№ 3069
гр. С., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110148764 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове от Д. С. Г., ЕГН: ********** и А. П. Г. Й.,
ЕГН: ********** (ЛНЧ: **********), и двамата с адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ №
69, срещу „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „П.“ № 15А:
1. По чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищците при условията на активна солидарност следните суми:
- 657,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби,
изразяващи се във върнати от ищците на купувача по договор за покупко-
продажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от 19.11.2019 г., парични
средства за нотариални такси и МДТ на Община П., и заплатени от тях такси
за възстановяване на регистрация и идентификационен номер на лек
автомобил „Лада 4х4 Урбан“, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. (дата
на повторна продажба на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. №
********** на по-ниска цена) до изплащане на вземането;
- 5500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
негативна разлика в продажните цени на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег.
№ ********** на 11.11.2019 г. за 13 000 лв. и на 21.10.2020 г. за 7500 лв., ведно
със законната лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек
автомобил Лада 4х4 Урбан, рег. № ********** на по-ниска цена) до
изплащане на вземането.
2. По чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на всеки от двамата ищци при условията на разделна отговорност сумата
от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода
1
11.11.2019- 21.10.2020 г., изразяващи се в стрес, притеснения, неколкократни
пътувания до полицията в гр. С., тревоги за собствеността и търсене на
наказателна отговорност от невъзможност за идентифициране и нова
регистрация на собствения им лек автомобил Лада 4х4 Урбан, рег. №
********** и успешна реализация на същия автомобил, ведно със законната
лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек автомобил Лада
4х4 Урбан, рег. № ********** на по-ниска цена) до изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че са съпрузи от 26.07.2016 г. и при условията на
съпружеска имуществена общност придобили процесния автомобил,
застрахован по „Каско Стандарт“ при ЗАД „ФИРМА“ ЕАД. В резултат на
ПТП на 10.09.2018 г. в с. В., ул. „П.“ с лек автомобил Нисан Х-трайл, рег. №
************ телесни повреди на съответни лица и материални щети по
автомобилите, като на процесния автомобил щетите са съгласно опис от
18.09.2018 г. За тяхното отстраняване ищците били насочени към доверен
сервиз на застрахователя в гр. П., собственост на „БАИ“ ЕАД, което
дружество възложило фактическия ремонт на работници на ответника. С
горното обстоятелство обосновава правния си интерес от насочване на
исковете именно срещу ответника. Ремонтът на процесния автомобил бил
извършен в периода 14.09.2018 г. до м.09.2019 г., след което ищците го
продали на И. Х. на 11.11.2019 г. с нотариално заверен договор за сумата от
13000 лв., но при пререгистрацията на автомобила в сектор „Пътна помощ“ –
СДВР от Х. се установило, че липсвала планката с номера на рамата, поради
което пререгистрацията била отказана, а автомобилът задържан в III РУ-СДВР.
Поради това горният договор за продажба бил прекратен със споразумение
(анекс) от 19.11.2019 г., като ищците върнали на Х. сумата от 13570 лв. –
цената на МПС от 13000 лв., ведно с платена нотариална такса от 189,50 лв.,
платен местен данък от 327,50 лв. и други дребни разходи, а МПС останало
задържано за идентификация и изясняване на произхода. Била образувана
преписка по описа на III РУ-СДВР, по която работел служителят К.. Същият
изискал от тях саморъчни писмени обяснения, като при разпита ищците се
страхували, че ще бъдат задържани, защото им задали въпроса защо са
закупили руска кола, но ги успокоявали, че на този етап нямало да бъдат
задържани. Ищцата била накарана да отиде до сервиза и да търси планката с
номера на рамата, която планка ищците взели от сервиза чрез техния
пълномощник Г. П. – застрахователният посредник при сключване на
застрахователния договор за процесния автомобил. През пролетта на 2020 г.
ищците получили обратно автомобила, който успели да регистрират повторно
едва през есента на 2020 г., като се наложило да направят нови разходи – 51,54
лв. за възстановяване на прекратена регистрация и 89 лв. за възстановяване на
идентификационен номер. Процесният автомобил бил продаден повторно на
О. Щ., гражданин на ФРГ, за сумата от 7500 лв. с нотариално заверен договор
от 21.10.2020 г., тоест за продажна цена с 5500 лв. по-малко от цената по
първия договор за продажба. Ищците сочат, че всички претърпени загуби и
пропуснати ползи се дължали на неправомерното поведение на работници на
2
ответника или на неподходящ подизпълнител, респ. негов работник при и по
повод изпълнението на възложените ремонтни работи – изрязване на
процесната планка по време на ремонта на процесния автомобил и липсата на
поставянето й след приключването на същия ремонт. Претърпените загуби
възлизали на сумата от 657,54 лв., а пропуснатите ползи – на сумата от 5500
лв.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от „Т. К.“
ЕАД (по гр.д. № 1161/2023 г. на РС – П., което производство е било
първоначално образувано по исковата молба), както и „молба отговор“ от
13.02.2024 г., с който оспорва исковете по подробно изложени съображения.
С оглед заявеното в съдебно заседание на 30.10.2024 г. от ищцовия
представител с изрично пълномощно на л. 5 по гр.д.№1161/2023 г. на РС – П.
оттегляне на частната жалба от 19.04.2024 г. на ищците срещу Определение от
27.03.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ищците за
конституиране като трето лице-помагач на страната на ищците на „БАИ“ АД,
с протоколно определение от 30.10.2024 г. е прекратено производството по
същата частна жалба, което е влязло в сила като необжалвано от страните по
делото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е постъпила молба с вх. № 189891/10.06.2024 г. от ЗЕАД
„ФИРМА“, ведно с приложени към нея застрахователна полица №
******************* и досие по щета № ***********, в която се съдържат
изявления на застрахователното дружество, че за лек автомобил „Лада 4х4
Урбан“, рег. № **********, има сключена валидна имуществена застраховка
със срок на действие от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г.; във връзка със
застрахователно събитие от 10.09.2018 г. в застрахователното дружество е
регистрирана щета № ***********, както и че към датата на
застрахователното събитие „Т. К.“ ЕАД е бил доверен сервиз на
застрахователя, като последният и „БАИ“ ЕАД не са в договорни отношения.
От приложената към молбата застрахователна полица №
******************* от 06.08.2018 г., сключена между „ЗЕАД ФИРМА“ и Д.
С. Г., се установява, че към датата на настъпване на произшествието за л.а.
„Лада 4х4 Урбан“ с рег. № ********** е била налице валидна имуществена
застраховка „Пълно каско“ със срок на действие от 09.08.2018 г. до 09.08.2019
г. От съвкупния анализ на материалите, съдържащи се в приложеното към
молбата застрахователно досие, приети като писмени доказателства по делото,
а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 340р-
14085/10.09.2018 г., съставен от мл. и-р С., заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 18.09.2018 г., свидетелство за регистрация –
част I с № ****** от 11.05.2017 г., опис на претенция № 51-05020-
00467/18/18.09.2018 г., възлагателно писмо от 01.10.2018 г., опис-заключение
3
по претенция № 5105020-00467/18/18.09.2018 г., фактура №
***********/29.08.2019 г., издадена от „БАИ“ ЕАД, калкулация на претенция
№ 51-05020-00467/18/18.09.2018 г., се установява, че на 10.08.2018 г. в с. В.
дол, ул „П.“, е настъпило ПТП между л.а. „Лада 4х4 Урбан“ с рег. №
**********, рама № *************** и л.а. „Нисан Х-трайл“ с рег. №
*********; във връзка с настъпилото застрахователно събитие с процесния
лек автмобил ищцата, в качеството си на собственик, е предявила претенция
пред застрахователя ЗЕАД „ФИРМА“ за заплащане на застрахователно
обезщетение; във връзка с предявената претенция застрахователят с
възлагателно писмо от 01.10.2018 г., придружено с опис на щетите от
18.09.2018 г., е възложил на доверен сервиз „Т. К.“ ЕАД извършването на
ремонт на процесния лек автомобил; за извършения ремонт от страна на
„БАИ“ ЕАД е била издадена фактура на стойност 4955,51 лв. с получател „Т.
К.“ ЕАД.
От представеното по делото решение № 625/11.10.2021 г. по а.н.д. №
1054/2021 г. по описа на РС П., Х н.с., се установява, че ищецът А. П. Г. Й. е
признат за виновен в това, че на 10.09.2018 г. в село В. дол, общ. Септември,
на път II-84, километър 9+350, при управление на МПС – лек автомобил
„Лада 4х4 Урбан“ с рег. № ********** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 ЗДвП – на пътно платно с двупосочно
движение с две пътни ленти е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно
движение без да е изпреварвал и заобикалял; чл. 20, ал. 1 ЗДвП – като водач не
е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява, при което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Р. М. В. от гр. П., изразяваща се в счупване на тялото на Тн
12-ти гръден прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движенията
на снагата, поради което и на основание чл. 378, ал. 4 и ал. 1, във вр. с чл. 78а,
ал. 1 НК, е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 НК, във
вр. чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС П.. От служебно извършена от съда справка
се установява, че решението е влязло в законна сила.
От приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС от
11.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 4106 по описа на
нотариус М. Д., рег. № **** в НК, се установява, че ищците, в качеството им
на продавачи, чрез пълномощника Г. Н. П., са прехвърлили на И. Е. Х., в
качеството му на купувач, правото на собственост върху лек автомобил марка
„Лада“, модел „4х4 Урбан“, рама ***************, двигател ****, рег. №
**********, подробно описан в свидетелство за регистрация № ******, срещу
продажна цена в размер на 13 000 лв. Съгласно клаузата на чл. 2 от договора
продажната цена е изплатена напълно на продавачите. В чл. 3 от договора е
уговорено, че разноските по прехвърлянето са за сметка на купувача. В тази
връзка е представена сметка/фактура № **********/11.11.2019 г., издадена от
4
нотариус М. Д., съгласно която дължимите нотариални такси са в общ размер
на 189,50 лв., от които 184,50 лв. по т. 11 от Тарифата за нотариалните такси
към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и 5 лв. по т. 6 от Тарифата.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 15.11.2019 г.
купувачът И. Е. Х. е заплатил в полза на Столична община – район „И.“
местен данък за придобИ.е на МПС марка „Лада 4х4 Урбан“ с рег. №
********** в размер на 325 лв., като за банковия превод е заплатена такса от
0,50 лв.
От представеното по делото заявление № 194134236809 от 15.11.2019 г.
се установява, че купувачът И. Е. Х. е подал заявление за промяна на
регистрацията на л.а. „Лада 4х4 Урбан“ с рег. № **********, рама №
***************.
Видно от представеното по делото преводно нареждане от 18.11.2019 г.
ищцата Д. С. Г. е платила на И. Е. Х. сумата от 13570 лв. с посочено в
документа основание за плащане „покупка Lada Urban рег. № **********“.
От представеното по делото споразумение (анекс) от 19.11.2019 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № **** по описа на нотариус М. Д.,
рег. № **** в НК, към горепосочения договор за покупко-продажба, се
установява, че страните по него, които са и страни по горепосочения договор
за покупко-продажба, по взаимно съгласие са прекратили действието на
последния. В чл. 2 от анекса купувачът изрично е заявил, че му е
възстановената платената от него продажна цена за лекия автомобил. В чл. 5
от същия договор страните са декларирали, че към датата на сключването му
МПС, обект на договора за продажба, е задържано и се намира в МВР.
От материалите по приетата по делото преписка - пр.пр. № 3/2020 г. на
Софийска районна прокуратура, се установява, че същата е била образувана
по повод докладна записка от инспектор при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР
относно представен за пререгистрация л.а. „Лада Урбан“, с рег. № **********
в отдел „Пътна полиция“ - СДВР. Преписката е била изпратена за извършване
на предварителна проверка от 03 РУ-СДВР с оглед съдържащи се данни за
престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. В хода на извършената проверка са били
снети обяснения от И. Е. Х. на 15.11.2019 г., на която дата същият доброволно
предал на инспектор при 03 РУ-СДВР л.а. „Лада 4х4 Урбан“ с рег. №
**********, с номер на рама по документи - *************** и три броя
ключове за автомобила, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване. В хода на проверката, на 27.11.2019 г. са били снети сведения от Д.
С. Г., която на същата дата предала на И. П.- разследващ полицай при 03 РУ-
СДВР, основа на преден десен подкалник с наличен идентификационен номер,
приемо-предавателен протокол за преден десен подкалник на процесния
автомобил и копия от документи за извършен ремонт в областта на рамата на
същия. Била е изискана информация от „НАР“ ООД – оторизиран
представител на марката „Лада“ за България, от чийто отговор е видно, че л. а.
„Лада 4х4 Урбан“, с двигател ****, шаси ***************, цвят червен
5
металик, е бил продаден на Д. С. Г. от „НАР“ ООД с договор от №
63/09.05.2017 г. По преписката били представени и горепосоченият договор за
покупко-продажба на МПС от 11.11.2019 г. и споразумението за
прекратяването му от 19.11.2019 г. С постановление от 08.01.2020 г. прокурор
при СРП постановил л.а. „Лада 4х4 Урбан“ с рег. табели № **********, рама
№ ***************, ведно с два броя рег. талони – голям и малък талон с
номера ******, както и един брой основа на десен калник, червен на цвят, с
наличен номер на рама – *************** да бъдат върнати на ищците или на
техен упълномощен представител.
Като писмени доказателства по делото са приети квитанция за
извършено плащане чрез ПОС терминално устройство от 03.09.2020 г. и
разписка от същата дата, от съвкупния анализ на които се установява, че Г. Н.
П. е заплатил в полза на Областна дирекция на МВР – П. сумата от 51,54 лв.,
от които 35 лв. за възстановяване на регистрацията на автомобил с прекратена
регистрация и 16,54 лв., представляваща стойността на постоянни табели с
регистрационен номер за превозно средство с две регистрационни табели.
От представената по делото вносна бележка от 03.09.2020 г. се
установява, че Г. Н. П. е заплатил в полза на ОДМВР – П. сумата от 89 лв. с
основание „възстановяване на идентификационен номер от органите на МВР“.
От представената по делото разписка № ************* от 12.05.2020г.
се установява, че в полза на „ИТС“ АД е заплатена сумата от 15 лв.,
представляваща стойността на седмична електронна винетка за МПС с рег. №
********** с период на валидност от 12.05.2020 г. до 18.05.2020 г.
От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от
21.10.2020 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *** по описа на
нотариус М. Д., рег. № **** в НК се установява, че ищците в качеството им на
продавачи чрез пълномощника Г. Н. П. са прехвърлили на О. Щ. правото на
собственост върху същия лек автомобил срещу продажна цена в размер на
7500 лв., платена изцяло на пълномощника на продавачите. В договора е
отбелязано, че МПС е с представен регистрационен талон – перфориран и с
представено удостоверение № ***********/20.10.2020 г., че същото е снето от
отчет на 20.10.2020 г. Купувачът е декларирал, че е запознат с
обстоятелството, че автомобилът, обект на договора, е снет от отчет.
Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак ищците са сключили граждански брак на 26.07.2016 г., като няма данни
същият да е прекратен.
От неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че основният номер на рамата на процесния лек
автомобил се намира върху предния десен подкалник, както и че с оглед
възложения ремонт от 01.10.2018 г. по опис на вредите от 18.09.2018 г. частта,
върху която е изписан номерът на рамата, е подлежала на подмяна с нова. При
изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2024 г.,
6
вещото лице е уточнило, че при разговор със служители на официалния
вносител на марката, последните му заявили, че номера на рамата го има на
второ място като лепенка (като лепенка при отваряне на дясната врата на
колонката) и може би, което не е сигурно, доколкото не при всички модели го
има, на пода на багажника е гравирано, но това не е сигурно точно за този
автомобил. Експертът е уточнил, че има два начина за поставянето на този
идентификационен номер – единият начин е да бъде набит върху метала, а
другия начин е чрез планка, която е трайно закрепена, занитена, но в
конкретния случай не може да каже със сигурност. Сочи, че практиката е този
номер, тъй като това е седемнадесетцифрен номер (ВИН номер), да се набива
трайно върху самия детайл.
От неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно
изгответно, се установява, че фактура № ***********/29.08.2019 г., издадена
от „БАИ“ ЕАД с получател ответното дружество „Т. К.“ ЕАД на стойност 4
955,51 лв. е издадена по ремонт № ****** от 11.10.2011 г. за лек автомобил с
рег. № ********** и претениция № 51-05020-00467/18. В същата има 99
позиции, описващи извършените ремонтни дейности в предната част на
превозното средство. Установява се също така, че позициите в опис № 51-
05020-00467/18 от 18.09.2018 г. съответстват на калкулацията по претенцията,
както и че посочената фактура е осчетоводена и заплатена от ответника.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Ц., И. М., Н. Г., Г. П., И. Х., И. П.,
Й. К., Х. К. и Д. И.,
Свидетелите Ц. Ц., И. М. и Н. Г., и тримата служители на „БАИ“ АД към
релевантния период, а първите двама и към датата на разпита им като
свидетели по настоящото дело, разказват по взаимодопълващ се начин (без
съществени противоречия) за обстоятелствата, при които е бил извършен
ремонтът на процесния лек автомобил.
Свидетелят Ц. Ц. разказва, че е работил в гр. Л., а през 2019 г. като
допълнителна дейност към основните му му било възложено управлението на
търговско-сервизен център в гр. П., който изцяло бил под управлението на
„БАИ“ АД като представителен дилър за гр. П.. Сочи, че към времето, когато
му била възложена тази допълнителна дейност, в представителството имало
лек автомобил „Лада Урбан“ към финален ремонтен етап, като от колегите,
извършващи ремонта, узнал, че автомобилът е постъпил в сервиза преди
повече от година в изключително тежко техническо състояние, като
първоначалните очаквания са били, че ще бъде обявен за тотал щета, но
впоследствие, вероятно поради ниската стойност на резервните части, със
съответното възлагателно писмо бил възложен ремонт на същия. Сочи, че
доставката на всички необходими компоненти, а след това и на ремонта е
отнело изключително много време и усилия предвид изключително тежкото
състояние, в което бил автомобилът. Споделя, че доколкото му е известно,
7
автомобилът е бил с челен удар, при което голяма част от компонентите в
предната част на автомобила били силно увредени, при което установяването
на някаква форма на гравиране ставало след демонтажа им, а с оглед
състоянието на автомобила, се е наложило някои части да бъдат демонтирани
с рязане. Сочи, че в конкретния случай съответният елемент бил сменен по
инструкция на застрахователното дружество. Сочи, че не са му известни други
елементи от автомобила, върху които да е гравирана рамата. Свидетелства, че
за целия период на ремонта, продължил повече от година, е бил предоставен
заместващ автомобил, като всички съответни разходи за него с изключение на
горивото били покрИ.и от „БАИ“ АД.
Свидетелят И. М. сочи, че в периода м. 09.2018г. – м. 09.2019г.,
включително и към датата на разпита му в съдебно заседание на 30.10.2024 г.
работи в „БАИ“ ЕАД на длъжност „управител на сервизен комплекс“ в гр. П.,
ул. „К. Ш.“, където са извършвали ремонт на автомобили по възлагане на „Т.
К.“ ЕАД. Споделя, че си спомня, че в сервиза са извършили ремонт на
автомобил марка „Лада“ въз основа на възлагателно писмо, придружено с
опис. Съдът е предявил на свидетеля възлагателно писмо от 20.11.2019 г.,
находящо се на л. 10 от гр. д. № 1161/2023 г. на РС-П., при което същият е
заявил, че той е изготвил писмото и се е подписал на него на 20.11.2019 г., но
не си спомня дали към писмото е била приложена снимката, находяща се на л.
11 от горепосоченото дело. В хода на разпита свидетелят е уточнил, че към
възлагателното писмо е имало опис, в който било посочено какво следва да се
направи – коя част е за ремонт, коя част е за подмяна, като сервизът е
изпълнил инструкциите по възлагателното писмо, в случая бил подменен
предният подкалник съгласно инструкциите в писмото.
Свидетелят Н. Г. сочи, че в периода м. 09.2018 г. – м. 09.2019 г. е работил
в „БАИ“ ЕАД на длъжност „приемчик бояджиен сервиз“ в сервиз, находящ се
в гр. П., ул. „К. Ш.“ № 4. Споделя, че са работили като подизпълнител на „Т.
К.“ ЕАД, а ремонтите били възлагани чрез застрахователно дружество
„ФИРМА“ ЕАД. Сочи, че в сервиза бил доказан лек автомобил марка „Лада“ с
пазарджишка регистрация, който бил в много тежко състояние, тъй като бил
претърпял много сериозен удар отпред и отзад, поради което се налагало да
бъде извършен доста сериозен ремонт. Съдът е предявил на свидетеля описи и
фактура от 29.08.2019 г., при което същият е заявил, че той е съставил
фактурата, находяща се на л. 14-15 от гр. д. № 1161/2023 г. на РС П., и се е
подписал под нея. В хода на разпита свидетелят уточнява, че процедурата е
еднаква при всички автомобили – извършват ремонт въз основа на заданието
(описа) от застрахователя, в което се съдържат конкретни инструкции, и след
това издават съответната фактура след предварително съгласувана със
застрахователя калкулация. За конкретния автомобил си спомня, че е бил с
тежък удар отпред вдясно – цялата предница бил изместена. Ударът бил
толкова тежък, че чак таванът отгоре бил прегънат. Заявява, че подкалникът
със сигурност бил увреден и съгласно описа на застрахователя е следвало да
бъде подменен. Сочи, че когато при разглобяването се констатират и други
8
щети, освен тези съгласно описа на застрахователя, се свързват със
застрахователя и изискват от него допълнителен оглед, след което
застрахователят извършва допълнителен оглед и удостоверява щетите, като в
случая били извършени повече от два допълнителни огледа. Съдът кредитира
изцяло показанията на посочените свидетели, защото са подробни,
последователни и логични, еднопосочни и взаимодопълващи се,
кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства и със
заключението на съдебно-автотехническата и на съдебно-счетоводната
експертиза.
Свидетелят Г. П. сочи, че е застрахователен посредник на ищците и
същите са му клиенти от дълги години. Свидетелства, че с негово
посредничество е била сключена имуществена застраховка за процесния
автомобил, като по време на действие на застрахователния договор ищците
претърпели ПТП. Сочи, че непосредствено след инцидента ищцата му се
обадила и казала, че е пострадала и автомобилът е обездвижен и го попитала
какво ще правят с него. Той от своя страна я попитал за мястото на
произшествието, за да може да изпрати репатриращ автомобил, който да
превози автомобила до сервиза, в който ще бъде отремонтиран – на „БАИ“
ЕАД в гр. П., ул. „К. Ш.“. Сочи, че лично не е присъствал на приемането и
предаването на автомобила от репатриращата компания, която е отишла на
място, взела автомобила и го репатрирала до сервиза на „БАИ“ ЕАД.
Споделя, че автомобилът бил застрахован в ЗЕАД „ФИРМА“ със застраховка
„Автокаско“, като той лично като застрахователен посредник е попълнил
документите – заявление за настъпило застрахователно събитие, и насочил
щетата към „БАИ“ ЕАД, където да се извърши ремонтът. Възлагателното
писмо било до „БАИ“, както го посочил в заявлението. Свидетелства, че
ремонтът на автомобила продължил доста дълго, получил е същият около една
година след отремонтирането му, като преди това ищцата го била
упълномощила, тъй като не искала повече да го стопанисва. Споделя, че
получил автомобила от С. В., а в сервиза е контактувал с управителя И. М., а с
приемчика Н. Г. е комуникирал по време на ремонта на автомобила. След като
получил автомобила, ищцата му казала, че със съпруга й са решили да го
продадат, тъй като им напомнял за лоши спомени от произшествието и не
искат повече да го виждат. Сочи, че тогава видял в сайта mobile.bg пазарния
аналог на автомобила и публикувал обява за продажбата му. След известно
време с него се свързал И. Х., който му казал, че е харесал автомобила и иска
да направи оглед и тест. По-късно същият пристигнал в П., направил оглед и
тест на автомобила, казал, че му харесва и иска да го купи. След това отишли
в кантората на нотариус Д., където сключили договора за покупко-продажба,
след което купувачът платил на ищцата продажната цена по банков път. На
следващия ден купувачът отново се свързал с него, като му казал, че е в КАТ –
гр. С., за да пререгистрира автомобила на негово име, но оттам му казали, че
не могат да намерят никъде набитото шаси и искат да изземат автомобила.
Споделя, че се учудил и веднага се обадил в сервиза на И. М., съобщил му за
9
случилото се, а той му казал, че ще направи справка. В рамките на около
половин час М. му върнал обаждане и казал, че някой от служителите, където
събират отпадъчните части, е хвърлил съответния калник с набитата рама и
тази част все още е при тях. Сочи, че Х. му казал, че ще изземат автомобила от
полицията, поради което той веднага се обадил на ищцата и я уведомил, при
което тя му казала, че ще направи каквото се налага, за да върне парите на
купувача. Свидетелства, че на другия ден с Х. отишли в гр. П. при нотариус
Д., сключили споразумението за прекратяване на договора за продажба на
автомобила и ищцата възстановила парите по банковата сметка на Х..
Свидетелства, че ищцата е върнала парите на Х. по банковата сметка, след
което започнали да я викат в 03 РУ в гр. С.. Сочи, че тогава ищцата била
контузена и ходила с автобус. Сочи, че от ищцата узнал, че от районното
управление са й казали, че трябва да отиде отново там, но със самата част от
автомобила, за да може да й върнат същия. Свидетелства, че С. В. от сервиза,
в който бил ремонтиран автомобилът, му донесъл планката с шасито, като не
му е давал документ във връзка с предаването на шасито. Впоследствие
самият калник с набитата рама предал на ищцата, а тя му казала, че ще ходи до
03 РУ в гр. С., за да го носи, за да може да й върнат автомобила.
Свидетелства, че по негови спомени от полицията са върнали автомобила след
около 3-4 месеца. След като автомобилът бил върнат от полицията,
регистрацията била прекратена и се наложило да се регистрира наново, като
ищцата тогава го помолила да се заеме с това и да регистрира повторно
автомобила. Сочи, че отишъл в КАТ – гр. П. и от там му казали, че
автомобилът вече може да се управлява по горски пътища и не може да се
регистрира наново, при което той закарал автомобила с отрязания калник с
набитата рама. Съобщил на ищцата какво са му казали и тя му отговорила, че
явно трябва да си наеме адвокат. След това от ищцата разбрал, че е
ангажирала адвокат, който е ходил в КАТ – гр. П., и са се разбрали, че ще
набият нова рама на автомобила. След това ищцата му казала, че всичко е
уговорено, че може да отиде в КАТ – гр. П. за регистрацията, при което той
отново отишъл и заплатил такси за нова регистрация и за набИ.е на шаси.
След това от КАТ – гр. П. набили номера на рамата и ищцата му казала отново
да публикува обява за продажба на автомобила. Свидетелства, че отново
публикувал обява за продажбата на автомобила в mobile.bg, след което с него
се свързал човек от Германия, който дошъл на оглед, харесал автомобила и го
закупил. Сочи, че при повторната продажба цената била обявена по пазарен
аналог, който е в сайта, като същата била по-ниска от цената, на която бил
продаден при П.та продажба, тъй като във времето след П.та продажба имало
спад в цените. Съдът е предявил на свидетеля находящите се по делото
платежни документи от 03.09.2020 г. за сумите от 89 лв. и от 51,54 лв., при
което свидетелят е заявил, че той е заплатил същите, след което сумите са му
били възстановени. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Г. П..
Същите са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски
логични. Още повече, че същият пресъздава лично възприети обстоятелства и
10
показанията му намират опора в събраните по делото писмени доказателства и
кореспондират и с показанията на свидетеля Х., обсъдени по-долу.
Свидетелят И. Х. сочи, че през м. 11.2019 г. закупил процесния
автомобил за сумата от 13 000 лв., като за него разбрал от обява в интернет,
след което го докарал от гр. П. в гр. С.. Заявява, че е сключил договора за
покупко-продажба с Г. П., а продажната цена заплатил по банков път на
ищцата. Свидетелства, че когато отишъл да регистрира автомобила в КАТ,
трябвало да мине преглед, в който да установят какво е състоянието на
автомобила, за да му издадат регистрационните табели. Споделя, че заедно с
техника започнали да търсят номера на рамата. Той споделил на техника, че
има такъв на стикер на гредата между вратите, а той му отговорил, че трябва
да се намери такъв, който е набит в ламарината. Сочи, че не са успели да
открият никъде набита рама на автомобила. Свидетелства, че са го накарали
да чака, да не си тръгва. След това дошъл униформен полицай от КАТ, след
което извикали друг от 03 РУ. Сочи, че цял ден стоял там, разговарял е по
телефона с човека, от който е купил автомобила. След това заедно с полицая
от 03 РУ закарали автомобила до 03 РУ и го оставили на служебния паркинг.
Свидетелства, че от полицията са взели автомобила, защото липсвала набита
рама. След като приключили с полицая и оставили автомобила в районното,
отново разговарял с Г. П. и са се разбрали, че договорът ще бъде развален пред
нотариуса, пред който бил сключен. Свидетелства, че са му върнали всички
пари по банков път заедно с останалите заплатени от него разноски. Заявява,
че след това не са го викали в полицията във връзка със задържания
автомобил. Съдът е предявил на свидетеля протокола за доброволно
предаване от 15.11.2019 г. и обяснение от същата дата, находящи се в
приложената по делото прокурорска преписка, при което същият е заявил, че
той собственоръчно е написал обяснението и се е подписал на същите. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетеля. Същите са подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски логични. Още
повече, че същият пресъздава лично възприети обстоятелства и показанията
му намират опора в събраните по делото писмени доказателства и
кореспондират и с показанията на свидетеля П., обсъдени по-горе.
Свидетелят И. П. сочи, че от 2012 г. работи в 03-РУ в гр. С., както и че си
спомня за случай, в който бил изпратен да вземе един лек автомобил марка
„Лада“, на който му липсвала рамата, от човек, който твърдял, че го е закупил
от една жена и един мъж-чужденец, за което последният му представил
договор за покупко-продажба. Свидетелства, че на автомобила му липсвала
рамата и същият бил иззет от 03 РУ. Сочи, че той е работил по преписката.
Свързал се с официалния представител на марката, те от своя страна се
свързали със сервиза, извършил ремонт на автомобила в гр. П. или гр. П., при
което се установило, че при ремонт на автомобила бил отрязан детайл от него,
в който била отразена рамата. Свидетелства, че впоследствие този детайл им
бил предоставен и запечатан като веществено доказателство. Автомобилът
стоял в районното управление в продължение на месеци, а накрая било
11
разпоредено същият и отрязаният детайл да бъдат върнати на ищцата, което
той направил. Споделя, че ищцата е идвала няколкото пъти до районното, като
последният път е бил да вземе автомобила. Сочи, че същата е била
афектирана от случващото се, но не към органите на реда, а към сервиза,
извършил ремонта на автомобила. Твърди, че при него не е идвал ищецът Ф., а
само ищцата, както и че не им е казвал, че могат да бъдат задържани под
стража. Твърди, че не е упражнявал психически тормоз над ищцата. Съдът
кредитира показанията на свидетеля в обсъдената част като обективни,
вътрешно непротиворечиви и житейски логични. Още повече, че същият
пресъздава лично възприети обстоятелства и показанията му намират опора в
събраните по делото писмени доказателства.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са
разпитани свидетелите Д. И. и Й. К..
Свидетелят Д. И. сочи, че познава ищците и е запозната с проблема с
автомобила, с който същите са катастрофирали. Свидетелства, че след
произшествието по възлагане на застрахователя автомобилът е следвало да
бъде ремонтиран, като ищците упълномощили техен познат, който да се
занимава с процедурата. Сочи, че автомобилът е бил върнат на ищците
отремонтиран, след което ищците й споделили, че се опитват да го продадат, а
след продажбата са получили обаждане от районното управление в гр. С., че
човекът, който се е опитал да регистрира автомобила, е бил задържан, тъй
като имало някаква неизправност. Споделя, че във връзка с този случай
ищцата няколко пъти е ходила в районното управление в гр. С., където била
разпитвана. Свидетелства, че ищците били доста разтревожени от случващото
се и не знаели какво ще се случи. Ищецът е споделил, че не знае защо се
процедира по този начин, дали няма да бъдат възприети за престъпници.
Споделя, че това, което е разбрала от ищеца е, че той се е почуствал като
престъпник, като виновен за нещо, което не разбира. Споделя, че след като
ищците са взели автомобила от КАТ-П. също е имало проблеми, тъй като им
отказавали да го регистрират. Впоследствие ищците успели да продадат
автомобила, но не на цената, на която са искали, а на по-ниска. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в обсъдената част, доколкото същите
се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства и не се
опровергават от показанията на останалите свидетели. В останалата част,
включително касаещата зададени на ищцата въпроси при разпита й в РУ-С.,
както и поведението на полицейските служители в РУ – С., съдът не
кредитира показанията на свидетелката, доколкото същата възпроизвежда
обстоятелства, които не е възприела лично, показанията й не намират опора в
останалите доказателства по делото и се опровергават от показанията на С. П..
Свидетелят Й. К. сочи, че познава ищците от 7-8 години, като от ищцата
узнал за проблема с автомобила им, с който са претърпели ПТП. Споделя, че
ищцата била унила, като същата му разказала, че автомобилът е отсервизиран,
но имат проблем с продажбата, тъй като от същия липсвал сериен номер и при
регистрацията на новия купувач, последният бил задържан в полицията в гр.
12
С.. Свидетелства, че ищците били доста разстроени, били в недоумение как е
възможно да се случи такова нещо. Сочи, че ищцата е ходила многократно в
гр. С., от които веднъж за даване на обяснения относно автомобила, след това
да занесе частта, на която бил серийният номер на автомобила. Споделя, че
автомобилът е бил върнат на ищците след доста дълъг период от време, след
което същият е трябвало да бъде пререгистриран в гр. П., но това също
станало доста трудно, понеже отново им били отказали да регистрират.
Свидетелства, че ищцата постоянно била тъжна, разстроена, а ищецът бил в
шок, като автпмпбилът бил постоянно тема на разговор. Сочи, че ищците са
успели да продадат автомобила, но на много по-ниска цена. Съдът кредитира
показанията на свидетеля в обсъдената част, доколкото същите се подкрепят
от приетите по делото писмени доказателства и не се опровергават от
показанията на останалите свидетели. В останалата част, включително в
частта, в което свидетелят сочи, че и ищецът е ходил в РУ-С., не ги кредитира,
доколкото свидетелят не е бил очевидец на твърдяното от него, като
показанията му в тази част не се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
Свидетелят К. е допуснат до разпит по искане на ищците, но
показанията му са твърде общи и неинформативни, като от същите не се
установяват правнорелевантни факти от предмета на доказаване, поради
което съдът не намира за необходимо тяхното обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49
ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди
виновни противоправни действия. На обезщетяване по реда на чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането – имуществени (както претърпени загуби, така и пропуснати
ползи) и неимуществени вреди. По така предявените искове в тежест на
ищците е да установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ
тази отговорност: противоправното поведение (действие или бездействие) на
работници на ответника; причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на ищеца; причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и настъпването на вредите,
размерът на претърпените загуби. Вината на конкретните лица, на които е
възложена работата, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като
оборването на презумпцията в е тежест на ответника. В тежест на ответника е
при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга.
Съдът приема, че в хода на производството бяха доказани препоставките
на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество
за всички имуществени вреди, причинени на ищците, по следните изложени
по-долу съображения. С разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45 от
13
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация,
промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение,
отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях,
собственост на български физически и юридически лица. Съгласно чл. 143,
ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на собственика
по поставения от производителя идентификационен номер на превозното
средство. По смисъла на § 5, т. 61 от ДР на ЗДвП идентификационен номер на
превозното средство е подредена комбинация от знаци, поставена върху
превозното средство от производителя с цел идентифицирането.
Изискванията са кумулативни и липсата на което и да е от тях е основание за
отказ от регистрация.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП е предвидено, че се забранява
заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на
двигателя на превозното средство, а нормата на ал. 3 предвижда, че пътно
превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен
номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният
идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на
изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за
нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно
средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред,
определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищците са съпрузи и по време на брака им са придобили правото на
собственост върху процесния лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“ с рег. №
**********, рама № ***************, който бил регистриран на името на
ищцата видно от представеното по делото свидетелство за регистрация. От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на 10.09.2018 г. в с. В. дол ищците са претърпели ПТП със
собствения им лек автомобил, в резулатат на което на същия били причинени
множество щети, включително по предна дясна част – преден десен
подкалник, върху който съгласно заключението на САТЕ е нанесен основният
номер на рамата на автомобила, като предвид наличието на валидна към
датата на произшествието имуществена застраховка ищцата е предявила
претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователят в съответствие с условията по застрахователния договор,
възложил ремонтът на автомобила да бъде извършен в доверен сервиз –
ответното дружество „Т. К.“ ЕАД, който от своя страна превъзложил
извършването на ремонта на трето лице – „БАИ“ ЕАД. Отговорността по чл.
49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и
14
виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност
само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или
че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод
изпълнението на възложената работа (ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г.,
ППВС № 9/1966 г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, Решение №
465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV г. о.; Решение № 142/05.06.2013 г.
по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о.; Решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. №
1069/2009 г., III г. о.; Решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV
г. о.; Решение № 63/01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о.).
Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно
поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на
изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от това, че
избраният изпълнител е превъзложил работата – на свои работници или на
подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на
свои работници или служители (Решение № 60292/21.02.2022 г. по гр. д. №
3992/2020 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. №
1211/2011 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед изложеното и предвид установените
договорни отношения между „Т. К.“ ЕАД като възложител и „БАИ“ ЕАД като
изпълнител ответното дружество отговаря по реда на чл.49 ЗЗД за
причинените при или по повод изпълнението на възложената работа вреди от
противоправното поведение (действие или бездействие) на работници на
„БАИ“ ЕАД, като както се посочи по-горе, вината на конкретните служители
се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Извършването на ремонта на процесния лек автомобил в сервиз на
„БАИ“ ЕАД се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните
по делото свидетели – Ц., М., Г. (тримата служители на „БАИ“ АД към
релевантния период) и П.. Заключението на вещото лице по САТЕ е
категорично, че основният номер на рамата на процесния лек автомобил се
намира върху предния десен подкалник, който с оглед възложения ремонт от
01.10.2018 г. по опис на вредите от 18.09.2018 г. е подлежал на подмяна с нов.
От свидетелските показания се установява, че възложените от застрахователя
ремонтни дейности съгласно приложен към възлагателното писмо опис, в т.ч.
подмяна на десен преден подкалник са били изпълнени от „БАИ“ ЕАД, като
посоченият детайл, съдържащ номер на рама на автомобила, бил подменен с
нов, за което е била издадена съответната фактура, надлежно осчетоводена и
платена от „Т. К.“ ЕАД съгласно заключението на ССЕ. От съвкупния анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че по
време на ремонта увреденият детайл от автомобила, съдържащ набит
индентификационен номер, е бил отразян и подмен с нов, след което същият
останал в сервиза на „БАИ“ ЕАД, а впоследствие бил предаден на С. П., който
от своя страна го предал на ищцата, а тя на С. П..
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за
15
установено противоправното поведение на работници на „БАИ“ ЕАД, които
със своите действия, изразяващи се в премахване на съответния детайл с набит
идентификационен номер, са нарушили забраната на чл. 143, ал. 2 ЗДвП.
Действително по делото се установява, че в описа, придружаващ
възлагателното писмо на застрахователя, преден десен подкалник, върху който
е бил набит идентификационният номер на автомобила, е бил посочен за
подмяна и именно съгласно тези инструкции на застрахователя, е бил
извършен ремонтът на процесния автомобил от страна на служителите на
„БАИ“ ЕАД, но това обстоятелство според настоящия съдебен състав не е
достатъчно да обоснове извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена,
доколкото лицата, извършили ремонта, са професионалисти и същите е
следвало да знаят, че с действията си ще доведат до премахването на
идентификационния номер на автомобила, което законът изрично забранява, и
това ще доведе до невъзможност за идентифицирането му по несъмнен начин.
На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че след извършения ремонт на 11.11.2019 г. ищците са продали
процесния лек автомобил на И. Е. Х. срещу продажна цена в размер на 13 000
лв. Посочените обстоятелства се подкрепят и от показанията на С. Х. и С. П..
Договорът е сключен в предвидената в закона форма – писмена с нотариална
заверка на подписите – арг. чл.144 ал.2 ЗДвП. Ето защо съдът намира, че
същият е породил вещнопрехвърлително действие. Както се посочи и по-горе,
законът предвижда, че пътното превозно средство се регистрира на името на
собственика по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. Регистрацията на автомобила от приобретателя следва
да бъде извършено в двумесечен срок от придобИ.ето, като в противен случай
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се прекратява
служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система – арг. чл.
143, ал. 15 ЗДвП. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на
закона след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия
собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му
задължение – да регистрира закупения от него автомобил. Установява се по
делото, че в изпълнение на това свое нормативно задължение купувачът Х. е
подал заявление и представил процесния автомобил в отдел „Пътна полиция“-
СДВР за пререгистрация. В доразвитие на горецитираните законови
положения разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
предвижда, че превозните средства, на които не може да се установи
поставеният от производителя идентификационен номер (VIN) не се
регистрират, а съгласно ал. 2 извън изключението по ал. 1 превозните
средства, на които не може да се установи поставеният от производителя
идентификационен номер (VIN), и документите за тях се задържат и се
уведомяват съответните органи. Регистрацията на пътно превозно средство
по ЗДвП се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки –
поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство
16
и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона
наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за
тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като
регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден
идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване
на номера на рамата там, където производителят първично го е поставил.
Заложеното в закона изискване е с цел да не се допусне движението на пътни
превозни средство, които не носят поставен от производителя
идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за
съответствието им с производствените стандарти.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства (С. Х., С. П.) се
установява, че при опита за регистрация на автомобила от страна на новия
собственик – Х., е било установено, че липсва поставеният от производителя
идентификационен номер, поради което въз основа на докладна записка от
инспектор при Отдел „ПП“- СДВР била образувана пр.пр. № 3/2020 г. по
описа на СРП. Преписката е била изпратена за извършване на предварителна
проверка от 03 РУ-СДВР, като били снети сведения от ищцата и обяснения от
купувача Х., който впоследствие доброволно предал автомобила и ключовете
за него с протокол от 15.11.2019 г. Предвид обстоятелството, че в тежест на
искащия регистрацията на ППС е да докаже произхода на автомобила, и при
тези доказателства по делото действително е била налице пречка за
регистриране на ППС, поради което компетентният административен орган
законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. След като
автентичният регистрационен номер не може да бъде установен, регистрация
на автомобила не може да се извърши, докато същият не бъде възстановен по
реда, определен от министъра на вътрешните работи. Процедурата е уредена в
издадената на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП Наредба № 8121з-1 от
02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен
номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или
отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна
организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно
превозно средство. Тази процедура е самостоятелно административно
производство и започва по молба на заинтересованото лице. Провеждането на
това производство е субективно право, чието упражняване зависи от
преценката на носителя му, т.е. от собственика и ако той прецени, следва да
инициира производството по реда на Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018 г., а ако
компетентните органи преценят, че са налице основанията за възстановяване
на идентификационния номер, да постановят същото. Едва след това
собственикът ще има възможност да сезира отново административния орган с
искане за регистрация на превозно средство с възстановен идентификационен
номер. Същественото в случая е, че автомобилът не е можел да бъде
регистриран по поставения от производителя идентификационен номер, тъй
като същият не може да бъде установен.
Установява се по делото, че предвид невъзможността за регистрация на
17
процесния автомобил от страна на новия собственик и изземване на същия от
органите на МВР, страните по договора за покупко-продажба от 11.11.2019 г.
по взаимно писмено съгласие, обективирано в споразумение от 19.11.2019 г.,
са прекратили действието на договора, с оглед на което ищцата е възстановила
на купувача Х. сумата в общ размер на 13 570 лв., включваща заплатената от
последния продажна цена в размер на 13 000 лв., както и направените от него
във връзка с прехвърлянето на собствеността върху автомобила разноски за
нотариални такси в общ размер на 189,50 лв. и за местен данък при придобИ.е
на МПС в размер на 325 лв. и такса за банков превод от 0,50 лв. Съдът намира
за необходимо да отбележи, че същественото в случая е, че автомобилът не е
могъл да бъде регистриран от новия собственик, респ. ползван за управление
по пътищата за обществено ползване по аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП, т.е. по
предназначение, което оправдано е мотивирало страните по договора за
продажба да прекратят неговото действие – арг. чл. 195, ал. 1, предл. 1, вр.
чл.193, ал. 1 ЗЗД. Възражението на ответника за нищожност на
споразумението от 19.11.2019 г. поради липса на представителна власт на
пълномощника, подписал същото от името на ищците, е неоснователно,
доколкото на недействителността в хипотезата на мнимо представителство
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници, какъвто ответникът безспорно не е (т.
2 от ТР № 5 от 12.12.2016 по т.д. 5/2014 г., ОСГТК на ВКС). Възстановяването
от страна на ищцата на сторените от купувача разноски за нотариални такси и
местен данък при придобИ.е на МПС несъмнено представлява имуществена
вреда за нея. Доколкото посочените суми са били възстановени на купувача от
ищцата, то същите са излезли от нейния патримониум с оглед на преводно
нареждане от 18.11.2019 г. за сумата от 13 570 лв. (л. 22 по гр.д. №1161/2023 г.
на РС – П.), поради което същите представляват имуществена вреда за нея, но
не и за ищеца Ф..
Както се посочи по-горе, по силата на законовата делегация на чл. 140,
ал.2 ЗДвП условията и редът за регистриране, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на превозните средства са уредени в Наредба № I-45 от
24.03.2000г., съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от която регистрацията на превозно
средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно.
Съгласно чл. 143, ал. 11, изр. 2 ЗДвП при служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство табелите с
регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение. Съгласно ал. 12 на чл. 143 ЗДвП
възстановяването на служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство по реда на ал. 11 се извършва по ред, определен с наредбата по чл.
140, ал. 2. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 4 за таксите, които се
събират в системата на министерството на вътрешните работи по Закона за
държавните такси, за възстановяване регистрацията на пътно превозно
средство (автомобил) с прекратена регистрация се събира такса в размер на 35
18
лв., а съгласно ал. 12 от Тарифата, за възстановяване на идентификационен
номер на пътно превозно средство се събира такса 80 лв.
Установява по делото, че с Постановление от 08.01.2020 г. прокурор при
СРП постановил процесният лек автомобил, ведно с два броя регистрационни
талони, както и един брой основа на десен калник, с наличен номер на рама –
***************, да бъдат върнати на ищците или на техен упълномощен
представител, както и че ищците действително са получили фактическа власт
върху същите. Установява се и че във връзка с възстановяване на
регистрацията на автомобила ищците са сторили разноски в размер на 51,54
лв., от които сумата от 35 лв. за самата услуга и сумата от 16,54 лв.,
представляваща стойността на две постоянни регистрационни табели, както и
сумата от 89 лв. за възстановяване на идентификационен номер от органите на
МВР. Законът не изисква специална форма за действителност на
упълномощителната сделка, с която се упълномощава трето лице да заплати
съответни такси при регистрация на ППС и за възстановяване на
идентификационен номер от органите на МВР, от което следва, че
упълномощаването може да бъде и неформално. Тази упълномощителна
сделка следва да бъде отграничена от упълномощаването за сключване на
самия договор за покупко-продажба на автомобила, поради което в случая не е
налице хипотезата на чл. 37, предл. 1 ЗЗД. Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Следователно МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, респ.
чиято регистрация е прекратена служебно от органите на МВР, не може да
бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване, което от
своя страна налага извод, че превозното средство не може да бъде използвано
по предназначение. Същевременно, както се посочи по-горе, МПС не може да
бъде регистрирано преди възстановяване на идентификационния му номер по
реда на специална админстративна процедура, уредена в Наредба № 8121з-1
от 02.01.2018 г. Ето защо сторените от ищците разноски във връзка с
възстановяването на индентификационния номер на автомобила и
възстановяването на регистрацията на същия са били необходими с оглед
възможността за ползване на същия по предназначение.
По иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени загуби относно върнати парични средства за нотариални такси,
МДТ на Община П., такси за възстановяване на регистрация и
идентификационен номер ищците обосновават активна солидарност с
позоваване на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, която предвижда, че съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, при положение че
ищците поддържат искането за отсъждане при условията на активна
солидарност, то съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще
следва да установи характера на материалното правоотношение, съответно
19
обуславя ли то солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от
ищците има право (Решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на
ВКС, IV г.о.). Източник на активната солидарност е само правна сделка за
разлика от пасивната солидарност, която може да произтича от сключен
договор и от закона (Решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г. на
ВКС, IV г. о.). Активната солидарност между кредитори не би могло да бъде
изведена служебно от съда или да се предполага. Тя трябва специално
уговорена. Когато има повече от един кредитор, по принцип активната
солидарност не се предполага, а тя трябва да бъде уговорена. Ако не е изрично
уговорена солидарността, е налице разделност, като длъжникът отговаря само
за отделна част от дълга към всеки един кредитор (Решение №
50282/09.05.2023 г. по гр. д. № 3818/2020 г. на ВКС, IV г. о.).
Предявената претенция произтича от специалния състав на деликтната
отговорност – чл. 49 ЗЗД, а не от договор, при което не се касае до
солидарност по смисъла на чл. 121 ЗЗД. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни доводите на ищците, че обезщетението им се дължи
при условията на активна солидарност.
Съгласно трайната практика съдът няма основание да прекратява
производството като недопустимо, дори ако приеме, че твърдяната в исковата
молба солидарност не съществува (Решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. №
2535/2015 г. на ВКС IV г.о.). При липсата на солидарност съдът следва да
отхвърли претенцията за солидарно получаване на исковата сума и съответно
да се произнесе и с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени
искове, т. е. като в хипотеза, в която всеки от ищците е предявил
самостоятелни искови претенции за присъждане на пълния размер от
претендираните суми по всеки един от предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, като всеки от ищците следва да установи предпоставките за уважаване на
предявените от него искови претенции (Определение № 1239/07.12.2023 г. по
т. д. № 352/2023 г. на ВКС, I т.о.). По делото е доказана претенцията на ищцата
Г. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби относно върнати парични средства за нотариални такси и
местен данък при придобИ.е на МПС, доколкото посочените парични средства
са излезли от нейния патримониум и същите представляват вреда за нея.
Затова и нейната претенция по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважена, а
тази на ищеца Ф. – отхвърлена.
Що се касае до претенцията за присъждане на обезщтение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби за платени такси за
възстановяване на регистрация и идентификационен номер, отново не е
налице основание за възникване на активна солидарност за ищците, доколкото
претенцията им произтича от специалния състав на деликтната отговорност,
където в полза на увредените лица не е предвидена активна солидарност. По
делото се установява, че С. П. в качеството му на пълномощник на ищците е
платил такси за възстановяване на регистрацията и идентификационния номер
на автомобила в съответните размери, които впоследствие са му били
20
възстановени, но не и точно от кой от двамата ищци. При това положение
следва да се изходи от това в чия тежест е било извършването на посочените
разходи. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното
превозно средство се регистрира на името на собственика, като доколкото
процесният лек автомобил е бил придобит от ищците по време на брака и
предвид липсата на доказателства за това съпрузите да са договорили режим
на разделност по реда на чл. 37, ал. 3 СК преди придобИ.е на лекия
автомобил, то същият е представлявал съпружеска имуществена общност –
арг. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 СК, като на осн. чл. 24, ал. 1 СК съпрузите
имат равни права върху общото имущество. Поради това заплатените такси за
възстановяване на регистрацията и идентификационния номер на автомобила
се дължат на ищците в условията на разделност при равни части за всеки от
тях.
С оглед гореизложеното, искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на ищцата Г.
следва да се уважи за сумата от 585,27 лв., представляваща сбор от върнати
парични средства за нотариални такси, местен данък и такса за превод при
придобИ.е на МПС (189,50 лв. + 325 лв. + 0,50 лв.) и половината от платените
такси за възстановяване на регистрацията и идентификационния номер (70,27
лв.), а за разликата над сумата от 585,27 лв. до пълния размер от 657,54 лв.
следва да се отхвърли. Искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД на ищеца Ф. следва да се
уважи за сумата от 70,27 лв., представляваща половината от платените такси
за възстановяване на регистрацията и идентификационния номер (1/2 част от
(51,54 лв. + 89 лв.), а за разликата над сумата от 70,27 лв. до пълния размер от
657,54 лв. следва да се отхвърли.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД законна лихва върху обезщетението се
дължи от датата на увреждането, като в случая такава се претендира от по-
късна датата, а именно от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек
автомобил Лада 4х4 Урбан, рег. № ********** на по-ниска цена) до
изплащане на вземането, поради което следва да се уважи и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата така, както е предявена.
Искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 5 500 лв., представляваща
пропуснати ползи от негативна разлика в продажните цени на лек автомобил
Лада 4х4 Урбан, рег. № ********** на 11.11.2019 г. за 13 000 лв. и на
21.10.2020г. за 7500 лв. също е доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Според ТР № 3/12.12.2012
г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС „при липса на изрично установена в
закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. Освен фактите, относими към основанието
на претенцията - пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата
към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на
длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното
неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и
21
размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на
размера изискването за предвидимост не се отнася". Тези постановки са
възприети и в ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно което причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.
Установи се по делото, че процесният автомобил първоначално е бил
продаден за сумата от 13 000 лв., която е била заплатена от купувача изцяло,
но поради невъзможност за регистрация на същия, респ. ползването му по
предназначение по изложените вече мотиви, страните са прекратили
действието на договора, което наложило връщането на продажната цена.
Установява се по делото, че след възстановяване на идентификационен номер
и регистрацията на процесния автомобил, ищците са продали същия на О. Щ.
с договор за покупко-продажба от 21.10.2020 г. срещу продажна цена в размер
на 7500 лв., или на цена с 5500 лв., по-ниска от първоначалната продажба с
договора от 11.11.2019 г., като продажбата на по-ниска цена се дължи на
обективни обстоятелства извън волята на ищците, а именно спад в пазарните
цени. Същевременно, невъзможността за регистрация на автомобила след
П.та продажба е причинена от липсата на детайл, върху който е набит по траен
начин идентификационният му номер, а липсата на този детайл се дължи на
противоправното и виновно поведение на служители на „БАИ“ ЕАД. При така
установените действително съществуващи факти настоящият съдебен състав
изгражда обоснования извод за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, което е осуетено от деликта. Следователно реализирането на
ползата от 5 500 лв. е станало невъзможно изцяло поради деликта, поради
което искът е доказан по основание. Относно тази претенция също не е налице
основание за възникване на активна солидарност за ищците, доколкото се
касае за вземане, възникнало от непозволено увреждане, като обезщетението
се дължи при условията на разделност – по ½ част за всеки ищец, доколкото
автомобилът е бил съпружеска имуществена отговорност, която е прекратена
при продажбата му, респ. за всеки съпруг е възникнало вземане за половината
от продажната цена.
С оглед изложеното, искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи от негативна разлика в продажните цени на
лек автомобил Лада 4х4 Урбан, рег. № ********** на 11.11.2019 г. за 13 000
лв. и на 21.10.2020 г. за 7500 лв., е доказан по основание и размер и следва да
се уважи изцяло, като дължимата от ответника сума следва да бъде присъдена
в полза на ищците в условията на разделност - по ½ част или по 2 750 лв. в
полза на всеки ищец. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважена и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата считано от
21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек автомобил Лада 4х4 Урбан,
рег. № ********** на по-ниска цена) до изплащане на вземането.
22
Относно исковете по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на всеки от двамата ищци при условията на разделна отговорност
сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода 11.11.2019- 21.10.2020 г., изразяващи се в стрес, притеснения,
неколкократни пътувания до полицията в гр. С., тревоги за собствеността и
търсене на наказателна отговорност от невъзможност за идентифициране и
нова регистрация на собствения им лек автомобил Лада 4х4 Урбан, рег. №
********** и успешна реализация на същия автомобил, ведно със законната
лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек автомобил Лада 4х4
Урбан, рег. № ********** на по-ниска цена) до изплащане на вземането,
съдът намира същите за неоснователни, тъй като не се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му състав,
доколкото само в своята съвкупност те биха породили спорното материално
субективно право.
Установява се по делото, че ищцата е пътувала до гр. С. във връзка с
образуваната по случая прокурорска преписка, като от материалите в същата,
приобщени като писмени доказателства по делото, се установява, че това е
станало на 27.11.2019 г., когато са били снети сведения от същата. На същата
дата ищцата е предала на С. П. (в качеството му на разследващ полицай при
03 РУ-СДВР, работещ по случая) и основата на предния десен подкалник с
наличен идентификационен номер на процесния автомобил, а от показанията
на С. П. се установява, че ищцата е отишла в районното управление още
веднъж – за получаване на автомобила, като по отношение на ищеца Ф. по
делото няма данни същият да е пътувал до районното управление в гр. С. във
връзка с образуваната преписка. Следва да бъде отбелязано, че по делото няма
данни в хода на проверката по образуваната преписка от ищеца да са били
искани, респ. дадени сведения по случая. Такива доказателства има
единствено по отношение на ищцата. Отделно от това няма данни по
отношение на ищците да са били предприети други действия във връзка с
образуваната преписка. Независимо от това по делото не се установява
ищците да са претърпели конкретните твърдени неимуществени вреди.
Показанията на разпитаните в тази връзка свидетели – Д. И. и Й. К., са твърде
общи и неинформативни. Същите свидетелстват единствено, че ищците са
били разстроени, което според настоящия състав не е достатъчно да ангажира
отговорността на ответното дружество. От показанията на посочените
свидетели не се установява категорично ищците да са претърпели твърдените
от тях неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и тревоги за собствеността
и търсене на наказателна отговорност. Не се установяват по делото и
конкретни физически измерения у ищците, от които да може да се прецени, че
ищците са страдали – нарушения на съня за съответен период от време,
влошаване на отношенията помежду им и с трети лица, изолиране от
обичайния кръг на общуване, спиране на обичайно осъществявани дейности,
прием на лекарства за справяне с конкретно възникнали психосоматични
разстройства, изпадане в крайности по отношение начина на живот, както и
23
други все съществено неблагоприятни и нетипични състояния, но
представляващи реално възникнали отклонения от нормалния начин на живот,
който ищците са водили преди осъществяването на процесния деликт.
Вредите като елемент от фактическия състав на деликта подлежат на
доказване от страна на ищците при условията на пълно доказване, т.е. такова,
което създава у съда сигурно убеждение за настъпването им. По делото не се
доказаха конкретни причинени на ищците душевни терзания, доколкото
възникването на тревога, униние и притеснения при общуване с органите на
реда е нормална човешка реакция, за която всеки гражданин, включително
чуждестранен следва да притежава стандартен житейски инстР.тариум за
справяне, още повече, че по делото липсват и доказателства за какъв период от
време ищците са търпели твърдените вреди, за да може да се заключи, че
такива вреди действително са били търпени. При установените по делото
факти, съдът намира, че ищците не доказаха чрез пълно и главно доказване
действително претърпени от тях по интензитет и времетраене неимуществени
вреди, поради което отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
неимуществени вреди не следва да бъде ангажирана.
По разноските
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищците
са сторили разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие, депозити за призоваване на свидетели
и такса за издаване на съдебно удостоверение в общ размер на 4 053,99 лв. С
оглед еднаквостта на цената на исковете, предявени от всеки ищец, както и
еднаквостта на подлежащите на доказване факти по тях, разноските се считат
сторени от ищците поравно, тоест по 2 027 лв. за всеки ищец. На основание
чл.78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част от исковете съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, а именно сумата от 605,92 лв. в полза на ищцата и 512,36 лв. в полза на
ищеца.
Ответникът е сторил разноски в общ размер на 310 лв. за депозит за
вещо лице и такси за издаване на съдебни удостоверения. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете им, а именно ищцата
следва да му заплати сумата от 108,67 лв., а ищецът – сумата от 115,82 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Г., ЕГН: **********, и А. П. Г. Й.,
ЕГН: **********, гражданин на Н., и двамата с настоящ адрес: гр. П., ул. „Н.
Ц.“ № 69, срещу „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
24
гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност
сумата от 657,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби,
изразяващи се във върнати от ищците на купувача по договор за покупко-
продажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от 19.11.2019 г., парични
средства за нотариални такси, МДТ на Община П., и заплатени от тях такси за
възстановяване на регистрация и идентификационен номер на лек автомобил
„Лада 4х4 Урбан“, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. (дата на
повторна продажба на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. № **********
на по-ниска цена) до изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, да заплати на Д. С. Г., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 585,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби,
изразяващи се във върнати от ищцата на купувача по договор за покупко-
продажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от 19.11.2019 г., парични
средства за нотариални такси и МДТ на Община П., заплатени от нея такси за
възстановяване на регистрация и идентификационен номер на лек автомобил
„Лада 4х4 Урбан“, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. ( дата на
повторна продажба на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. № **********
на по-ниска цена) до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 585,27 лв. до
пълния предявен размер от 657,54 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, да заплати на А. П. Г. Й., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 70,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби,
изразяващи се в заплатени такси за възстановяване на регистрация и
идентификационен номер на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, ведно със
законната лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек
автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. № ********** на по-ниска цена) до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 70,27 лв. до
пълния предявен размер от 657,54 лв. и за присъждане на обезщетение за
претърпени загуби, изразяващи се във върнати от ищеца на купувача по
договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2019 г., прекратен с анекс от
19.11.2019г., парични средства за нотариални такси и МДТ на Община П.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Г., ЕГН: **********, и А. П. Г. Й.,
ЕГН: **********, гражданин на Н., и двамата с настоящ адрес: гр. П., ул. „Н.
Ц.“ № 69, срещу „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност
25
сумата от 5 500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
негативна разлика в продажните цени на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег.
№ ********** на 11.11.2019 г. за 13 000 лв. и на 21.10.2020 г. за 7500 лв., ведно
със законната лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек
автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. № ********** на по-ниска цена) до
изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, да заплати на Д. С. Г., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 2 750 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
негативна разлика в продажните цени на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег.
№ ********** на 11.11.2019 г. за 13 000 лв. и на 21.10.2020 г. за 7500 лв., ведно
със законната лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек
автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. № ********** на по-ниска цена) до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2 750 лв. до
пълния предявен размер от 5 500 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, да заплати на А. П. Г. Й., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 2 750 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
негативна разлика в продажните цени на лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег.
№ ********** на 11.11.2019 г. за 13 000 лв. и на 21.10.2020 г. за 7500 лв., ведно
със законната лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек
автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. № ********** на по-ниска цена) до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2 750 лв. до
пълния предявен размер от 5 500 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес:
гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, срещу „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода
11.11.2019 г. - 21.10.2020 г., изразяващи се в стрес, притеснения,
неколкократни пътувания до полицията в гр. С., тревоги за собствеността и
търсене на наказателна отговорност от невъзможност за идентифициране и
нова регистрация на собствения й лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. №
********** и успешна реализация на същия автомобил, ведно със законната
лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек автомобил Лада
4х4 Урбан, рег. № ********** на по-ниска цена) до изплащане на вземането,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Г. Й., ЕГН: **********, настоящ
адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, срещу „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
26
адрес на управление: гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода
11.11.2019 г. - 21.10.2020 г., изразяващи се в стрес, притеснения,
неколкократни пътувания до полицията в гр. С., тревоги за собствеността и
търсене на наказателна отговорност от невъзможност за идентифициране и
нова регистрация на собствения й лек автомобил „Лада 4х4 Урбан“, рег. №
********** и успешна реализация на същия автомобил, ведно със законната
лихва от 21.10.2020 г. (дата на повторна продажба на лек автомобил Лада
4х4 Урбан, рег. № ********** на по-ниска цена) до изплащане на вземането,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, да заплати на
Д. С. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, сумата от
605,92 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. К.“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А, да заплати на
А. П. Г. Й., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, сумата
от 512,36 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. Г., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, да заплати на „Т. К.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А,
сумата от 108,67 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. П. Г. Й., ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 69, да заплати на „Т. К.“ ЕАД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Б.“, ул. „П.“ № 15А,
сумата от 115,82 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
27