 лева,
колкото ищецът претендира. Че стойността на топлинната енергия възлиза на
посочената сума е факт, който е отделен за безспорен между страните и ненуждаещ се
от доказване.
Ответникът своевременно е заявил възражение за погасяване по давнист на част
от главницата, което следва да бъде разгледано.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
4
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 24.01.2024 г.
Следователно и не са налице вземания, които да са обхванати от погасителна давност.
Възражението е неоснователно и искът за главница следва да се уважи за пълния
размер от 2410,82 лева.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [********], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от [********], като са били изготвяни
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. Доколкото съдът достигна
до извод, че страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а
от доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по
основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени
доказателства, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 59,52 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
5
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Не се установява лихва да е била начислявана върху прогнозните
сметки.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 2410,82 лева следва да се уважи за сумата от 170,74 лева, която
съдът, съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни сметки и с помощта на
онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че възлиза на посочената
сума. Ето защо и искът до пълния му размер от 208,82 лева следва да се отхвърли.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 10,74 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 197,34 лева от общо 200,99 лева /за държавна
такса – 100,99 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на спора/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 101,90 лева от общо 103,80 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото е представляван безплатно в
производството от адв. И. Н..
Съдът следва да определи адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ, което да отговаря на следните цели и критерии: фактическа
и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата,
справедливост и необходимост насрещната страна да понесе тежестта на разноските на
насрещната страна (разумност и обоснованост на разноските). Предвид
гореизложеното и при съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е
фактическа и правна сложност на случая, делото е срочно разгледано без участие на
представител на ответника в единственото проведено по делото съдебно заседание,
обусловеността на акцесорните претенции от главната, отчитайки служебно известните
на съда обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адвокат И.
Н. предоставя безплатна правна помощ на ответниците по искове на този ищец, т.е.
процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), определя адвокатско възнаграждение за
исковото произовдство в размер на сумата 600 лева и в размер на сумата 60 лева за
6
заповедното производство. С оглед изхода от спора в полза на адв. Н. следва да се
присъдят адвокатски възнаграждения в размер на сумата 10,90 лева за исковото и в
размер на сумата 1,09 лева за заповедното производства.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], по реда на чл. 415, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Х. Г. с ЕГН: ********** и адрес: [********] и съдебен адрес:
[********]дължи на [********] сумата 2410,82 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: [********], аб. № [********], за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
тази главница в размер на сумата 170,74 лева за периода от 15.09.2022 г. до 17.01.2024
г., сумата 59,52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за същия имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5127 от 12.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 4415/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от
[********], ЕИК [********], със седалище и адрес на управление: [********], срещу
М. Х. Г. с ЕГН: ********** и адрес: [********] и съдебен адрес:[********] искове с
правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата над 170,74 лева до
пълния размер от 208,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 17.01.2024 г., както и за сумата 10,74 лева, представляваща лихва за
забава върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до
17.01.20242 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5127 от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4415/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК М. Х. Г. с ЕГН: **********
и адрес: [********] и съдебен адрес: [********] да заплати на „[********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********], сумата 197,34 лева -
разноски в исковото производство и сумата 101,90 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. [********], ЕИК
[********], със седалище и адрес на управление: [********] да заплати на адвокат И.
А. Н., САК, с адрес:[********], сумата 10,90 лева – разноски в исковото производство
и сумата 1,09 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [********] на
страната на ищеца [********].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8