РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2062
гр.Пловдив, 20 . 11 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2384/2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Р.П.Р.,*** с пълномощник адв.С.К.
обжалва Заповед № 23 – 0769 – 000738/18.08.2023г., издадена от Началник група
към ОД МВР - Бургас, сектор Пътна полиция, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на състав ППС, състоящ се от лек автомобил Мерцедес с рег.№ ****
и прикачено ремарке Боро К4 с рег.№ ****, за срок от 6 месеца.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й и присъждане на направените по делото разноски.
Заявено е, че оспорващото лице е предоставило автомобила и ремаркето на брат си
Х. Р., който е спрян от полицейски патрул и при проверка контролните органи
заявили, че няма нужната категория „Е“ за теглене на ремарке. Той възразил, че
успешно е положил изпит и това било установено посредством техния таблет –
протокол от успешно положен изпит за категория „Е“ на 09.06.2023г., но „не
успял да отиде да си подаде документи за преиздаване на свидетелство за
правоуправление с вписване на новопридобитата категория „Е“. На следващия ден
той се снабдил със Справка за придобитите категории от ИА „Автомобилна
администрация“ – Бургас и се срещнал с началника на Пътна полиция, който му
заявил, че не е имал право да управлява без да има валидно издадено свидетелство
с отразени категорни права като водач. Посочено е, че притежава категория „ВЕ“
съгласно чл.150а ал.2 т.7 ЗДв.П и административният орган превратно упражнява
правомощията си, тъй като е важно наличието на успешно положен изпит, а не на
отразяване в съответното свидетелство придобитата категория, от което търпи
вреди собственикът на МПС. Твърди се, че дори СУМПС на брата на жалбоподателя
да е било нередовно, това не означава, че той не е имал придобита квалификация
„Е“ и не може да управлява автомобил, който тегли ремарке. Счита се, че
предприетите действия са в противоречие с Решение № 3 от 23.03.2021г. на
Конституционния съд, в което е прието, че прекратяването на регистрация и
отнемането на СУМПС без основание, е недопустимо. Поддържа се, че за нарушен и принципът
на съразмерност по чл.6 АПК, защото съгласно текста на чл.171 т.2А б.“А“
пр.2-ро ЗДв.П, се изисква лицето да няма категория за управляваното от него
МПС, което в случая не е налице.
В молба /л.14/ се поддържат
съображенията от жалбата и е заявено – това, че един водач не е намерил време
/месец-два/ да си подаде документите за преиздаване на свидетелство за
управление на МПС с посочване в него на редовно придобитата нова категория „Е“,
не може и не следва да му бъде вменено като такова съществено нарушение, което
да обосновава толкова сериозни санкционни последици. Приложено е свидетелство
за управление на Хр.Р. от 13.09.2023г.
Ответникът - Началник група към ОД МВР
– Бургас, сектор Пътна полиция не изрази становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на
05.09.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта. Жалбата е
регистрирана в деловодството на Сектор Пътна полиция - Бургас на 05.09.2023г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е
подадена при наличие на правен интерес.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети /преписката се съдържа в адм.д.№ 1727/2023г., АС-Бургас, изпратено на
АС-Пловдив по подсъдност/ : Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на Директор ОД
МВР-Бургас, 1, т.1.4 /относно предоставени правомощия за издаване на
административния акт, л.23/; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, въз основа на която е издадена оправомощителната заповед от
26.04.2022г.; Заповед № 5582/16.06.2023г. относно преназначаване на държавни
служители на ръководни длъжности в МВР по отношение конкретното длъжностно
лице, заемало длъжност Началник група към ОД МВР – Бургас, сектор Пътна полиция
към дата на издаване на оспорения административен акт – Б.Ж. ; АУАН серия АД № 464580 от 17.08.2023г. /л.9/,
според фактическата установеност в който - на 17.08.2023г., около 13:40ч., в
гр.Бургас, ул.Янко Комитов /с конкретизирана посока на движение на МПС/, Хр.Р. управлява
лек автомобил мерцедес с рег.№ **** с обща маса 2 870кг. и прикачено
ремарке за лекия автомобил, марка Боро К4 с рег.№ **** с допустима максимална
маса 3000кг., като състава надвишава допустимата максимална маса от 4 250
кг. и водачът не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управлявания от него състав от МПС, с което е нарушил чл.150а /“За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“/ и
чл.100 ал.1 т.1, т.2 ЗДв.П; справки за собственост на МПС – мерцедес с рег.№ ****
и на ремарке за лек автомобил Боро с рег.№ **** – жалбоподателят; справка за
нарушител/водач по отношение на Хр.Р. със следните данни : издадено СУМПС –
08.10.2002г.; първоначално издаване на СУМПС – 22.05.2017г.; Протокол за
придобита категория № 763/09.06.2023г., Категория „ВЕ“, вкл. Правоспособен с
категории : В АМ, както и – 38 акта, 35 НП, 10 фиша, 2 бр. ЗППАМ.
