Р Е Ш Е
Н И Е
№ 396
27.03.2020 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІ –ти гр.състав, в закрито заседание на двадесет
и седми март
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия В.Куршумова гр.д.№ 481/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1 и сл ГПК.
Делото е образувано по постъпили две жалби: 1) жалба
на длъжника „АТВ 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от пълномощника
адв.А.К. – М., и заложния длъжник „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД, ЕИК: *********,
представлявано от пълномощника адв.Д.И., и 2) жалба на присъединения взискател С.С.М., ЕГН:**********, представляван
от пълномощника адв.Д.И., като двете жалби са подадени против Разпределение от 10.01.2020г.,
извършено по изп.д.№ 20188210402038 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд –
Пловдив, предявено на 28.01.2020 г.
В депозираната жалба от длъжника „АТВ 2010“
ЕООД и от заложния длъжник „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на разпределението с довода, че е извършено
разпределение на две суми, постъпили от две продажби на два недвижими имота,
като се оспорва общото разпределение на сумата от 5 553 333, 34 лв. Възразява
се и срещу подлежащата на разпределение сума от 5 553 333, 34 лв. с
довода, че са проведени две публични продани за два имота с първоначална цена
за ПИ с идентификатор 56784.524.1509 от 5 167 440 лева и за ПИ с
идентификатор 56784.524.1508 от 1 495 848, 01 лева, в които не е
включен ДДС и се сочи, че ако такъв се дължи, то същият е следвало да бъде
допълнително начислен, а не отчислен от продажната цена, с което същата била
намалена. Във връзка с последното се сочи, че съдебният изпълнител неправилно е
отчислил ДДС като от продажната цена в размер на 5 168 000 лева за ПИ
с идентификатор 56784.524.1509 е отчислил дължим ДДС в размер на 816 333,
33 лева, при което така продажната цена се явява 4 306 666, 67 лева,
тоест под началната стойност. За ПИ с идентификатор 56784.524.1508 от
продажната цена 1 496 000 лева бил отчислил дължим ДДС в размер на
249 333, 33 лева, като за този имот продажната цена се явявала
1 246 666, 67 лева, тоест под началната цена. Възразява се, че с
отчисляване на ДДС от продажната цена, направено в обжалваното разпределение, е
изначално определена първоначална цена на публична продажба на двата недвижим
имоти под определената оценка на вещите лица, което намира за недопустимо и
иска делото да се върне на ЧСИ за извършването на нова продажба.Излага се и
оплакването, че съдебният изпълнител незаконосъобразно и неправилно е включил
„Лето Инвестмънт“ АД с ЕИК: *********, в раздел I, позиция I „Взискатели и размер на вземания“ за вземания
произтичащи по договор за банков кредит, обезпечен с особен залог на търговско
предприятие от 24.07.2009 г., вписан като първи по ред на 29.07.2009 г. в полза
на ОББ АД, които вземания с договор за цесия от 19.02.2018 г. са прехвърлени на
„Лето Инвестмънт“ АД. Твърди се, че договорът за особен залог е учреден от „АТВ
2010“ ЕООД, при което на „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД са непротивопоставими правата
на „Лето Инвестмънт“ АД. Оспорва се приемане на вземането на „Лето Инвестмънт“
АД по изпълнителен лист от 20.09.2018 г., издаден от СГС, в полза на ОББ АД за
разноски от 42 916, 28 лева, като се възразява, че „Лето Инвестмънт“ АД не
е кредитор на „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД за това вземане и че не е придобило същото
с договора за цесия от „ОББ“ АД. В тази връзка се оспорва приемането на
вземания за такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на взискателя под №
2,3,4,5 и 6 на позиция I от разпределението.
