Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
30.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на първи февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2240 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Феникс - ДМР“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-001537/02.11.2020г., издадено от Директор на
дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 КТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се
приетата за установена в наказателното постановление фактическа обстановка. Във
връзка с тази твърдения, се релевират доводи, че лицето не е било на работа в
обекта, а е кандидатствало за работно място и се е запознавало с вида и
характера на работата, докато е чакало управителя на дружеството. Релевират се
доводи, че не са налице всички задължителни елементи, обуславящи наличието на
трудово правоотношение, тъй като липсва „престация на труд“ и елемента „трудово
възнаграждение“. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. Инвокират се подробни фактически и правни доводи, във
връзка с релевираните с жалбата твърдения, касаещи недоказаност на нарушението,
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната
жалба и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. В подкрепа на тази своя теза, застъпва доводи, за доказаност
на приетите за осъществили се факти, изложени в наказателното постановление, а
именно, че лицето е полагало труд, без да има сключен трудов договор. Инвокират
се доводи, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалния закон, като наложената санкция е съобразена към минимума за
съответния вид нарушение.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу дружеството жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-001537/07.10.2020г., за това, че
при извършена на 16.09.2020г. проверка по спазване на трудовото законодателство
по работни места, било установено, че „Феникс-ДМР“ ЕООД, в качеството си на
работодател не е сключило трудов договор в писмена форма с работника М.Й.К.преди
постъпването й на работа като продавач-консултант, в обект - магазин за
хранителни стоки, находящ се в град Русе, ул. „Райко Даскалов“ № 29, което е
субсумирано като нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2 КТ.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
От гласните доказателства,
приобщени в хода на производството по обжалване на наказателното постановление,
чрез показанията на актосъставителя М.К.Я. се установява, че към момента на
влизането в обекта на контролните органи лицето М.Й.К.се е намирала в обекта,
зад касата, но същата не е извършила дейност по обслужване на клиенти и преди
проверяващите да се легитимират, тя не е консултирала същите във връзка с
продажба на стоки и не е извършила такава, а е извикала свидетелката Т.Л.С., която
се е намирала в склада на обекта, който е част от търговския обект и която
именно него ден е била продавач-консултант в обекта. В тази им част показанията
на актосъставителя напълно кореспондират с показания на свидетелката Т.С.. От
показанията на същата свидетелката се установява, че именно тя е била на работа
в деня на проверката, а лицето М.Й.К.е дошло в магазина, за да се срещне със
собственичката, за да си говорят във връзка с работата. От показанията на
свидетелката С. се установява, че въпросния ден само тя е била на работа в
магазина, че лицето не е имало издаден код за работа с касовия апарат и е дошло
за първи път в магазина. Изнесеното от актосъставителя, че ако не са се били
легитимирали лицето е щяло да им извърши продажба е само и единствено едно предположение,
а не осъществил се факт от обективната действителност. Изнесеното от
актосъставителя, че в хода на самата проверка, докато продавач-консултанта в
обекта – свидетелката Т.С. е попълвал документи във връзка с проверката, лицето
М.К., в присъствието на проверяващите, е обслужвала клиенти не може да обоснове
извод, че лицето е изпълнявало трудова функция на продавач-консултант, тъй като
именно контролните органи са допуснали тя да обслужва клиенти, въпреки че към
този момент вече същите са били наясно, че лицето няма сключен трудов договор.
Въз основа на установените факти
и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени
датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното дружество.
Не е
налице твърдяното нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като в самото наказателно
постановление, депозираните по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения са били
обсъдени от наказващия орган и същият е изложил мотиви, защо ги приема за
неоснователни.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на дружеството жалбоподател,
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Оценката
на събраните в хода на производството доказателства, според настоящия съдебен
състав, не могат да обосноват единствения възможен извод, че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана
неговата отговорност.
Разпоредбата
на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, която по своята
същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се гради
наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК,
изисква наказателното обвинение да бъде доказано по несъмнен начин.
Изискването
на чл. 303, ал. 2 НПК означава, че колкото и висока да е степента на вероятност
едно лице да е осъществило състав на престъпление или както е в случая
административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното
нарушение, за което е ангажирана неговата отговорност.
Съгласно
посочената като нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа.
Трудовият
договор, урежда отношенията при предоставянето на работна сила и предполага
постигнато между страните съгласие досежно съществените елементи на същия,
визирани в чл. 66 КТ.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения и за да бъде прието, че е налице трудово
правоотношение следва безспорно да бъде установено и доказано, изпълнение на
трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с
определено работно време, трудово възнаграждение и пр., т.е. да се установи
наличие на всички елементи, определящи правоотношението като трудово.
В
случая обаче тези обстоятелства не са установени по категоричен и безспорен
начин.
На
първо място от показанията на актосъставителя безспорно се установява, че при
посещението в обекта, посоченото лице М.Й.К.не е изпълнявала трудова функция
като продавач-консултант, тъй като не е извършвало по никакъв начин
консултантска дейност или продажба стоки в обекта и не е извършвало обслужване
на клиенти, което от своя страна да обоснове извод за изпълнение от страна на
работника на трудови задължения.
От
показанията на актосъставителя в съдебно заседание напълно се опровергава и
посоченото в АУАН, че лицето е почиствало кафемашината в обекта.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗАНН приготовлението към административно нарушение не се наказва,
поради и което въз основа на установените факти, от показанията на
актосъставителя, че лицето се е намирало зад щанда, въз основа на който
установен факт актосъставителят е направил извод, че същото е щяло да извърши
продажба на стоки, не може само и единствено въз основа на това да бъде
направен извод, че лицето е извършвало действия, представляващи престация на работна
сила, на основание трудово правоотношение.
В
представената от лицето Декларация не е посочен размер на трудово
възнаграждение, което е един от съществените елементи на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 66 КТ и следва да бъде прието, че същата представлява
желание от страна на лицето да сключи трудов договор в един бъдещ момент, като
лицето е посочило известните му позиция, за която кандидатства, място на работа
и работно време. Именно с оглед на това, трудовият договор с лицето е сключен
не от датата, на която е била попълнена декларацията и е било обявено трудовото
правоотношение за съществуващо, а от един по-късен момент 18.09.2020г., на
която дата именно е бил сключен договорът с дружеството и е било подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
В същия
смисъл досежно необходимостта да бъде безспорно доказано извършване от страна
на работника на действия, включени в трудовата му функция, както и наличието на
всички елементи на трудовото правоотношение е и практиката на Административен
съд – Русе, обективирана в Решение от
17.12.2014 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 348/2014 г. и Решение от
2.05.2017 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 53/2017 г.
От
доказателствата по делото не се установява и работодателят да е допуснал до
работа работника. Не се установява и доказва самият работник да е престирал
работната си сила, в полза на работодателя, както и не се доказва да е налице
постигнато съгласие по отношение на всички съществените елементи на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ.
Присъствието
на едно лице в търговски обект, във връзка с обява за работа и заявено от него
желание да сключи трудов договор, без преди това да е извършвал дейност,
покриваща трудовата функция, в случай на продавач-консултант, не може да
обоснове извод, че дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е
санкционирано.
Производството
по чл. 405а от КТ и административнонаказателното производство са отделни и
самостоятелни производства, като първото е насочено към обезпечаване спазването
на трудовото законодателство, а второто цели установяване нарушенията на
трудовото законодателство и налагане за тези нарушения на съответните санкции,
както е посочил Административен съд – Русе в Решение
от 29.04.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 67/2015 г и в хода на самото административнонаказателно
производство следва безспорно да бъде доказано нарушението, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя, а именно явно и несъмнено.
С оглед
изложеното съдът намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и като такова, същото следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-001537/02.11.2020г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на „ФЕНИКС-ДМР“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Любен
Каравелов“ № 3, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: