№ 660
гр. Сливен, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230101821 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Ж. от гр. Сливен
срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която е предявен иск за прогласяване на
сключения между страните Договор за паричен заем за нищожен, поради
противоречие със закона.
Ищцата твърди, че на 25.05.2022 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем Standart 14 № 5823665, по силата на който усвоила главница в
размер на 2300 лв. Срокът на договора бил 60 седмици при фиксиран ГЛП от
40,32 % и ГПР от 49,36 %. В договора било уговорено кредитополучателят да
заплати такса за експресно разглеждане в размер на 1446,60 лв., както и
неустойка за непредоставяне на поръчителство в размер на 964,50 лв., които
суми били разсрочени на равни части към всяка една от погасителните
вноски. Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като са нарушени нормите
на чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК. ГПР по кредита е посочен грешно, без в него
да са включени дължимите такса за експресно разглеждане и неустойка.
Липсва и погасителен план с посоченото в закона съдържание. Ищцата излага
още, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение не е
индивидуално уговорена и цели заобикаляне на закона - чл. 33, ал. 1 ЗПК. На
изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на
договора за паричен заем, поради противоречието му със закона и моли за
1
присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, чрез
своя пълномощник - адвокат, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Не оспорва сключения договор за паричен заем,
но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички
изложени от нея основания, като изтъква, че изчисленият ГПР по кредита
отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка
е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора,
поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение не следва да участва при формиране на ГПР по договора.
Ответникът възразява и срещу твърденията на ищцата за нищожност на
договора поради неспазване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК за
наличие на погасителен план, като изтъква, че такъв е инкорпориран в самия
договор и доколкото е уговорен фиксиран ГЛП, то не е било необходимо да се
посочва последователността на разпределение на вноските между различните
непогасени суми, съгласно практиката на СЕС. На изложените основания
ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото
разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с която
моли предявеният иск да бъдат отхвърлен като неоснователен и претендира
направените по делото разноски. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „Вива Кредит“ АД и ищцата М. К. Ж. е
2
възникнало заемно правоотношение по сключен Договор за паричен заем
Standart 14 № 5823665 от 25.05.2022 г., по силата на което заемателят е усвоил
заемна сума в размер на 2300,00 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 60
седмици, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %. ГПР е
посочен като 49,36 %.
В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се
заплаща такса в общ размер на 1446,60 лева, разпределена в месечните
погасителни вноски. Така седмичната вноска е в размер на 144,68 лева. В чл.
4, ал. 1 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му
заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора - поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или
банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при
неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 964,50
лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така общата сума, която
следвало да върне ищцата, била в размер на 5304,90 лв.
По делото е допусната съдебно - икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. От него се установява, че във формирането на ГПР -
49,36 % не са включени и не представляват съставна част разходите за
начислена неустойка - 964,50 лв. и такса за експресно разглеждане на
документи - 1446,60 лв. Ако в неговото формиране се включат предвидените
такси, то стойността на ГПР би бил в размер на 419,43 %. Ищцата е заплатила
общо сума в размер на 1014,30 лв. по договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за паричен заем Standart
14 № 5823665 от 25.05.2022 г., сключен между ищцата М. К. Ж. и ответното
дружество „ВИВА КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за паричен заем, по който ищцата е усвоила сумата от 2300,00 лв.
3
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 49,36 %, а договорната лихва е 40,32 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и такса за експресно разглеждане и неустойка за
непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не
знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
4
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Установи се още, че при включване на
таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредставяне на
обезпечение в обхвата на ГПР по договора, същият нараства до 419,43 %, с
което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
На следващо място, съгласно задължителните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
5
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на дължимата
от кредитополучателя сума е 5304,90 лв., срокът на договора в седмици - 60
(броя седмични плащания) с размер на седмичното плащане 176,83 лв., следва
изводът, че в договора фигурира информация за съответните плащания и
срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието,
че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания
и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В
настоящия случай договорът съдържа информация единствено относно датата
на падежа на седмичните вноски и техния общ размер, но липсва разбиване по
пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви, други услуги, такси или неустойки по заема,
съответно липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част
от задължението се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 176,83
лв., съставляваща размер на седмичната погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия
размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна
вноска.
Неравноправни са и клаузите от договора, касаещи задълженията за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение на кредитора, поради което същите са нищожни.
Уговорената в чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем такса за експресно
6
разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 1446,60 лева е
уговорена във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП
неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи,
с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора. Така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла
на чл. 144, т. 9 ЗЗП и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса
представлява и скрит разход по договора за паричен заем, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до уговорената неустойка, то същата не е за неизпълнение
на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на
допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за
паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т.
11 и т. 12 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за
нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
7
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 1022,00 лева, от които 92,00 лв. - заплатена държавна
такса, 400,00 лв. - заплатен депозит за вещо лице и 530,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 15.04.2024 г. Възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата съдът намира за
неоснователно, тъй като с оглед цената на иска от 2300,00 лв., същото е
договорено и заплатено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, като заемодател и
М. К. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр. ............................., като заемател
Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5823665 от 25.05.2022 г ., поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж. к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Ж., ЕГН: **********, с
адрес гр. ............................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1022,00
лв. /хиляда двадесет и два лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8