Решение по дело №1144/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 25.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 27.09.2018г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 1144 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й. В В, против Б.К.К. *** с искане да се признае за установено, че ответника дължи сумата от 949.03.80 лв., от които 886.80 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2016г. – 30.04.2017г. и 62.23 лв. – лихва за забава за периода 03.01.2017г. – 14.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 8901/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 8901/2017г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е собственик / ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото и в заповедното производство. В съдебно заседание е прието уточнение на исковата претенция за главницата, като същата се състои от следните компоненти: сума за отопление в размер на 723.36 лв., сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в размер на 126.92 лв., сума услуга дялово разпределение в размер на 36.52 лв.

        Ответникът оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че сумите са неправилно изчислени. Счита, че дължимите суми следва да бъдат безспорно доказани по основание и размер. Твърди, че липсва нотариален акт за собственост на имота, без обаче да оспорва, че не е собственик на имота. В съдебно заседание на 12.09.2018г. твърди, че е собственик на половината жилище, че там, където е била родната му къща, е построен блок и му е даден апартамент, впоследствие при дадена възможност да представи документ за собственост не представя такъв, а заявява, че не желае да тормозят жена му и си поема вината. Твърди, че ищеца не доказва, че е собственик на АС, без обаче да твърди, че друго лице е собственик на АС в ЕС. Твърди, че не е налице продажба на ТЕ, а доставка, твърди, че няма облигационни отношения между страните, т.к. той не е съгласен с ОУ на ищеца, позовава се на ЗЗП. Заявява, че ищецът трябва да докаже, че има сключен договор между ЕС и друго лице – Термостил Систем, а той твърди, че такъв договор няма. Твърди, че конкретни стойности от сметките на ОС не са доказани. Моли съда да отхвърли иска.

Третото лице-помагач „НЕЛБО” ЕАД не взема становище по делото, представя подробни месечни справки за дялово разпределение на ТЕ за целия исков период на главницата.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 8901/2017г. по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 23.11.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Б.К.К. за следните суми – на 886.80 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г. и 62.23 лв. - лихва върху главницата за периода от 03.01.2017 г. – 14.11.2017 г. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 5824/24.11.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на  25.01.2018г., е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 14.02.2018г., поради което съдът го приема за допустим.

