Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр.
д. № 8155/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 75317/23.04.2020 г., постановено по гр. д. № 75347/2018 г. по описа на СРС, 173-ти
състав, са уважени изцяло предявените от „А.Б.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и пасивно субективно съединените установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, като е признато
за установено по отношение на В.Д., Д.Д. и С.Д., че в качеството си на наследници по закон на починалия в хода на
производството първоначален ответник Г.Д.Д., ЕГН
**********, всеки един от тях дължи на ищеца по сумата от 94,44 лева, представляващи 1/3 от дължимата главница
по Договор № Д1274673/16.09.2008г. за далекосъобщителни услуги за периода
14.12.2014г.- 13.01.2017г. съгласно издадени фактури, както и по сумата от 8,10 лева, представляващи
1/3 от дължимата законна лихва за забава за периода 13.02.2017г.-18.12.2017г.
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от по 68,33 лева, представляващи
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 616/2018г. на СРС, както и
сумата от по 185,00 лева, представляващи
разноски в първоинстанционното исково производство
(гр.д. № 75347/2018г. на СРС).
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответниците, чрез пълномощника им – адв. П.П., с надлежно учредена
представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение, поради допуснати
нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че изводът на СРС, че
липсвало нормативно и житейско изискване договорът да е подписан на всяка
страница е неправилен, в тази връзка навежда твърдения, че неподписаните
страници на договора са били подменени с цел ангажиране имуществена отговорност
на ответниците по делото. Твърди, че ищцовата страна не е доказала основанието и размера на
предявените искове, които обстоятелства не се установявали и от приетата по
делото СТЕ, тъй като същата не давала отговор дали е имало реално потребление
на твърдяната от ищцовото дружество услуга на
посочения в исковата молба телефонен номер. Сочи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че предмет на исковата
претенция е формирана от месечни такси, още повече, че с оглед зачеркванията и
поправки в договора и по арг. от чл. 178, ал. 2 ГПК
следвало да се приеме, че е такъв без срок и за него се прилагат правилата на
прекратяването по т. 28.5 и т. 52а от ОУ. В условията на евентуалност поддържа,
че вземането на ищеца е погасено по давност. Молят съд да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявения иск, както и да присъди направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник, с който се оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Твърди, че е доказал сключването на договора, а ответната страна не е била
изпълнила поетите по договора задължения.
Жалбата е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по
следните съображения:
На първо място следва да се
отбележи, че настоящият състав на съда намира за основателни доводите на въззивника, че ищцовото дружество
не е установило при условията на пълно и главно доказване, съобразно
изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, че наследодателят на ответниците
Г.Д. е ползвал услугите по твърдяния Договор №
Д1274673/16.09.2008г. за телефонен номер ++359*********. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно т. 10 от Договора за ответника
/абонат/ съществува задължение да заплати стойността /цената/ на ползваните от
него услуги в 15 дневен срок от издаването на фактурата. В този смисъл е неправилен
извода на СРС, че ищецът е издал съответни фактури за ползваните от ответника
услуги за телефонен номер ++359*********.
Напротив, от представените по делото като писмени доказателства 25 броя фактури
на името на Г.Д. /лист 11-36 по делото на СРС/ се установява, че същите отнасят
за абонатен номер за телефонен номер +359884582131, който не е предмет
не делото и е различен от телефонния номер, за който сключен процесния Договор № Д1274673/16.09.2008г. Задължение на Г.Д.
по Договор № Д1274673/16.09.2008г. за телефонен номер ++359********* не се
установява и от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, доколкото в
същата се съдържа прин скрин от задълженията по
представените към исковата молба фактури, които касаят телефонен номер различен
от този, за който сключен Договор № Д1274673/16.09.2008г. и което обстоятелство
се установява от представения към Договора и неразделна част от него Данни за
потребителя към Договор №
Д1274673/16.09.2008г., който телефонен номер е посочен в исковата молба като
основание на иска, доколкото се твърди наличието на вземане за предоставени
мобилни услуги до този телефонен номер.
В случая е безпредметно обсъждането на останалите наведени с въззивната жалба оплаквания, касаещи срока на договора и
възражението за изтекла погасителна давност.
По изложените по-горе съображения обжалваното решение, с което са уважени
предявените установителни искове и ответниците са осъдени да заплатят разноски следва да бъде
отменено, а така предявените искове следва да се отхвърлят.
При този изход на въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззивниците
следва да се присъдят направените разноски за вещо лице производството пред СРС
в размер на 250,00 лв., както и 300,00 лв., разноски за адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС.
С оглед
на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 75317/23.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 75347/2018 г. по описа на СРС, 173-ти състав, ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.Б." ЕАД, ЕИК ******срещу ответниците В.С.Д.,
ЕГН **********, Д.Г.Д.,
ЕГН **********, и
С.Г.Д., ЕГН **********
пасивно субективно обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на В.Д., Д.Д. и С.Д., че в качеството си на наследници по закон на починалия в хода на
производството първоначален ответник Г.Д.Д., ЕГН
**********, всеки един от тях дължи на ищеца сумата от по 94,44 лева, представляващи 1/3 от дължимата главница
по Договор № Д1274673/16.09.2008г. за далекосъобщителни услуги за периода
14.12.2014г.- 13.01.2017г. съгласно издадени фактури, както и сумата от по 8,10 лева, представляващи
1/3 от дължимата законна лихва за забава за периода 13.02.2017г.-18.12.2017г.
ОСЪЖДА „А.Б."
ЕАД, с ЕИК ******да заплати на В.С.Д., ЕГН **********, Д.Г.Д.,
ЕГН **********, и
С.Г.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 250,00 лв., представляващи разноски за вещо лице в
производството пред СРС, както и сумата от 300,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: