РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Сандански, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200336 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. СЛ. П., ЕГН – **********, с адрес – с.
П*********, общ. С********, ул.“Я************“ №*, против
Наказателно постановление № 42-0001362/26.05.2021г. на Директор РД
„АА“ София, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.2, ал.1
и чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАВПр му е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в
размер на 2000 /две хиляди/ лева – за първото нарушение и 10,00 /десет/
лева – за второто.
Със жалбата си П. оспорва издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в НП нарушение,
като сочи, че опсаната фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава. Иска от съда да отмени НП изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя - се явява лично и с надлежно
упълномощен представител, който подържа жалбата по изложените в същата
1
съображения. В хода на делото по същество моли съда да отмени атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения
в подкрепа на становището си.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован – не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
За Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на чл.62,
ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 13.05.2021 година длъжностно лице при РД“АА“ – София –
актосъставителят В.Г., в присъствието на свидетеля К.В., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия А-
2020 № 290833, затова, че на 12.05.2021г. около 17.20 часа в района на гр.
Сандански, гл. път Е 79, преди табелата гр. Сандански посока Струмяни
управлява автобус СЕТРА С315Х кат М3 с рег. № Е 5402 МТ, собственост на
„Пирос“ ООД, като извършва превоз на пътници за собствена сметка, видно
от Заповед № 003/05.05.2021г., като автобуса е бил обозначен на предното
челно стъкло с табела „Превоз за собствена сметка“, която е счупена
/превозва 18 пътници/, като допуска следното нарушение:
-Водачът П. извършва гореописания превоз без да притежава валидна
карта за квалификация на водача на МПС – пътници. Направена е справка в
информационната система на СА АА - София. Установена е също, че
водачът е без КТ и СУМПС.
АУАН е съставен на място на водача, като същия го подписал без
възражения.
Въз основа на този акт, на 26.05.2021г., Директор РД „АА“ – София, е
издал атакуваното наказателно постановление № 42-0001362/26.05.2021г., с
което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.2, ал.1 и чл.100,ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАВПр му е
наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 2000
/две хиляди/ лева – за първото нарушение и 10,00 /десет/ лева – за второто.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
разпитаните по делото свидетели Г. и В., както и от приложените към
2
административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество - основателна, по следните съображения:
Съдът намира, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както при съставянето на
акта за нарушение, така и при издаване на атакуваното НП.
Предметът на административно-наказателното производство се
очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за
установяване на административното нарушение и в правораздавателното
наказателно постановление. Част от тях е посочването на елемент от
обективната страна на твърдяното нарушение - а именно датата на
извършване на релевираното нарушение - чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
В чл.42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити,
които трябва да съдържа актът за установяване на административното
нарушение. В т.3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в
акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението.
Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на
наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган, в атакуваното НП е посочил, че
същото е издадено въз основа на съставен АУАН Серия А-2020 № 290833
срещу жалбоподателя П.. Същевременно, от доказателствата по делото, и по-
конкретно процесния акт за нарушение става ясно, че същия е с дата
13.05.2021г., касае нарушение, извършено на 12.05.2021г., и е връчен на
3
жалбоподателя на 13.05.2021г. Отделно от това, в самото НП е посочено, че
жалбоподателя е извършил визираното в него административно нарушение на
13.05.2021г. – датата на съставянето на акта за нарушение, но не и на неговото
извършване. Видно е също от показанията на контролните органи –
свидетелите Г. и В., че датата на извършване на нарушението е именно
12.05.2021г., която е вписана в АУАН, докато в процесното НП е посочено, че
нарушението е извършено на 13.05.2021г /датата на съставяне на акта за
нарушение/.
В конкретния случай, безспорно е налице несъответствие между
фактическата обстановка отразена в АУАН и тази описана в НП относно
датата на извършване на нарушението. Такава непълнота и неяснота
ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не
осигурява възможност да организира адекватно своята защита. Това води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на
НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение.
Докато законът в чл.53, ал.2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление,
макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това
положение не се отнася до издаваното НП, при което
административнонаказващия орган следва да спази всички императивни
изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Видно от приложения в кориците на делото 1 бр. договор за правна
защита и съдействие, по делото са били направени разноски от
жалбоподателя В.П., представляващи адвокатски хонорар в размер на
300.00/триста/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
4
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице в структурата на което е
административният орган. Следователно, в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е – РД „АА“ – София.
Водим от горното, и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001362/26.05.2021г. на
Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя В. СЛ. П., ЕГН –
**********, с адрес – с. П*******, общ. С**********, ул.“*********“ № **,
за извършено нарушение по чл.2, ал.1 и чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАВПр му е наложено
административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 2000 /две
хиляди/ лева – за първото нарушение и 10,00 /десет/ лева – за второто.
ОСЪЖДА РД „АА“ – София, да заплати на В. СЛ. П., ЕГН –
**********, с адрес – с. П*********, общ. С*********, ул.“**********“
№**, сумата от 300(триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
5
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6