Решение по дело №806/2021 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260791

 

25.05.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 28.04.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 806 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от С** Д* М*, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма (наименование) „С* – С* М**“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, блок 22, вход 4, етаж 7.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №550429-F576673/12.12.2020 г., издадено от Д* Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП. Посочва се, че наказващия орган е нарушил принципа на съразмерност на наложеното наказание. Прави позоваване на чл.28 ЗАНН. Отправено е и алтернативно искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция. По същество не се отрича вмененото нарушение, но се посочва, че се дължи на технически проблем.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 18.01.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 25.01.2021 г. с вх.№ИТ-00-627/25.01.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на отправеното алтернативно искане за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 19.10.2020 г. в 17:30 часа в търговски обект, представляващ магазин „Т***“, намиращ се на адрес: гр.Бургас, улица „С**“ №**, стопанисван от едноличния търгове-жалбоподател, била извършена проверка от Д.Ж. и Анд***М*** – старши инспектор и инспектор по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с ЕКФП марка „DATECS DP-150” с индивидуален №DT822204 и фискална памет №02822204, което било в изправност, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към този момент. Било установено също така, че извършените продажби на стойност 2 258.90 лева се отчитат в данъчна група „А“ – стоки и услуги, които са освободени от облагане с данък, вместо в данъчна група „Б“ – стоки и услуги, които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

За извършената проверка бил съставен протокол №0048990/19.10.2020 г. Препис от този протокол бил връчен на едноличния търговец-жалбоподател.

В резултат на посоченото и на 22.10.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.Ж. съставил против жалбоподателя Акт №F576673/22.10.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел А** М***.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от едноличен търговец-жалбоподател обект на 19.10.2020 г. било установено, че извършените продажби на стойност 2 258.90 лева се отчитат в данъчна група „А“ – стоки и услуги, които са освободени от облагане с данък, вместо в данъчна група „Б“ – стоки и услуги, които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.27, ал.2 във връзка с ал.1 от Наредбата и във връзка с чл.66, ал.1 ЗДДС.

На същата дата и срещу подпис, на представителя на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не е депозирано възражение срещу съставения АУАН или такова не е приложено към изпратената на съда преписка.

 

На 18.12.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д*Т*В**– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 18.01.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 25.01.2021 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-627/25.01.2021 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за доказано по несъмнен начин, че на посочената в НП дата е категорично установено, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл.27, ал.2 от Наредбата. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.27, ал.2 от Наредбата, лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Няма спор, че жалбоподателя е лице по чл.3.

Съгласно ал.1 на същата разпоредба, лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Няма спор, че процесния магазин не предлага стоки и услуги от група „А“, т.е. свързани със здравеопазване, социални грижи и осигуряване, образование, спорт или физическо възпитание, култура, вероизповедания, застрахователни услуги, хазарт и др.

Няма спор и относно това, че процесния магазин е предлагал стоки и услуги, които са в обхвата на чл.66, ал.1 ЗДДС, т.е. облагани с ДДС.

При посоченото дотук настоящия състав намира деянието за съставомерно на нарушение на  чл.27, ал.2 във връзка с ал.1 от Наредбата и във връзка с чл.66, ал.1 ЗДДС.

Доколкото административното нарушение е извършено от едноличен търговец, предвидената в чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 ЗДДС имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и максимален от 2 000.00 лева, поради което съществува възможност за намаляването му.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

Нарушението обаче е налице. След като няма данни деянието да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв. Наказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в максималния предвиден за еднолични търговци и юридически лица минимален размер, като не са налице мотиви в обжалваното НП в тази посока. Това от своя страна поставя съда в невъзможност да прецени дали действията на наказващия орган по наказване на жалбоподателя са адекватни на извършеното нарушение.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено, като размера на наложената „имуществена санкция“ бъде намален до законовия минимум от 500.00 лева.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №550429-F576673/18.12.2020 г., издадено от Д* Т*В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.27, ал.2 във връзка с ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.66, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност,

на С** Д* М*, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма (наименование) „СТ* – С* М*“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“И*“, блок **, вход * етаж 7,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева;

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА С* Д* М*, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма (наименование) „С* – С* М*“, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“И*“, блок *, вход *, етаж * да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.