 От изявленията на ответника в съдебни заседания на 12 и на 27. 09.2018г., от приложеното съобщение за дължими местни данъци и такси към Община Плевен, се установява, че той притежава право на собственост върху процесното жилище в гр. ***, ответникът твърди също и че жилището е построено върху място, на което се е намирала родната му къща и след построяването блок на това място, той е бил обезщетен с този имот. При искането му за предоставяне на правна помощ по делото също е декларирал собствеността си върху имота, като е посочил, че притежава ½ ид.ч. от него. При сключването през 2001г. на Договор между етажната собственост на ***, и топлоснабдителния агент - Нелбо инженеринг ООД, за индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на ИТР и разходите за топла вода /лист 49-50 от делото/, именно ответникът Б.К. е бил представителя на ЕС, подписал договора с топлинния счетоводител, в качеството му на собственик на ап. 25. Жилището е с абонатен № при ищеца 11315, и всички доказателства – СТЕ, подробни месечни справки, фактури, издавани от ищеца за имота за процесния период/л. 53-59/, договор от 11.04.2001г. и споразумителен протокол от 12.04.2001г., сочат безпротиворечиво, че жилището е топлоснабдено. По  делото е представено препис-извлечение от сметките на ищеца /лист 10 от делото/ с потребител – ответника, съгласно който за периода 01.11.2016г. – 30.04.2017г. главницата е в размер на 886.80лв., а лихвата за периода 03.01.2017г. – 14.11.2017г. е в размер на 62.23лв. По делото са изготвени две експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-техническа във връзка с поставени задачи от ищеца. Заключението съдебно-техническата експертиза сочи, че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция осигурявала топлоснабдяване на сградата. Разпределението на ТЕ е направено съгласно разпоредбите на Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Отоплението на банята се осъществява със щранг-лира, а в имота има общо 4 бр. отоплителни тела, снабдени с топлоразпределители. Заключението е, че начислените суми за имота са направени в съответствие с действащата нормативна база, като е даден пример с начина на разпределение за м. януари 2017г. В.л. посочва в съдебно заседание, че в жилището има монтиран водомер, но ТЕ за топла вода не е начислявана, т.к. такава не е ползвана. Заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза сочи, че стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016г. – 30.04.2017г. е в размер на 886.80 лв., отчитайки отоплението на имота, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и сума за услуга дялово разпределение. Размерът на лихвата върху главницата за периода 03.01.2017г. – 14.11.2017г. е изчислен на 62.23 лв. Относно представените по делото фактури, издадени от ищеца, вещото лице е констатирало, че те са начислени за месеците, за които са издадени, включени са в сметка 411-клиенти, обща партида за физически лица Население, съобразно конкретния абонатен номер, и е внесен начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет от страна на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От събраните доказателства по делото следва извод, че ответникът през процесния период е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***, с аб. № **********, в качеството му на собственик на имота. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника, като физическо лице, собственик на топлоснабден имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. Същевременно по делото се доказа, че в жилището има уреди, който топлоотдават, снабдени са с ИРУ, има и щранг-лира в банята на ответника, Установи се по делото и обстоятелството, че сградата има топлинен счетоводител за процесния период, и това е Нелбо ЕАД, което е представило доказателства за отчитането и разпределението на ТЕ за целия период, и въпреки твърденията на ответника, че топлинния счетоводител на ЕС е друго лице – Термостил систем ЕООД, съдът намира, че те са опровергани с представените доказателства от третото лице – помагач и заключението на съдебно-техническата експертиза. Поради пълното съвпадение между показанията и сумите, посочени в представените по делото писмени доказателства – подробни месечни справки за периода и фактури, и заключенията на двете експертизи, направили самостоятелни изчисления, съдът кредитира изцяло заключенията на тези експертизи, въпреки оспорванията на ответника. Независимо, че по делото не се установи по категоричен начин дали ответникът е собственик на целия имот или на ½ ид.ч. от него, то този факт не променя неговото качество на клиент на ищеца и би имал правно значение при обикновена съсобственост само във вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота /чл.30, ал.3 от ЗС/, а при СИО – не би имал значение, т.к. съобразно чл. 32 ал. 2 от СК, всеки от съпрузите отговаря солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството.

Поради изложеното, съдът приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължение да заплати месечните дължими суми за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2017г. за топлинна енергия в размер на 886.80 лв., и именно в този размер претенцията на ищеца за главница следва да бъде уважен. Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения, мотивира съда да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и суми за лихва, които с оглед приетата за доказана дължима сума за главница, се явяват доказани в претендирания размер от 62.23 лв. за периода 03.01.2017г. – 14.11.2017г. Поради изложеното, предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по въпроса за разноските и в двете производства, като съобрази пълното съвпадение между предмета на исковото и заповедно производство и уважаването на претенциите на ищеца /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на исковото производство, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 100.00 лв., а в заповедното той е определен в минимален размер – 50.00лв. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 415.00лв. в исковото производство / по 120лв. за двете експертизи, 100лв. – юрк. възнаграждение и 75.00лв. държавна такса/, и разноски в заповедното производство в размер на 75.00лв. / 50.00лв. – юрк. възнаграждение и 25.00лв. държавна такса/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ЧЕ Б.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 886.80 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. – 30.04.2017 г.; 62.23 лв. - лихва върху главницата за периода от 03.01.2017 г. – 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2017г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 8901/2017г. по описа на ПлРС, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Б.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 415.00лв. и разноски по ч.гр.д. № 8901/2017г. на ПлРС в размер на 75.00лв.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „НЕЛБО” ЕАД.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: