Решение по дело №107/2021 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 16
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20214320100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Луковит, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20214320100107 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от П. Г. Л. чрез пълном. адв.
Р. М. от АК – Ловеч срещу „ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД", за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 15000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 185,74 лева, представляващи обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпило на 30.03.2019 г. в гр. Луковит
ПТП, по вина на А. Й. А., ЕГН ********** като водач на лек автомобил Ситроен Ц5 с per.
№ ***** застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество съгласно полица № BG/30/118002647767, валидна към датата на
застрахователното събитие, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от
датата на поканата за доброволно плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 30.03.2019 г. със съпруга си и сина си отишли
в гр. Луковит. Твърди, че около 10.00 часа посетила магазин „Здравец“, намиращ се на ул.
С.С.К.М. и след като си напазарувала, се отправила по същата улица надолу, където бил
паркиран автомобила, с който се придвижвали. Минала по тротоара покрай пощата в града
и малко преди бившата шивашка фабрика ищцата решила да пресече от другата страна на
улицата. Огледала се и след като не забелязала в близост участници в движението, които да
са опасност за нея, тръгнала да пресича. Твърди, че преминала средата на улицата и вече
наближавала тротоара, когато усетила, че я блъска автомобил, който я ударил и минал през
долната част на крака й. Твърди, че изпитала силна болка и паднала на земята. Впоследствие
били извикани полицейски служители, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадало лице № 14 от дата 30.03.2019 г., както и АУАН № 983615 от дата 30.03.2019 г. на
виновния водач - А. Й. А. с ЕГН **********. Настъпилото ПТП било изцяло по вина на
водача на лек автомобил Ситроен Ц5 с per. № ***** на който бил съставен АУАН и
издадено Наказателно постановление, което не било обжалвано и влязло в сила.
Ищцата била закарана в МБАЛ Луковит, където била прегледана и се установило при
първоначалния преглед, че на дясното ходило са налице две разкъсно-контузни рани с
напречен ход, леко кървящи. Охлузна рана по вътрешна страна на дясно коляно. На
направената рентгенография се открило счупване на десния палец, а впоследствие при
1
преглед в град Плевен при проф. В.К., ортопед-травматолог, се установило, че ПТП на
30.03.2019 г. е получила фрактура на дясна петна кост и ходило. В следствие на това ищцата
се придвижвала с помощни средства, като в областта на контузията й било невъзможно
движението и изпитвала болки, които се появявали и към настоящия момент инцидентно.
Установило се, че е налице фрактура маргинална на проксималната фаланга на първи лъч на
ходилото, като се направили и съответните рентгенови снимки.
Излага, че била временно неработоспособна и провеждала лечение в режим
домашно-амбулаторен за периода от 01.04.2019 г. до 23.06.2019 г., като счита, че тези й
увреждания представляват телесна повреда, довела до временно и неопасно за живота
разстройство на здравето. Твърди, че възстановителният период бил съпътстван със силни
болки и страдания, като и до момента чувствала дискомфорт. Освен болките и страданията,
които изпитвала, имала затруднения при най-елементарни движения на тялото и не можела
да извършва обикновените дейности. Твърди, че от настъпването на ицидента изцяло
прекратила и извършваната от нея трудовата дейност като шивач, като собственото й
дружество вследствие на това прекратило дейността си, тъй като не можело да изпълни
поръчките. Твърди, че настъпилият инцидент се отразил негативно и на психиката й,
изпитвала страх от преминаващи в близост до нея автомобили, както и при пътуване с
автомобил и разминаване с друго ППС, тъй като всеки път изплували негативните спомени
от инцидента и го преживявала отново. Твърди, че преживяла силен стрес не само от
инцидента, но и от последващото лечение, тъй като предвид възрастта си е изпитвала
основателни страхове дали ще се възстанови и ще може да води „нормален“ живот след
инцидента.
Твърди, че освен неимуществени вреди, са й били причинени и имуществени такива
за разходи за лекарства и за издаване на болнични листи – общо в размер на 185,74 лв.
