№ 763
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720101401 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на АНТ. Н. В., с ЕГН: **********, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата от 2534.36 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 816.72
лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г. ,
както и сумата от 167.02 лева – разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.04.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 16.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2088/2015 г. по описа на Пернишкия РС и
които суми са претендирани по изп.д. № 1382/2015 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че поради незаплатени от ищеца суми
срещу него от страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. №
2088/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на същото бил издаден
изпълнителен лист за процесната сума за главница, както и за обусловените
от нея вземания за обезщетение за забава и разноски.
На следващо място твърди, че по молба от 29.09.2015 г. от дружеството
като взискател и въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 1382/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Уточнява се, че по
изпълнителното дело са извършвани множество справки за имуществено
състояние на длъжника като е искано и налагане на запор. По изпълнителното
1
дело обаче не били извършени никакви изпълнителни действия, нито били
събрани суми.
Доколкото след тази дата на образуване на делото не били нито искани
или извършвани каквито и да било изпълнителни действия, нито били
събрани суми ищецът счита, че процесното изпълнително дело било
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 29.09.2017 г.
/т.е. две години след образуването му/. Независимо от това дружеството
продължавало да търси заплащане на процесните суми.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност, доколкото след датата на образуване на изп.д. № 1382/2015 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев – е изминал период от повече от 3 години,
каквато била приложимата в случая давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Поддържа, че дори давността да е пет години, същата отново е изтекла.
Излагат се и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на
ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
В тази връзка се иска предявените искове да бъдат уважени. С исковата
молба не са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е изпълнително дело въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 1382/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев. В хода на посоченото изпълнително дело били предприемани
регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за
процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите
не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика –
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копия от
изп.д. № 1382/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
исковете. Претендира разноски като представя списък.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
2
1382/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца АНТ. Н. В. за вземанията,
предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за
обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
1655 от 08.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2088/2015 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по
делото е издаден изпълнителен лист от 16.06.2015 г. Въз основа на последния
по молба на ответното дружество от 29.09.2015 г. е образувано изпълнително
дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на последния е възложено да извърши
действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху
вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1382/2015 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника АНТ. Н. В. като до нея е изпратена и покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ от 26.10.2015 г., за която няма данни как и
кога е връчена. Съгласно ПДИ към 26.10.2015 г. задълженията на ищцата са
както следва: 2534.36 лева – главница, 1103.74 лева – неолихвяема сума,
142.43 лева – лихви, 306 лева – разноски по изпълнителното дело, 428.99 лева
с ДДС – такса в полза на съдебния изпълнител и 438.13 лева – други суми по
изпълнителното дело.
По искане на взискателя, обективирано заедно с молбата за образуване
изп. д. № 1382/2015 г. е присъединено към изп.д. № 292/2013 г. отново на
ЧСИ Бадев. Предвид извършените справки са наложени два запора върху
трудово възнаграждение на длъжника от 26.10.2015 г., за които таксата е
внесена с платежно нареждане от 13.11.2015 г.
Предвид наложените запори от длъжника АНТ. Н. В. е събрана сумата от
общо 440 лева, разпределена по дати: 22.12.2015 г., 04.02.2016 г., 22.03.2016
г., 15.06.2016 г., 05.07.2016 г., 09.08.2016 г., 15.09.2016 г. и 29.09.2016 г.
съгласно приложени по делото платежни нареждания от работодателя.
Съгласно печати на гърба на изпълнителния лист от тези суми 36 лева / с
ДДС/ са разпределени в полза на съдебния изпълнител, 397 лева – в полза на
взискателя и 7 лева банкови такси.
Междувременно е подадена и втора молба за присъединяване на
изпълнителното дело към друго такова – от 07.03.2016 г., по която съдебният
изпълнител не е предприел действия.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани и след
последната удръжка от 29.09.2016 г. друго суми не са събрани.
