№ 10625
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110165791 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр. чл.415 ГПК и чл.430 и сл. ТЗ и чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.9 ЗПК.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ от ищец
П..., срещу ответник Л. Д. К., ЕГН **********, с предявени искове и молба до съда да се
произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи
на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата 1579,46 евро, представляваща дължима главница по
Д...г., ведно със законна лихва за период от 13.4.2023г./дата на подаване на заявление по
чл.417 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 4607,13 евро представляваща
договорна лихва за период 10.4.2013г.- 9.6.2019г., сумата 5151,45 евро представляваща
мораторна лихва за период 10.3.2013г.-12.4.2023г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение/ЗИ/ № 11842/25.4.2023г. по реда на чл.417 ГПК по
ЧГД№ 20048/2023г. по опис на СРС.
Ищецът твърди, че сключения договор за банков кредит е предоставен и изцяло усвоен
на 6.6.2012г. по сметка с IBAN:..., по кредита са просрочени 112 вноски по главницата
съгласно погасителния план към договора – общ размер на просрочена сума по главницата е
4497.06 евро; по кредита са просрочени 111 вноски по лихва, в общ размер на просрочената
сума 4970.60 евро, като за сумите е подадено заявление в съда по чл.417 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 20048/2023г. по описа на СРС. След
издаването на заповедта, ответника-длъжник е възразил частично сумите по заповедта и за
кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска, ищецът е предявил исковете си в
размера, описан в ИМ, а не този по ЗИ, защото исковете са частично признат от ответника,
като за неоспорените суми ЗИ е влязла в сила.
1
Моли исковете да бъдат уважени като се постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца описаните в настоящото производство суми
съгласно ИМ.
Твърди се, че ищеца е изправна страна по договора сключен между страните, като
ответника е усвоил изцяло сумата отпусната по кредита, като е следвало да върне сумата в
сроковете и падежите по договора, но въпреки поетото задължение ответника спрял да
заплаща вноските по кредита, не е изпълнил тези свои задължения. Твърди се, че кредита е в
просрочие от 10.3.2013г.
Твърди се, че била изпратена на ответника покана с изх. № 38779/22.8.2023г.. чрез ЧСИ
С... на КЧСИ, за заплащане на дължимите суми, но плащане не е постъпило.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба
и предявените с нея искове, като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно
производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна е подал отговор, като оспорва частично предявените
искове за издадените суми по ЗИ и моли да бъдат отхвърлени за сумите, които оспорва, а
именно: 1579,46 евро - сбор от частите на 71 месечни анюитетни вноски по главницата,
съгласно погасителния план за времето от 6.6.2012г. до 10.4.2018 г. поради погасяване по
давност/5 годишна от падеж на всяка вноска/; 4607,13 евро, за времето от 10.4.2013г. до
8.6.2019г., като погасени по давност лихви/с 3 годишна давност/; 5151,45 евро,
представляващи наказателна лихва за периода 10.3.2023г.-12.4.2023г., като прави
възражение, че не дължи твърдяното обезщетение за забава в общ размер на 5151,45 евро,
като нищожно противоречащо на императивни правила на закона, в частност предвиденото
в разпоредбата на чл.33, ал.2 от Закона за потребителски кредит ЗПК/.Оспорва се, че
лихвата за забава не отговаря на размера на дължимата главница, доколкото част от
главницата не се дължи, поради оспорването й поради настъпила погасителна давност.
Оспорва се, че разноски на ищеца не се дължат нито за заповедната част от
производството, нито за исковата част на производството.
Поради изложеното се прави искане съдът да се произнесе с решение, с което изцяло
да отхвърли ищцовите претенции до посочените размери, като се присъдят сторените в
исковото производство разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощие, поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги
уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощие, оспорва претенциите на ищеца и поддържа подадения
отговор. Моли съдът да отхвърли претенциите на ищеца, като се вземат предвид
възраженията направени с отговора.
Съдът, като съобрази чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства по единично и в тяхната съвкупност,
2
във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид нормативните
актове уреждащи спора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД№
20048/2023г. по опис на СРС, тъй като то е предхождащо производство във връзка с
подадено от ищеца заявление по чл.417 ГПК, като съдът е уважил исканията и е издал ЗИ№
11842/25.4.2023г. в полза на ищеца.
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства:
платежно за ДТ по исково п-во/л.6/; Д.... /„Договора“/, по силата на който Банката отпуска
сума от 4600 евро за покриване на дължими суми по друг кредит на ответника и по друга
кредитна карта, като краен срок за погасяване е 10.6.2022г., ведно с погасителен план –
Приложени 1 и Общи условия/ОУ/ към Договора /л.9-18/; Заявление по чл.417 ГПК с вх.
№104887/13.4.2023г., по което е образувано ЧГД№ 20048/2023г. по опис на СРС, ведно с
издаден ИЛ и ЗИ/л.19-24/; молба за обр.на ИД/л.25-28/; пълномощно за ищец/л.36/;
пълномощно за ответник/л.43/, платежно за депозит за ССЕ/л.74/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.53-62/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същото не е
оспорено от страните. От заключението се установява, че е предоставен кредит на ответника
по процесния Договор. Ответникът е погасил само 810,47 евро по Договора, от които 102,94
евро главница, 667,57 евро договорна лихва, 35,78 евро наказателна лихва и 4,18 евро такси.
Към дата 13.4.2023г./дата на подадено в съда заявление по чл.417 ГПК/ дължимите суми по
Договора за кредит са – 4497,06 евро главница, 4790,60 евро договорни лихви, 5331,45 евро
наказателни лихви. Вноските са в размер на 83,83 евро/месечно за главница и договорна
лихва. Платени са вноските за период 10.7.2012г.-10.2.2013г. в цялост/ общо 8 броя по
погасителен план към Договора/. Платена е пълен размер договорната лихва за вноска с
падеж 10.3.2013г. и частично договорната лихва за вноската с падеж 10.4.2013г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Част от сумите по ЗИ№ 11842/2023г. са признати от ответника-длъжник.
С оглед частичното плащане от ответника по Договора за кредит, както и признаването
на суми от него с подаденото възражение по чл.414 ГПК, съдът достига до безспорен извод,
че между страните е възникнало облигационното правоотношение по процесния Договор за
кредит, като същия е с посочените в него клаузи.
Основното оспорване от ответника за главница и договорна лихва е, че са погасени по
давност/съответно с 5-годишна и 3-годишна за лихвата/ след настъпил падеж на всяка
вноска. Тези възражения са напълно неоснователни, защото не е настъпила 5-годишната
давност, доколкото кредита е станал изцяло изискуем към дата на последна вноска по
погасителен план – 10.6.2022г., като това се отнася както за главницата така и за
3
договорната лихва, като в този смисъл е и практиката на ВКС/виж решение №
50173/13.10.2022 г. постановено по ГД№ 4674/2021г. по описа на ВКС, 3 ГО на ГК, както и
решение 5/21.01.2022 г. по ТД№ 5/2019г. по описа на ВКС, ОСГТК./. Щом давността е
започнала да тече от 10.6.2022г. то към дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК от
ищеца на 13.4.2023г. няма как да са изтекли 5-години.
Поради изложеното предявените искове за главница и договорна лихва в оспорените
размери с възражението по чл.414 ГПК и с ОИМ са дължими, исковете са основателни и
доказани в предявените размери, затова съдът достига до извод, че подлежат на уважаване.
По отношение на възраженията на ответника за недължимост на наказателната лихва
поради противоречие с чл.33, ал.2 ЗПК, съдът намира възражението за основателно, поради
което този иск подлежи на отхвърляне в пълния предявен размер. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид, че клаузата е неравноправна, следователно и нищожна, за което
съдът следи и служебно. Съгласно т.10 от раздел II на процесния Договор е предвидено при
забава ответника да заплати на банката-ищец сумата олихвена с договорения в раздел II, т.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, което напълно
противоречи на императивната норма на чл.33, ал.2 ЗПК където е посочено, че „когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва“, т.е. наказателната лихва за забавата може да бъде най-
много в размер на законната лихва, а в конкретния случай това не е така. Неравноправната
клауза не следва да се замества с повелителни разпоредби на закона – а именно не следва да
се присъжда законна лихва за забава на ищеца по производството. Освен това ищецът е
претендирал вземане за забава/наказателна лихва/, като волята му с оглед диспозитивното
начало не следва да бъде заменяна от съда. Относно невъзможността в подобни хипотези да
се присъди законната лихва за забава е налице и съдебна практика на касационната
инстанция намерила израз в Решение № 76/22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. по описа на
ВКС I ТО. С оглед неравноправния характер на уговорената клауза предвиждаща
санкционираща/наказателна/ лихва претенцията за сумата от 5151,45 евро представляваща
мораторна лихва за период 10.3.2013г.-12.4.2023г. е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
С оглед всичко изложено до тук съдът достига до краен извод, за частична
основателност на предявените искове, след частичното признаване от ответника на суми по
издадената ЗИ, като следва да се отхвърли сумата за лихвата за забава.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като само ищеца
прави възражение за прекомерност на адв.хонорар на ответника.
И двете страни са представили списък по чл.80 ГПК/л.78-ищеца, л.79-ответник/, като
съдът ги е приел по делото.
Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца за основателно, като взе
предвид, че размер на обща сума на предявени искове е 22175,28лв., като съгласно чл.7,
4
ал.2, т.3 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, върху общата сума адв.хонорар е в размер на 2395,77лв., като до тази сума
съдът намалява адв.хонорар на ответника.
В полза на ищец съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъдят
947,80лв. от обща сума по списък от 1737,02лв., като това е сумата за цялото производство,
вкл.разноските по заповедната част, по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответник съразмерно с отхв.част от искове следва да се присъдят 1088,52лв.
от общата сума за адв.хонорар от 2395,77лв./изчислен върху общата цена на исковете от
11338,04 евро/, като сумата също се присъжда за цялото производство/исково и заповедно/,
по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, за да присъди
на ответника адв.хонорар в пълния поискан размер, а също така намира, че възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и следва да го вземе предвид при определяне на
разноските.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове от ищец П..., със седалище и
адрес на управление гр.С...., срещу ответник Л. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
жк. К..., чрез адвокат Л. Л. С. – АК-Смолян, със съдебен адрес гр.С..., че ответника дължи
на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата 1579,46 евро, представляваща дължима главница по
Д...г., ведно със законна лихва за период от 13.4.2023г./дата на подаване на заявление по
чл.417 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 4607,13 евро представляваща
договорна лихва за период 10.4.2013г.- 9.6.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение/ЗИ/ № 11842/25.4.2023г. по реда на чл.417 ГПК по
ЧГД№ 20048/2023г. по опис на СРС, на основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.430 и
сл. ТЗ и чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.9 ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявен иск за сумата 5151,45 евро представляваща мораторна лихва за период 10.3.2013г.-
12.4.2023г. по Д...г.
ОСЪЖДА П..., със седалище и адрес на управление гр.С...., да заплати на Л. Д. К.,
ЕГН **********, СУМАТА от 1088,52 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлена част от искове, включваща и разноските по
ЧГД№ 20048/2023г. по опис на СРС, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Д. К., ЕГН **********, да заплати на П..., със седалище и адрес на
управление гр.С...., СУМАТА от 947,80 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски, съразмерно с уважена част от искове, включваща и разноските по
ЧГД№ 20048/2023г. по опис на СРС, на основание чл.78, ал.1, ал.5 и ал.8 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ЧГД№
20048/2023г. по опис на СРС и да се архивира!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6