Твърди, че между собственика на лек автомобил марка Ситроен Ц5 с per. № ***** и
ответното дружество е налице сключен задължителен застрахователен договор
Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно полица № BG/30/118002647767,
валидна до 06.09.2019 г., т.е. в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие
- 30.03.2019 г.
Ищцата твърди, че предявила писмена претенция пред ответното дружество, като
представила цялата налична документация и доказателства. Въпреки това ответното
дружество не се ангажирало с произнасяне по претенцията, което счита като отказ за
плащане на основание чл. 108, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
Иска се от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 15000
лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от момента
на поканата за доброволно плащане до окончателното й изплащане, както и сумата от
185,74 лева за претърпените имуществени вреди, причинени на ищцата вследствие
описаното ПТП, ведно със законната лихва за забава от момента на поканата за доброволно
плащане. Претендира направените в производството разноски, включително адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковите претенции като
неоснователни, при условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение поради прекомерно завишен и поради съпричиняване от страна на ищцата. Не
оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил Ситроен Ц5 с per. № **** по застрахователна полица №
BG/30/118002647767, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД със покритие от
07.09.2018г. до 06.09.2019г. Оспорва всички останали фактически твърдения в исковата
молба, касаещи основателността на претенциите. На първо място, оспорва водачът на
Ситроен Ц5 с per. № **** да е нарушил императивни разпоредби на ЗДВП и ППЗДВ,
съответно да е причинил процесното ППП. Оспорва описания в констативния протокол с
пострадали лица механизъм на ПТП. Твърди, че ищцата е предприела пресичане на
платното за движение при нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а
именно преди да навлезе в платното за движение да се съобрази с приближаващите се
2
превозни средства. Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, тъй като водачът на л.а. Ситроен не е имал възможност и не е бил длъжен да
предположи, че ищцата ще предприеме пресичане на пътното платно на необособено за това
място и ще извърши с поведението си нарушение на ЗДвП и Правилника за прилагането му.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата,
която е пресичала неправилно ул."К.М.", като по този начин е причинила
непосредствена опасност за собственото си здраве и живот и е създала предпоставките за
настъпване на процесното ПТП. Оспорва медикобиологичната характеристика на описаните
в искова молба увреждания при ищцата, в резултат на процесното ПТП, във връзка с които
се твърди, че търпи неимуществени вреди. Оспорва твърдените травми да са в причинно-
следствена връзка с ПТП. Оспорва твърдението на ищцата, че вследствие ПТП е изпитвала
силен стрес, който се е отразил негативно на психичното й състояние. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва изцяло по
основание и размер претенцията за имуществени вреди. Оспорва акцесорните искове за
лихва по аргумент за неоснователност на главните искове, както и размера на
претендираната лихва и началния момент, от който тя се претендира.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от
тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от 30.03.2019 г., съставен
от дежурен ПТП в „Пътна полиция“ при РУ – Луковит, е видно, че на 30.03.2019 г., около
10:50 ч. в гр. Луковит, ***** е настъпило ПТП между лек автомобил Ситроен Ц5 с рег. №
***** управляван от А. Й. А., и ищцата П. Г. Л., като пешеходец. Като обстоятелства и
причини за ПТП в протокола е отразено, че при движение на лекия автомобил на ***** в
гр. Луковит, посока кв. Елешник, водачът не съобразява поведението си при управление на
автомобила и реализира ПТП, като блъска пешеходката на пътното платно с предна дясна
гума. Отразено е, че на водача е съставен АУАН. Към протокола е изготвена скица на
произшествието.
Установява се от писмените доказателства /документи изпратени от РУ - Луковит/, че
въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление на началника на РУ
- Луковит срещу А. Й. А., с което същият е санкциониран за нарушения на чл. 116 от ЗДвП
и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление не е обжалвано и влязло в сила
на 15.05.2019 г.
Безспорно е и се установява от застрахователна полица № BG/30/118002647767, че
отговорността на водача на лек автомобил Ситроен Ц5 с рег. № ***** е застрахована при
ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Не се спори и се установява от приложената застрахователна преписка по щета №
0801-003588/2020-01-02, че на 06.08.2020 г. ищцата е заявила претенция пред
застрахователя - ответното дружество за обезщетяване на причинените й от процесното
ПТП неимуществени вреди и имуществени вреди, като с уведомление изх. №
4138/15.10.2020 г. застрахователят е отказал да удовлетвори същата, включително и
частично.
По делото е представена медицинска документация от ФСМП – Луковит – Фиш за
спешна медицинска помощ на името на ищцата от 30.03.2019 г., 10:55 часа и Амбулаторен
журнал на дежурен лекар/дежурен фелдшер, в която документация е отразено, че е
пострадала при ПТП, травма на десен глезен, рана с кръвонасядане. Консултирана с хирург
при МБАЛ – Луковит, направена е рентгенография и извършена хирургична обработка на
раната.
На 04.04.2019 г. след преглед при хирург на ищцата е издадено медицинско
свидетелство за пред съда № 205/04.04.2019 г., в което е отразено: дясно ходило – с две
разкъсно контузни рани с напречен ход, леко кървящи. Охлузна рана по вътрешната му част.
3
на направената рентгенография – данни за счупване на десния палец. Диагноза: контузия на
десен крак и дясно коляно. Счупване на десния палец. Разкъсно-контузни рани на ходилото.
Представени са три амбулаторни листа на името на ищцата:
Амбулаторен лист № 1909/01.04.2019 г., издаден от общопрактикуващ лекар. В
анамнезата е отразено, че на 30.03.2019 г. при ПТП получила болка и оток на дясна глезенна
става и рана на подбедрицата. Обективно състояние – Увредено общо състояние. Крайници
– дясно ходило – оточно, ливидно, силно ограничени и болезнени движения в същото.
Основна диагноза – Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. Придружаващи
заболявания – Счупване на петната кост. Насочена за консулт с ортопед.
Амбулаторен лист № 77/01.04.2019 г., издаден от специалист – ортопед. В анамнезата
е отразено – при ПТП на 30.03.2019 г. получава фрактура в областта на дясна петна кост и
ходило. Обективно състояние: Придвижва се с помощно средство. Болезнени и невъзможни
движения в същата област. Фрактура маргинална на проксималната фаланга на първи лъч на
ходилото. Основна диагноза: Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена.
Изписаната терапия е покой и отбременяване на крайника за 20 дни.
Амбулаторен лист № 3073/03.06.2019 г., издаден от общопрактикуващ лекар. В
анамнезата е отразено, че се касае за пациентка, която на 30.03.2019 г. при ПТП плучила
болка и оток на дясна глезенна става и рана на поодбедрицата. Установена фрактура на
горепосоченото място. В момента съобщава оток и разязвяване на мястото на фрактурата.
Чувства втрисане, болезненост и силна отпадналост. Обективно състояние: Увредено общо
състояние. Крайници – дясно ходило – оточно, ливидно, силно ограничени и болезнени
движения в същото с разязване. Насочена за консулт с хирург. Основна диагноза: Други
уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан. Придружаващи заболявания:
Счупване на петната кост.
Представени са четири болнични листа на името на ищцата за временна
неработоспособност общо за периода от 01.04.2019 г. до 23.06.2019 г. с предписан режим
домашен – амбулаторен.
Ищцата е представила 8 броя фискални бонове, два от които са издадени от МБАЛ –
Луковит ЕООД - на 04.04.2019 г. за сумата 75.00 лв. и на 16.04.2019 г. за сумата 15.00 лв.
Останалите фискални бонове са издадени от различни аптеки в гр. Луковит в периода
05.04.2019 г. – 22.05.2019 г. за закупени медикаменти и медицински консумативи на обща
стойност 95,74 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната комплексна
САТЕ и СМЕ, чието заключение не е оспорено от страните и което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано. От заключението се установява, че ПТП е настъпило
на ул. К.М. след кръстовището с ул. Г.М., което кръстовище е Т-образно, като мястото на
удара е: в надлъжно направление – на 22-23 м след източен ъгъл на Поща; в напречно
направление – 0,9 – 1,3 м вляво от десен край на платното за движение на ул. К.М..
Механизмът на ПТП е следният: Лек автомобил Ситроен Ц5 се движи към ул. К.М. по ул.
Г.М.. Автомобилът потегля от знак „СТОП“ /поставен на **** м преди кръстовището с ул.
К.М./, изчаква движещи се по пътя с предимство автомобили и навлиза в ул. К.М. с десен
завой. В същото време пешеходецът П. Л. пресича платното за движение на ул. К.М., отляво
надясно спрямо посока кв. „Елешник“. На около 22-23 м след източен ъгъл на сградата на
Пощата и 0,9-1,3 м вляво от десен край на платното за движение на ул. К.М. в района на
кръстовището е настъпило съприкосновение между дясната част на автомобила и десен крак
на пешеходката, като предно дясно колело преминава през дясното стъпало на Л.. Скоростта
на автомобила Ситроен при удара е 3,1 м/с или 11,1 км/ч, като средната му скорост до удара
е 1,55 м/с. Експертизата сочи, че пострадалата е започнала да пресича преди л.а. Ситроен да
потегли от мястото с най-добра видимост – от това място водачът на лекия автомобил е
имал пряка видимост към мястото на пресичане и е могъл да вижда пострадалата, когато тя
се е движила по платното за движение. Основна причина за ПТП от техническа гледна точка
е навлизане на л.а. Ситроен на платното за движение на ул. К.М. при положение, че в същия
4
момент там се движила пострадалата. Експертизата дава заключение, че пострадалата е
пресичала платното на място, на което няма означена пешеходна пътека. Започнала е
пресичането, пропускайки автомобилите на платното на ул. К.М.. Според вещото лице най-
вероятно не е очаквала потеглянето на л.а. Ситроен от пресечката /ул. Г.М./. Единствен
начин за ненастъпване на процесното ПТП е л.а. Ситроен да не навлиза на платното на ул.
К.М. при положение, че там се е намирала пешеходката и водачът е могъл да я вижда.
Автоекспертът е посетил местопроизшествието, направил е измервания, изследвал е
видимостта, направил е фотоснимки. Изготвил е 2 броя мащабни скици – първата показва
кръстовището и крайпътните съоръжения по време на огледа, а втората - най-вероятното
движение на участниците към момента на ПТП. Описано е състоянието на пътното платно в
района на кръстовището по време на огледа, разМ., видимост и маркировка – хоризонтална
и вертикална. Видно от описанието, фотоснимките и скиците, в района на кръстовището на
ул. К.М. няма пешеходна пътека, такава има само на ул. Г.М..
Съгласно медицинската част на заключението, при ПТП на ищцата П. Г. Л. е
причинено: травматично счупване на дясната петна кост без разместване на фрагментите и
счупване на проксималната фаланга на палеца на десния крак, които повреди са причинили
на Л. затруднение движенията на десния крак за около 5-6 месеца. На същата са причинени
и разкъсно-контузни рани на мястото на травмата и охлузване, които са причинили
временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото лице е дало заключението на база
наличната медицинска документация и след контролен преглед на ищцата, извършен на
04.07.2022 г. от специалист ортопед-травматолог. Към момента на прегледа – 04.07.2022 г.
налице са заздравели цикатрикси в областта на травмата, субективни оплаквания за болка и
оточност при натоварване на крака, без олективна находка. Установените изменения са от
травматично естество, дължащи се на притискане от твърд тъп предмет и напълно отговарят
да са получени по начин съобщен от пострадалата – преминаване на превозното средство
през дясното стъпало. При изслушването му в съдебното заседание, вещото лице счита, че
касовите бележки, приложени на л. 16-17 от делото, са за медикаменти и медицински
консумативи във връзка с проведеното лечение на травмата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Св. А. Й. А. – управлявал при процесното ПТП лек автомобил Ситроен С5 с рег. №
*****. Свидетелят разказва, че се движил по ул. Г.М. в посока ул. К.М.. На Т-образното
кръстовище спрял и изчакал движещите се по ул. К.М. автомобили да минат, като след
втория автомобил забелязал, че пред него пресича жена – тръгнала от отсрещния тротоар и
се движела към него. Видял, че минава и вече не я наблюдавал, а насочил вниманието си
към следващия автомобил, изчакал го да мине и тръгнал след него, завивайки надясно.
Тогава чул звук от удар и вик, излязъл от автомобила и видял, че жената била паднала на
земята, по десния й крак имало малко кръв. Качил жената на задната седалка и я закарал във
ФСМП – Луковит. Там дошли служители на РУ-Луковит, написали му акт, имало издадено
наказателно постановление. Свидетелят е категоричен, че на мястото, на което пешеходката
е пресичала ул. К.М., не е имало пешеходна пътека, такава имало „чак на главната улица“.
Било пазарен ден и имало много паркирани коли на тротоара след завоя на ул. К.М..
Св. Б.В.П. – живее и работи на *****, точно срещу Т-образното кръстовище,
очевидец на произшествието. Сочи, че поострадалата идвала от Пощата, на мястото, където
свидетелят работел /*****/ предприела пресичане на улицата. Автомобилът Ситроен идвал
откъм магазина за строителни материали, на „Стопа“ завил към пазара надясно и блъснал
жената, като това станало след средата, почти в края на платното, почти на ъгъла със знак
„Стоп“. Свидетелят Към датата на ПТП наблизо не е имало пешеходна пътека за пресичане
на ул. К.М., имало само осева линия на платното.
Св. М.Д.Л. – съпруг на ищцата. Разказва, че въпросният ден е бил паркирал
автомобила си пред блок Орлова чука, с ищцата се разделили пред Пощата. След известно
време тя му се обадила, че е в Бърза помощ, блъснала я кола. При отиването си там,
свидетелят заварил и водача на автомобила, който блъснал съпругата му – св. А., когото
познавал, тъй като преди са работили заедно. В болницата на ищцата направили рентгенова
5
снимка, казали, че има само натъртвания. Кракът й обаче се подул, посинял целия, пръстите
й се подули. В бившата Окръжна болница в Плевен се установило, че палецът й е счупен,
петата имало разкъсвания. Свидетелства, че три месеца и половина откритата рана не могла
да зарасне. Раната се затворила едва след като ищцата отишла на Чифлика. Свидетелят
сочи, че първите 10 дни след произшествието той си взел отпуск, за да гледа съпругата си, а
после продължила дъщеря им. Първоначално ищцата не можела да се придвижва , после се
придвижвала с помощта на патерици – за период от около 2 месеца. Налагало се да я карат
на превръзки през 2-3 дни – първо в болницата в Луковит, после в Плевен. Не можела да се
обслужва сама, дъщерята й помагала в къпането. Преди ПТП ищцата се занимавала с
шиене, а след ПТП – за период от шест месеца останала без работа – не можела да шие с
травмирания крак, тъй като шевните машини били с педали. Преди инцидента ищцата била
спокойна, жизнена и весела, а след него станала сприхава, изнервена. След инцидента
ищцата станала сприхава, изнервена, страхува се да пресича, не искала да минава покрай
същото място, вече не ходела и на пазара.
Св. В.М.Д. – дъщеря на ищцата. След ПТП посетила майка си в Бърза помощ, при
петата на десния крак имало „огромна дупка“ – открита рана и не можела да стъпва на
ходилото си изобщо. Кракът й се надул и свидетелката закарала майка си в клиника в
Плевен, където след направена снимка се установило, че палецът е счупен. Първите 10 дни
за нея се грижел баща й, но трябвало да се върне на работа, наложило се свидетелката да се
грижи. Ищцата не можела да се самообслужва, свидетелката изцяло я обслужвала. Не
можела да се придвижва сама, постепенно започнала да се придвижва с патерици, но пак не
стъпвала на крака си. Кракът й бил надут, отекъл, син, лилав, дупката не могла да зарасне с
месеци. За период от около три месеца и половина ищцата се е грижила за майка си.
Травмата попречила на ищцата да се занимава с шивашката дейност, затворила цеха за шест
месеца, а и сега работи по-бавно. Според свидетелката майка й не се е възстановила
напълно нито физически – изпитва все още болки, нито психически – изпитва страх от
преминаващи наблизо автомобили, страхува се да пътува в кола.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, включително показанията на св. Л. и
св. Д., преценени съобразно чл. 172 ГПК, тъй като се подкрепят от събраните писмени
доказателства, медицинска документация, както и от заключението на КСАТМЕ.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен,
има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя - ответник произтича от сключената валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка Ситроен Ц5 с рег.
№ *****. Фактическият състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и
настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба ПТП,
в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се презюмира до доказване на противното. В тежест на ищеца е да установи при пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички
обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в тежест
на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината,
респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на
делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл.
6
380 КЗ. В процесния случай от представените по делото застрахователни преписки по щета
е видно, че ищецът е заявил писмено претенцията си към ответното дружество –
застраховател. Следователно предявената искова претенция е допустима.
При преценка на обсъдения доказателствен материал по делото съдът намира за
установени всички елементи от фактическия състав по чл. 432, ал. 1 от КЗ, на който се
основава претенцията на ищцата.
Доказани бяха и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за пораждане на отговорност на
прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените й вреди.
С оглед на обсъдените доказателства безспорно се установи, че на 30.03.2019 г.,
около 10:50 ч., в гр. Луковит, на ***** е настъпило ПТП между лек автомобил Ситроен Ц5 с
рег. № *****, управляван от А. Й. А., и ищцата П. Г. Л. като пешеходец, при което л.а.
Ситроен /идващ от ул. Г.М./ навлязъл на ул. К.М. с десен завой и с дясната си част блъснал
пресичащата пътното платно пешеходка – ищцата П. Г. Л., като предно дясно колело
преминало през дясното й стъпало. Чрез назначената КСАТМЕ се установи механизма на
настъпване на произшествието. Основна причина за ПТП според заключението е навлизане
на л.а. Ситроен на платното за движение на ул. К.М., при положение, че в същия момент там
се е движила пешеходката. Произшествието е било предотвратимо за водача на л.а. Ситроен,
който не е трябвало да навлиза на платното на ул. К.М., при положение, че там се е
намирала пешеходката и водачът е могъл да я вижда. Автоекспертът е категоричен, че
водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост към мястото на пресичане на
пешеходката и е могъл да я вижда, когато тя се е движила по платното за движение. В
съответствие с този извод са и показанията на водача – св. А. А., който заяви, че преди да
потегли е видял пешеходката - тръгнала от отсрещния тротоар да пресича пътното платно
на ул. К.М., движейки се към него.
С оглед на това съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. Ситроен е
извършил виновно противоправно деяние – като е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1
и чл. 116 от ЗДвП. В случая е нарушено основното правило на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
съгласно което водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, както и правилото на чл. 116 от ЗДвП,
съгласно което водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците. За последното нарушение водачът е бил санкциониран по административен
ред с влязло в сила наказателно постановление. Водачът е бил длъжен да възприеме
пресичащата пътното платно пешеходка, да подходи с изискуемата внимателност и
предпазливост и да предотврати настъпването на произшествието като избегне сблъсък с
пешеходката.
В резултат на противоправното деяние на застрахования при ответника водач, на
ищцата са причинени телесните увреждания, констатирани при извършените й медицински
прегледи и потвърдени от КСМАТЕ, несъмнено предизвикали болки, страдания, неудобства
и негативни психически преживявания, представляващи по своя характер неимуществени
вреди.
За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.,
което не е загубило действието си и към момента на настоящия съдебен акт,
справедливостта като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение при
деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В конкретния случай при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
заключението по допуснатата КСАТМЕ, от която се установява, че на ищцата са били
7
причинени две различни по вид телесни увреждани: травматично счупване на дясната петна
кост без разместване на фрагментите и счупване на проксималната фаланга на палеца на
десния крак, както и разкъсно-контузни рани на мястото на травмата и охлузване. Първото
телесно увреждане е причинило на ищцата трайно затрудняване движението на десния
крайник, а именно за период от 5-6 месеца, а второто й е причинило временно неопасно
разстройство на здравето.
Съдът отчита обстоятелството, че травмите на ищцата са били без риск за живота й,
че интензитетът на болката е бил значителен, че на ищцата е проведено само консервативно
лечение, периодът на възстановяване е продължителен /5-6 месеца/, през който се е налагало
ограничен двигателен режим, ползване на помощни средства, била е принудена да ползва
чужда помощ за ежедневните си дейност. Съдът отчита и обстоятелството, че към
настоящия момент не са налице остатъчни травми.
Съдът възприема като безспорно, че инцидентът е бил съпроводен с негативни
емоционални преживявания за пострадалата, съответно, че е оставил отражение в психиката
й, тъй като че при всички случаи участието в ПТП, е свързано с негативни последици в
психо-емоционален план. Свидетелите сочат, че след ПТП ищцата станала неспокойна,
изнервена, страхувала се да пресича, както и да пътува в автомобил.
С оглед на изложеното съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. За да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.
От събраните в рамките на производството доказателства не се установи ищцата да е
извършила нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Безспорно се установи по
делото, че на мястото, на което ищцата е пресичала няма обозначена пешеходна пътека или
пътен знак, указващ такава. Съдът намира, че ищцата е пресичала пътното платно на ул.
К.М. в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1,
2 и 4. От експертизата се установи, че в района на процесното кръстовище няма пешеходна
пътека за пресичане на ул. К.М., такава има само за пресичане на ул. Г.М.. От показанията
на св. А. А. и св. Б.П. се установи, че и към датата на ПТП на кръстовището, а и в близост
до него, не е имало пешеходна пътека. От заключението на експертизата се установи, че
ищцата е започнала да пресича пътното платно на ул. К.М. преди лек автомобил Ситроен да
потегли от знак „Стоп“ на ул. Г.М., т.е. когато автомобилът е бил в покой /за да изчака
движещите се по пътя с предимство автомобили/ и водачът е имал пряка видимост към
мястото на пресичане. Същият е имал възможност да вижда пострадалата, когато тя се е
движила по платното за движение и да не предприема потегляне, т.е. същият е имал
възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал пешеходката да премине. С оглед
на изложеното съдът приема, че процесното ПТП е причинено единствено от действията на
водача на л. а. Ситроен, т.е. липсват нарушения от страна на ищцата, които да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди се
явява основателен в размера, в който е предявен и следва да бъде изцяло уважен.
8
Претенцията на ищцата за заплащане и на обезщетение за имуществените вреди в
размер на 185,74 лв. за такси за издаване на болнични листи и за закупени медикаменти и
консумативи, предвид становището на вещото лице съдебен медик, че същите са във връзка
с лечението на травмата, както и приетите от съда писмени доказателства – касови бонове,
обосновават нейната основателност в пълния заявен размер. Затова и този иск следва да
бъде уважен.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба
на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от
делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
С молба от 06.08.2020 г. ищцата е отправила до застрахователя искане за заплащане на
обезщетение, поради което съдът приема, че това е момента на уведомяване на
застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищцата законна лихва върху
определеното застрахователно обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода на спора съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата
следва да се присъдят разноски - 425,00 лева депозит за вещи лица и 1280.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА / чл. 7, ал. 2,
т. 4 и т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните разМ. на адвокатските
възнаграждения (редакция от ДВ. бр. 68 от 22.01.2019 г.), действаща към момента на
заявяване на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 650,00 представляваща държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от изпълнителните
директори *******, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: ***** на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 15000.00 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и
негативни емоционални преживявания, причинени й при ПТП, настъпило на 30.03.2019 г. в
гр. Луковит, по вина на А. Й. А., ЕГН ********** като водач на лек автомобил Ситроен Ц5
с per. № ***** застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество съгласно полица № BG/30/118002647767, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 06.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
185,74 лева /сто осемдесет и пет лева и 74 ст./, представляваща обезщетение за
претърпените от същото ПТП имуществени вреди – разходи за болнични листи,
консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от изпълнителните
директори *******, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от
425 /четиристотин двадесет и пет/ лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от изпълнителните
9
директори *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. М. М. от АК – Ловеч с адрес: гр. Луковит, обл.
Ловеч, ул. Възраждане № 63 адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на
1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:Живот и здраве“ АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от изпълнителните
директори ******* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Луковит, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
10