№ 673
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506482 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието срещу решение от 21.12.2021 г. по гр.д.
№31860/2021 г. на Софийски районен съд, 172 състав, в частта, в която жалбоподателят е
осъден да заплати на С.И.Д. на основание чл.200 КТ сумата от 5000,00 лв., представляваща
заместващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова
злополука от 03.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2020 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати на ищеца и по сметка на СРС разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е
интерпретирал заключението на СМЕ и неправилно е определил размера на дължимото се
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемите Д. И. Д., К. Д. Д. и Д. Д. Д. /конституирани на основание чл.227 ГПК
на мястото на ищеца с определение на първоинстанционния съд от 30.03.2022 г./ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищците Д. И. Д., К. Д. Д. и Д. Д. Д.
/конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на ищеца с определение на
първоинстанционния съд от 30.03.2022 г./ срещу решение от 21.12.2021 г. по гр.д.
№31860/2021 г. на Софийски районен съд, 172 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от наследодателя на жалбоподателите С.И.Д. осъдителен иск с правно
1
основание чл.200 КТ за разликата над сумата от 5000,00 лв. до пълния предявен размер от 15
000,00 лв., представляваща заместващо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука от 03.04.2020 г., като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочат, че
неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество въззивната
жалба е неоснователна, а насрещната въззивна жалба – основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно поради следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ – за заплащане на обезщетение за
претърпените от реализирана на 03.04.2020 г. трудова злополука неимуществени вреди,
настъпили вследствие получено от ищеца травматично увреждане.
В разпоредбата на чл.200 КТ е създадена специална уредба на отговорността на
работодателя за вреди, причинени на работника в резултат на трудова злополука или
професионално заболяване.
По предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
1) настъпване на трудова злополука, 2) настъпване на временна неработоспособност, 3)
вреди в резултат на това състояние, 4) причинна връзка между неработоспособността и
претърпените от ищеца вреди.
Настъпването на процесната трудова злополука не е спорно, а спорът по настоящото
дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приел наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, респ. правилно ли е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е представена епикриза и амбулаторни листове, от които се установява, че
ищецът при процесната злополука ищецът е получил фрактура на лявата глезенна става,
като и е извършено консервативно лечение и безкръвно намествана на фрактурата с гипсова
шина.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което и настоящият съдебен състав
2
кредитира напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че при процесната злополука ищецът е получила счупване на долния край на
лявата малкопищялна кост /фибула/ - закрито – лява глезенна става /външен латерален
малеолус/, причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок,
по-дълъг от 30 дни, като най-интензивни са били болките непосредствено след травмата,
продължили са и след това, след поставяне на гипсовата имобилизация, с постепенно
затихващ характер в първите 10-15 дни и са се увеличили след сваляне на гипсовата
имобилизация и започване на раздвижването. Вещото лице сочи още, че ищецът е била
нетрудоспособна 124 дни, като оплакванията са продължили и е провеждана периодично
ЛФК, физиотерапия и балнеолечение, като помощни средства в случая са показни в рамките
на 45 дни. От заключението се установява още, че към момента пострадалата се оплаква от
болки и нестабилност в областта на лявата глезенна става при натоварване и при промяна
във времето, но оздравителният период е приключил, а остатъчните явления са
рехабилитационен проблем. В о.с.з. вещото лице сочи още, че към момента ищецът все още
изпитва затруднение, движи се с бастун има дефицит и оток в глезенната става, и
балнеолечението и продължава.
От показанията на свид. К. Д. се установява, че след процесния инцидент ищецът е
била в болница, където е наместено счупването, поставена и е шина, след което е изписана,
и след изписването е имала силни болки, движела се е с патерици и проходилка, и около 45-
50 дни е била с гипсовия ботуш. Свидетелят сочи още, че и към момента движенията на
пострадалата са затруднени и все още се движи с бастун, има и болки.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че в причинна връзка с
трудовата злополука ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен
период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване,
наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият съдебен състав при определяне размера на обезщетението отчита
обстоятелството, че фрактурата на глезена е заболяване без риск за живота на пострадалия,
че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено консервативно
лечение, периодът на възстановяване е със сравнително дълга продължителност, налагало се
ограничен двигателен режим на пострадалата, както и че същата се е нуждаела от чужда
помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесната злополука ищецът е
била на 59 години, т.е. в трудоспособна възраст, както и че тези болките не са отзвучали и
са били налице остатъчни травми – затруднения в придвижването. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания
е в размер на 15 000,00 лв.
Поради изложеното решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за сумата над 5000,00 лв. до 15 000,00 лв., като на ищците бъде
присъдена допълнително сумата от 10 000,00 лв., а в останалата част, в която искът е уважен
до посочения по-горе размер, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се
отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищците на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в
размер на сумата от 653,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание
чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати допълнително по сметка на СРС сумата от
3
400,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв., представляваща депозит
за вещо лице.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
200,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 980,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5014 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д. №31860/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 172 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.И.Д., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието, адрес: гр. София, бул. ****,
осъдителен иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над сумата от 5000,00 лв. до
пълния предявен размер от 15 000,00 лв., представляваща заместващо обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 03.04.2020 г., и в
частта, в която С.И.Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, е осъдена да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието,
адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 133,33 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адрес: гр. София, бул.
****, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, К. Д. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, и Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
**** /в качеството им на наследници на С.И.Д., починала на 20.01.2022 г./ на основание
чл.200 КТ допълнително сумата от 10 000,00 лв. /или разликата над присъдените 5000,00 лв.
до пълния предявен размер 15 000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от
03.04.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от наследодателя им С.И.Д. в резултат от настъпила на 03.04.2020 г.
трудова злополука.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адрес: гр. София, бул.
****, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, К. Д. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, и Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 653,40 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в първоинстанцонното производство, и сумата от 1180,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5