Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 495 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 16. 12. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 811 по описа за
2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
І.Развитие
на съдебното производство.
Районен
съд П. е сезиран с искова молба , подадена от Е.А.К. , ЕГН **********,***,против ОУ
„Христо Ботев“, с. С., Община П., представлявано от директора на
училището А.М..
С
Решение
№ 1406/ 24. 10.2019г. на районен съд П.,постановено по гр. д.№ 1915/
2019г. по описа на съшия съд,
предявените обективно съединени
искове са отхвърлени ,като неоснователни . С решението е осъден ищеца да заплати в полза на ответника сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението
на районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Е.А.К. , ЕГН **********,,подадена чрез пълномощника на страната
, адвокат В.С. *** . Твърди се във въззивната жалба ,че решението на районния съд е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Във въззивната жалба се прави искане да се
отмени решението на районния съд и
спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се уважат предявените искове.
В
срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез процесуалния
представител на страната ,адвокат Ж.К. ***
. В писмения отговор
се оспорва въззивната жалба с
твърдения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на
районния съд , като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение,
като неоснователна . Прави се искане за присъждане на разноските във въззивното
производство .
ІІ. Правни изводи .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална
недопустимост.Възраженията са свързани с правилността на решението.
Решението
на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен
състав , в предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната
компетентност на съда. Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния
акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението
на районния съд е процесуално
допустимо ( няма основания за
обезсилване на съдебното решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна
.
А.По
иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
1.По въпроса за обхвата на съдебния контрол при
оспорване законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание.
Според
утвърдената съдебна практика на ВКС(
виж Р. № 665/01.11. 2010г. по гр. д. №
242/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 555/09.02. 2012г. по гр. д. № 1224/2010г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 459/27.10. 2011г. по гр. д. №
1532/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 158/01.07. 2013г. по гр. д. № 1008/2012г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; Р. № 23/02.02. 2016г. по гр. д. №
4553/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;
Определение № 906/ 29. 09. 2017г. по гр. д. № 1834/2017г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС; Р. № 169/21.07. 2014г. по гр. д. № 5769/2013г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС;) при оспорване законосъобразността
на наложено дисциплинарно наказание,съдът е длъжен да разгледа и реши спора
само въз основа на основанията за незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание , които са посочени в исковата молба . Съдът
няма задължението служебно да извършва преценка на законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание , извън пороците , които са релевирани в
исковата молба . Съдът не може да основе решението си на основания за
незаконосъобразност , които не са посочени в исковата молба . Едно
такова решение не е процесуално недопустима , а е неправилно . След предявяване
на иска страната може да допълва иска си, като посочи нови факти, на които основава твърдението си за
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание , но не може да сочи нови основания за незаконосъобразността . Още
по-малко това може да се направи във
въззивното производство,като новите основания се сочат за първи път във
въззивната инстанция .
В исковата молба ищцата е изложила следните основания за
незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание :
-
Не е извършено нарушението , което е посочено заповедта , с
която е наложено дисциплинарното наказание . Ищцата е напуснала класната стая , за времето
,посочено в заповедта, за да отиде до тоалетната;
-
Не е спазен преклузивния двумесечен
срок по чл. 194 ал. 1 от КТ , от откриване на нарушението ,за налагане на
дисциплинарното наказание ;
-
Не е спазена процедурата по
чл. 193 от КТ за предварително
изслушване на ищцата ,преди налагане на дисциплинарното наказание;
-
Не е спазена процедурата по чл.
189 от КТ за определяне вида на
наказанието ;
Тези
основания за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание
очертават предмета на съдебния контрол и
по тях съдът дължи произнасяне .
2. По въпроса за разпределение на доказателствената тежест
при спор за законност на наложеното дисциплинарно наказание.
Според
утвърдената съдебна практика на ВКС(
виж Р. № 1/22. 01. 2002г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;
Р.№
758/ 01. 10. 2008г. по гр. д. № 946/ 2006г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р.№ 169/
21. 07. 2014г. по гр. д. № 5769/ 2013г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Определение №
878/22.12. 2016г. по гр. д. № 3403/2016г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р.№ 1158/ 26. 07. 2004г. по гр. д. № 2189/ 2002г. на
ІІІ-то гр.отд. на ВКС;) при спор за законност на наложено
дисциплинарно наказание в тежест на работодателя е да установи процесуалната и
материална законосъобразност на заповедта
, с която е наложено дисциплинарното наказание. При положение ,че работодателя е упражнил субективното си
потестативно право да наложи
дисциплинарно наказание , в тежест на
субекта на дисциплинарната власт е
задължението да докаже , че е упражнил това право законосъобразно . В тежест
на работника или служителя е да
докаже възраженията си против законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт.
3. По възраженията в исковата молба за незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание .
а/ По възражението за неизвършване на дисциплинарното нарушение от страна на ищцата .
Възражението
е неоснователно .
Легално
определение на понятието „ нарушение на
трудовата дисциплина” е дадено в
текста на чл. 186 от КТ,а именно –виновно неизпълнение на трудовите задължения.Това означава,че дисциплинарно нарушение ще бъде всяко несъответствие между дължимото изпълнение на трудовите задължения
,така както те са определени по обем и
характеристика в индивидуалния трудов договор и престираното изпълнение. Законът
изисква деянието(действие или противоправно бездействие )
да бъде извършено виновно и
противоправно . Съставомерни са и двете форми на вината –умисъл или
непредпазливост. Неизпълнението на
трудовите задължения следва да се преценява според съдържанието на
индивидуалното трудово правоотношение. Няма значение обстоятелството дали
нарушението е извършено за по – кратък
или за по- продължителен период от време
и как работодателя се е отнасял към
поведението на работника или служителя .
Неоснователно е възражението в исковата молба за неспазване на
преклузивния двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 от КТ , от откриване на нарушението ,за налагане на
дисциплинарното наказание
Правилно
районния съд е разгледал съотношението между
двата срока ,посочени в правната норма.
Двумесечният
срок започва да тече от датата на
откриване на нарушението. Едногодишният срок започва да тече от извършване на
нарушението. Този срок поглъща късия двумесечен срок. Това означава ,че дисциплинарната
отговорност се погасява , ако
дисциплинарното наказание е наложено
в двумесечния срок след откриване на нарушението , но след изтичане на едногодишния срок от извършването му . В
същото време дългия едногодишен срок от
извършване на нарушението е неприложим при наличието на данни за откриване на
нарушението . При тази хипотеза дисциплинарната отговорност се погасява след
изтичане на късия двумесечен срок от откриване на нарушението.
В
случая нарушението е извършено и е
открито на 12. 02. 2019г. Преклузивният
двумесечен срок от откриване на нарушението изтича на 12. 04. 2019г. Дисциплинарното
наказание е наложено на 10. 04. 2019г.,
когато заповедта е връчена лично срещу
подпис на ищцата , според изискването на
чл. 195 ал. 2 от КТ.
Неоснователно е възражението в
исковата молба за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ .
За
да е спазено изискването на чл. 193 ал. І от КТ трябва да са осъществени следните предпоставки:
-
обясненията да са поискани от
субекта на дисциплинарната власт ( това
може да стане ,както лично, така и чрез
негови подчинени , но във всички случаи волеизявлението трябва да
изхожда от субекта на дисциплинарната власт);
-
обясненията трябва да са дадени пред субекта
на дисциплинарната власт , а не пред други органи и да са получени от работодателя . ;
-
обясненията трябва да са дадени в рамките на дисциплинарното
производство,което означава ,че трябва
да са дадени по повод на дисциплинарните нарушения и с оглед на дисциплинарното наказване ;
-
обясненията трябва да са поискани за всички нарушения ,цитирани в заповедта за
дисциплинарно наказание ;
-
изслушването трябва да предхожда
налагането на дисциплинарно наказание;
-
тежестта за доказване е на
работодателя ;
По
делото е представено писмо изх. № 79/28.
03. 2019г. , с което директора на училището е поискал писмени обяснения от
ищцата за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Нарушението е описано
в писмото . Писмото е връчено лично на ищцата
срещу подпис на същата дата , 28. 03. 2019г. Даден е 3-дневен срок от
получаване на писмото за даване на
писмени обяснения. В дадения срок(нито
по – късно) ищцата не е дала писмени обяснения за посоченото в писмото
нарушение. При тези данни извода на
районния съд за това ,че е спазена задължителната
процедура по чл.193 от КТ е обоснован и законосъобразен.Писмените обяснения са
поискани от работодателя преди налагане
на дисциплинарното наказание. Писмените обяснения са поискани по повод на
дисциплинарното нарушение и с оглед на дисциплинарното наказание. Писмените обяснения не са дадени по вина на
ищцата .
В заповедта , с която е наложено
дисциплинарното наказание е описано следното
нарушение на трудовата дисциплина:
На
12. 02. 2019г. по време на занимания по интереси учителката Е.А.К. е
напуснала класната стая преди приключване на учебния час-в 15, 41ч. вместо в
15, 55ч. В резултат на това учениците са оставени без надзор и контрол ,при което бутат един шкаф, който пада на
пода . По една случайност няма наранени ученици. По време на инцидента, както и
дълго време след това учениците са уплашени ,смутени и психически разстроени
.
В заповедта е посочено ,че с деянието си ищцата от обективна и от субективна страна е
извършила следните видове нарушения
на трудовата дисциплина:
-
неизпълнение на възложената работа( чл. 187 ал. 1 т.
3 от КТ );
-
уронване доброто име на предприятието ( чл.
187 ал. 1 т. 7 от КТ);
-
неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони , други нормативни актове, правилника за
вътрешния трудов ред/ПВТР/ , в
колективния трудов договор /КТД/ или определени при възникване на
трудовото правоотношение( чл. 187 т. 10 от КТ).
В
заповедта е посочено,че деянието е извършено с „пряк умисъл“- ищцата е предвиждала настъпването на
неблагоприятните и вреди последици за училището ,като е искала тяхното
осъществяване.
Според
съдебната практика на ВКС( виж Р. № 257/10.06. 2010г. по гр. д. № 3681/2008г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС; Определение № 429/05.04. 2012г.
по гр. д. № 1107/2011г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) деянието на работника или служителя може да осъществява един или няколко състава
на дисциплинарно нарушение,според примерно изброените в текста на чл. 187 от КТ. За да бъде законосъобразно наложеното дисциплинарно наказание не е нужно да
са осъществени всички състави на дисциплинарното нарушение. Достатъчно е да е
осъществен само един състав , който
обаче да обуславя налагането на дисциплинарното наказание.
По отделните състави на
дисциплинарното нарушение , които са посочени в заповедта.
►
неизпълнение на възложената работа .
Касае
се за неизпълнение на задълженията по
длъжностната характеристика на работника или служителя .Според утвърдената
съдебна практика ,нарушението по чл.187 т.3 от
КТ е съставомерно и в двете форми на
дисциплинарната вина - умисъл и
небрежност. Изпълнителното деяние на
това нарушение обикновено се извършва с бездействие , но
може да се извърши и с действие( когато се извършва забранено действие,когато имаме
задължение за бездействие ). Фактът на
нарушението може да се доказва в съдебното производство с всички допустими по
ГПК доказателствени средства.
По
делото е представена длъжностна
характеристика на длъжността „старши учител“в ОУ „Христо Ботев“ с. С.. От съдържанието на длъжностната характеристика
се установява ,че едни от основните задължения на педагогическия
специалист са следните:
-
да организира и провежда самоподготовката на учениците и заниманията по интереси в свободното им време
;
-
да опазва
живота и здравето на учениците по време
на образователния процес, по време на самоподготовката на учениците , организирания
отдих и физическа активност , както и на заниманията ,свързани с удовлетворяване на интересите и
потребностите им.
При
положение,че по време на образователния процес (занимания по интереси ) ищцата:
-
без основание е преустановила обучението и
възпитанието на учениците;
-
без
основание и без да уведоми
ръководството на училището е напуснала
класната стая преди приключване на учебния час;
-
оставила е учениците от началния клас без контрол и надзор до края
на учебния час;
следва да се приеме ,че ищцата виновно не е
изпълнила трудовите си задължения, които бяха посочени по – горе .
Неправилно е становището на
дисциплинарния орган за това ,че деянието е извършено с „пряк умисъл“. Няма данни по делото
ищцата да е предвиждала настъпването на вредоносния резултат и да е
искала неговото настъпване. Данните по делото сочат на непредпазливо деяние
,под формата на „несъзнавана небрежност“( ищцата не е предвиждала настъпването на вредните
последици ,но е била длъжна и е могла да ги предвиди).
►уронване доброто име на предприятието
.
Нарушението
е съставомерно и при двете форми на вина , като деянието обикновено се извършва
чрез бездействие , но може да се извърши и с действие( нарушаване
на забраната да се въздържа, да не извършва определени действия ) .
Съдебната
практика приема ,че това нарушение на
трудовата дисциплина е съставомерно,когато
работодателя се злепоставя пред трети лица (нарушението е насочено към
доверието на трети лица към работодателя ) .Съставомерността на нарушението не изисква настъпването на
някакъв неблагоприятен резултат за дейността на предприятието от
злепоставянето,поради което нарушението се определя ,като „формално”. Това е
възможно , но не и изискуемо условие на закона .Не се изисква също така и определена форма на вината – допустими са и двете форми
на вина (
умисъл и небрежност ) .
Обстоятелството
,че по време на класни занимания ,учителя безпричинно си тръгва от час,
преустановява класните занимания преди края на часа и оставя без надзор учениците , обуславя и
предполага негативното отношение на трети лица(родители на учениците и
обществеността ,като цяло ) към училището и
нивото на образователния процес , което се провежда в него .
►Неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони , други нормативни актове, правилника за вътрешния трудов
ред/ПВТР/ , в колективния трудов
договор /КТД/ или определени при възникване на трудовото правоотношение
В
заповедта са посочени следните неизпълнения :
1./Неизпълнение на чл. 37 ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/.
В
този текст от Правилника е посочено ,че нарушения на
трудовата дисциплина са неуплътняване на учебния час и неспазване на изискванията за безопасни
условия на труд и обучение при
осъществяване на образователния процес.
2./Неизпълнение на чл. 219 ал. 2
т.2 от Закона за предучилищното и училищното
образование.
В
тази правна норма е посочено ,че педагогическите специалисти имат задължението да опазват живота и здравето на децата и
учениците по време на образователния процес и на други дейности,
организирани от институцията .
3./Нарушение на част ІV-та т. 1 от Правилника за дейността на
училището .
В
Правилника е посочено ,че не се допуска
оставянето на учениците без надзор по време на организирания
отдих.
От
доказателствата по делото съдът прави извода ,че с действията си ищцата е осъществила всички
посочени нарушения в нормативните актове . От писмените обяснения на домакина Петко Биволарски и от
видеозаписите на училището е установено ,че ищцата е напуснала 15 минути
по- рано учебния час, с което не е
уплътнила работното си време. Последица
от това нарушение на ищцата е оставяне
на учениците без надзор по време на образователния процес ,неспазване на
изискванията за безопасни условия на обучение при осъществяване на образователния процес , неопазване живота и здравето на учениците по
време на образователния процес.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба и в исковата молба за това ,че нарушението е извършено
формално , тъй като ищцата е напуснала класната стая преди края на учебния час,за да отиде до тоалетна. Възражението е неоснователно , тъй като дори това да е така( за което по делото няма доказателства ) би следвало ищцата
отново да се върне в класната стая и да продължи учебните занимания след
посещението на тоалетната. Това не е направено от учителя, при което следва
извода ,че ищцата безотговорно е
напуснала класната стая преди приключване
на учебния час.
б./ По възражението за нарушение на
чл.189 ал. 1 от КТ.
Възражението
е неоснователно.
Основният въпрос по това възражение
е дали наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно по тежест на извършеното нарушение? Според съдебната практика
на ВКС( виж Р. № 167/14.05. 2013г. по гр. д. № 1102/2012г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС; Определение № 417/15.04. 2015г. по
гр. д. № 355/2015г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;) тежестта
на допуснатото нарушение се определя с оглед на
характера на изпълняваната работа и последиците от допуснатото нарушение
и как те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. Приема се ,че
когато трудовите функции са свързани със
задължения по опазването на обществената
сигурност , по опазване живота и
здравето на хората или на сериозни
материални блага,това сочи за оказано
по-високо доверие на работника или на служителя . Неизпълнението на такъв
вид трудови функции представлява
изключително тежко дисциплинарно нарушение.
При
положение ,че характера на работата
изпълнявана от ищцата е свързана
с опазване живота и здравето на деца и
ученици по време на образователния процес, следва да се приеме,че
неизпълнението на това задължение представлява изключително тежко дисциплинарно
нарушение.
Следва
също така да се отчетат и последиците от
допуснатото нарушение, тъй като живота и
здравето на учениците не са пострадали
по една чиста случайност. Падналият шкаф
е могъл сериозно да увреди здравето на учениците.
При
преценка тежестта на извършеното
нарушение следва да се отчете и обстоятелството ,че без надзор са оставени ученици от началните
класове , което с оглед на възрастта им налага
още по- големи грижи и внимание по
опазване на живота и здравето им по
време на образователния процес.
Б.
По иска за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение.
Правното
основание на предявения иск е текста на чл. 22
ал.1 от Наредба № 14/20. 04. 2017г. за нормиране и заплащане на труда и
чл. 11 от Вътрешните правила за работната заплата/ВПРЗ/ в ответното
училище , в сила от 01. 01. 2019г.
В
чл. 22 ал. 1 от Наредба № 14/20. 04.
2017г. за нормиране и заплащане на труда е посочено ,че видовете
допълнителни възнаграждения на педагогическия персонал и механизмите за определяне на техния размер
се договарят с КТД и / или се включват във ВПРЗ.
В
чл. 11 ал.4 от Вътрешните правила за работната
заплата/ВПРЗ/ в ответното училище е прието ,че ДТВ не се изплаща при наложено
административно наказание „ предупреждение за уволнение“.
По
делото е представена Заповед № 183/30.
04. 2019г. на директора на училището , с която е наредено за 24 май 2019г. да
се изплати еднократно на педагогическия персонал ДТВ в размер на 300лв.
Посочено е в заповедта,че при наложено административно наказание „ предупреждение
за уволнение“ ДТВ не се изплаща. В поименния списък на заповедта ищцата не
фигурира .
На
първо място, следва да се отбележи,че
неправилно ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 19 от КТД, приет на 02. 05. 2019г. Този КТД е
приет след издаването на заповедта за ДТВ, поради което
разпоредбите му не са приложими към заповедта на директора на училището. Независимо от това, по делото няма писмени
доказателства ищцата да е член на синдикална организация ,страна по КТД ,за да
се ползва от неговите разпоредби . Освен това, текста на чл.19 от този КТД урежда
по аналогичен начин както текста на чл.
22 ал. 1 от Наредба № 14/20. 04. 2017г.
за нормиране и заплащане на труда,въпроса за изплащането на ДТВ на педагогическия персонал , а именно- препраща към разпоредбите на КТД
или на ВПРЗ.
При
положение,че към момента на издаването на Заповед № 183/30. 04. 2019г. на директора на
училището за изплащането на ДТВ ищцата е имала наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ тя не е имала право да получи ДТВ.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба за това ,че
към момента на издаването на Заповед
№ 183/30. 04. 2019г. на директора на училището наложеното дисциплинарно
наказание не е било влязло в сила . Текстът на чл. 11 ал. 4 от ВПРЗ има предвид
“наложено„ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а не влязло в
сила дисциплинарно наказание. Според чл.
195 ал. 3 от КТ дисциплинарното
наказание се смята за наложено от
деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното
получаване , когато е изпратена с писмо с обратна разписка. Ако в последствие
дисциплинарното наказание бъде отменено от съда , като
незаконосъобразно, това е основание ищцата да поиска изплащането на ДТВ, тъй
като то е дължимо по силата на вътрешните разпоредби на
училището.
При
положение, че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с
тези на районния съд, на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решението на районния
съд ще следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на според пред въззивната
инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателката да заплати в полза на
ответника по въззивната жалба сумата
560 лв., представляваща договорено и изплатено възнаграждение на един
адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид
на гореизложеното и на основание
чл. 235 от ГПК във вр. с
чл. 271 ал. І от ГПК и чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1406/ 24.
10.2019г. на районен съд П.,постановено по
гр. д.№ 1915/ 2019г. по описа на съшия съд.
ОСЪЖДА Е.А.К. , ЕГН **********,***,
да заплати в полза неа ОУ
„Христо Ботев“, с. С., Община П., представлявано от директора на
училището А.М., сумата 560 лв., представляваща договорено и изплатено
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл.
280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението на
въззивната инстанция е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :