Р Е Ш Е Н И Е
№:1771 21.12.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На петнадесети
декември две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 2280 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Дими-98“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Поморие, ул.Солна №35, представлявано от Пламен Д. Петков, ЕГН-**********, чрез
адвокат Г.Д. от АК-Стара Загора, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Хаджи
Димитър № 7, партер, против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-144-0046541/30.10.2020г. на началник-отдел „Оперативни дейности“,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в
Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски
обект – хотел Св.Йоан, находящ се в гр.Несебър, ул.Крайбрежна №17, стопанисван
от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата
се счита, че оспорената заповед е немотивирана и издадена при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с
материално-правните разпоредби. Иска се нейната отмяна. Изложени са възражения,
като е акцентирано на обстоятелството, че твърдяното нарушение е отстранено
веднага, още в хода на проверката. Счита се, че не се касае нерегистрирането на
продажби, тъй като касов бон за платената нощувка е бил издаден и в него е
посочен ЕИК на дружеството, който представлява и идентификационният номер по
ЗДДС с добавено пред него BG. Жалбоподателят изразява несъгласие с част от
мотивите на заповедта, касаещи неотчитането на приходи, както и тези отнасящи
се за срока на мярката, като се позовава на издадените по същата проверка акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление
(НП), в които е прието, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Пред
съда дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Г.Д., който поддържа
жалбата на изложените основания. Представя писмена защита в която допълва
тезите си считайки, че наложената ПАМ представлява всъщност санкция, защото е
наложена след отстраняване на нарушението, с което не отговаря на целите
визирани в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Счита,
че мярката има за цел заплащането на наложената имуществена санкция по
издаденото НП, което е било обжалвано в срок. Претендира разноски.
Ответната
страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната
преписка за издаване на оспорената заповед. В представена писмена защита, чрез
редовно упълномощения юрисконсулт Евгени Егов, оспорва жалбата като
неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената заповед. Не претендира
разноски.
След като
се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалваната заповед е започнало по повод извършена проверка
на 01.08.2020г., в 16:35 часа в сезонен търговски обект – хотел Св.Йоан,
находящ се в гр.Несебър, ул.Крайбрежна №17, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол сер.АА
№ 0046541/01.08.2020г. В него е отразено, че при извършена контролна покупка на
услуга – нощувка в двойна стая на обща стойност 100,00 лева, заплатена в брой
от проверяващия екип преди легитимация, била издадена фискална касова бележка
от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, която не съдържала
задължителния реквизит: идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по
този закон лица (л.31). В протокола е отразено също, че „Дими-98“ЕООД е
регистрирано по ЗДДС, а представител на проверяваното лице е изложил възражение,
че е разбрал при ревизията за липсата на реквизита „БГ“ в касовия бон, при
което веднага се свързал с поддържащата фирма и проблемът бил отстранен, като представил
като доказателства касов бон (л.32). С протокола за проверка управителят на
дружеството бил поканен да се яви на 04.08.2020г. в ТД на НАП-Бургас за съставяне
и връчване на АУАН.
За
констатираното несъответствие съдържанието на фискалния бон с изискването на
чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр.106/2006г., съкр. Наредба № Н-18/13.12.2006г.), срещу дружеството-жалбоподател впоследствие бил
съставен АУАН № F562727 от 04.08.2020г.
и НП № 532552-F562727 от 19.08.2020г., с което му е наложена имуществена
санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Въз
основа на констатациите в протокола, след съставянето на акта и НП, административният
орган – ответник в настоящото производство, издал оспорената заповед №
ФК-144-0046541/30.10.2020г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Дими-98“ЕООД търговски обект
– хотел Св.Йоан, находящ се в гр.Несебър, ул.Крайбрежна №17 и забрана за достъп
до него за срок от 3 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., с
което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС При определянето
на продължителността на мярката органът е мотивирал, че на непълното съдържание
на касовия бон накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика в
страната, причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява
да бъдат проверени извършените от търговеца продажби. Приел е, че една от
целите на последния е отклонение от данъчно облагане. Посочено е също, че
дружеството имало средно-дневен оборот от 602,81 лева и е направен извод, че
създадената организация на работа в обекта, позволява част от оборота да не се
отчита през фискалното устройство и липсва организация за създаване на
условия търговския обект да се ръководи
от изискванията на от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Прието е, че е налице висока
степен на обществена опасност, като срокът на мярката е съразмерен с
извършеното, целта й е насочена към промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, а прекият резултат – правилно отчитане на оборота от
продажби, индиректният – недопускане вреда за фиска. Предвидено е запечатването
да се извърши след влизане в сила на заповедта.
По делото
наред с цитирания протокол за проверката, са представени извършените опис на
парични средства в касата на обекта, дневен финансов отчет на касовия апарат, декларация
от работещото в обекта лице, ценоразпис на предоставените в хотела услуги,
издадените при проверката и след нея фискални бонове, касова бележка за
сторниране на заплатената продажна цена от проверяващия екип, справки за
регистрираните данни за апарата, декларираните финансови резултати на
дружеството. От своя страна „Дими-98“ЕООД е представило издадените срещу него и
цитирани по-горе АУАН и НП, както и жалбата срещу последното.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок (заповедта е връчена на 06.11.2020г.
като жалбата е подадена на 09.11.2020г.), срещу подлежащ на оспорване
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Заповед №
ФК-144-0046541/30.10.2020г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
(л.44) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са
оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС,
поради което заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е
предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на
фискален бон/касова бележка с нормативно изискуеми реквизити по чл.26, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е задължение на всеки търговски обект при получаване
на плащане от клиент. Един от задължителните реквизити по т.5 е идентификационен
номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица.
От представените
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че въпреки наличната
регистрация на „Дими-98“ЕООД по ЗДДС, в издадения при проверката касов бон, не
се е съдържала информация за неговия идентификационен номер по ЗДДС. Нито е
установявано в хода на проверката, нито в процесната заповед е посочено, че
тази липса води пряко до неотразяване на приходи. Такъв резултат може да бъде
само косвена последица от нарушението, както правилно е обосновано в заповедта.
При това положение законосъобразно административният орган в условията на
обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган.
Няма спор
в съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл.186 от ЗДДС органът
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по
същество дали да наложи ПАМ или не. Това обаче не може да доведе до колизия с
основните принципи на административния процес – чл.4 и чл.6 от АПК, изискващи
административните актове да се издават за целите на закона и при спазване
принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая,
противно на твърденията в жалбата съдът намира, че горните принципи не са
нарушени.
Преценката
която административният орган е оправомощен да извърши е по отношение срока на
принудителната административна мярка. При издаването на оспорената заповед такава
преценка е била направена и подробно аргументирана от ответния орган с мотиви,
които съдът намира за достатъчни за формиране на извод относно спазване
изискванията на съразмерност, приложими при упражняването на оперативна
самостоятелност – в заповедта се съдържат конкретни обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Срокът е в размер към минималния такъв – 3 дни, което
кореспондира както с тежестта на нарушението така и с целите на закона, които
са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения
правов ред. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази отчетеното и от
органа незабавно отстраняване на нарушението, поради което намира за правилен
изводът му, че запечатване на търговския обект следва да бъде само за краткия
срок от 3 дни, с което биха се постигнали горните цели.
Твърдението
на жалбоподателя, че в съдържанието на касовия бон се съдържа номер по ЗДДС, е
несъстоятелно. Видно от това съдържание, записан е само ЕИК, а номер по ЗДДС
изобщо липсва. Действително номерът по ЗДДС е идентичен с ЕИК номера, като пред
него се добавя BG. Липсата му обаче води до заблуждаване на потребителите
относно регистрацията на дружеството по ЗДДС, респ. представлява нарушение на
фискалната дисциплина.
Заповедта
е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в същата
мотиви, мярката цели преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и
необходимостта от време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца с пряк резултат – правилно отчитане на оборота от
продажби и индиректен – недопускане вреда за фиска. Изложеното кореспондира с
общата и частна превенция на принудителните административни мерки по чл. 22 от ЗАНН – за предотвратяване (да не се допускат нови нарушения) и преустановяване (да се прекратят вече допуснати такива), както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Никъде в заповедта не е посочено, че с нея се
преследва заплащането на
наложената имуществена санкция по издаденото НП и изводът в тази насока на жалбоподателя
е произволен.
С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната
в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дими-98“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Поморие, ул.Солна
№35, против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-144-0046541/30.10.2020г. на началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: