№ 192
гр. Шумен , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
Секретар:Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20203600500321 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Маринов в.гр.д. №321 по описа за
2020г. на ШОС за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.240, ал.1, т.3 от ГПК - за отмяна на неприсъствено
решение.
Постъпила е молба от А. В. К. и В. В. К., за отмяна на постановеното
срещу тях неприсъствено решение №93/24.07.2020 г. по гр.д.№594/2019г. по
описа на ВПРС. С решението е уважен предявения от С. Ж. Г. против
ответниците, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, като е обявен за
относително недействителен по отношение на ищеца договор за дарение на
1/2 ид.ч. от недвижим имот, с който първия ответник дарява на сестра си -
втората ответница горната идеална част от недвижимия имот. С решението са
присъдени и деловодни разноски на ищеца в размер на по 252,51 лева.
Молителите излагат, че не били налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като били подали отговор на исковата молба,
както и молба, четири дни преди съдебното заседание, с която поискали да се
даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поради изложеното, сочи че били
налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК - особено непредвидено
1
обстоятелство, изразяващо се в незачитане от съда на извършените от
ответника процесуални действия, което е станало причина за лишаването му
от възможността да упражни правото са на защита в исковото производство и
разглеждането на спора по същество. Доколкото не по вина на страната, не
било взето предвид нейното изявление, което станало причина и за
постановяване на неприсъственото решение, се налагал извода, че било
налице особено непредвидено обстоятелство, препятстващо страната от
възможност да упражни ефективно защитата си в исковия процес.
Насрещната страна, ищец в първоинстанционното производство, не е
взела становище по подадената молба за отмяна.
Шуменският Окръжен съд, след преценка на доводите страните и
данните по делото, приема, че молбата за отмята е процесуално допустима.
Същата е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Съобразно чл.240, ал.1 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2.
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В
настоящия случай молителя твърди наличие на предпоставките по т.3 -
невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като за особени
непредвидени обстоятелства сочи процесуалното поведение на съда,
постановил неприсъственото решение при липса на предпоставките за това,
тъй като имало и подаден отговор и молба за гледането на делото в отсъствие
на ответника. С Решение № 164 от 23.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012
2
г., I г. о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК, е прието че ако едно решение е
постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона
предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то си остава неприсъствено. За
характера на решението не може да се съди по това дали са били налице
процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото
съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при
условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова
характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на
постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от
преценката на въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира
молбата за отмяна във въззивна жалба и да се произнесе по съществото на
спора като въззивна инстанция. Отбелязано е, че в чл. 239, ал. 4 ГПК изрично
е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това
означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита
срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е
предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или
чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Независимо от това, че производството по
отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се развива пред
същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът
на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1
ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика
произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд
осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По
правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на
основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато
констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя
неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено
решение. В процесния случай не е налице твърдяната от молителите хипотеза
на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК. Дори и да не са били налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение - подаден отговор, молба преди
заседанието, както е посочено и в горното решение на ВКС, настоящата
инстанция действа като контролно - отменителна, и то само на изрично
посочените в закона основания. От една страна ответниците не са били
лишени от възможност да участват в производството по делото, тъй като са
3
били редовно призовани и са имали възможност да се явят както лично, така и
чрез повереник, от друга самите те сочат знанието за съдебното заседание и
молбата им да се гледа то в тяхно отсъствие, което противоречи на първото
условие на нормата - лишаване от възможност за участие в делото. Очевидно
е налице празнота в нормативната уредба, регулираща института на
неприсъственото решение, като законодателя е презюмирал
законосъобразното поведение на първоинстанционния съд при преценка
наличието на предпоставките за постановяване на такова решение, и не е
предвидил изрична възможност за обжалването на този съдебен акт при липса
на изискуемите предпоставки, но както предвид контролно отменителния
характер на производството, така и с оглед лимитативно изброените
основания за отмяна на влязлото в сила решение, е недопустимо да се
контролира атакувания акт и на други основания.
Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за отмяната на
постановеното против ответниците неприсъствено решение. Молбата е
неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК на А.
В. К. с ЕГН ********** и В. В. К. с ЕГН ********** за отмяна на
постановеното срещу тях неприсъствено решение №93/24.07.2020г. по гр.д.
№594/2019г. по описа на Районен съд Велики Преслав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4