Р Е Ш Е Н И Е
№37
гр. Велико Търново, 05.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и втора
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10299 по
описа на Административен съд – Велико Търново за |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът К.М.И.
***, е обжалвал решение №311 от 4.11.2020 година, постановено по АНД №669/2020
година по описа на Горнооряховският районен съд.
Доколкото може да се извлече от лаконичната касационна жалба, касаторът намира решението за постановено при нарушен закон
и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Ответникът по касация Районно управление – Горна Оряховица при ОДМВР –
Велико Търново не взема становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №20-268-001171/12.08.2020 година
на началника на сектор в РУ – Горна Оряховица, с което на касатора
на основание чл.638, ал.5 от КЗ е наложена глоба от 800 лв.
За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа
страна, че на 04.08.2020 година в 10,30 часа настоящият касатор,
в град Горна Оряховица, е управлявал лек автомобил „Дачия
Логан 1,4“ с регистрационен номер №***, собственост
на И.М.Б., от град Лясковец, като е спрян за проверка, в хода на която е било установено, че за автомобила липсва
сключен и действащ договор за задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“. След съставянето на акта е бил сключен договор за такава
задължителна застраховка. С оглед на това съдът е установил , ме всъщност за
периода от 00,00 часа на 14.07.2020 година до 12,20
часа на 4.08.2020 година, за управлявания от жалбоподателя автомобил е липсвала
посочената задължителна застраховка.
От правна страна съдът е приел, че липсват съществени процесуални
нарушения при образуването и провеждането на административно-наказателното
производство, като и АУАН и НП са формално законосъобразни и издадени от
компетентни за това органи. Приел е и, че постановлението е законосъобразно по
същество. Съдът е аргументирал, че поведението на жалбоподателя се вписва в
основния състав на чл.638, ал.3 от КЗ, като обаче деянието, за което е била
ангажирана отговорността му, е извършено преди да е изтекла една година от
влизането в сила на наказателно постановление №19-0268-001563/10.10.2019 година на началника на сектор към ОДМВР – Велико
Търново, РУ – Горна Оряховица, с което на касатора е наложено
административно наказание за друго нарушение от същия вид. Всъщност съдът е
констатирал, че в процесното пред него НП е допусната
техническа грешка при изписването навлязлото в сила наказателно постановление,
във връзка с което е констатирана квалифициращият признак повторност
на нарушението. Констатирал е и, че самият жалбоподател е признал, че за
извършеното през месец септември нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ е бил наказан
с налагане на глоба от 400 лв., като при това положение и с аргумент от §1,
т.51 от КЗ е налице повторност. Съдът е подчертал, че
в процесният случай не се касае до извършване на
нарушение от собственика на автомобила, а за нарушение по чл.638, ал.5 вр. с ал.3 от КЗ, субект на което нарушение е именно
съответният водач. Рието
е и, че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Конкретни оплаквания, които да сочат на конкретни пороци на обжалваното
решение липсват в касационната жалба. Едва в хода по същество пред настоящата
инстанция касаторът поддържа, че собственикът е
отговорен, тъй като не е платил гражданската отговорност за автомобила. Според
него отдалия под наем автомобила е длъжен да понесе отговорността с оглед
чл.34, т.1 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Според състава на приложената от АНО
разпоредба на чл.638, ал.5 от КЗ При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е
800 лв. Според състава на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.“. Както се установява от субективния състав на разпоредбата, за
повторното нарушение на която е издадено процесното
пред районният съд постановление, субект на нарушението е лице, което управлява
МПС, като не е негов собственик. Посоченото обстоятелство не се спори от касатора. Не е спорно всъщност и, че в момента на
извършването на проверката възражения по така констатираното обстоятелство –
управление на МПС „Дачия Логан“
с №*** не е имало, както такива възражения не е имало и пред съда. ОТ събраната
от съда справка /лист 7 - 8 от първоинстанционното
дело/ се установява, че касаторът е адресат на влязло
в сила наказателно постановление №19-0268-001563/10.10.2019
година, което е влязло в сила на 6.12.2019 година. Пак от събраните от съда
доказателства е видно, че към момента на проверката за управлявания лек
автомобил е липсвала полица към сключен договор за застраховка на
автомобилистите „гражданска отговорност“, като проверката е извършена в 10,30
часа на 4.08.202 година, а новият договор е сключен и е валиден от 12,20 часа
на същия ден. При това положение правилно и съдът и АНО са приели, че деянието
е съставомерно по текста на чл.638, ал.5 от КЗ
предвид дефиницията за повторност, предвидена в §1,
т.51 от ДР на КЗ.
Що се касае до релевираното
едва пред касационната инстанция, следва да се отбележи, че според разпоредбата
на чл.34, т.1 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници превозвачът е длъжен да осигурява на своите
водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози.
Посоченото задължение касае превозвачите по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона
за автомобилните превози, според която „Превозвач" е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.“. В
случая липсват данни и доказателства, че
вписания като собственик И.М.Б. е регистриран като търговец и извършва
обществен превоз на пътници, за да може касаторът да
се позовава на тази разпоредба. Впрочем дори и касаторът
да е водач, изпълняващ задължения при превозвач, то за него важи законовият
текст на чл.638, ал.3, респ. на ал.5 от КЗ.
Настоящата инстанция напълно споделя
останалите доводи на районният съд, които по аргумент от чл.221, ал.1 от АПК вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Жалбата е неоснователна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №32 от 10.01.2020 г., постановено по НАХД
№1992/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.