По делото е налице постановление за прекратяване на изпълнителното
дело от 07.03.2022 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
3
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 16.06.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
2088/2015 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция /23.03.2022 г./ не е налице висящо
изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 1382/2015 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено дори с нарочно постановление от
07.03.2022 г./.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост независимо от постъпилите удръжки по запора на трудово
възнаграждение в размер на общо 440 лева. Това е така, доколкото от тази
сума 397 лева са преведени в полза на взискателя. Тази сума обаче съгласно
правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е достатъчна да покрие едва разноските по
изпълнителното дело в размер на 306 лева и част от сумата от 438.13 лева – а
именно до 91 лева, което представлява други разноски по изпълнителното
дело – съгласно ПДИ. Поради това и сумата не е достатъчна да покрие
никаква част от същинските задължения по изпълнителния лист, които са
предмет на настоящото исково производство.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
4
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 1655 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
08.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2088/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
5
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
08.04.2015 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
15.06.2015 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 15.06.2015 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 16.06.2015 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
29.09.2015 г. при ЧСИ Стилиян Бадев е образувано изп.д. № 1382/2015 г. В
тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 15.06.2015 г. и
датата на образуване на изп.д. № 1382/2015 г. – 29.09.2015 г. е изминал
период от едва няколко месеца. Заедно с молбата за образуване е направено и
искане за присъединяване на делото към друго изпълнително дело.
На 26.10.2015 г. до длъжника е изпратена ПДИ, за която липсват данни
относно връчването й. Още преди това – на 01.10.2015 г. е постановено
присъединяване на изпълнителното дело към друго такова – изп. д. №
292/2013 г. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия. Предвид датата
на образуване на изпълнително дело № 1382/2015 г. - 29.09.2015 г. съдът
намира, че спрямо същото намират изцяло приложение разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка и давността за процесните задължения е
прекъсната с образуване на изпълнителното дело – на 29.09.2015 г., доколкото
в молбата за образуване е направено искане за налагане на запор. Такъв
действително е наложен – два броя запори на трудово възнаграждение – от
26.10.2015 г. Въз основа на същите от единия работодател на длъжника са
удържани суми – като датата на последната удръжка е 29.09.2016 г. Именно
от тази дата по аргумент от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС за процесните задължения е започнала да тече нова
давност. След последната удръжка от 29.09.2016 г. не са нито искани, нито
извършвани изпълнителни действия, въпреки че от длъжника са спрели да
постъпват каквито и да било суми. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК изп.д. № 1382/2015 г. следва да се приеме за прекратено по
право на 29.09.2021 г. /две години след последното плащане по арг. от
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/, като
е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил прекратяване
на делото – в случая на 07.03.2022 г. Посоченият извод съдът възприема,
доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на
уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил само в
молбата за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота
следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение,
извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, както и
6
изпращането на съобщение до НАП, до НОИ и Община Перник, не
представляват изпълнителни действия.
Доколкото от 29.09.2016 г., когато за процесните вземания е започнала
да тече нова давност, до 23.03.2022 г. – датата на образуване на настоящото
исково дело, са изтекли повече от пет години, то исковете следва да се
приемат за основателни. В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса
относно приложимата спрямо вземанията давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 140.72 лева, 500 лева за
адвокатски хонорар и 24 лева за държавна такса. Посочените разноски са
действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие и
платежно нареждане. Претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен,
доколкото същият надвишава минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид цената на иска с по-малко от 25 лева. В тази връзка с
оглед изхода да делото сумата от общо 664.72 лева следва да се присъди на
ищеца изцяло.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АНТ. Н. В., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********
и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ следните суми: сумата от 2534.36 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 816.72 лева – обезщетение за забава
за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г. , както и сумата от 167.02 лева –
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2015
г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.06.2015 г. по ч.гр.д. №
2088/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по
изп.д. № 1382/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяване на
сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на АНТ. Н. В., с ЕГН:
********** и адрес: ***** сумата от общо 664.72 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство /за адвокатско възнаграждение,
копие от изпълнително дело и държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8