РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.а
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501364 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв. А.Д., АК-
Пловдив, като пълномощник на Н.Д.Ч. в качеството му на управител на
„Трак“ ООД- гр.***против Решение № 1067/ 29.03.2022г. постановено по
гр.д.№ 15 827/ 2021г. по описа на ПРС – VІІІ гр.с., с което са уважени
предявените от К. И. Ч., с посочен съдебен адрес: *** – чрез адв.Б.П.
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ искове. Излагат
се оплаквания за неправилност, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по съображенията: заповедта за уволнение съдържа
всички законоустановени реквизити по чл.195 КТ, поради което се намира, че
доводите за немотивираност и в какво точно се състои нарушението са
неоснователни; поканата от 13.09.2021г. за представяне на писмени и устни
обяснения ищецът отказал да получи , поради което спазена процедурата по
чл.193, ал.1 КТ, затова доводите за незаконосъобразност на това основание –
неоснователни; изразява се несъгласие, че към датата 17.09.2021г. трудовото
правоотношение следвало да се счита за прекратено, като съдът
абсолютизирал правилото относно правото да се иска едностранно
1
прекратяване на ТПО от страна на работника; прави се довод за това, че от
мотивите на съда не става ясно, защо остават недоказани основанията, довели
до налагане на дисциплинарното наказание, като според жалбоподателя се
счита за достатъчни за целите на обективното представяне ангажираните в
процеса доказателствени средства; излага се становище за това, че процесът
не цели предявен иск за вреди, за което препраща чл.203, ал.2 КТ, за да е
налице ангажимент за пълно и главно доказване на пълния размер на
причинената вреда; на посочената дата ищецът при описаните събития е бил
преобърнат камиона от Ч., което не било станало на място на обществен
превоз и няма пострадали лица, поради което не били предприети други
действия по ЗДвП, което се намира да не е от значение по делото; сочи се, че
отбелязването в свидетелството за регистрация на товарния автомобил и
талона на влекача „ регистрацията прекратена на 25.08.2021г.“ в достатъчна
степен показва, че е налице вреда на основно за дейността на работодателя
техническо средство; не взети под внимание се намират показанията на
св.Х.Д.; намира се, че е било налице обективно основание за търсене на
дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание преди
ищецът да прекрати едностранно трудовия договор, тъй като работодателят
разполагал с 2 месеца съгласно чл.194, ал.1 КТ да наложи наказанието. Не
било съобразено, че необоснованият отказ на провинилия се съгласно чл.193,
ал.3 КТ, не може да породи по-благоприятно за него положение, за да се
възползва от правото си да прекъсне трудовото правоотношение, с довод за
злоупотреба с право. Оспорва се приетото от РС основание за
възстановяването на ищеца на работа , след като е прието, че същият по своя
воля и свой почин и законосъобразно е прекратил едностранно ТД на
основание чл.326, ал.1 КТ. По гореизложеното съображения се намира, че
исковете за обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ следва да се отхвърлят.
Постановеното решение се обжалва и в частта на разноските, присъдени в
пълния им размер от 1 200 лв за заплатено АВ, тъй като независимо от броя
на проведените съдебни заседания, не са се налагали особени от страна на
ищеца процесуални или с фактическа сложност действия, като това не
съответства на принципите, залегнали в НМРАВ.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна К. И. Ч., чрез адв.Б.П., АК-
Пловдив, с който отговор се иска въззивната жалба да се отхвърли и се
2
остави в сила като правилно и законосъобразно обжалваното решение.
Претендират се разноски за въззивната инстанция. Първоинстанционният съд
правилно и всеобхватно е анализирал доказателствата по делото, като се иска
да се вземат предвид всички изложени съображения в писмената защита по
делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и в преклузивния срок по чл.259, ал.1
ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, като
процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
Ищецът К. И. Ч. чрез проц.си представител адв.Б.П. е предявил обективно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ
за признаван незаконност и отмяна на Заповед № 51/ 27.09.2021г. на
управителя на дружеството „Трак“ ООД-гр.Пловдив за налагане на
дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ на ищеца за тежко
нарушение на трудовата дисциплина във връзка с чл.187, ал.1, т.9 КТ –
увреждане имуществото на работодателя; възстановяване на предишната
работа и присъждане на обезщетение за шест месеца от 27.09.2021г. до
27.02.2022г. в размер на 3 900 лева., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на ИМ до окончателното изплащане. Обстоятелствата, на които се
основават предявените искове за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната заповед на работодателя се основават освен на неспазена
процедура по чл.193 КТ, така и на това, че на 14.09.2021г. ищецът е депозирал
заявление за напускане с предизвестие без спазване на предизвестието и
заплащане на обезщетение на работодателя за неспазено предизвестие на
датата 17.9.2021г., поради което считано от тази дата ищецът се явява
освободен от работа на друго основание. В тази насока са представени
писмени доказателства, вкл. посоченото Заявление от 14.09.2021г. на ищеца
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1
КТ по взаимно съгласие,считано от 15.09.2021г., а в случай на несъгласие за
удовлетворяване на молбата, се иска настоящото заявление да се счита за
предизвестие без отработването му и заплащане на обезщетение за това. С
оглед на това обжалваната заповед е издадена в период от време след
прекратяване на трудовото правоотношение с дружеството.
3
Ответникът по изложените във въззивната жалба доводи поддържа
становището си за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед
за налагане на дисциплинарното наказание на ищеца.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове,
отчитайки представените по делото писмени доказателства за наличие на
подадено от страна на ищеца Заявление за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 КТ във връзка с чл.220,
ал.1 КТ, като считано от 17.09.2021г. същото е било прекратено. С оглед на
това е изведен правният извод, че повторното прекратяване на ТПО се явява
незаконосъобразно, доколкото към момента на издаването и връчването на
тази заповед – 27.09.2021г. , ищецът вече не е бил работник/ служител на
ответника и между тях не е съществувало трудово правоотношение. Поради
основателност на главния иск, районният съд е уважил и предявените
акцесорни искове за възстановяване на ищеца на предишната работа и
заплащане от страна на работодателя на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.
Безспорно установено се явява по делото, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество „Трак „ ООД – гр.Пловдив на
длъжността „***“. От работодателя е издадена атакуваната Заповед на
27.09.2021г. , връчена на същата дата на ищеца, с която на същия е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено посоченото
дисциплинарно нарушение – „увреждане имуществото на работодателя“. За
последното е посочен инцидент на 07.08.2021г. , в който при товаро -
разтоварна дейност за рехабилитация на второстепенни пътища около
гр.Клисура, общ.Карлово, в качеството на водач на шофьор на тежкотоварен
автомобил с прикачено ремарке тип „гондола“ , при установяване на място с
цел разтоварване на ремаркето, с описани действия на шофьора е посочено,
че в резултат на бездействия се е стигнало до нарушаване баланса на
ремаркето и довело до неговото усукване и преобръщане заедно с товарния
автомобил. Не са налице данни в обжалваната заповед относно проведено
изследване от страна на работодателя в насока на посочените в мотивите на
обжалвания акт причини за процесния инцидент, довели до мотивиране в
заповедта наличието на квалифицираното дисциплинарно нарушение като
основание за издаване на заповедта, въпреки наличието на формално
4
мотивиране на заповедта по изискването на чл.195, ал.1 КТ.
Независимо от това въззивният съд намира за правилен и законосъобразен
правният извод на районния съд в насока на това, че обжалваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която би обусловила
правна последица за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, е издадена след като трудовото
правоотношение е било вече едностранно прекратено на основание чл.326,
ал.1, т.2 КТ – прекратяване на ТД при неспазване на срока на предизвестието
– с изтичане на съответната част от предизвестието. Безспорно установено е
по делото, че на датата 14.09.2021г. ищецът е упражнил потестативното си
право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ответника на
изрично предвидено по чл.326, ал.1 КТ, както и при законово
регламентираната правна възможност да иска отработване или не на
предизвестието, в последния случай заплащайки обезщетение на
работодателя за неотработената част от предизвестието. Когато страната в
трудово правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност,
то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока
на предизвестието, който страната е посочила. Меродавен е моментът на
прекратяване на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е
поискала прекратяването му чрез неспазване на срока на предизвестието . В
настоящия случай страната е обусловила момента на прекратяване на ТПО с
момента, в който същата е изплатила обезщетението на работодателя за
неспазване на предизвестието, а именно на 17.09.2021г. В тази насока е
Решение 873/2011г. по гр.д.№ 1757/ 2009г. на ВКС – ІV г.о., , Решение
№20/2018г по гр.д.№1822 на ВКС. С оглед на това инициираното провеждане
в периода от датата на подаване на Заявлението за едностранно прекратяване
на ТД 14.09.2021г. , съответно в периода на течене на срока на
предизвестието дисциплинарно производство, както и упражняване на
правото на работодателя за прекратяване на ТПО поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ , е незаконосъобразно упражнено и не
е породило правен ефект, поради вече прекратеното правоотношение между
страните.
Последното обаче в насока на приетото и от районния съд, че към момента на
издаване на обжалваната заповед трудовото правоотношение между страните
е било вече едностранно прекратено на основание чл.325, ал.2, КТ обуславя
5
неправилност на извода относно основателността на предявения акцесорен
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа,
както и иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с 225, ал.1 КТ, поради прекратяване на правоотношението
едностранно по инициатива на ищеца. Последното логично изключва
възможността да се иска възстановяване на предишната длъжност „***“,
както и обезщетение за оставане без работа по прекратеното от ищеца
трудово правоотношение. С оглед на това в тази част обжалваното решение
следва да се отмени, като се отхвърлят предявените акцесорни обективно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ искове.
С оглед отхвърляне на част от обективно съединените искове, следва да се
редуцира и присъденото адв. възнаграждение за първоинстанционното
производство за главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ до размера от 400 лева.
Дължимата от ответника ДТ по чл.3 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да се редуцира на 80 лева, без присъждане на
разноски за депозит на ССчЕ в размера от 80 лева. С оглед отхвърляне на
двата обективно съединени иска на ответника следва да се присъди
адв.възнаграждение в размер на 253,33 лева за първоинстанционното
производство и 352,94 лева – за въззивното производство. На въззиваемата
страна с оглед правния резултат от спора пред въззивната инстанция за
основателност само на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се
присъдят разноските за адв.възнаграждение в размер на 466,67 лв.
Водим от горното и на основание чл.27, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1067/ 29.03.2022г. постановено по гр.д.№ 15
827/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с.в частта, в която е
призната за незаконна Заповед № 51/ 27.09.2021г. на управителя на „Трак“
ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Н.Д.Ч., със съдебен адрес: ***, адв.А.Д., с която на основание
чл.188, т.3 във връзка с чл.187, ал.1, т.9 КТ, чл.195, ал.1 КТ и чл.193 КТ и
чл.189 КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, и – на
6
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – прекратено трудовото правоотношение,
считано от 27.09.2021г., с К. И. Ч., ЕГН: **********, от ***, със съдебен
адрес: ***, адв.Б.П. и КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ.
ОТМЕНЯ Решение № 1067/ 29.03.2022г. постановено по гр.д.№ 15 827/ 2021г.
по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с.в частта, в която са уважени
предявените от К. И. Ч., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
адв.Б.П. против „Трак“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Н.Д.Ч., със съдебен адрес: ***, адв.А.Д.
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност - „***“, както и за осъждане на ответника „Трак“ ООД,
ЕИК: ***да заплати на К. И. Ч., ЕГН: ********** сумата 3 970, 32 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищеца му без работа поради
уволнението през периода от 27.09.2021г. до 27.03.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 07.10.2021г. до окончателното й
изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА на разноските за производството по делото
в полза на ищеца в размера за разликата от 400 лева / четиристотин лв до 1
200 лева/, както и в размера над сумата от 80 лв / осемдесет лева/ до 258,81
лева – ДТ по сметка на ПРС, и 80 лева депозит за ССЕ, КАТО ВМЕСТО
ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Ч., ЕГН: **********, от ***, със съдебен
адрес: ***, адв.Б.П. против „Трак“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Н. Д. Ч., със съдебен адрес:
***, адв.А.Д. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност - „***“, както и за осъждане на
ответника „Трак“ ООД, ЕИК: ***да заплати на К. И. Ч., ЕГН: **********
сумата 3 970, 32 лева, претендирано обезщетение за оставането на ищеца му
без работа поради уволнението през периода от 27.09.2021г. до 27.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.10.2021г. до
окончателното й изплащане.
Осъжда К. И. Ч., ЕГН: **********, от *** да заплати на „Трак“ ООД, ЕИК:
***сумата 253,33 лева / двеста петдесет и три лева и 33 ст./ направени
7
разноски за първоинстанционното производство за адв.възнаграждение и
352,94 лева / триста петдесет и два лева и 94 ст./ направени разноски за
адв.възнаграждение за въззивното производство.
Осъжда „Трак“ ООД, ЕИК: ***да заплати на К. И. Ч., ЕГН: **********
сумата 466, 67 лв / четиристотин шестдесет и шест лева и 67 ст./- разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС
на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8