Оспорва се приемането на суми по удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК от
22.10.2019 г. по изп.дело № 20158210400262 по описа на ЧСИ П.Илиев, посочени в
№ 7, 8, 9, 10, 11, 12 под позиция I с
довода, че цитираното изп.дело е образувано по заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК и на осн.чл.420, ал.1 от ГПК е
спряно принудителното изпълнение. Възразява се срещу приемането на суми по
удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК от 22.10.2018 г. по изп.дело №
20138380405380 по описа на ЧСИ М.Бъзински, посочени под № 13 и 14, позиция I с довода, че
разпределението по изп.дело не е влязло в сила и изп.дело е спряно, от което се
намира, че е незаконосъобразно да се извършва разпределение по
отношение на сумата от 4 480 573,
31 евро, за която също така се сочи, че не е ясно как е определена и по кой от
двата изпълнителни листа, посочени в удостоверението се отнася. Излагат се и
доводи, че ЧСИ не е посочил в разпределението дали вземането на взискателя
„Лето Инвестмънт“ АД надвишава продажната цена, твърди се, че не надвишава, от
което се прави извод за невалидни наддавателни предложения на взискателя и
нестанала продажба, цената по която не следвало да се разпределя. Оспорва се и
разпределянето на сумата от 1 149, 56 лв. под позиция I, № 4 на съдебния изпълнител; на сумата от 161 под
позиция I, № 2 на „Лето Инвестмънт“ АД; на сумата от 3 409,
38 лева в полза на Държавата – Община Пловдив за вземания под позиция III, точка 3.2.1; на сумата от 351, 30 лева с ДДС – такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, за която се сочи, че не се ползва с привилегия по чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД, както и се оспорва включването на сумата от 628, 50 лв. и
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, съответна на събраната
сума – 132 301, 93 лева с ДДС, за които се възразява, че не са вземания с
привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Приема се и за незаконосъобразно
разпределянето с привилегия на осн.чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД на вземането от
5 415 331, 67 лева на взискателя „Лето Инвестмънт“ АД. Излага се и
довода, че в обжалваното разпределение ЧСИ е посочил като основание чл.460,
чл.461 и чл.495 от ГПК, но в самото разпределение не било направено прихващане
и не било определено каква сума следвало да се внесе от взискателя, обявен за
купувач. Не бил указан реда и начина за внасяне на сумата „отчислена“ за ДДС в
общ размер на 1 110 666, 66 лв., при положение, че нямало реално
платена продажна цена. Нямало яснота как се погасява вземането на всеки от
взискателите и какъв е непогасения остатък от всяко вземане. Искането към съда
е да отмени изцяло обжалваното разпределение като неправилно и
незаконосъобразно.
Взискателят по изпълнението „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, чрез пълномощника
адв.В.Г., е депозирал възражение, с което оспорва жалбата на „АТВ 2010“ ЕООД и „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД като неоснователна, взема
подробно становище по всяко от оплакванията в жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Присъединеният
взискател С.С.М., чрез адвокат Д.И. взема становище за
основателност на жалбата на „АТВ 2010“ ЕООД и „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД с искане
за нейното уважаване и отмяна на обжалваното разпределение.
Присъединените
взискатели ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и Община Пловдив не вземат
становище по жалбата.
Във втората подадена жалба от присъединения
взискател – ипотекарен кредитор С.С.М. се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на разпределението, идентични с оплакванията
и доводите в жалбата на „АТВ 2010“ ЕООД и „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД. Допълнително
в т.VII в жалбата си намира за неправилно невключването на
законна лихва за вземането на този взискател в позиция II на разпределението. Моли за отмяна изцяло на разпределението като
неправилно и незаконосъобразно.
Взискателят „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“АД, ЕИК: *********, чрез адв.В.Г.
оспорва жалбата на С.С.М. като неоснователна, взема
подробно становище по всяко от оплакванията в нея с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Длъжниците „АТВ 2010“ ЕООД и „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“ АД изразяват
становище за основателността на жалбата на „АТВ 2010“ ЕООД и „БИОТЕХ ПАУЪР
2012“ АД с искане за отмяна на разпределението.
Присъединените
взискатели НАП – Пловдив и Община Пловдив не вземат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител по
реда на чл.436, ал.1 и сл. ГПК, в които се излагат съображения за частична
недопустимост на двете жалби предвид
съдържащите се в тях оплаквания против разпределението, както и за тяхната
неоснователност.
След
като взе предвид данните по делото във връзка с доводите в жалбите, съдът
приема следното:
Жалбите
са допустими – подадени са в тридневния срок от
деня на предявяване на разпределението по чл. 462, ал.2 от ГПК, изхождат от легитимирани лица срещу обжалваемо, съгласно чл. 462, ал.2 и чл. 463, ал.1 от ГПК, действие на
съдебния изпълнител по разпределение на постъпили суми, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съдът, след преценка доводите на страните,
материалите по изпълнителното дело и събраните доказателства, по същество намира следното:
Изп.д.№ 20188210402038 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№
821 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано по молба на взискателя – „ЛЕТО
ИНВЕСТМЪНТ“АД срещу длъжника "АТВ 2010" ЕООД за събиране на парично
вземане по изпълнителен лист от 20.09.2018 г., издаден от СГС, Търговско
отделение, VI – 5 състав, по т.д.№ 6192/2013 г. въз основа на подлежащи на изпълнение Определения по т.д.№ 3111/2017г.
на ВКС – ІІ ТО, Решение по в.т.д.№ 5999/ 2016г. на АС-София и Решение по т.д.№
6192/ 2013г. на СГС, с които "АТВ 2010" ЕООД е
осъдено да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД следните суми: 42 166,
28 лв. – разноски пред СГС по т.д.№ 6192/2013 г., 550, 00 лева – юрисконсултско
възнаграждение по в.т.д.№ 5999/2016 г. на САС и 200, 00 лева – юрисконсултско
възнаграждение по т.д.№ 3111/2017 г. на ВКС, образувани за установяване на вземания на „ОББ“ АД по договор за банков
кредит № 63/08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1
от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009 г., които са придобити от „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“АД по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 19.02.2018 г., относно който
длъжникът е уведомен чрез управителя си С.М. на 19.02.2018 г.
С договор за особен
залог на търговско предприятие от 24.07.2009 г. е учреден особен залог върху
търговското предприятие на "АТВ 2010" ЕООД / с предходно наименование
„АЛЕКСАНДРА ТИ ВИ“/ за обезпечаване на вземанията по договора за банков кредит
№ 63/08.04.2008 г. в полза на „ОББ“АД. Договорът за особен залог е сключен в
изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в АВ –
ТР като първи по ред на 29.07.2009 г., с подновено действие, вписано на
29.04.2014 г. и на 18.02.2019 г., вписан е в ЦРОЗ с първоначално вписване под №
2009073001866 от 30.07.2009 г. и подновено вписване под № 2014051001110 и
вписване под № 2019030102050, и вписано в АВ-Служба по вписвания – Пловдив под
том 1, акт № 5/04.08.2009 г., подновено с вписване том 1, акт № 9/16.07.2014
г. и с вписване том 1, акт №5/07.03.2019
г.
Особеният залог има
действие и по отношение на недвижими имоти, включени като отделен актив в
търговското предприятие на длъжника "АТВ 2010" ЕООД: поземлени имоти с идентификатори с № 56784.524.1509 и №
56784.524.1508, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на
АГКК, с административен адрес и на двата имота: гр.Пловдив, ***, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – за друг вид
застрояване, при описани граници, които имоти са образувани от разделянето на
УПИ I
– 625, 624. С договор за покупко-продажба сключен на 28.01.2014г.,
обективиран в нот.акт №31, том първи, рег.№328, дело №27 на Нотариус рег.№ 001,
залогодателят „АТВ 2010”ЕООД е продал на „БИОТЕХ
ПАУЪР 2012“ АД
горепосочените заложени недвижими имоти. На
30.08.2018 г. „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“АД е учредил договорна
ипотека върху недвижимите имоти в полза на С.С.М. с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека акт № 55, том VI, рег.№ 5236, дело № 809 на Нотариус рег.№ 001.
С удостоверение по
чл.456, ал.3 от ГПК от 22.10.2018 г. са присъединени за събиране вземанията на
„Лето инвестмънт“АД по изпълнително дело № 20158210400262 по описа на ЧСИ
П.Илиев в размер на 7 852 170, 81 лева към дата 22.10.2018 г., от
които: 2 755 580, 00 евро / в левова равностойност от
5 389 446, 03 лева/ – главница със законна лихва в размер на
2 084 599, 25 лева за периода 11.12.2014 г. – 22.10.2018 г. и
разноски по делото: 107 788, 92 лв. – държавна такса и 81 371, 69
лева – възнаграждение за юрисконсулт, сумата от 81 306, 69 лева - разноски
по изп.дело за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 107 658,
23 лева – такси и разноски от ТТР към ЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на
взискателя.
С удостоверение по
чл.456, ал.3 от ГПК от 22.10.2018 г. са присъединени за събиране вземанията на
„Лето инвестмънт“АД по изпълнително дело № 20138380405380 по описа на ЧСИ
М.Бъзински по изпълнителен лист от 04.07.2013г. издаден от СРС за сумата от
511 500, 00 евро – част от дължима главница по договор за банкова кредит №
63 от 08.04.2008 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до изплащане на
вземането и разноски по гр.д. от 20 008, 14 лева – държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт от 10 454, 07 лв., както и по втори
изпълнителен лист от 26.01.2015 г. изд. от СРС за сумата от 4 000 000,
00 евро – част от дължима главница по договор за банкова кредит № 63 от
08.04.2008 г., ведно със законната лихва от 11.12.2014 г. до изплащане на
вземането и разноски по гр.д. от 156 466, 40 лева – държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт от 117 879, 80 лв. Съгласно представеното
удостоверение общият размер на дълга по изп.дело в левова равностойност е
12 086 573, 00 лева към дата 22.10.2018 г., от които:
4 511 500, 00 евро – главници със законна лихва върху главниците от
1 512 420, 67 евро до 22.10.2018 г. и 304 808, 41 лева –
присъдени по двата изп.листа разноски. Заплатените в хода на изп.производство
разноски от взискателя са в размер на 325 539, 19 лева. Като Забележка е
посочено, че посочените суми ще се приспаднат със сумата от
4 737 132, 56 лв. по разпределение, което не е влязло в сила.
Като
взискатели в производството са присъедини НАП – ТД Пловдив, офис Стара Загора и
Община Пловдив.
По
искане на първоначалния взискател принудителното изпълнение по делото е
насочено към заложените поземлени имоти с идентификатори с
№ 56784.524.1509 и 56784.524.1508. За купувач на имотите от втора по ред
проведена публична продан за периода 04.11.2019 г. – 04.12.2019 г. е обявен
взискателят „Лето инвестмънт“АД
за цена от 5 168 000 лева за ПИ с идентификатори
с № 56784.524.1509 и за цена от 1 496 000 лева за ПИ с идентификатори с № 56784.524.1508.
С обжалваното разпределение от 10.01.2020 г.,
предявено на 28.01.2020 г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на
сумата в общ размер на 5 553 333,
34 лв., след като на осн.чл.131 от ЗДДС от продажната цена от 5 168 000 лева за ПИ с идентификатори с № 56784.524.1509 е отчислил дължим ДДС
от 861 333.33 лева върху данъчна основа от 4 306 666.67 лева и
от продажната цена от 1 496 000 лева за ПИ с идентификатори с № 56784.524.1508 е отчислил ДДС от
249 333, 33 лева върху данъчна
основа от 1 246 666, 67 лева.
С
разпределението като предмет на удовлетворяване са приети следните вземания:
I. За първоначалния взискател „Лето инвестмънт“ АД: 1/ 42 916,
28 лева – разноски по съдебно производство; 2/ такси и разноски по изп.дело по
ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на взискателя за принудително изпълнение върху
недвижимите имоти, сумата от чиято продан се разпределя – 161 лв; 3/
производство; такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза
на взискателя – 85 лв.; 4/ такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на съдебния изпълнител за принудително изпълнение върху недвижимите
имоти, сумата от чиято продан се разпределя – 1 149, 56 лв.; 5/ такси и
разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на взискателя – 628.50
лв.; 6/ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 3 353, 98 лева с ДДС; По удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК от 22.10.2018 г. по изп.д. № 20158210400262 по описа на ЧСИ П.Илиев: 7/
главница от 2 755 580, 00 евро в левова равностойност от
5 389 446, 03 лева; 8/ законна лихва към 10.01.2020 г. в размер на 2 749 297, 56 лева; 9/
разноски по гражданско производство – 189 160.61 лева; 10/ разноски по
изп.дело за юрисконсултско възнаграждение - 81 306, 69 лева; 11/ приети за
събиране такси и разноски по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на взискателя -
107 658, 23 лева; 10/ пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ –
205 685.05 лева с ДДС; По
удостоверение по чл.456, ал.3 ГПК от 22.10.2018 г. по изпълнително дело №
20138380405380 по описа на ЧСИ М.Бъзински - 4 480 573.31 евро с
левова равностойност 8 763 239, 70 лева и пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ – 214 181, 75 лева
с ДДС.
II. За присъединения
взискател С.С.М. - ипотекарен кредитор: главница от
1 250 000 евро с левова равностойност 2 444 787.50 лева;
лихви от 139 236.11 евро с левова равностойност 272 322.16 лева;
разноски - 3 911.66 лева; пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 69 168.50
лева с ДДС.
III. За присъединения
взискател ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора: 24 110, 15 лева; пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ – 1 999.93 лева с ДДС.
IV. За присъединения
взискател Община Пловдив: 3 409.38
лева - данък за недвижимите имоти и съответна за това вземане пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ - 351.30 лева с ДДС; 6 216.16 лева - такса битови отпадъци и лихви
и съответна
за това вземане пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ - 620.75 лева с ДДС.
С оглед на изложеното като първа по ред
привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД са удовлетворени следните вземания:
- такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на съдебния изпълнител за принудително изпълнение върху недвижимите
имоти, сумата от чиято продан се разпределя – 1 149, 56 лв. /посочени под позиция I.4/ и
- за „Лето
инвестмънт“ АД - такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в
полза на взискателя за принудително изпълнение върху недвижимите имоти, сумата
от чиято продан се разпределя – 161 лв. /посочени
под позиция I.2/
На второ място, на
осн.чл.136, т.2 ЗЗД като втора по ред привилегия са разпределени:
-за Държавата - Община Пловдив: 3 409.38 лева - данък за недвижимите
имоти /посочени под позиция III.3.2.1/
-в
полза на съдебния изпълнител - пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ - 351.30 лева с ДДС.
На следващо място, на
осн.чл.136, т.3 ЗЗД от трети ред вземания с привилегия са разпределени:
-за такси и разноски
по изпълнителното дело в полза на съдебния изпълнител - сумата от 628.50 лева /посочени под позиция I.5/
-за първия взискател
„Лето инвестмънт“ АД - 5 415 331.67 лева - вземания, обезпечени с
първи по ред особен залог върху продаденото предприятие
-в
полза на съдебния изпълнител - пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответно на събраната сума - 132 301.93 лева с
ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението
е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника
съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
На разпределение подлежат всички постъпления по сметката на съдебния изпълнител,
независимо от произхода им. При извършване на разпределението съдебният
изпълнител следва да определи естеството на отделните притезания - кои са
привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на привилегированите
притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. Съдебният изпълнител следва да
спази предвидения ред, като отдели необходимото за пълното удовлетворяване на
притезанието, което е първо по реда на привилегиите; остане ли свободна сума тя
следва да се отдели за притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и
след изчерпване на всички привилегировани притезания се пристъпва към отделяне
на суми за притезанието, което следва привилегированите.
В разглеждания случай частният съдебен
изпълнител
е извършил разпределение на сумата от 5 553 333, 34 лв., представляваща данъчната основа
от продажната цена на двата поземлени имота. Неоснователно се възразява, че съдебният
изпълнител е следвало да извърши две отделни разпределения за всяка от сумите, доколкото
същите са постъпили от осъществяването на публична продан на имоти, върху които
първоначалния взискател има заложно право, произтичащо от общо основание – договор
за особен залог.
Неоснователно
е възражението против приетата за разпределяне данъчна основа след отчисляване
на дължимия ДДС по чл.131 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл.
131 ЗДДС, в случаите на публична продан,
както по реда на ДОПК, така и по реда на ГПК, когато собственикът на вещта е регистрирано по ЗДДС лице, за съдебният
изпълнител възниква задължението в посочения в закона срок да преведе дължимия данък по продажбата по банковата
сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за
съдебния изпълнител. Видно от чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС с понятието
„собственик на вещта“ законът визира длъжника, залогодателя или собственика на
ипотекираната вещ. В конкретния случай това е длъжникът по изпълнителното дело „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“АД, за който се установява, че е
регистрирано по ЗДДС лице. На основание чл. 131, ал.2 във
връзка с ал.1
от ЗДДС, се приема, че в случаите на публична продан по реда на
ГПК, в които длъжника е регистрирано по ЗДДС лице, в продажната цена е включен данъка.
Въз основа на това се приема, че предложената от купувача от публичната продан
продажна цена на имотите е с включен ДДС. Аргумент за последното се извежда и от общото правило на чл.67 ал.2 ЗДДС, съгласно което ако при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се за целите на фиска, че той е включен в договорната цена. В
случая предмет на доставката, извършена с публичната продан, е правото на
собственост на продадените недвижими имоти, поради което следва да се приема,
че продажната цена е с включен ДДС.
С оглед на дотук приетото съдът намира, че продажната цена на
имотите е с включен ДДС, който не следва да се включва в разпределението, а подлежи на плащане
от купувача от публичната продан и на пряко внасяне от съдебния изпълнител в бюджета.
Това е така, тъй като по делото безспорно се установява, че „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“АД е регистриран по ЗДДС, както и че
продажбата на процесните урегулирани поземлени имоти представлява облагаема
доставка по смисъла на закона /чл.45, ал.5,т.1 от ЗДДС/ като доводи за
обратното не се излагат в жалбата. Не се споделя и възражението за задължението на
ЧСИ да изиска от длъжник „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“АД някаква друга
информация за относно начисляването или не на ДДС, която информация в случая
дори не се конкретизира. Ето защо, разпределението следва
да се
извършва само за данъчната основа по сделката, както е направил и ЧСИ, като от
тази гледна точка разпределението се явява правилно.
Възражението,
че на „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“АД са непротивопоставими
правата на „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД
също е неоснователно. По силата на договора за прехвърляне на вземания от
19.02.2018 г. „ЛЕТО
ИНВЕСТМЪНТ“АД е частен правоприемник "ОББ" АД за вземанията по договора за банков кредит №
63/08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от
06.04.2009 г. и допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009 г., прехвърлени в
цялост ведно с всички привилегии, обезпечения, права на документи, установяващи
вземанията и други принадлежности, включително с изтеклите лихви. С договора за
цесия са прехвърлени и разноските по оспорване на вземанията по договора за
банков кредит, каквито се явяват и разноските, присъдени с Решение по т.д.№ 6192/ 2013г. на СГС, Решение по в.т.д.№ 5999/ 2016г. на АС-София и Определения по т.д.№
3111/2017г. на ВКС – ІІ ТО, като решенията са представени с приложение 1 към договора за
прехвърляне на вземания с отбелязването, че се обжалват. В частта на разноските решенията имат характер на
определения, при което след постановяването на Определение по т.д.№ 3111/2017г.
на ВКС – ІІ ТО и влизането в сила на решенията е издаден и изпълнителният лист
от 20.09.2018 г. за разноските.
По смисъла на чл.2, ал.2 от договора за
особен залог на търговското предприятие на „АТВ 2010" ЕООД, особеният залог
обезпечава всичкия вземания по договора за банков кредит, респективно и тези за
разноските, поради което вземанията по изп.лист от 20.09.2018 г. също са обезпечени
с учредения особения залог върху търговското
предприятие на „АТВ 2010" ЕООД и неговите отделните активи - поземлени
имоти с идентификатори с №№ 56784.524.1509 и 56784.524.1508, което обезпечение
и следващата се от него привилегия е прехвърлено с прехвърляне на вземанията. На основание чл. 21, ал.3,изр.2 от ЗОЗ залогът
върху поземлените имоти тежи върху тях и след отделянето им от търговското
предприятие, поради което и тъй като договорът за особен залог е вписан в търговския регистър, ЦРОЗ и в
Службата по вписванията град Пловдив, което вписване е подновено, както и е
вписан договорът за цесия, залогът е противопоставим на последващия
приобретател на имотите „БИОТЕХ ПАУЪР 2012“АД.
Неоснователно
е възражението срещу включените в разпределението вземания на взискателя „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД по изп.д. №
20158210400262 по описа на ЧСИ П.Илиев и по изп.д.№ 20138380405380 по описа на
ЧСИ М.Бъзински, присъединени с удостоверения по чл.456, ал.3 ГПК от 22.10.2018
г. Според чл. 457, ал.1 от ГПК
присъединеният по свое искане кредитор става страна в изпълнителния процес и
той има същите права в процеса, както и първоначалният взискател.
Присъединеният кредитор се ползва не само от изпълнителните действия, извършени
след присъединяването, но и от тези, които го предхождат. С присъединяването
на кредитор възниква задължение за съдебния изпълнител да постанови
разпределение на постъпленията по делото между всички взискатели, съобразно
реда по чл. 460 от ГПК, в случай, че
сумата, постъпила по изпълнението, е недостатъчна за цялостното удовлетворяване
на притезанията им. При спряно принудително изпълнение по отношение вземането
на присъединен взискател, разпределената сума за погасяване на вземането му не
се предава до отпадане на основанието за спиране на изпълнението. Ето защо, разпределението
следва да се извърши при зачитане вземанията на всички взискатели /първоначални
и присъединени/ като спряното принудително изпълнение по отношение на
присъединено вземане не съставлява законово основание за изключването му от
разпределението. В предвид на това съдебният изпълнител правилно е включил в
разпределението присъединените вземания.
Не се
кредитира възражението против приетата за разпределение сума от
4 480 573, 31 евро по изп.д.№ 20138380405380 по описа
на ЧСИ М.Бъзински. При извършване на разпределението съдебният изпълнител
следва да се съобрази с вземанията, установени със съответните документи – изпълнителен лист или
удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК,
както в случая е постъпил съдебният изпълнител. Ето защо оплакванията досежно
определения размер на вземането от 4 480 573, 31 евро не могат да
бъдат обсъждани в настоящото производството
по обжалване на
извършено разпределение, тъй като
в същото не могат да се разглеждат възражения срещу материални права. При
наличие на материалноправен спор касателно вземането на кредитора, редът за
разрешаването му е чрез специалния иск по чл. 464 от ГПК, но не и в настоящото
производство.
Неотносими
за настоящото производство са възраженията, че в разпределението не е посочено дали
вземането на „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД надвишава
или не продажната цена на имотите, че е следвало взискателят да внесе задатък и
за невалидност на наддавателните му предложения
в осъществената публична продан. Жалбите срещу извършените разпределения могат
да се основават само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии, поради което по така поставените възражения
съдът не дължи проверка и произнасяне.
Като
краен извод се налага, че съдебният изпълнител правилно е включил в
разпределението вземането на взискателя „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД по изпълнителния лист от
20.09.2018 г., издаден от СГС, Търговско отделение, VI – 5 състав, по т.д.№ 6192/2013 г.,
както и тези по изп.д. № 20158210400262 по описа на ЧСИ П.Илиев и по
изпълнително дело № 20138380405380 по описа на ЧСИ М.Бъзински. Вземанията
на „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД са обезпечени с
първи по ред особен залог, поради което се ползват с привилегия по чл.136, т.3 от ЗЗД и правилно
са били разпределени като вземания от трети ред. Въз основа на така разпределеното вземане, в в трети ред е
определена и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 132 301, 93 лв. в полза на
съдебния изпълнител, която се оспорва, че не представлява привилегировано
вземано. Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя за неправилно включване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ като привилегировано
вземане. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи авансово
от взискателя, но е дължима в полза на ЧСИ и следва да бъде зачетена като
вземане за разноски по изпълнението, което трябва да бъде удовлетворено с
преимущество от събраната сума.
Неоснователни са оплакванията
против приетите в първи ред такси и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД за принудително изпълнение върху
недвижимите имоти, сумата от чиято продан се разпределя – 161 лв. /посочени под позиция I.2/. Тези такси и разноски са
авансово платени от първоначалния взискател за образуване на изпълнителното
дело, връчване на покана и налагането на възбрана върху продадените
имоти, скици и удостоверения за вещни тежести и данъчна оценка на продадените
имоти, за справки в Имотния регистър към АВ /л.195-199, 207/, поради което са
заплатени за осъществяване на проданта, сумите от която са предмет на разпределение и
поради това се ползват с първа по ред привилегия по чл.136, т.1 ЗЗД.
При проверка на обжалваното разпределение,
настоящият съдебен състав на ПОС установява незаконосъобразност по отношение на
таксите и разноските по
ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на съдебния изпълнител в размер на 1 149,
56 лв. /посочени под позиция I.4/, приети с привилегия по чл.136,
т.1 ЗЗД. По отношение на част от включените такси и разноски в сумата от 1 149,
56 лв., а именно тези по: т.4 - 216 лв.,
т.5 - 384 лв., по т.31к - 45,16 лв. с
вкл.ДДС по ТТРЗЧСИ, не може да се направи
преценка дали всяка от сумите с посоченото за нея основание е платена за
осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който са предмет на
разпределение, а така и дали е спазена привилегията по чл.136, т.1 ЗЗД.
Посочените суми са най-общо
изброени по основание и са начислени в сумиран размер, а така и липсва
конкретизация на отделните начислени разноски за всяко едно основание.
По същия начин като привилегировани вземания от трети ред
са включени такси и разноски по
изпълнителното дело в полза на съдебния изпълнител от 628.50 лева /посочени под позиция I.5/. Отново част от включените
такси и разноски, а именно тези по: т.4 - 276 лв., т.5 - 240 лв. и т.31к
- 45,50 лв. с вкл.ДДС по по ТТРЗЧСИ ,
както и държавни такси, платени на осн.чл. 431 от ГПК - 24 лв., са най-общо
изброени и в сумиран размер, при което се препятства преценка за тяхното
правилно начисляване и спазването на
реда на привилегията с включването им в третата по ред привилегия за
удовлетворяване на вземанията,
обезпечени със залог или ипотека.
Изложеното съставлява основание за отмяна на разпределението и връщане
на делото на ЧСИ с указание за изготвяне на ново разпределение с мотивирано
излагане на размера, вида и основанието на всяка една отделна сума за такси и
разноски, които е включил като такси
и разноски по изп.дело по ТТРЗЧСИ и чл.431 от ГПК в полза на съдебния
изпълнител от 1 149, 56 лв. /посочени
под позиция I.4/ и от 628.50 лева /посочени под позиция I.5/.
Също
така при извършване на новото разпределение следва да се има предвид, че приетото във втори ред вземане на Община Пловдив за
данък на недвижимите имоти в размер на 3 409.38 лева е неправилно
определен. Съгласно справката от Община Пловдив на л.1158 от изп.дело., дължимият
данък върху недвижимите имоти за ПИ с идентификатор №
56784.524.1508 за 2019 г. е 480, 21 лв., за минали години - 240,11 лева и
40, 29 лева -лихва; дължимият данък върху недвижимите имоти за ПИ
с идентификатор № 56784.524.1508 за 2019 г. е 1 658, 82 лева; за минали
години - 829, 41 лева и 139, 16 лева - лихва. С оглед на това съгласно
справката от Община Пловдив общият
размер на данъка върху недвижимите имоти, ведно с лихвата, е 3 388 лева, а
не както е посочено в разпределението 3 409.38 лева. Поради това, неправилна се явява и изчислената такса по
т.26 от ТТРЗЧИ.
Останалите възражения в жалбите
не се споделят, тъй като редът и начинът на заплащането на сумата за ДДС от
купувача не е предмет на разпределението, а непосочването на непогасеният
размер на дълга по делото не обосновава незаконосъобразност на разпределението.
Неоснователни са
оплакванията на присъединеният взискател С.С.М. за невключването на законна
лихва за вземането на този взискател в позиция II на разпределението, тъй като посочените в разпределението суми от
съдебният изпълнител са в пълно съответствие с молбата на този взискател от
18.12.2019г., в която същите са обективирани.
С оглед на гореизложеното,
ПОС намира, че обжалваното разпределение следва да
бъде отменено и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение
съгласно указанията в мотивната част на настоящото решение.
В производството не се
претендират разноски, поради което съдът не се произнасяне по отговорността за
разноските.
Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпределение от 10.01.2020г., извършено по
изп.д.№ 20188210402038 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, район
на действие Окръжен съд – Пловдив, предявено на 28.01.2020 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ
Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Пловдив за извършването на ново разпределение при съобразяване с указанията в мотивната част на
решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: