Решение по дело №249/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 265
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120200249
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

265

 

гр.Бургас, 26.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ     

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 249 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, ул. „*“ № *, ет.3, против Наказателно постановление № */16.10.2019г, на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

    Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като твърди, че са допуснати процесуални нарушения, а освен това са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

    В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Видова от АК-Бургас, която поддържа жалбата. Допълва, че малко след установяване на нарушението, то е било отстранено от жалбоподателя, поради което са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

    За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Карабелева, която моли постановлението да бъде потвърдено, като посочва, че не са допуснати процесуални нарушения, а нарушението е безспорно доказано.

    Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на управителя на 27.11.2019г., а жалбата е депозирана на 03.12.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

    На 08.05.2019г. около 13.35 часа свидетелят Г.П., заемащ длъжността "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, извършил проверка в обект – автосервиз, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 44, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Свидетелят П. извършил контролна покупка на стока – един брой лампа „Н4“ за фар на автомобил на стойност 5 лева, за която му бил издаден ФКБ № 36506407/08.05.2019 г. Същият не съдържал задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26 ал. 1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно: „наименование на стоката“. Вместо наименование на стоката във фискалния бон било изписано „Дпт 02“, което означавало „Департамент 02“ и автоматично се генерирало от фискалното устройство, когато не е въведено наименованието на стоката. След извършването на контролната покупка, свидетелят П. се легитимирал и пристъпил към проверка, за която в последствие бил съставен Протокол сер. АА № 0343582/08.05.2019г.

    Представител на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-Бургас, където на 16.10.2019г. св. П. съставил срещу дружеството АУАН № F486711/16.10.2019 г., с който му вменил нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.

    Актът бил предявен на управителя, който го подписал, а в графата за възражения посочил, че не е ощетил държавата.

    Междувременно на 09.05.2019г. жалбоподателят препрограмирал департаментите на фискалното си устройство и по този начин отстранил нарушението.

    Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

    Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят също не оспорва фактите.

    Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

            Неоснователен е доводът на дружеството жалбоподател, изложен в жалбата, че липсва състав на административно нарушение по чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. Съгласно въпросната разпоредба  фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Няма спор, че процесната бележка не съдържа наименование на закупената стока, а вместо това автоматично ФУ е генерирало наименование „Дпт 02“ – т.е. очевидно устройството не е било програмирано да изписва наименованието на стоките и именно това е наложило на 09.05.2019г. ново препрограмиране на департаментите. При това положение съдът приема, че безспорно дружеството е допуснало нарушение на изискванията на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредбата, поради което и правилно поведението му е било квалифицирано като административно нарушение по тази разпоредба.

Санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС постановява, че извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. От своя страна ал.1 на чл.185 от ЗДДС предвижда, че "На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева“.

Наредба Н-18/13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че при извършена проверка в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, тези изисквания не са били спазени. Това е установено от законодателя като административно нарушение по смисъла на чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата.

Касае се за обективна отговорност, при която наказващият орган не дължи изследване на въпроса за вината.

Правилно е направена преценка и за приложимата санкционна разпоредба, както и за размера на наложеното наказание, както и за липса на основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение. Фактът, че нарушението не е довело до ощетяване на фиска е взет предвид при прилагане на санкционната норма, а обстоятелството, че нарушението е било отстранено в последствие правилно е довело до налагане на санкция в минималния размер.

Предвид горното, наказателното постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

В горния смисъл е и практиката на касационната инстанция по абсолютно идентични от към факти казуси, като в единия случай е налице дори идентитен и между АНО и процесуалния представител на жалбоподателя – Решение № 2091/29.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2221/2019г. на АдмС-Бургас.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд,

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */16.10.2019 г, на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД, ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                                  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.