№ 362
гр. гр. Д., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Г.а Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20223200500255 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Държавата чрез Министъра на земеделието,храните и
горите,представляван от главен юрисконсулт в Областна дирекция
„Земеделие“-гр.Д. К. Д.,срещу решение №260571/03.11.2021 г. по гр.д.
№3877/2020 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявен от
Държавата срещу „Б.“ ЕООД-град Д. с ЕИК ********* иск по чл.422 ал.1 от
ГПК да се признае за установено в отношенията между страните,че „Б.“
ЕООД-град Д. дължи на Държавата по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№2045/2020 г. на Д.ки
районен съд,сумата от 8 489,44 лева,представляваща неустойка за
забава,начислена за периода 01.02.2020 г.-16.07.2020 г.,в плащането на втора
арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. в размер на 21 105,36 лева по
сключен между страните договор за аренда на земеделска земя №ТА-19/20-1-
8/28.08.2019 г.,вписан под №*** г. на Служба по вписвания при РС
К..Според въззивника неправилно първоинстанционният съд отхвърлил
установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК поради извършено от ответното
1
дружество в хода на образуваното въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение изпълнително производство плащане на процесната сума,като не
зачел постановките на ТР №4/18.06.2013 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.Неправилно било прието,че с погасяване на вземането отпадала и
необходимостта съдът да се произнесе по дължимостта му.Така без
аргументация съдът не внесъл необходимата яснота и безспорност в
отношенията между страните.Предвид разпоредбата на чл.422 ал.3 от ГПК за
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника при отхвърляне
на иска съдът не следвало да съобразява факта на плащането чрез
осъщественото принудително изпълнение по издадения в заповедното
производство изпълнителен лист и да отхвърля иска.За кредитора
съществувал обоснован правен интерес от установяване със сила на
пресъдено нещо,че сумите по предявения иск са дължимо платени по
основание и размер,което обстоятелство не било обсъдено от
първоинстанционния съд.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната
му част и за уважаване на предявения иск.
В писмен отговор въззиваемото дружество „Б.“ ЕООД-град Д. изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.Претендира присъждане
на разноски за настоящата инстанция.Според въззиваемия във висящия исков
процес съдът бил длъжен да съобрази всички промени,настъпили със
спорното право до датата на приключване на устните състезания.Въззивникът
бъркал основни понятия,свързани с отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК и с
основанията за издаване на обратен изпълнителен лист.Искът бил отхвърлен
поради плащане,а не при обезсилване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист.Така никакви права на ищеца-въззивник не били
засегнати.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
09.11.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 22.11.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 23.11.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
2
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е обаче процесуално
недопустимо.Съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3877/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№268187/29.12.2020 г.,с която е предявен установителен иск на основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.92 от ЗЗД от Държавата чрез
Министъра на земеделието,храните и горите срещу „Б.“ ЕООД-гр.Д. за
установяване,че ответното дружество дължи на Министерство на
земеделието,храните и горите сумата,за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№855/24.08.2020 г. по ч.гр.д.№2045/2020 г. по описа на Д.кия районен
съд,както следва:
-сума в размер на 8 489,44 лв,представляваща неустойка за забава
/посочена в исковата молба като лихва за забава/,начислена за периода
01.02.2020 г.-16.07.2020 г.,в плащането на втора арендна вноска за
стопанската 2019/2020 г. в размер на 21 105,36 лева по сключен между
страните договор за аренда на земеделска земя №ТА-19/20-1-8/28.08.2019
г.,вписан под №*** г. на Служба по вписвания при РС-К.,
като се настоява и за осъждане на ответното дружество да заплати на
Министерство на земеделието,храните и горите горната сума /“да
признаете за установено и осъдите ответника „Б.“ ЕООД да заплати на
МЗХГ…../.
Договор за аренда №ТА-19/20-1-8/28.08.2019 г.,вписан под №*** г. на
СВ-гр.К.,е посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК рег.№14145/20.08.2020 г.,по повод на което е образувано
ч.гр.д.№2045/2020 г. на ДРС,като документ,от който произтича вземането,а
така също и като правопораждащ претендираното парично вземане относно
лихви за забавено плащане на арендна вноска факт.В т.2 от горното заявление
е посочен като заявител Министърът на земеделието,храните и горите.В
разпореждане №8860/24.08.2020 г. по ч.гр.д.№2045/2020 г. Д.кият районен
3
съд е посочил,че разглежда заявление на Министерство на земеделието и
храните за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на процесната
парична сума и е било разпоредено длъжникът „Б.“ ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.„Хаджи Димитър" №49 да заплати
на кредитора Министерство на земеделието и храните,представлявано от
министъра на земеделието и храните,суми от 1 770 лв,3 660 лв и 3 059,44 лв
/общо 8 489,44 лв/ лихва за забава за три подпериода в рамките на период от
01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. върху заплатени с просрочие части от втора
вноска /дължима в размер на 50 % от годишната арендна вноска/ за
стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда.С такова съдържание е и
издадената заповед №855/24.08.2020 г. по ч.гр.д.№2045/2020 г. на ДРС.
По правило с исковата молба по чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК,респ. чл.422
ал.1 от ГПК,кредитор предявява иск срещу свой длъжник за установяване
съществуването на вземането си,чийто предмет кореспондира с предмета на
оспорената заповед за изпълнение.Вземането на кредитора следва точно да
съответства на задължението,което е посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6
от ГПК,а страните в исковото производство,изключая хипотези на
правоприемство,са страните в заповедното производство,посочени в
заповедта съгласно чл.412 т.4 от ГПК,т.е. активно легитимиран да предяви
установителния иск е кредитор,в чиято полза и по негово искане е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение,а надлежен ответник по иска
следва да е длъжникът.В общия случай едно и също физическо/юридическо
лице е кредитор на вземането,заявител в заповедното производство и ищец в
исковото производство.
В случая такава идентичност между заявител в заповедното
производство и ищец в исковото производство не е налице. Държавата и
Министерство на земеделието са различни правни субекти,ако и в
определени случаи министърът на земеделието да упражнява права на
държавата,респективно да представлява както нея,така и самостоятелното
юридическо лице Министерство на земеделието.Съгласно разпоредбата на
чл.24 ал.1 изр.2-ро от ЗСПЗЗ министърът на земеделието,храните и горите
упражнява правата на собственика (държавата) за земите от държавния
поземлен фонд,като ги отдава под наем или аренда,учредява ограничени
вещни права върху тях,извършва продажба и замяна със земеделски земи на
физически и юридически лица по парична равностойност,определена
4
съгласно наредбата по чл.36 ал.2,като детайлно процедурата по отдаване под
наем и аренда на земите от ДПФ е регламентирана в чл.24а и сл. от
ЗСПЗЗ,респ.ППЗСПЗЗ.По тази причина и по изключение от разпоредбата на
чл.31 от ГПК представителството на държавата по дела относно земи от
държавния поземлен фонд се осъществява не от министъра на регионалното
развитие и благоустройство,а от министъра на земеделието,храните и
горите.Разпоредбата на чл.15 ал.3 от ГПК /отм./,респ. чл.26 ал.4 от ГПК
/нов/,предоставя възможност на лице,което не е носител на спорното
материално право,да предяви иск за защитата му,заемайки в определени
случаи процесуалното положение на главна страна в производството вместо
лицето-носител на спорното материално право.Характерно за процесуалната
субституция е,че съдебното решение обвързва носителя на спорното
материално право-така решение №72/21.07.2014 год. по гр.д.№7698/2013 год.
на ВКС,ІІ г.о.
Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 и 3 от Устройствения правилник на
Министерството на земеделието,храните и горите то е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка и се представлява от министъра на
земеделието,храните и горите или от оправомощени от него длъжностни
лица.Вземането-предмет на заповедта по чл.417 от ГПК и иска по чл.422 ал.1
от ГПК е парично и е елемент от правоотношение,възникнало по
договор,сключен от министъра на земеделието за отдаване под аренда на
земи от държавния поземлен фонд.С оглед индивидуализиращите белези на
договора-субекти и характеризиращи престации-кредитор на процесното
вземане не е Министерство на земеделието,а Държавата.
Заповедта за изпълнение в качеството си на съдебен акт може да бъде
нищожна или недопустима.Доколкото издаването на валидна заповед за
изпълнение е предпоставка за допустимостта на установителните искове по
чл.422 от ГПК,преценката за наличието на валидна заповед за изпълнение
съставлява част от проверката за допустимост на производството,която съдът
извършва служебно-така решение № 50011/26.09.2022 год. по т.д.№ 1964/2020
год. на ВКС,І т.о. и решение № 81/20.07.2015 год. по т.д.№ 1823/2014 год. на
ВКС,І т.о. Посочено е,че предмет на установителния иск по чл.422 ал.1 от
ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК може да
бъде само вземането по чл.417 от ГПК,за което е издадена заповедта за
5
изпълнение.Ако не е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане,искът по чл.422 ал.1 от ГПК е недопустим.Съобразно разпоредбите
на чл.415 ал.1 и ал.3 от ГПК заявителят може да предяви иск за вземането си
и в случай,че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение,но в този
случай искът за вземането,индивидуализирано в заявлението,е осъдителен.На
липсваща заповед за изпълнение следва да се приравни нищожната
такава,доколкото същата не поражда правни последици.Въпреки че в
настоящия случай заповед е издадена и срещу нея може да бъде подадено
възражение по чл.414 ал.1 от ГПК,защитата на спорното материално право не
може да се осъществи посредством установителен иск,а чрез осъдителен иск
за паричното вземане по реда на чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.3 от ГПК и чл.415
ал.3 предл. посл. от ГПК.
Издадената по ч.гр.д.№2045/2020 г. на Районен съд-Д. заповед
№855/24.08.2020 г. е недопустима,тъй като не съответства на поисканото в
заявление рег.№14145/20.08.2020 г.-разпоредено е длъжникът да заплати
парична сума не на посочения заявител/кредитор,а на юридическо лице,което
не е отправило до съда искане за издаване на заповед за изпълнение.Касае се
до нарушение на диспозитивното начало,като съдът се е произнесъл извън
предмета на заявлението и по отношение на неучастваща страна.За разлика от
нищожния съдебен акт недопустимият неподлежащ на обжалване съдебен
акт,каквато е заповедта по чл.417 от ГПК /обжалваема само в частта за
разноските/,поражда правни последици.Независимо че процесната заповед
поражда правни последици,заведеният въз основа на нея установителен иск
по чл.422 ГПК се явява недопустим,тъй като предмет на този иск предвид
обусловеността му от заповедното производство могат да бъдат само тези
вземания,за които е издадена съответната заповед за изпълнение,т.е. след като
в процесния случай не е издадена заповед за изпълнение за вземане на
Държавата като кредитор,а за вземане на Министерство на
земеделието,храните и горите,то защита на спорното материално право не
може да се осъществи от Държавата посредством специалния установителен
иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК,а чрез осъдителен иск за паричното вземане.
Исковата молба,по повод на която е образувано делото,е нередовна и не е
била уточнява от гледна точка на страни и отправено до съда искане за
защита.Подадена е била от Държавата чрез Министъра на
земеделието,храните и горите като ищец.Независимо че Държавата е
6
считала,че нейно е вземането за изтекли лихви за забава,е претендирала
установяването му в полза на Министерство на земеделието,респ. осъждането
на ответника да заплати паричната му стойност на Министерство на
земеделието,т.е. претендирана е съдебна защита едновременно с
установителен и осъдителен ефект спрямо друг правен субект,несъответно на
обстоятелствената част на исковата молба и при липса на активна
легитимация.Исковата молба не е била счетена за нередовна и не е била
уточнявана откъм страни /в частност ищец по делото/ и вид на исковата
претенция-осъдителна или установителна,а това е било наложително.
Независимо от горното,щом е приел исковата молба за
редовна,първоинстанционният съд е дължал произнасяне по така предявения
иск за установяване на вземане,респ. осъждане на ответника да заплати
последното,на Министерство на земеделието,храните и горите,както е било
заявено в петитума на исковата молба.Вместо това е разгледал иск за
установяване съществуване на вземането в полза на Държавата,въпреки че не
е бил сезиран с такава искова претенция.Горното води до извод,че
обжалваното решение е недопустимо като постановено по искова
претенция,каквато не е била заявявана,поради което следва да бъде
обезсилено.Не е била разгледана нередовно заявената претенция на
Държавата при противоречие между обстоятелствена част и отправено до
съда искане,поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане
от етапа на предприемане на действията по чл.129 и чл.130 от ГПК съобразно
настоящото изложение.Следва да се приеме,че първоинстанционното
решение е обжалвано вкл. в частта за разноските,доколкото тяхното
присъждане е последица от произнасянето по предявения иск.Решението на
ДРС следва да бъде обезсилено и в частта за разноските,доколкото
отговорността за разноски е акцесорна и се разпределя съобразно изхода по
спора.При новото разглеждане следва да бъде разпределена наново
отговорността за разноските,сторени от страните до настоящия момент,с
оглед изхода от спора.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260571/03.11.2021 г. по гр.д.№3877/2020 г. на
7
Д.кия районен съд.
ВРЪЩА делото на Д.кия районен съд за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8