№ 2974
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200496 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Д. Й. К., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003268 от 08.03.2023 г. г.,
издадено от началник-сектор при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвп,
изразяващо се в това, че „не носи контролния талон от свидетелство за
управление”; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
сумата от 20,00 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а
именно „движи се на дълги светлини по осветен участък на пътя” ; на
основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от
10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно „не
носи задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за МПС, което управлява”; както и на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/
лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в следното:
„движи се със значителна техническа неизправност на ППС”, които
нарушения се твърди да са извършени на 14.02.2023 г., около 22.50 часа в гр.
София, на бул. „Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Бели Дунав” към
ул. „Обелски път”, срещу номер 27 от страна жа жалбоподателя, като водач на
лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „МЛ 320”, с рег. № *******.
1
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.11.2023
г.
На 06.12.2023 г. от Д. Й. К., ЕГН: ********** е подадена жалба срещу
горепосоченото НП, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че след като е
спрян за проверка от страна на полицейските служителя, на жалбоподателят
били изискани контролен талон и застраховка Гражданска отговорност, които
се намирали в управлявания от него автомобил, но от страна на полицейския
служител не му била дадена възможност да ги вземе, тъй като полицейският
служител „не пожелал да изчака жалбоподателя и заявил, че ще му бъде
наложена глоба”. Жалбоподателят заявява, че в конкретния случай е карал на
дълги светлини, тъй като непосредствено преди да бъде спрян за полицейска
проверка, той установил, че единият фар на лекия автомобил (левият) не
свети, а свети само десният фар. Това, че единият фар свети не било взето
предвид при съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение № 861291 от 14.02.2023 г. (АУАН) и съответно неправилно било
отразено, че „не работят къси светлини”. В тази връзка сочи, че в ЗДвП е
направено разграничение между случаите, при които техническата
неизправност е възникнала по време на движението и когато е била налична
преди това. Твърди, че в случая неизправността е възникнала по време на
движение и се позовава на чл. 11 от ППЗДвП, като сочи също, че в случая
липсва посочване на конкретната неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т.
6, б. „в” от ППЗДвП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. С молба с вх. № 80707 от 11.03.2024 г. жалбоподателят изрично
заявява, че поддържа жалбата, както и че няма доказателствени искания, с
което пропускът да подпише жалбата се явява преодолян.
Въззиваемата страна Началник сектор СДВР, чрез юрисконсулт
депозира писмени бележки с вх. № 70092 от 01.03.2024 г., в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че АУАН е редовен и
съответно, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има доказателствена
сила до доказване на противното. Твърди се, че описаните в АУАН и в НП
нарушения се явяват доказани по безспорен начин. Претендира се
потвърждаване на обжалваното НП и присъждане в полза на въззиваемата
страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по
2
съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка
липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за
отмяна на обжалваното НП поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия
от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на
въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна доказателствена
сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима
единствено в административната фаза на производството, а в хода на
настоящото съдебно производство задължителни се явяват правилата за
доказване по НПК към който препраща нормата на чл. 84 ЗАНН. В НПК е
установено принципното правило съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК,
съгласно което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила, като действаща е презумпцията за
невиновност. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на
административнонаказващия орган да докаже с всички допустими
доказателствени средства твърдяното нарушение (в този смисъл е т. 7 от
Постановление на Пленума на ВС № 10/1973 г.).
За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съдът е събрал и гласни доказателствени средства - показания на
свидетел очевидец, а именно на посочения като актосъставител ЛЙ. Макар да
липсва основание за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля
ЛЙ, от тези гласни доказателствени средства не се установяват съществени за
случая обстоятелства, а се установява единствено, че именно свидетелят е
съставил процесния АУАН, което свидетелят заявява след предявяване на акта
и изрично заявява, че въпреки това не помни случая. При това положение
показанията на посочения в АУАН съставител не могат да послужат за
изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат проверени
оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП. Ето
защо административнонаказателното обвинение е недоказано, при което
жалбата се явява изцяло основателна, а НП следва да се отмени.
3
При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят,
но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и
такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата
въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да и се
присъждат.
По изложените мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-003268 от
08.03.2023 г. г., издадено от началник-сектор при СДВР, с което на Д. Й. К.,
ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвп, изразяващо се в това, че „не носи контролния талон от
свидетелство за управление”; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на сумата от 20,00 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, а именно „движи се на дълги светлини по осветен участък на
пътя”; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а
именно „не носи задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за МПС, което управлява”; както и на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/
лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в следното:
„движи се със значителна техническа неизправност на ППС”,
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4