Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр. София, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийският градски съд, въззивно
отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
М л.
съдия : Светослав
Спасенов
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 15678
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
С.Д.М. срещу разпореждане от 08.10.2019 г. по изп. дело 20199240400669 на ЧСИ Г.К.,
с рег. № 924 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника
за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение и начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че
приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна
с оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по
събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се дължало единствено за образуване
на делото в размер от 200 лв. и моли да бъде намалено до този размер. По
отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, моли да бъде намалена,
без да се излагат конкретни доводи.
Взискателят по изпълнителното
дело И.П.П.е изразил становище за неоснователност на жалбата, тъй като размерът
на адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишен в сравнение с този, предвиден
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В представените по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Г.К., поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи,
че делото е образувано срещу трима солидарно отговорни длъжници, единият от
които се намира в затвора и този факт, както и обстоятелството, че никой от
тримата не полага труд, притежаваните от длъжниците идеалните части от недвижими
имоти, които са придобити по наследство, както и че при декларирането им не са
представени документите за собственост - придобити са преди 1998 г., откогато
са видни сделките в системата ИКАР, са факти, допълнително усложняващи намирането
им и налагане на възбрани върху имотите. Сочи, че във връзка с подадената по делото жалба
процесуалният представител на взискателя е извършил действие, като е изразил
становище, а длъжникът и до момента не е погасил задължението си.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите
на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20199240400669
по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, е образувано по молба на
взискателя И.П.И., чрез адв. К.К., въз основа на изпълнителен лист от
08.05.2019 г., издаден от РС - Бургас по НОХД № 4329 от 2017 г. срещу
длъжниците С.Д.М., А.Н.М.и С.И.Г., за солидарно заплащане на сума в общ размер
на 10 500 лв., от която 9 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 1500 лв. – присъдено адвокатско възнаграждение. Претендирани
са и сторени от взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 1 200 лв., съобразно сключен договор за правна
помощ от 13.05.2019 г.
На длъжника С.Д.М. е връчена
покана за доброволно изпълнение лично на 25.09.2019 г., видно от обратна разписка ИД PS 1142008FWY6,
в която са включени като дължими суми, освен горепосочените вземания по
изпълнителния лист и за адвокатско възнаграждение, така и такси по ТТРЗЧСИ, в
размер на 1460,40 лв.
Длъжникът е депозирал до съдебния
изпълнител молба на 30.09.2019 г. с искане да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, в който случай да бъдат
преизчислени и таксите по изпълнителното дело.
В постъпилия от взискателя
отговор от 07.10.2019 г. е изразено становище за неоснователност на молбата. (л.
145-146)
С обжалваното разпореждане от
05.11.2019 г., връчено на длъжника на 21.10.2019 г. (л. 152), съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника М. за намаляване на
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение, както и таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата настоящият състав намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е
извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е
200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.
Според нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Противно на поддържаното
в жалбата, този вид възнаграждение също е дължимо, доколкото в срока за
доброволно изпълнение не е последвало погасяване на задължението, което налага
последващи процесуални действия от страна на адвоката на взискателя с цел
удовлетворяване на вземането. От друга страна, съдът намира, че липсата на
предприети до момента действия по водене на делото не обосновават дължимост на
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ над минимално установеният в НМРАВ.
Предвид че вземането по изпълнителния лист е в общ размер на 10 500 лв., при
изчисляването на адвокатското възнаграждение приложение намира разпоредбата на
чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, равняващо се на 422, 50 лв. (1/2
от 845 лв.).
По изложените съображения
настоящият въззивен състав приема, че дължимите от С.Д.М. разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. - за
образуване на делото и 422, 50 лв. - за процесуално представителство, защита и
съдействие в полза на взискателя, т. е. общо 622, 50 лв.
Обжалваното разпореждане от 08.10.2019
г. на ЧСИ Г. К., с което не е уважено
искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя, следва да се отмени над сумата от 622, 50 лв. до приетия
от ЧСИ размер от 1 200 лв. и вместо това адвокатското възнаграждение да се
намали до този размер.
Относно определянето на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и с оглед размера на вземането по
изпълнителния лист от общо 10 500 лв., приложение следва да намери т. 26,
б. „г” от ТТР към ЗЧСИ, според която за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6
на сто за горницата над 10 000 лв. Следователно, дължимата пропорционална такса
е в размер на 850 лв. без ДДС или 1 020 с ДДС.
Съдът констатира, че в поканата
за доброволно изпълнение начислените от ЧСИ такси по изпълнението са посочени в
един общ размер, а не поотделно. При това положение размерът на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ следва да бъде определен съобразно останалите приложени по
изпълнителното дело актове на ЧСИ, в които е посочил начисляваните такси по
изпълнителното дело.
Видно от разпореждане за
образуване на изпълнителното дело от 26.06.2019 г. (л. 45) при образуване на
делото са начислени такси по т. 1, 3, 5, 9, 10 и 31 в общ размер на 325 лв. На
същата дата (26.06.2019 г) е изпратено и запорно съобщение изх. № 9451 до
„Експресбанк“ АД (л. 51), в което е посочено като общ дължим размер на
разноските по делото сумата от 1 431, 40 лв. Предвид посочените суми в
разпореждането и запорното съобщение и доколкото няма данни в същия ден
съдебният изпълнител да начислявал и други такси, то и следва да се приеме, че
разликата между 1 431, 40 лв. и 325 лв., т. е. сумата от 1 106, 40 лв.
съставлява начислената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съпоставена с
действително дължимия размер от 1 020 лв. с ДДС, определената пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена за разликата над 1 020 лв. до определения
размер от 1 106, 40 лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 08.10.2019 г., с което ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ е оставил без
уважение възражението на длъжника С.Д.М. по изп. дело 20199240400669 за
намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя И.П.П.за заплатено
адвокатско възнаграждение над сумата от 622, 50 лв. до 1 200 лв. и по отношение
на начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - за разликата над 1 020 лв. с ДДС до 1 106,
40 лв. с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски на взискателя И.П.П.за адвокатското възнаграждение, по изп. д. № 20199240400669
по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжника С.Д.М.,
над сумата от 622,50 лв. до приетия
от ЧСИ размер от 1 200 лв., както и размера на определената пропорционална такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ – над сумата от 1 020 лв. с ДДС до определения размер от 1 106,
40 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.