По делото е приет протокол на ИА
Автомобилна администрация № 763/09.06.2023г. относно провеждане на практически
изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС /л.17, дело АС –
Пловдив/, видно от който Хр.Р. е издържал изпита за категория В+Е, проведен на
09.06.2023г.
В обстоятелствената част на оспорената
заповед е посочено за взето предвид това, че на 17.08.2023г., около 13:40ч., в
гр.Бургас по ул.Янко Комитов от Бизнес център север в посока магазин Кауфланд,
състав от ППС, състоящ се от лек автомобил мерцедес с рег.№ **** с прикачено
ремарке Боро К4 с рег.№ **** и двете собственост на Р.Р., се управлява от Хр.Р.,
като водача не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управлявания от него състав от ППС – НЕ притежава категория „ВЕ“.
1.2. Собственик на състав от ППС,
състоящ се от лек автомобил мерцедес с рег.№ **** с прикачено ремарке Боро К4 с
рег.№ ****, е жалбоподателят - адресат на оспорената заповед, който факт
изрично е отразен в обстоятелствената част на административния акт и не е
спорен, вкл. е доказан посредством приложените справки в преписката.
Правното основание, посочено в оспорената заповед е чл.171
т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца : „За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54
от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от
3.01.2018г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;”.
2. Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед
№ 251з-1821/26.04.2022г. Директор ОД МВР-Бургас е оправомощил длъжностни лица
от ОД МВР-Бургас да налагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които
началниците на групи в сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5,
буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
251з-1821/26.04.2022г. Директор ОД МВР-Бургас относно определяне на длъжностни
лица от ОД МВР – Бургас да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение
за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно
извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото
нарушение.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими
към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част
от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г.
на ОС на ГК на ВС/. Административният орган се е позовал на АУАН, с който е установено
управление на състав от ППС /лек автомобил и ремарке/ от лице, което не
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управлявания от него
състав от ППС – не притежава категория „ВЕ“.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено именно в неговата правната сфера.
Срокът на действие на временната ПАМ е
законово дефиниран и в случая е по определения минимум. По отношение
определеният срок на действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в
рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда
правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и
определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в
нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225
от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм.
д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./.
3. В конкретния случай няма спор по
фактите, въз основа на които административният орган правилно е приложил
закона.
Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва
да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1
ЗДв.П. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в
случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил
правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи.
Правното основание съответства на фактическата
установеност, тъй като е налице хипотезата, при която водачът на състав от ППС
към момента на управление на ППС не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, като в частност – „…както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;” – чл.171 т.2А б.А ЗДв.П.
Възприето е, че съгласно чл. 150а ал.
1 ЗДв.П, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство" и
в тази вр. сред изискуемите реквизити от обхвата на чл. 53 ал. 1 т. 9 от Закона
за българските лични документи /ЗБЛД/ относно съдържанието на СУМПС е и датата
на изтичане на неговата валидност, съответно - 10. категорията или категориите
моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството. В случая е налице
издадено свидетелство за управление на Хр.Р. от 13.09.2023г. и на 17.08.2023г.
Хр.Р., като водач на състав от ППС не е притежавал СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управлявания от него състав от ППС – не притежава
категория „ВЕ“. Тоест, макар според протокол на ИА Автомобилна администрация №
763/09.06.2023г. относно провеждане на практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, видно от който Хр.Р. е издържал изпита за
категория В+Е, проведен на 09.06.2023г., на 17.08.2023г. водачът не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство - макар и придобил
правоспособност.
Във вр. с преиздаване на свидетелство
за управление на Хр.Р. от 13.09.2023г. се съобрази, че § 1 т. 2 б.
"ж" ДР ЗБЛД дефинира, че "нередовен български личен
документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на
срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност
за управление на съответната категория МПС, съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №
38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда за провеждане на проверочните изпити. В случая категория „Е“ е
новопридобита, поради което – „За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, …”.
Следователно, законът изисква при управление на МПС водачът да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство /в тази насока арг. от Решение
№ 3790 от 14.03.2019г. на ВАС по адм. д. № 471/2018г., VII о.; Решение № 3347
от 7.03.2019г. на ВАС по адм. д. № 481/2018г., VII о.; Решение № 877 от
22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2018 г., VII о.; др./.
В жалбата е заявено, че във вр. с протокола
от успешно положен изпит за категория „Е“ на 09.06.2023г., водачът на състав от
ППС „не успял да отиде да си подаде документи за преиздаване на свидетелство за
правоуправление с вписване на новопридобитата категория „Е“, вкл. се поддържа -
това, че един водач не е намерил време /месец-два/ да си подаде документите за
преиздаване на свидетелство за управление на МПС с посочване в него на редовно
придобитата нова категория „Е“, не може и не следва да му бъде вменено като
такова съществено нарушение, което да обосновава толкова сериозни санкционни
последици. Извод за нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК би
бил възприет при заявени и доказани обективни препятстващи пречки за подаване
на заявление/искане за преиздаване на СУМПС и особено непредвидено обстоятелство,
налагащо управление на състав от ППС на 17.08.2023г.
от Хр.Р.. Данни в тази вр. не са заявени и не са поддържани. Ведно с това,
СУМПС е преиздадено на 13.09.2023г., а не на следващ ден след управлението на
състав от ППС на 17.08.2023г. или в кратък период след тази дата.
Във вр. с позоваване в жабата на
Решение № 3 от 23.03.2021г. на КС по к. д. № 11/2020г., се отбелязва, че предмет
на конституционното дело са разпоредбите на чл. 171 т. 1 б. "д" и т.
2 б. "к" ЗДв.П /”чл. 171, т. 1, буква "д" ЗДвП предвижда
прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.; чл. 171, т.
2, буква "к" ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна
мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/.
В решението е посочено : „Конституционният съд намира, като анализира
оспорените разпоредби, че истинската цел на оспорените разпоредби не е формално
посочената в ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а
по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните
разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно
нарушение.”. Изводите в цитираното решение на КС се отнасят за конкретни норми
от ЗДв.П.
В случая не се твърди, че за водачът
на състав от ППС е съществувала непреодолима пречка да се снабди със СУМПС за
категорията, по отношение която е издържал изпит – до 17.08.2023г.
Административният орган е приложил съответната за констатираните факти норма и
не е имал основание за се въздържи от налагане на ПАМ вр. с чл.6 ал.5 АПК.
Допълнителен аргумент за отсъствие на предпоставки за прилагане на чл.6 АПК са
множеството нарушения на водача, съгласно справката за нарушител/водач, като
законът предписва принудителното ограничение за собственика на МПС.
Целта на ЗДв.П е регламентирана в чл.
1 ал. 2 и в чл. 171 ЗДв.П - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. Оспорената ПАМ е с преустановителна цел. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Р.П.Р.,*** против
Заповед № 23 – 0769 – 000738/18.08.2023г., издадена от Началник група към ОД
МВР - Бургас, сектор Пътна полиция.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :