Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,04.01.2017год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, Гражданско отделение , ХVІ –ти състав, в публично съдебно заседание на
тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Р. Х.
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 4840 по описа за 2016год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, чл.327,
ал.1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 294, ал.1
от ТЗ във вр. с 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер от 7 813.85лв. (седем хиляди осемстотин и тринадесет лева, осемдесет
и пет ст.), от които: 7 236лв. (седем хиляди двеста тридесет
и шест лева) с ДДС, представляваща неизплатена продажна цена за доставени
от ищеца и приети от ответника стоки, подробно индивидуализирани в данъчна
фактура № **********/01.04.2015год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 21.01.2016год. и 577.85лв. (петстотин седемдесет и седем лева,
осемдесет и пет ст.), представляваща мораторна лихва
за забава дължима за периода от 07.04.2015год. до 18.01.2016год. Моли за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски и разноските в заповедното
производство.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право: Между ищеца и ответното дружество съществуват трайни търговски отношения, като съобразно
установената практика между тях, след съответна поръчка от ответника, ищецът
доставя договорената стока. При предаване на стоката между страните се съставя приемо - предавателен протокол. За доставената стока се
издава данъчна фактура, в която подробно се индивидуализира стоката по вид,
количество и цена. Във фактурата се посочва и падежа за заплащане на
задължението.
В резултат на постигната
договореност между „К.Б." ЕООД и „С.И П.С." ЕООД, последното дружество поръчва
от търговската номенклатура на ищеца стоки на обща стойност от 14 472 лв. с ДДС.
На 27.02.2015 г. ответникът заплаща сумата от 7 236 лв., представляваща
авансово плащане за закупуване на поръчаните стоки (вж. приложено преводно
нареждане от 27.02.2015 г.). За заплатената авансова сума ищецът издава на
ответника данъчна фактура № **********/05.03.2015 г. на стойност 7 236 лв. с ДДС.
След заплащане на аванса на 04.04.2015 г. ищецът
доставя на ответника поръчаната стока, а именно:
- Винтов компресор L11-10А,
количество - 1.000 бр„ ед. цена - 8 000 лв. без ДДС;
- Ресивср РНВ 0,5 м\ 10 бара.
количество- 1.000 бр., ед. цена - 2 060 лв. без ДДС;
- Хладилен изсушител
SD100, количество- 1.000 бр., ед. цена - 1 800 лв. без ДДС;
- Линеен филтър G100 А,
количество- 1.000 бр., ед. цена - 200 лв. без ДДС;
При предаване на стоката, между страните е съставен и подписан приемо-предавателеп протокол от 04.04.2015 г.
За извършената доставка ищецът издава
на ответника данъчна фактура №
**********/01.04.2015 г. на стойност 7 236 лв. с ДДС. В цитираната фактура е
отчетен /приспаднат/ платения аванс от 6 030,00 лв. без ДДС. Определеният във
фактурата падеж за плащане на сумата от 7 236 лв. с ДДС е до 06.04.2015 г.
Издадената от ищеца фактура е приета (акцентирана) от ответника, видно
от положения върху същата подпис, с което ответникът е извършил извънсъдебно
признание на задължението си по нея, както по основание, така и по размер.
Фактурата е осчетоводена от двете страни като реализирана търговска сделка. „К.Б.“
ЕООД е внесло към фиска и полагаемото се ДДС върху
посочената фактура.
Съгласно
чл. 293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена
или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В настоящия случай
надлежно издадената и акцептирана фактура, е
достатъчно доказателство, относно наличието на търговска сделка между страните
по настоящата искова молба. Обективираната в посочената
по-горе фактура сделка е търговска за двете страни с оглед на тяхната
правно-организационна форма, както и с оглед техния предмет.
Проведени са многократни разговори и срещи с ответника с
цел доброволно уреждане на финансовите отношения. Въпреки това плащане не
следва.
Съгласно договореното,
плащането на дължимата сума следва да се извърши на уговорения във фактура
падеж. С настъпване на падежа на фактурата, вземането на ищеца е станало
изискуемо и ликвидно. С неизпълнение на задължението за плащане по фактурата,
длъжникът е изпаднал в забава, считано от денят, следващ уговорения във
фактурата падеж. Ето защо и на основание чл. 86 ЗЗД ищецът има право на мораторна лихва, дължима по данъчна
фактура № **********/01.04.2015 год. чиито размер за периода от 07.04.2015. (денят, следван
уговорения във фактурата падеж) до 18.01.2016г. (датата на депозиране на
заявление по чл. 410 от ГПК в съда) възлиза в размер на 577,85 лв., съгласно приложена
справка.
Неизпълнението на задължението от страна на ответника налага за ищеца
правният интерес от депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд,
гр. Варна. По това заявление е образувано ч. гр. д. № 618/2016 г. по описа на
този съд, в рамките на което съдът
издава заповед за изпълнение, по силата на която разпорежда ответникът
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8 690,13 лв., от които главница в
размер на 7 236 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното издължаване, законна лихва за забава
в размер на 577,85 лв., заплатена държавна такса в размер на 156,28 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. В предвидения по чл. 415 от ГПК
двуседмичен срок ответникът депозира възражение с което твърди, че не дължи процесните суми, за които е издадена заповедта за
изпълнение. По повод подаденото възражение с Разпореждане № 11050 постановено
на 21.03.2016 г. по ч. гр. д. № 618/2016 г. В дадения от заповедния съд срок,
ищецът предявява настоящите искове.
Ответникът в срок депозира отговор на исковата молба. С
писмения отговор, чрез проц.представител адв. К.Ж., ответникът оспорва исковете, както по основание,
така и по размер.
Оспорва твърденията на ищеца, че
фактура № **********/01.04.2015год. е приета от ответника. Сочи, че представената
фактура не носи подписа на законен представител на дружеството, поради което не
може да се направи извод, че същата е приета от ответника. Сочи, че
представения по делото приемо-предавателен протокол
също не носи подписа на законен представител на ответника. Счита, че по делото
липсват твърдения и доказателства, фактурата и приемо-предавателния
протокол да изхождат от представител на ответника и лице упълномощено от
ответника да приема от името на ответника доставени стоки, финансови документи
и други. Оспорва обстоятелството процесната стока да
е приета от законен представител на ответника без забележки, както и че е
възникнало задължение за заплащане на тези стоки от ответника.
Оспорва авторството на фактура
№**********/01.04.2015год., както и на представения приемо-предавателен
протокол, като сочи, че същите не носят подписа на законен представител на
дружеството.
Излага, че стоката която е
доставена от ищеца е с дефекти, които се проявяват след доставката й. Тъй като
законен представител на дружеството не е присъствал на приемо-предаването
и съответно не е имал възможност да прегледа стоката и да възрази за наличието
на дефекти. Поради това счита, че не е налице изрично приемане на стоката от
страна на ответника, поради което не е налице задължение за заплащане на
сумата. Ответникът има право на отбив от цената, тъй като му е доставена стока
с дефекти и реално липсва същинско приемане на стоката от ответника, което
обстоятелство е лишило ответника от възможността да направи забележки за
стоката.
Прави възражение за отбив от
цената, тъй като им е доставена стока с дефекти, която не отговаря на
изискванията за обикновеното й потребление. Отбивът от цената е в размер на
търсената от ищеца сума.
Ищецът изразява възраженията си
по отговора на исковата молба, които са в следния смисъл: между страните по
делото е постигната неформална договореност, по силата на която ищецът е
доставил/предал, а ответника е приел процесната
стока. Доставката между страните е уговорена по следния начин: има постъпило
запитване от ответника. В резултат на това запитване ищецът предоставя оферта.
Впоследствие ответникът иска добавяне на нов елемент в офертата и затова ищецът
предоставя актуализирана оферта. Ответникът потвърждава офертата и иска
издаване на проформа фактура за заплащане на аванс. В резултат на това ищецът
издава проформа фактура на стойност 6030 лв. без ДДС или 7236 лв. с ДДС.
Съгласно актуализираната и приета от ответника оферта, както и съгласно
проформа условието за доставка е до склад на клиента гр.Смолян. Срокът за
доставка е четири седмици след авансово плащане. Условия за плащане – петдесет
процента аванс и петдесет процента при доставка. Проформата фактура е заплатена
от ответника с преводно нареждане на 27.02.205г. В резултат на това ищецът
организира изпълнение на поръчаната доставка. На 01.04.2015г. издава данъчна
фактура. В същата е посочено извършване на доставката в магазин на ищеца в
гр.Смолян. В цитираната фактура са изброени продадените стоки, включително
техните технически характеристики, количество, единична цена и стойност. С
позиция №5 от цитираната фактура е извършено приспадане на полученото авансово
плащане от 6030 лв. и е определена подлежащата на плащане стойност на
фактурата. Посочен е и срокът за плащане стойността на фактурата, а именно
06.04.2015г. В процесната фактура е изписан начина на
плащане на цената, а именно по банков път с преводно нареждане. Така издадената
данъчна фактура е акцептирана, приета от представител
на ответника – ръководител проект Стефан Генков, който се е разписал на
фактурата. Стоката, предмет на фактурата е предадена на представител на ищеца и
приета без забележки от представител на ответника, в потвърждение на което
обстоятелство е подписан двустранен приемо-предавателен
протокол. Стоката е приета и фактически, включително и с конклудентни
действия от ответника, който се възползва от същата. Оборудването е монтирано
на обекта и функционира по предназначение.
Ответникът е натоварил г-н Генков
със съответна власт, включително и да договаря условия, да приема доставки и
др., предвид на което и ищецът издава проформа фактура № 224/15г. за аванса,
който е заплатен от страна на ответника. Ответникът до момента не е отричал
наличието на облигационни отношения между страните, нито е отричал приетата
доставка, както и дължимостта на процесната
сума, предвид на което след връчване на поканата за плащане ответникът не е
реагирал по никакъв начин. В тази част извършените действия имат характер на
извънсъдебни признания на иска. Дори и да се приеме в случай, че се касае за
действия извършени без представителна власт, каквито считат, че не са налице то
приложима се явява разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Ответникът веднага след
узнаване на тези действия не се е противопоставил на същите. Липсва отправяне
на каквито и да е изявления в тази насока за ответника. Отправеното такова на
този етап би било недопустимо, просрочено, тъй като чл.301 от ТЗ сочи веднага
след узнаване да има противопоставяне. Вместо това ответникът е осчетоводил процесната фактура и е поел ангажимент за уреждане на
финансовите отношения до определената дата.
Възразява относно направеното от страна на ответника възражение за
неприемане на стоката. Същото намира за вътрешно противоречиво, съгласно
разпоредбите на чл.194 от ЗЗД. Ответникът е длъжен при приемането на стоката да
я огледа и ако има забележки относно същата да ги посочи веднага. При липса на
забележки доставката се счита за приета.
Направените с отговора по смисъла
на чл.195 от ЗЗД възражения намира за неоснователни и недопустими, просрочени.
В тази връзка се позовава на чл.197 от ЗЗД и прави възражение за изтекла
погасителна давност на всички възражения на ответника като купувач. Срокът за
възражение е шест месеца от датата на предаване на стоката и същият към датата
на подаване на отговора на исковата молба е изтекъл. Искането за отбив от
цената съставлява иск по чл.195 от ЗЗД и същият на основание чл.197 от ЗЗД е
погасен по давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв.С.Б. поддържа исковете.В
писмена форма моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуален представител адв.К.Ж. с писмено молба, заявява, че поддържа отговора
на исковата молба.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК , приема за
установено от фактическа и правна страна , следното:
Видно от приетото
в настоящото производство ч. гр. дело №618/2016
година по описа на Варненския районен съд , ХХІV състав , по искане ,
депозирано със заявление от 21.01.2016
година , съдът е постановил издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено в полза на К.Б. ЕООД, ***, че С.И П.С. ЕООД, *** дължи заплащане на сумата
от 7 236 лв. /седем хиляди двеста
тридесет и шест лева/ с ДДС, представляваща неизплатен остатък от продажна
цена по договор за търговска продажба на следните стоки: 1 брой винтов
компресор L11 –
В указания
срок длъжникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение.
С разпореждане
№11050 от 21.03.2016год. заповедния съд е указал на заявителя ,че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането , оспорено от
длъжника, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е
указано на заявителя със съобщение, получено на 04.04.2016год. Видно от печата положен върху исковата молба,
ищецът е депозирал установителен
иск срещу длъжника на 03.05.2016год., т.е. в законоустановения 1месечен срок. Налице
е допустима исковата претенция, по която съдът дължи произнасяне по същество.
Разглежданата
искова претенция, основана на чл.422 във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК, касае установяване на главно вземане, произтичащо от
доставка на стоки и лихва за забава
върху главното вземане, представляващо неизплатена цена на доставена от ищеца стока
на ответника.
За осъществената
доставка на стоката, ищецът се позовава на фактура №**********/01.04.2015год.
на стойност 7 236лв. с ДДС. до 06.04.2015год. От заключението на ВЛ по ССч.Е. се установява, че фактурата е осчетоводена в двете
търговски дружества, като ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по
ЗДДС. В счетоводството при ответника съществуват данни за задължения към ищеца.
Осчетоводеното задължение на ответното дружество към ищцовото,
възлиза в размер от 7 236лв. Налице е приемо
–предавателен протокол от 04.04.2016год., който установява, че стоката е
предадена от продавача и получена от купувача.Така установените факти мотивират
съда да изведе извод, че между страните съществува валидно търговско правоотношение, възникнало със
сключването на неформален устен договор за продажба, по силата на който ищецът
е прехвърлил на ответника собствеността върху определени стоки, а последният е
имал задължението да заплати договорената продажна цена. Извършеното от страна
на ответника осчетоводяване и ползването на ДДС от ответника по същество
представляват конклудентни действия, с които
ответникът признава задължението си по процесната
фактура. (решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о.). С оглед на гореизложения извод се явява неоснователно възражението на
ответника, че фактурата и приемо-предавателния
протокол не са подписани от ответника
или негов представител. Със осчетоводяването на фактурата и ползването на
данъчен кредит по нея, ответникът признава сделката и неговото задължение за
плащане на цената. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.301 от ТЗ се извежда
извод, че ответникът е потвърдил извършените по процесната
фактура и придружаващият я приемо-предавателен
протокол действия, тъй като не им се е противопоставил веднага след узнаването.
Неоснователно се
явява и възражението на ответника, че стоката е обременена с
недостатъци/дефекти/. Съгласно чл.194 и сл. от ЗЗД, купувачът е длъжен да
огледа при предаване стоката и ако има забележки относно същата да ги посочи
веднага.В настоящия случай липсват такива забележки при предаване на стоката, с
оглед на което се извежда извод, че стоката се счита приета при липса на
забележки.
Неоснователно се
явява възражението на ответника за отбив от цената, поради дефект на продадената
стока-чл.193,ал.1,пр.2 от ЗЗД. Това е така, защото по делото не се доказа вещта
да е обременена с недостатъци и не се доказа купувачът да е уведомил продавача
за наличието на такива недостатъци на продадената вещ.Купувачът не сочи и в
какво точно се изразяват тези недостатъци, нито сочи точно в какъв размер
претендира отбив от цената.Това възражение се явява неоснователно и с оглед
възражението на ответника , че е погасено по давност. Съгласно чл.197 от ЗЗД,
исковете на купувача при продажба на движима вещ се погасяват в шестмесечен
срок. Съгласно трайно установената практика, не само исковете, но и
възраженията в тази насока се погасяват в шестмесечния срок.В случая ответникът
е получил вещта, съгласно приемо-предавателен
протокол на 04.04.2016год. и не е направил възражение в шестмесечния срок с
оглед на което и към момента на позоваването на това възражение с отговора на
исковата молба, възражението е погасено по давност.
Предвид горното
съдът намира , че за ответника е налице доказано неизпълнение на задължението
му да плати цената по доставена стока, за която е издадена фактура №**********/01.04.2015год.
на стойност 7 236лв. с ДДС, което неизпълнение аргументира основателност
на иска за установяване дължимост на главно вземане,
произтичащо от договор за търговска продажба.
Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния
случай страните са уговорили различен срок за изпълнение, а именно на
определена дата след получаване на стоката, която уговорка отменя диспозитивното правило за едновременно изпълнение на двете
насрещни престации-за предаване на стоката и за
плащане на цената. На уговорената дата - 06.04.2015год., ответникът не е
заплатил дължимата се сума и от тази дата изпада във забава. Съгласно заключението на ВЛ по ССч.Е. размерът на лихвата за забава в периода от
07.04.2015год. до датата на подаване на заявлението в съда е 585.86лв. С оглед
така установения от експертизата размер на лихвата за забава, акцесорния иск за лихва в размер от 577, 85 лв. за периода
от 07.04.2015г. до
18.01.2016г. се
явява основателен и доказан по размер.
Вземайки предвид горното съдът
постановява решение, с което уважава заявените искове. Като законна последица
от уважаването на главния иск следва да
се присъди лихва, считано от датата па подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-21.01.2016год. до окончателното
изплащане.
Съобразно изхода от делото пред
настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят разноските сторени в
настоящото производство . Същия е доказал да е сторил разноски в размер от
183.16лв. Така доказаните като реално сторени разноски, на основание чл.78,ал.1
от ГПК съдът присъжда на ищеца.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013год.
по ТД №4/2013год. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските направени в заповедното производство, като съобрази изхода на спора
и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Сторените от ищеца в заповедното производство
разноски, възлизат в размер от 876,
28 лв., представляваща
внесена държавна такса от 156, 28 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. Така сторените разноски предвид
изхода от исковото производство следва да се присъдят в цялост на ищеца.
Водим от горните
съображения, Варненския районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „К.Б.” ЕООД, ЕИК: * със седалище и
адрес на управление:***, *, представлявано от управителя Л. Д. Г., чрез адв. С.Б. от САК със съдебен адрес:*** и ответника „С.И П.С.” ЕООД, ЕИК: * със седалище
и адрес на управление:****, представлявано от управителя М. И. К., че
ответникът дължи на ищеца , на основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 294, ал.1 от ТЗ във вр. с 86
ЗЗД , сума в общ размер от 7 813.85лв.
(седем хиляди осемстотин и тринадесет лева, осемдесет и пет ст.), от
които: 7 236лв. (седем хиляди двеста тридесет и шест лева) с ДДС,
представляваща неизплатена продажна цена за доставени от ищеца и приети от
ответника стоки, подробно индивидуализирани в данъчна фактура №
**********/01.04.2015год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
21.01.2016год. и 577.85лв. (петстотин седемдесет и седем лева, осемдесет и пет
ст.), представляваща мораторна лихва за забава
дължима за периода от 07.04.2015год. до 18.01.2016год., за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№618/2016год. на ВРС, ХХІV състав, на основание
на основание чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК .
ОСЪЖДА „С.И П.С.” ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:*** *,
представлявано от управителя М. И. К. ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК: * със
седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от управителя Л. Д. Г.,
чрез адв. С.Б. от САК със съдебен адрес:***, сумата
от 183.16лв. /сто осемдесет и три лева,
шестнадесет ст./ , сторени в настоящото производство
разноски и сумата от 876, 28 лв./осемстотин седемдесет и шест лева, двадесет и осем ст./, сторени разноски в производството
по ч.гр.дело №618/2016год. на ВРС, на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Х./