Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260179 28.02.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІІ граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 800 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Х.И.Г., ЕГН **********
и Г.И.Х., с ЕГН **********, в качеството им на
наследници на К. И. С. – починала на **** г.,
против ЗК „Евроинс” АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците са с. на
починалата, вследствие на ПТП - К. И. С. на * години. На ****г.
около 12:50 ч., в района на км.***, на А.Т., обл. П. е настъпило ПТП,
предизвикано от водача на товарен автомобил „Волво“, с рег.№ **** - З.Д.С.. В
резултат на допуснати нарушения на правилата за движение и/или на внезапно
възникнала техническа неизправност, водачът изгубил контрол над управлявания от
него товарен автомобил, в следствие, на което преминал през разделителната
мантинела, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал удар с движещият
се лек автомобил Ауди, с рег.№ ****, управляван от водача И.И., след което се
преобърнал. От предизвиканото ПТП била настъпила смъртта на пътничката в
товарния автомобил - К. И. С.. По случая било образувано ДП №72/2016г. по описа
на ОДМВР – Пловдив, което е прекратено с Постановление на 28.02.2017г. на
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив. Причината за настъпилото ПТП са допуснатите
от водача на товарния автомобил нарушения на правилата за движение и/или на
внезапно възникнала техническа неизправност – спукване на гума по време на
движение.
Гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица № ******от
16.07.2015г., със срок на валидност една година, считано от 22.07.2015г. до 21.07.2016г. Твърдят, че
по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинени от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването или използването на МПС, в размер на
10 000 000 лева, която сума представлявала минималния размер на
обезщетението за причинени имуществени и неимуществени вреди. Считат, че настъпилото ПТП се дължи както на виновно
поведение на водача, който е управлявал товарния автомобил с несъобразена
скорост, така и на евентуална техническа неизправност на превозното средство –
спукване на гума по време на движение. Твърдят, че отговорността на
застрахователя възникнала както във връзка с виновно поведение на водача, така
и при управление на неизправно МПС, също
така и при внезапно възникнала техническа неизправност, дължаща се на
вътрешните свойства на вещта, в резултат на което са причинени вреди, като в
последния случай не било необходимо наличието на други нарушения на правилата
за движение, освен неизправността на МПС –то.
Ищците били
предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ответното дружество, което отказало плащане с уведомление с изх. № ******. Твърди
се, че ищците са претърпяли значителни болки и страдания във връзка с
причинената внезапна смърт на тяхната с.. Несвоевременната и неочаквана загуба
на с. им, завинаги променило техния живот и този на семейството им, което не
можело да бъде компенсирано с нищо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените им морални
блага, но би обезпечило удовлетворението на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Моли се за осъждане на застрахователя да плати на
ищците сумите от по 25 000 лева
за всяка една от тях, частичен иск от
сумите от по 50 000 лева за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на тяхната с., ведно със
законната лихва върху всяка една от сумите от дата на непозволеното увреждане –
**** г. до окончателното изплащане
на същите. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се взема
становище, че искът е недопустим, тъй като не била изпълнена задължителната
предпоставка за надлежно предявяване на претенцията първо пред застрахователя,
а след това при предвидени в закона случай по съдебен ред.
Евентуално, поддържа,
че предявените искове са изцяло неоснователни по основание и размер. Твърди, че
не се е осъществил фактическият състав, по отношение на ищците, в който се
включва наличието на виновно противоправно поведение от страна на застрахования
за настъпване на застрахователното събитие, както и наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и настъпилото събитие.
Липсвало противоправно и виновно поведение от страна на застрахования водач.
Счита, че причина за настъпване на събитието не произтича от действия на същия,
а от внезапно възникнала техническа неизправност по време на движение, която
била настъпила обективно и е била непредотвратима от водача С.. В случая се
касаело за случайно деяние, видно от Постановление от 28.02.2017г. на Окръжна
прокуратура – гр.Пловдив, което изключвало противоправността на деянието.
Причината за настъпване на инцидента не се кореняла в субективните действия на
водача, а имала непредвидим характер.
Оспорва наличие
на неимуществени вреди, тъй като правото на обезщетение имали само най –
близките на пострадалата – нейни възходящи, низходящи и съпруг. Ищците следвало
да докажат създалата се трайна и дълбока емоционална връзка между тях и
починалата, както и че търпят от нейната смърт продължителни болки и страдания.
Твърди, че отсъстват каквито и да е доказателства за наличието на духовна
връзка между тях. Не се установявало наличието и характера на отношенията им.
Счита, че искът е неоснователен за разликата над 5000 лева за всеки ищец.
Позовава се на § 96 от ПРЗ на КЗ.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на законна лихва върху обещетението от датата на деликта, като
неоснователна, както и претендираните от ищците разноски, тъй като
застрахователното дружество не е дало повод за образуване на настоящото дело.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Относно допустимостта на иска
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието
вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за
предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след
получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на
претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за
доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна
процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
Съдът намира, че в
случая предявените искови претенции са допустими.
Това е така, тъй
като от представените по делото доказателства се установява, че ищците, чрез
своя законен представител са депозирали до ответното застрахователно дружество
молба за определяне на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие, която е получена от ответника на 09.08.2019
г. /л.25/. Във връзка с така предявената застрахователна претенция, ответникът
е изпратил на 21.08.2019 г. уведомление до ищците /л.26/, с което изразява становище,
че не е налице правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че в
така изпратеното писмо от ответника е обективиран отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Относно основателността на иска:
За основателността на преките искове в тежест на
ищците е да докажат пълно и главно, че в причинна
връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована
при ответника, е настъпила смъртта на тяхната с. К. И. С., вследствие на което
са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и негативни емоции, като установят същите, както и
размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже твърденията си в отговора, вкл.
възраженията си за съпричиняване, а – при установяване на горните елементи от
фактическите състави на вземанията от ищците – следва да докаже, че е погасил
претендираните обезщетения.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира следното:
На основание
чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че на **** г. около 12:50 ч., в
района на км.***, на А.Т., обл.. е настъпило ПТП, предизвикано от водача на
товарен автомобил „Волво“, с рег.№ *** - З.Д.С.; Гражданската отговорност на
водача на товарния автомобил - „Волво“, с рег.№ *** е била при ответника към момента
на произшествието - застрахователна полица
№ полица № ******от 16.07.2015 г. /виж Определение от закрито съдебно заседание от 15.10.2020
г./.
По
делото не е спорно, а и това се установява и от приетото по делото Удостоверение
за родствени връзки, издадено от Община С., обл. Х. /л.22/, че ищците Х.И.Г. и Г.И.Х.
са с. на К. И. С. – починала на **** г., видно от Препис-извлечение от акт за
смърт /л.23/.
Между страните по делото не се
спори, че на **** г. около 12:50 ч., в района на км.***, на А.Т., обл.П. е настъпило пътно-транспортно
произшествие между товарен автомобил „Волво“, с рег.№ ****, управляван
от З.Д.С., пътник, в който е била К. И. С. и лек автомобил „Ауди“, с рег. № ****,
управляван от водача И.И..
По делото не се спори и, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че водачът на т.а. „Волво“ към датата на ПТП е имал сключен трудов
договор с „Автолукс“ ООД, като е изпълнявал длъжността „ш. ***“ /л.263-271/,
както и, че на процесната дата – **** г. е извършвал възложен му от
работодателя транспорт на цимент от гр. С. за гр. С.. Установява се още, че
процесният т.а. „Волво“, с рег. № ****, е бил отдаден под наем за временно и
възмездно ползване от собственика „Авитон строй“ ЕООД на дружеството –
работодател на водача С. – „Автолукс“ ООД, въз основа на Договор за наем на МПС
от 01.07.2014 г. /л.273/.
Между страните не е спорно
обстоятелство, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за
товарния автомобил с полица ***, валидна за периода 22.07.2015 г. до 21.07.2016 г.
Между страните по делото не се
спори и, че ищците са предявили в срок писмена претенция към застрахователя за
изплащане на обезщетение, но плащане от ответника ЗД „Евроинс“ АД не било извършено.
Съгласно
чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не
е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 27.06.2019
г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента – водач
на товарен автомобил „Волво“ и ответника ЗД „Евроинс“ АД, което е
покривало съответния риск за причинените неимуществени
вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Настъпването на ПТП не е спорно.
Относно
механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в
произшествието, са събрани писмени доказателства и доказателствени средства.
От
приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 491 /л.4/ се
установява, че на **** г. се е състояло пътнотранспортно произшествие на АМ „Т.“,
посока С. – Б., км ***, между товарен автомобил – влекач „Волво“, с рег.№ ****, собственост на „Авитон
строй“ ООД с полуремарке, собственост на „Автолукс“ ООД, управлявани от З.Д.С.
и лек автомобил „Ауди“, с рег. № ****, управляван от водача-собственик И.В.И.,
при което е починала К. И. С.. В протокола е посочено, че причините за произшествието се
изясняват, като е образувано ДП № 72/2016 г. по описа на отдел „КП“ ОД МВР –
Пловдив.
С
постановление от 28.02.2017 г. на Окръжна прокуратура Пловдив е прекратено
наказателното производство по ДП № 72/2016 г. по описа на отдел „КП“ ОД МВР –
Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 4 и пр. 5, б.
„б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Производството е прекратено,
поради крайния извод на държавното обвинение, че в случая се касае за случайно
деяние, визирано в разпоредбата на чл. 15 НК, а в тази връзка, че липсват данни
за виновност от страна на водач на т. к. З.С. и самото деяние не се явява
противоправно, тъй като при управление на МПС не са допуснати нарушения на
наредбите, визирани в Закон за движение по пътищата, които да са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Независимо от прекратяването на досъдебното
производство на посоченото основание, в настоящото производство подлежат на
доказване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на
водача на лекия автомобил във връзка с описаното ПТП, вследствие на което е
настъпил вредоносният резултат, съответно – твърдяното застрахователно събитие.
Относно спорния
въпрос за механизма на произшествието.
Протоколът за
ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в
пространството, участниците и видимите щети по МПС, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на
мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва
съда с материална доказателствена сила.
Относно механизма на произшествието, по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля З.Д.С. /с.
на починалата/ - водачът на л.а. „Волво“. Свидетелят заявява, че си спомня за ПТП-то,
настъпило на **** г., на АМ „Т.“, при което е управлявал т.а. „Волво“, с който
товарен автомобил е трябвало да отиде по служба и да закара един курс цимент от
С. за С.. Свидетелят сочи, че предната вечер с. му и с. му взели малката,
защото неговата с. гледала детето. Твърди, че той трябвало да почива три дена,
но колегата му се разболял и трябвало той да отиде да закара цимента. С. му казала, че ще отиде с него, защото
д. го нямало, да се разкара и да пазаруват. Отишли с к. и го натоварили. Свидетелят
заявява, че на **/*** км. гръмнала предна лява гума. Опитал всичко възможно да
спре автомобила, но нямало как да се спре. К. била седнала отпред. Свидетелят
сочи, че камионът не бил снабден с предпазни колани, защото самият камион нямал
предпазни години, по талон няма колани, стар автомобил бил, не му се водили
колани. Твърди, че автомобилът се движел в дясна лента със скорост 80 км/ч., не
можело да се кара с по-висока скорост. Свидетелят сочи също, че метрологичните
условия били идеални, чисто, сухо, приятно време. Дупки нямало, кръпки имало.
Просто гръмнала предна лява гума и до там. После не си помня. Твърди също, че
преглед минава задължително - има канали, спирачки, гуми, фарове, мигачи,
всичко. Нямало индикация преди да гръмне гумата, че ще се случи това. Чул се
силен гърмеж на гумата. След това веднага го дръпнал наляво, тъй като това е
предна гума. Скочил на спирачките, ударил първата мантинела, след това загубил
контрола. Опитал всичко възможно. Опитал с волан да направи маневра. След като
автомобилът поднесъл наляво чул само удар на мантинелата. Когато се осъзнал бил
в другото платно – насрещното и камионът бил преобърнат, а съпругата му беше
затисната на дясната страна на кабината. Свидетелят твърди още, че за момент е
загубил съзнание. Викал, търсил с.а си и в последният момент я видял, че е
затисната. Нямало други автомобили, само този, който се е опитвал да го
изпреварва и като е тръгнал наляво, той му е засякъл пътя и се е ударил в
ремаркето, като това е обърнало
ремаркето, а ремаркето е обърнало товарния автомобил. Свидетелят сочи, че не е
имало неизправности по автомобила. Гумите на камиона не били чисто нови, но
добри, за возене ставали. Предните гуми
не били сменяни скоро, имали износване. Твърди, че бил казал на ш. си и той
казал, че ще ги смени. Казал му, че гумите вече са за смяна, предните гуми
задължително.
Показанията
следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни. Същият
възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от него се
подкрепя и от останалите доказателства.
По делото е прието и не е оспорено
заключение на комплекса съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено.
В.л. по автотехническата
експертиза, след подробен и задълбочен анализ на материалите по делото, е
посочило, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
ПТП: водачът С. е управлявал т.а. „Волво“ – влекач с полуремарке, по дясната
лента на северното платно за движение на АМ „Т.“, в посока от изток на запад.
През това време л.а. „Ауди“, се е движил по лявата летна на същото платно в
същата посока, като е извършвал маневра „изпреварване“ на т.а. „Волво“. В един
момент, поради повишаване на температурата на предна лява гума, вследствие на
експлоатация с понижено налягане е настъпило разслояване на елементите на
гумата, моментално разкъсване и отделяна на протектора и разкъсване на каркаса.
Така съпротивлението на предно ляво колело е станало значително по-голямо, при
което влекачът се е отклонил наляво, а с него и цялата композиция. Така т.а.
„Волво“ е навлязъл рязко в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар в
предната лява страна на т.а. „Волво“ и в дясната страна на л.а. „Ауди“. След
удара, л.а. „Ауди“ и т.а. „Волво“ са продължили наляво, като л.а. „Ауди“ се е
ударил в мантинелата в лявата си страна, а т.а. „Волво“, под действието на
центробежните сили е започнал да се преобръща. След като двете МПС са разрушили
част от мантинелата, те са преминали в южното платно, като л.а. „Ауди“ се е
преобърнал на тавата си, а т.а. „Волво“ се е преобърнал на дясната си страна,
напуснал е платното за движение от юг. Според експертът, основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка
е техническа неизправност на т.а. „Волво“. Техническата неизправност е следствие на експлоатация на предна лява
гума с понижено налягане, по-малко от номиналното, поради което е настъпило
нагряване на гумата над допустимото, довело до разслояване на елементите на
гумата, разкъсване и отделяне на протектора и разкъсване на каркаса. След
загубата на налягане в предна лява гума, товарната композиция е станала
неуправляема. Според вещото лице, от момента на разрушаване на предна лява гума
на т.а. „Волво“, водачът му е нямал техническа възможност да установи
композицията преди мястото на удара с л.а. „Ауди“ и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. В. л., установява още, че процесния т.а.
„Волво“ е оборудван от производителя с две седалки в шофьорската кабина, както
и, че не е бил оборудван с предпазни колани. В. л. – м. дава заключение, че в
процесния случай, с оглед механизма на ПТП, с или без предпазен колан,
смъртният изход би бил налице, защото камионът е преобърнат на дясната си
страна, където е пътувала пострадалата.
По делото е приет и Протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС от 09.05.2016 г. на товарен автомобил „Волво“, с рег. № ****,
собственост на „Авитон строй“ ООД, в който е отразено, че се допуска ППС да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване. /л.272/.
При тези
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищците
механизъм. Направените от ответника оспорвания за различен такъв, както
и липса на принос на застрахования водач за настъпване на произшествието, са
опровергани. В тежест на ищците е да установят обстоятелствата, на които
основават иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, а
неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Предвид събраните данни и действащата към процесния
момент нормативна уредба, поведението на водача на т.а. „Волво” не е съобразено
със законоустановените правила за движение по пътищата, поради следното:
Безспорно се установява по
делото, че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е
техническа неизправност на т.а. „Волво“, която техническа
неизправност е следствие на експлоатация на предна лява гума с понижено налягане, по-малко от номиналното,
поради което е настъпило нагряване на гумата над допустимото, довело до
разслояване на елементите на гумата, разкъсване и отделяне на протектора и
разкъсване на каркаса. В открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2021 г.,
вещото лице по автотехническата експертиза поддържа заключението си, като
посочва, че причините за отлепянето на този слой на гумата могат да бъдат
различни, като едната от тях е
технически негодно състояние на тази гума.
За това лошо състояние на
предните гуми на товарния автомобил и необходимостта от подмяната им,
свидетелства и свидетелят З.С. – водачът на т.а.
От друга страна, по делото, не са
събрани данни за техническото състояние при тръгването на товарния автомобил.
Ето защо, съдът намира, че т.а. „Волво“ е бил
технически неизправен, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г“ ППЗДвП и не е можел
да се движи по пътищата, тъй като това е разрешено само на тези превозни
средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3
и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата - чл. 9 ППЗДвП.
Предвид събраните в настоящото
производство гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. С., съдът
приема, че водачът
на МПС е имал възможност да установи неизправността на товарния автомобил и да
не го привежда в движение, тъй като това е било забранено от закона. Като не е
изпълнил задължението си, той е станал причина за инцидента и носи отговорност
за настъпилите, вследствие на това вреди.
Не
може да се сподели становището на ответното дружество, че е налице случайно
деяние. В действителност, нагряването на гумата над допустимото, довело до
разслояване на елементите на гумата, разкъсване и отделяне на протектора и
разкъсване на каркаса, е било внезапно и непредвидимо във времево отношение
събитие, но това обстоятелство не изключва отговорността на водача, тъй като самият
той е знаел, че са износени предните гуми на т.а. и трябва задължително да се
сменят, поради което и водачът е бил
длъжен и е могъл да установи това
преди да приведе товарния автомобил в движение.
В
случая постановеното прекратяване на наказателното производство не е
задължително за настоящия съд, като следва да се има предвид, че актът е
постановен при установяването на различна фактическа обстановка. Всичко това
води до извод, за нарушаване на правилата за движение по пътищата и
по-конкретно на задълженията, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Нарушавайки тези правила, водачът на т.а. „Волво”
не е проявил грижа и внимание, вменени като задължения по закон при
изпълнението на тази правнорегламентирана дейност,
отличаваща се с повишена степен на обществена опасност.
Горното обуславя извод за провеждане на пълно и
главно доказване на един от елементите от фактическия състав на претенцията –
противоправно поведение от страна на посочения водач, който е предизвикал
инцидента, в резултат от който е настъпила смъртта на К. И. С.. Вината се
предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда няма данни, които да
оборват законовата презумпция.
Що се отнася до възражението за
съпричиняване.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава
предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Съдът намира, че е неоснователно направеното в отговора
на исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалата К. С., поради непоставен предпазен колан, поради следното:
От приетото по делото и неоспорено заключение на
комплекса съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, както че
процесният т.а. „Волво“ не е бил оборудван с предпазни колани, така и, че в
процесния случай, с оглед механизма на ПТП, смъртта би настъпила, независимо дали К. С. е
била с или без поставен предпазен колан. Ето защо не е налице твърдяното от
ответната страна съпричиняване.
Въпреки
изложеното, съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява
материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на с. им, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради следното:
По
делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Л.К.
Х. (м. на ищците) и на М. П.Р. (без родство).
Свидетелката
Л.Х. сочи, че ищците – Х. Г. и Г.Х. и починалата К. С. са с., както и, че тя
има още една д. от предишен брак, но с последната нямат нищо общо, тъй като
дори не са расли заедно. Свидетелката твърди, че когато Г. и Х. разбрали за смъртта на К.,
реагирали много лошо. Г., след това разправяла, че като се е върнала от работа,
видяла, че целият път бил с хора и като влезнала в двора, й станало лошо и
припаднала. Х., тъй като била със съпруга си някъде, след като научила, отишла
у тях и й станало лошо. М. на Х. нищо не могъл да каже на родителите им, само
телефона държал. Линейка отишла у тях, защото им станало лошо, вкл. и на
свидетелката и на м.а й, сложили им инжекции и нищо не помнили. Твърди още, че Х.
и Г., вечерта веднага отишли у тях, след като се върнала Г. от работа. Когато
свидетелката ги видяла за първи път, Х. и Г. били в много лошо състояние, плачели,
лошо им станало. Свидетелката сочи, че преди инцидента, отношенията между с.те
били много добри, помагали си. Много се обичали - една без друга не можели.
Всеки ден се виждали - сутрин, когато отивали при родителите си и вечер, като
се приберат. Живеели отделно, всяка със съпруга си и децата си, но когато отивали
при родителите си на гости, се виждали. Почти всеки ден се събирали у тях. Като
отидат до магазина и отивали при родителите си, където оставали, приказвали си,
пиели кафета. Помежду си трите с. се подкрепяли, едната като имала, и другите-
имали; като искала едната нещо, другите давали, винаги се помагали. И за пари,
и за друго. Свидетелката сочи още, че Х. и Г. ходят на гробищата и спазват
обичаите - всяка събота били там, като най-редовно споменавали К.. Говорели за
нея, като казвали, че те са двете, а нея я няма; започвали да плачат; голяма
загуба била за тях. Свидетелката установява също, че към датата на инцидента,
само Г. е работила, като преди да започне работа последната, трите с. се
събирали у родителите си.
Свидетелката М. Р.
установява, че Х., Г. и К. са три с., нямат братя. Твърди, че чули новината по
телевизора и на следващия ден отишли в С.. Тогава видяла Х. и Г., които били зле.
Свидетелката сочи, че освен, че са с., били и като приятелки, неразделни,
споделяли си; нямало скрито покрито при тях. Празнували заедно рождени дни,
имени дни, Нова година, Коледа, винаги били заедно със семействата си, трите.
Събирали се и в други дни. Нямало делник, нямало празник, винаги били заедно.
Събирали се у родителите им. Обаждали се една на друга, срещали си, пиели кафе,
говорили си. Ако някоя се нуждае от помощ, разчитали една друга. Нямало
караници между тях. Свидетелката твърди още, че Х. и Г. ходели на гробищата и спазвали
дните за помен - всяка събота били там. Свидетелката твърди, че в разговорите си
с тях й споделяли, че са натъжени и че им липсва К.; плачели. Говорели за К. с
любов, не били преживели загубата й. Свидетелката твърди още, че е присъствала
на ежедневните срещи на с.те, тъй като,
докато свидетелката е живяла в С. (до
преди две години), почти всеки ден е била заедно с тях, защото живеела много
близо. Свидетелката твърди още, че преди инцидента голямата с. Г. само
работила, а другите две с. били безработни.
С Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е разширен
кръгът на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.,
които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък. В този кръг по изключение са включени и
други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
които търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, поради което е
справедливо да бъдат обезщетени. Принципът, от който изхожда Върховният съд в
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, при
определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на
справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между
пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2
от ППВС № 4/61 год. Възприето е, че установяването на такава идентичност е
въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство
между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или
връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.
В конкретния случай, действителните отношения между
ищците и пострадалата приживе се установяват от показанията на разпитаните
свидетели Х. и Р.. Според съда, от установените с показанията на тези свидетели
факти, в конкретния случай, не би могъл да се направи извода за наличието на
особени житейски обстоятелства по смисъла на Тълкувателното решение, при които привързаността на ищците с
починалата им с. да е била по - силна и надхвърляща интензитета на нормално
присъщите за родствената връзка отношения.
Действително, от
свидетелските показания, се установява, че преди смъртта на К., трите с. са
били неразделни, въпреки, че са имали собствени семейства – съпрузи и деца;
събирали се при родителите си; ежедневно са се чували и виждали; споделяли ли
са си; били са приятелки; не са имали разправии; взаимно са си помагали при
необходимост. Тези отношения, обаче, според съда са нормални за
братската/с.нската връзка и присъщи за нея отношения, които не се отличават с
изискуемия от тълкуването интензитет. С.те са били на близка възраст една от
друга- ищцата Г. е с около две години по – голяма от починалата, а Х. е с около
четири години по – малка от починалата, като не се установява някоя от тях да е
полагала заместваща грижа, например поради липса на дълготрайно отсъствие на
родители. Напротив, всички са се събирали в дома на родителите си. Установява
се и, че трите с. са живеели в други жилища, заедно със собствените си
семейства. Установява
се и, че след смъртта на с. им, ищците – Х. и Г. понасят тежко загубата на с.
им – мъчно им е, плачат, почитат я, споменават я.
Съдът намира, че установените по делото отношения между
ищците и починалата им с., сочат на много близки и добри отношения между тях,
но тези обстоятелства не обуславят извод за изключителност на отношенията между
тях, за някаква трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична на отношенията
между родители и деца. Отношенията им сочат на обичайна родствена връзка между братя
и с., характеризираща се с традиционни за съвременното общество отношения на
уважение, обич, подкрепа и взаимопомощ между близки роднини. Не са установени
факти за полагане на грижи и помощ, както и за емоционална подкрепа и доверие
между тях извън обичайните, които да са оказали толкова трайно и съществено
влияние върху живота и съзнанието на ищците, че то да съответства в голяма
степен на въздействието, произтичащо от родителските грижи, закрила и подкрепа.
Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки близките и
добри отношения между трите с., не покриват критериите за изключителност,
въдени с Тълкувателното решение, налагащо присъждане на обезщетение в полза на
ищците. /в този смисъл е и практиката на
ВКС – Решение № 60138/01.12.2021 г. по т.д. № 2125/2020 г. на ВКС, І ТО;
Решение № 60133/11.10.2021 г. по т.д. № 1902/2020 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение №
372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 45 от
10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Ето защо съдът намира, че исковете не са доказани по
своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Относно
разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът
е направил и претендира в списък по чл.80 ГПК разноски за възнаграждения на
вещи лица и за свидетел в общ размер 780 лева. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от общо 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. Общият
размер на разноските на ответника е 900 лева, които следва да бъдат присъдени в
тежест на ищците.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от Х.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, за заплащане на сумата от по 25 000 лева на всяка от тях – главници - частични претенции от сумите
от по 50 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната с. К. И. С., ЕГН **********,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на **** г., в района на км.***,
на А.Т., обл. П., причинено виновно от водача на товарен автомобил „Волво“, с
рег.№ **** - З.Д.С., в който пътник е била К. И. С., за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ЗД
„Евроинс“ АД, съгласно полица № ******от
16.07.2015 г., ведно със законна лихва от ****
г. върху
главниците до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** и Г.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 900
лева (деветстотин лева) - деловодни
разноски по настоящото гр. д. № 800/2020
г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