Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
І-22 - ри състав, в публично съдебно заседание на 14.06.2022 година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Борисов гр.д. № 10505 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Софийският градски съд е
сезиран с искова молба от Б.Ю.Я.,***, против М. ***, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., вследствие на нанесени му от ответника удари в
областта на лявото рамо, по главата и тялото, на 06.10.2015г. в гр. София, ,
ж.к."******в пространството между входове „А" и „Б" на блок ********"
около 17.30ч.; обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв.,
представляващи разликата между платеното обезщетение по болест и трудовото му
възнаграждение за периода 2016 г. – 2018 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сума в размер на 15 236.12 лв., представляващи обезщетение в размер на
законната лихва от 02.10.2017 г. – 02.10.2020 г. В исковата молба се твърди, че
изпитал болки и страдания, вследствие извършените от ответника деяния,
независимо, че за част от тях ответника е оправдан по НАХД № 22716/2016 г. на
СРС, НО, 10 с-в.
В
исковата молба са налице твърдения, че към 06.10.2015г. с ответника били съседи
и той ползвал жилищен имот във вход „А" на блок № ***в гр.София,
ж.к."*****На 06.10.2015г. в пространството между входове „А" и
„Б" на блок ********" около 17.30ч. следобяд, без ищецът да го е
предизвиквал по какъвто и да е начин, ответникът се приближи към него, нападнал
го в гръб, съборил го на земята и му нанесъл поредица от удари с ръце и крака
по главата, тялото, раменете и гърба. Тези удари получил вече в паднало
положение. С него била и приятелката му Г.В.Г.която била свидетел на случилото
се и се обадила на тел. "112", откъдето реагирали и изпратили на
мястото полицейски автопатрул. Докато патрулът пристигне, ответникът бил
напуснал мястото на инцидента. В резултат на ударите на ответника, нанесени му
от ответника, ищецът получил следните увреждания: многобройни масивни
кръвонасядания в областта на двете очи, носа, оток на дясната скула, охлузвания
в областта на устните, кръвонасядания в областта на дясната мишница, колената,
глезените, подбедриците и стъпалата на краката, травматично увреждане на дясното
коляно, причинено от падането му върху него, като същото коляно било оперирано
няколко дни преди инцидента, счупване на кутрето на дясната ръка, разкъсване на
мускули и сухожилия в областта на лявото рамо. Уврежданията по т.1 и т.2 били
констатирани и описани при преглед от съдебен лекар в СМУ № МЦП-127/2015г. по
описа на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"-гр.София. Те му причинили болки и
страдания, а счупеното кутре на дясна ръка затруднило движенията на цялата ръка
и предизвикало и болки. Травматичното увреждане на дясното коляно довело до
силна болка, затрудняване на двигателната активност на крака и невъзможност за
нормално придвижване пеша и за стоене в изправено положение за няколко седмици.
Травмата по т.3 не била констатирана веднага, тъй като в началото състоянието
му протичало само с изпитване на болка и затруднено разгъване на ръката.
Впоследствие бил прегледан от специалист, установила се конкретна диагноза и
това наложило оперативна намеса във ВМА-МБАЛ СОФИЯ. Тази травма също се намира
в причинна връзка с нанесените му от ответника силни удари с крака и ръце,
докато тялото му било в паднало и свито положение. Тя довела до няколкомесечна
болка и затруднено движение на лявата ръка, невъзможност да извършва действия
по вдигане и пренасяне на предмети, затруднения при обслужването като обличане
и събличане, ежедневно обслужване, невъзможност да лежа на лявата страна и др.
За действията на ответника по
нанасянето на удари и прициняването на уврежданията по т.1 и т.2 от изложението
било образувано наказателно производство. По него ответникът бил привлечен като
обвиняем и предаден на съд по реда на глава X от НПК, като с Решение №
78092/3.03.2017г. е бил оправдан от Софийски районен съд - наказателно
отделение, 10 състав, в производството по нахд № 22716/2016г. Предвид
спецификите на описаното съдебно производство и липсата на искания от страните
в подобна насока, ищецът нито е бил уведомен, нито е разпитван и участвал по
делото. В такава процедура не е предвидено и участие на пострадало лице като
частен обвинител или граждански ищец. За решението на СРС разбрал случайно
преди броени дни. Травматичното увреждане по т.3 в областта на лявата раменна
област не е попаднало в обхвата на обвинението по наказателното производство.
На следващо място в резултат на
травматичните увреждания в областта на лявото рамо, ищецът останал за около 2
години в болнични и не можел да работи като инженер със специалност „сервизен
техник" в „П.Б."ЕАД. Разликата между получените от него обезщетения в
отпуск по болест и неполучената част от трудовите му възнаграждения, ако
работел нормално през периода 2016 – 2018 г. възлиза на 20 000лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответника М. Т.С.. Заявява, че намира иска
за недопустим, евентуално за неоснователен. Твърди, че е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 131 от НК с влязла в сила присъда по НАХД № 22716/2016 г. на СРС, НО, 10 с-в. Оспорва изложената в
исковата молба фактическа обстановка, като твърди, че не е удрял ищеца.
Съдът, като прецени
изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното
искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Представена е от
ищеца медицинска документация, като от епикриза към изх. № 2754 от Отделение по
ортопедия и травматология на болница „Вита" на името на ищеца Б.Ю.Я. е отразено, че е
бил на лечение от 01.10.2015 г. до 07.10.2015 г. Поставена му е била диагноза:
подагрозно възпаление на коляното; дефект на хрущяла в областта на
интеркондиларната бразда на дясната бедрена кост; лезия на медиалния менискус
на дясното коляно. Операция: Остеохондропластика /абразио и
микрофрактури/. Придружаващи заболявания: Артериална хипертония.
В съдебномедицинско удостоверение № МЦП-127/08.10.15г.
е отразено, че в "ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ: Прегледаният съобщава, че на
06.10.15 г. в около 17.30 ч. бил нападнат от негов съсед в гръб. Бил съборен и
паднал на земята. Преди около седмица му е оперирано дясното коляно. След
инцидента от раните на коляното потекла кръв. Коляното станало по-оточно и
отока слязъл към глезена. Има силна болка в глезена и коляното. При ходене
куца. Медицинска помощ е оказана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов". Установено е
счупване на крайната фаланга на пети пръст на дясната ръка; охлузвания и
кръвонасядания по главата-чело, устни и ляво слепоочие, кръвонасядане на
клепачите на очите, оток на лявата скула; кръвонасядане и охлузване на дясната
ръка; състояние след операция на дясно коляно, оток на дясно коляно, дясна
подбедрица, десен глезен, дясно стъпало и пръсти; охлузвания на левия крак.
За установяване
на твърденията на ищеца по иска за обезщетение за имуществени вреди са приети
като писмени доказателства заверено копие на трудова книжка /л. 132 и сл. от
делото/, както и болнични листове за периода 2016 г. – 2018 г. /л. 206 и сл. от
делото/, удостоверение от НОИ, издадено на 24.01.2022 г. за платени обезщетения
за временна неработоспособност за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2017 г. в
размер на 30 659.58 лв., както и общо за периода 01.10.2015 г. – 31.03.2019 г. –
67 574.65 лв.
От служебна
бележка от 19.01.2022 г., издадена от «П.Б.» ЕАД се установява, че ищецът Б.Ю.Я. е имал
сключен трудов договор № 157/02.05.2007 г., който е бил прекратен на 10.06.2019
г., като за периода 2015 – 2019 г. е получавал основна трудова заплата в размер
на 1 905 лв.
Видно от писмените документи по НАХД № 22716/2016 г. на СРС, НО, 10
с-в
/л. 58 и сл. от делото/ с влязло в сила на 19.04.2017 г. решение №
78092/30.03.2017 г., постановено по делото, ответникът по настоящото дело М. Т.С. е признат за невиновен в това, че на 06.10.20215
г. в
гр. София, ж.к. "***бл.***, между вх.“А"и вх.“Б“ чрез нанасяне на удари с крака по
тялото е причинил на Б.Ю.Я. лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на крайната костица (фаланга) на пети пръст
на дясната ръка, с оток и интензивно кръвонасядане на цялата крайна част на
пръста, което е причинило на Б.Ю.Я. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди саморазправил се с Б.Ю.Я.
на публично място, без да е предизвикан от него и без лична причина за това му
поведение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр.чл.130, ал.1 от НК.
По делото е изслушано
заключението на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ с вещо лице д-р А.Т.М.. От същото е видно,
че при преглед от 08.10.15 г. и от
представената тогава медицинската документация на Б.Ю.Я. е установено: счупване
на крайната фаланга на пети пръст на дясната ръка; охлузвания и кръвонасядания
по главата-чело, устни и ляво слепоочие, кръвонасядане на клепачите на очите,
оток на лявата скула; кръвонасядане и охлузване на дясната ръка; състояние след
операция на дясно коляно, оток на дясно коляно, дясна подбедрица, десен глезен,
дясно стъпало и пръсти; охлузвания на левия крак. Описаните увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време
и начин съобщени в предварителните сведения, а именно при побой. По своята
медикобиологична характеристика е причинено по съвкупност ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. На 29.01.16 г. при направено ЯМР изследване е
поставена диагноза: частично разкъсване и възпаление на залавното място на
супраспинатния мускул на лявата ръка. На 04.06.16 г. при престой във ВМА е
поставена диагноза: синдром на удряне на рамото. Удрянето на рамото се
получава, когато горният външен ръб на лопатката, наречен акромион, се трие
(„удря") или прищипва ротаторния маншон под него, причинявайки болка и
дразнене. Синдромът на удряне на рамото се наблюдава най-често при хора, които
участват в спортни и други дейности с много ротационни движения на ръката
отгоре - като плуване, бейзбол, волейбол и тенис, както и неща като миене на
прозорци и боядисване. Ударът в рамото може също да е резултат от нараняване,
като падане върху изпъната ръка или директно върху рамото. Смята се, че
синдромът на удряне на рамото е причина за 44% до 65% от всички оплаквания от
болка в рамото.
Според експерта от данните по делото експертизата не
може да направи категорична причинна връзка между тази диагноза: удряне на
рамото с частично разкъсване на сухожилие на мускул на лявата ръка и инцидента
на 06.10.15 г.
По делото са
събрани и гласни доказателства. Свидетелят В.Й.Б.твърди, че познава Б.Я..
Впоследствие се запознал с него, като в момента с него са приятели. Не познава ответника. Бил очевидец на една много
грозна случка, някъде към края на лятото, може би октомври месец 2015 г. Твърди, че
помни много
добре, защото бил при приятел, който живеел в кв. **** и той си
правил ремонт на апартамента. Неговият приятел живеел в 122 - ви блок и докато вървял
между блоковете видял, че едно момче куца, лекичко така преминава през тротоара,
събрали се няколко мъже, един човек излязъл от страни, завил към него, започнал да го обижда, да
го псува. Ритал го, след което паднал на земята, и свидетелят
попитал „какво
става тука?”,
след
което
момчето избягало към полето. Някакво момче било, не знае кой е. Имало и разни мъже там, където
седяха, но не знае какво правили. Дошла и жена от входа и тя се
развикала
„остави го, остави го“. Свидетелят си тръгнал, защото помислил, че събралите се
хора ще помогнат на пострадалия. Впоследствие, след около месец, се видели
случайно с пострадалия и се заговорили за случая, като станали и приятели.
Разпитана е и свидетелката Г.В.Г., която е във
фактическо съжителство с ищеца, Твърди, че инцидента се случил на 06.10.2015 г., като ищецът
бил с
оперирано коляно, претърпял операция, но излязъл от болницата, тъй като имал работа. Прибирайки се след като
паркирали колата, минали през една полянка, междублокова, като тя вървяла напред, а Б. бил след нея, защото куцал. Когато почти стигнала до вх.
„Б“, на блока, тогава той започнал да крещи, като тя видяла, че М., викал по него и го обиждал, „сега ли ми падна,
сега ще видиш какво ще ти се случи“, след това започнал да го бута и той паднал на земята, хвръкнали му очилата в градинката. Започнал да го рита, с юмруци го
удрял в главата, ритал го по рамото, отзад по
тялото, и след като свидетелката започнала да вика и тръгнала срещу него, М. избягал покрай блока към полето и
се скрил. Б.
имал усложнения в коляното, по - трудно започнал да се движи, също така
започнало
да го боли рамото. Направили му снимка, след това ядрено магнитен резонанс и се
установило,
че има проблем и му направили операция във военна болница. След това Б. взел 30 дена болничен след
това и след това започнал да взима болничен за ръката и коляното. Травмата му се отразила, не можел да се облича, изпитвал непрекъснато болка, вземал аулин, обезболяващи, поставяли му инжекции няколко пъти
за болката. Около година продължило това, има болнични.
Радпитани са и свидетелите Р.Ц.С.и Т.С.С., последната е
съпруга на ответника. Дават показания за наличие на влошени отношения с ищеца и
неговата приятелка, чести скандали, както и за случаи за заплахи за живота на
ответника от страна на ищеца. На 06.10.2015 г. не са виждали ищеца Б.Я., но в
следващите дни са го виждали и той не е имал белези от наранявания. Едиствено е
накуцвал, но той така си ходил. Свидетелката С. знае от съпруга си, че на тази
дата е следвало да вземе детето от тренировка, при което е видал ищеца.
Последният отново го е заплашвал, искал да го изсели от квартала. М. обаче
отминал случката. Знае, че и на двамата са издавани полецейски предупредителни
протоколи да не се разправят.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на спора
е претенция за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.
Твърди се, че вредите са били причинени в следствие на действия, извършени от
ответника, изразяващи се в нанасяне на удари в областта на лявото рамо, по
главата и тялото, на 06.10.2015г. в гр. София, , ж.к."******в
пространството между входове „А" и „Б" на блок ********" около
17.30 ч.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че именно ответникът е извършил вредоносно
деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е
противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за
поведение, причинени са в случая неимуществени вреди, изразяващи се в изживени
от ищеца болки и страдания, налице е причинна връзка между противоправното
деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у
прекия причинител към момента на осъществяване на деянието. Налице е законова
презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД „Обезщетение за неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост“. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем вредите, които е
изживял ищецът.
След анализ на
споменатите по-горе предпоставки с наведените доводи, съдът приема, че предявения
иск е процесуално допустим, с оглед фактическите твърдения, на които се
основава, но разгледан по същество e неоснователен. В тази насока съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, с оглед
постановеното решение № 78092/30.03.2017 г. по НАХД № 22716/2016 г. на СРС, НО, 10
с-в,
влязло в сила на 19.04.2017 г., с което ответникът е оправдан за повдигнатото
му обвинение за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр.чл.130, ал.1 от НК, тъй като
наличието на предпоставките на чл. 300 от ГПК се преценява по съществото на
спора, а не е въпрос по допустимост на иска.
На следващо място
съдът намира, че в настоящия случай не се установиха предпоставките на иска по
чл. 45 от ЗЗД, по следните съображения. За процесния и по настоящото дело
твърдян деликт е водено НАХД № 22716/2016 г. на СРС, НО, 10 с-в, по което е
постановено влязло в сила на 19.04.2017 г. решение № 78092/30.03.2017 г., с
което ответникът по настоящия спор М. Т.С. е признат за невиновен в това, че на 06.10.20215
г. в
гр. София, ж.к. "***бл.***, между вх.“А"и вх.“Б“ чрез нанасяне на удари с крака по
тялото е причинил на Б.Ю.Я. лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на крайната костица (фаланга) на пети пръст
на дясната ръка, с оток и интензивно кръвонасядане на цялата крайна част на
пръста, което е причинило на Б.Ю.Я. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди саморазправил се с Б.Ю.Я.
на публично място, без да е предизвикан от него и без лична причина за това му
поведение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр.чл.130, ал.1 от НК. В тази насока следва да се има предвид, че според
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В съдебната практика е безспорно, че решението по чл.78а НК, с
което обвиняемият е признат за невиновен има същата задължителна сила като
влязлата в сила присъда за гражданския съд. В случая съдът намира, че е обвързан
от силата на пресъдено нещо по тези въпроси, тъй като деянието е включено в състава на престъплението, за което е оправдан дееца, от
обективна страна като време (06.10.2015г.), място (гр. София, ж.к. “****",
бл. ***, между вх."А“и вх.“Б“), изпълнително деяние (чрез нанасяне на удари с крака
по тялото) и субективна страна - форма на вина и респ.
умисъл. Решението по НАХД № 22716/ 2016 г. се ползва със сила на присъдено нещо
по въпросите за деянието, вината и противоправността, които елементи от фактическия
състав на деликта, са елементи и в четирите групи признаци на състава на
престъплението - обективна страна, субективна страна, признаци относно обекта и
признаци относно субекта. В настоящото дело ищецът ангажира свидетелски показания
на В.Й.Б., който не е
разпитван по наказателното дело, а се твърди, че е очевидец. Анализът на
неговите показания обаче води до извод, че същите са неясни и не са конкретни
по време на възприемане на случката, противоречие с другите гласни
доказателства относно наличието на група мъже на мястото на инцидента, което не
се твърди от другите разпитани свидетели. Свидетелят Б. не познава ответника и
в тази насока не е сигурен кой е извършителя на деянието. Затова съдът намира,
че тези показания са изолирани от доказателствения материал по делото и не
могат да бъдат ценени.
На следващо място
съдът намира, че недоказано остана и твърдението в исковата молба за причинени
телесни увреждания в областта на лявото рамо, вследствие на инцидента, които не
са били предмет на разглеждане по наказателното дело. В тази насока съдът
кредитира заключението на вещо лице по съдебно – медицинската експертиза,
според което не
може да направи категорична причинна връзка между тази диагноза: удряне на
рамото с частично разкъсване на сухожилие на мускул на лявата ръка и инцидента
на 06.10.15 г. Следва да се има предвид, че такива увреждания не са
констатирани при
прегледа на 08.10.15 г., а едва на 29.01.16 г., при направено ЯМР
изследване е поставена диагноза: частично разкъсване и възпаление на залавното
място на супраспинатния мускул на лявата ръка. На 04.06.16 г. при престой във ВМА
е поставена диагноза: синдром на удряне на рамото. Това
означава, че и наличието на причинени
телесни увреждания в областта на лявото рамо, вследствие на инцидента, не беше
доказано.
На следващо място съдът намира, че показанията на
свидетелката Г.В.Г., която е във
фактическо съжителство с ищеца, не следва да бъдат кредитирани, по следните
съображения. На първо място същите са в противоречие с установената фактическа
обстановка по НАХД
№ 22716/2016 г. на СРС, НО, 10 с-в, както и извода за липса на авторство
на деянието от страна на настоящия ищец, от които както беше посочено по – горе
настоящия съд е обвързан. В тази насока следва да се има предвид, че е
неоснователно твърдението в исковата молба, че ищецът не е бил призоваван,
разпитван и не е участвал в производството по наказателното дело. Видно от приложените
материали по НАХД
№ 22716/2016 г. на СРС, НО, 10 с-в ищецът Б.Я. и Г.Г.са били разпитвани като
свидетели, като в решението по делото съдът е изложил подборни съображения защо
не кредитира свидетелските им показания. По отношение на свидетелката Генева се
установява и че са налице и обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, като при
преценката на показанията им и обстоятелството, че са изолирани от
доказателствения материал, съдът не ги кредитира.
С оглед на всичко
гореизложено, тъй като не се установи ответникът да е извършил твърдяното в
исковата молба причиняване на травматични увреждания на ищеца, не се установиха
и други елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността за вреди
по чл. 45 от ЗЗД, като противоправността и вината, предявените искове за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени,
без да се изследват въпросите за размера на исковете.
С оглед извода за
неоснователност на главните искове, съдът намира за неоснователни и акцесорните
искове по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва в общ размер на 15 236.12 лв. за периода 02.10.2017 г. –
02.10.2020 г.
При този изход от делото и поради
направеното искане за присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сума в размер на 2 710 лв., от които 2 700
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.
В тази насока съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 3 800
лв. При преценката му съдът съобразява минималните размери по чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 2 487.08 лв., фактическата и правна сложност на делото, както
и броя на проведените открити съдебни заседания.
Воден от горното,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Б.Ю.Я. ЕГН **********, със
съд. адрес ***.С. *********, чрез адв. Т., против М. Т.С. ЕГН **********, със съд. адрес
***, кантора 5,
чрез адв. Г., за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
вследствие на нанесени му от ответника удари в областта на лявото рамо, по
главата и тялото, на 06.10.2015г. в гр. София, , ж.к."******в пространството
между входове „А" и „Б" на блок ********" около 17.30ч.; за присъждане
на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляващи разликата между
платеното обезщетение по болест и трудовото му възнаграждение за периода 2016 г.
– 2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на
исковата молба 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и сума в общ размер на 15 236.12 лв.,
представляващи обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва от
02.10.2017 г. – 02.10.2020 г.
ОСЪЖДА Б.Ю.Я. ЕГН **********, със
съд. адрес ***.С. *********, чрез адв. Т., да заплати на М. Т.С. ЕГН **********, със съд. адрес
***, кантора 5,
чрез адв. Г., сумата от 2 710
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