Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 10.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА,като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 390/2017г., за да се
произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.124,във вр.с чл.110,ал.1, пр.І-во от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от А.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, в качеството й на законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н.
с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН **********, срещу Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н.
с ЕГН ********** и Г.Б.Н. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, с
посочено правно основание чл.110 ГПК,във вр. с чл.124 ГПК. Искане да се признае
за установено по отношение на ответниците, че всяка една от ищците, като
наследник-дъщеря на Б.Г.Н. – починал на 14.05.2014г., притежават по 19 950 броя
поименни налични акции от капитала на „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Ловеч- 5500, ул.„***, представлявано от изпълнителния
директор Р.Г.А.. Излага, че с Решение №147/14.10.2014г.,пост.по гр.д.
№39313/2014г. по описа на РС-София децата са приели наследството от баща си по
опис, съгласно изискванията на чл.61,ал.2,вр.с чл.49,ал.1 от ЗН. Наследяват 1/2ид.ч.от
наследството и наследственият дял на всяка е по 1/6ид.ч. Останалите
наследници,съгласно приложеното удостоверение за наследници, са тримата
ответници. Част полученото наследство са общо 119 701 броя поименни налични
акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална
стойност на всяка една от по 2 лв., на обща стойност от 239 402лв., от капитала
на „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч-5500,ул.„***,
представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А.. Излага,че наследяването е
форма на универсално правоприемство и с приемането му върху наследниците
преминават всички права, които е притежавал наследодателят им /материални и
нематериални/, включително встъпват и в членствените правоотношения с
дружеството, в които е бил наследодателят. Твърдят,че за малолетните
наследници, които притежават по 1/6ид.ч. от общо наследените акции,
упражняването на права върху тяхната реална част от наследството, се оказва
невъзможно. Използвайки превратно законовата празнота и разпоредбата на чл.177
от ТЗ, която указва, че „когато акцията принадлежи на няколко лица, те
упражняват правата по нея заедно, като определят общ пълномощник",
ответниците, смесвайки категориите неделими и съсобствени акции, приемат, че
общият брой на наследените акции е неделим, тъй като е съсобствен, макар едното
обстоятелство да не води право пропорционално до другото. Считат,че тълкувана
по превратен начин разпоредбата на чл.177 ТЗ става пречка за упражняването на
правата им в дружеството, тъй като противоречивите им интереси с ответниците-
останалите трима наследници- физически лица, изключват възможността да бъде
реализирано съвместно упражняване на правата между тях с излъчване на
представител. От своя страна това води до пълна невъзможност за упражняване на
акционерните права, които носят притежаваните съвместно акции - неимуществени
права, състоящи се в право на глас, информация и имуществени права даващи право
на дивидент и ликвидационен дял. Невъзможно се оказва и постигането на съгласие
помежду им за доброволна делба с ответниците на притежаваните съвместно акции.
Недопустим, поради неприложимост на реда за акции, е искът за делба, както сочи
практика на ВКС-Определение №94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г., I ГО;
Определение №604 от 26.09.2013г. по ч.т.д. №3860/2013г, I ТО; Определение №469
от 30.09.2013г. на ВКС по гр.д. №3749/2013г., I ГО и други. Това ги поставя в
ситуация да притежават значителен брой акции от капитала на дружеството и същевременно
да са лишени от правата, които носят в себе си акциите.
Твърдят,че
наследените акции са съсобствени, но делими, както следва: от 119 701 броя,
наследственият дял на всеки от наследниците - ищци е 1/6 от общия брой, т.е.
всеки от ищците притежава реална част от наследените акции в размер 19 950
броя. Неделима в съпритежание остава 1 /един/ брой поименна акция от капитала
на дружеството.
При изложените
съображения за тях остава като единствена възможност за защита да сезират съда
с иск по чл. 110 от ГПК, с молба да се
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че всяка една ищца е притежател на 19 950 броя поименни акции от
капитала на „***" АД. Цитира съдебна практика за начина на разпределение
на съсобствените акции - Определение № 94/ 09.03.11г. постановено по ч.гр.д.
24/2011г. ГК, I ГО на ВКС; Определение № 604/ 29.09.13г. постановено по ч.т.д.
2860/13 , ТК IT0 на ВКС ; Определение № 613/ 9.07.13г. постановено по
ч.т.д.923/11, ТК, НТО на ВКС, в които се приема,че при „спор между наследниците
за размера на дяловете им /по притежаваните акции/, няма пречка този спор да
бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за
наследство - чл.110,ал.1 от ГПК. Въз основа на това решение могат да бъдат
разкрити персонални партиди на всеки от наследниците, а в случай на остатък,
който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на
чл.177 от ТЗ, както и че „предварителното установяване на наследствените права
на ищеца и на ответниците - физически лица в самостоятелно съдебно производство
по чл.110 ГПК е предпоставка за допустимост на исковете, насочени към
регистриране на индивидуални права върху наследените акции..” Прието е,че при наличие на неделим остатък между наследниците,
както в случая това са 1 брой акция, само за този неделим остатък всички
наследници следва да упражняват правата си съвместно. Правният им интерес от
предявяване на настоящия иск се
обосновава и с това, че без провеждане на производство по чл.110 ГПК би било
невъзможно упражняването на индивидуални права върху наследствените акции,
каквито са правото да се иска свикване на общо събрание, да се претендира
включване на допълнителни точки в дневния ред и др. малцинствени права, които
са свързани със собствеността върху реална част от акциите.
По изложените
съображения молят да се постанови решение, с което да признаете за установено
по отношение на ответниците, че всяка една от ищците, като малолетни наследници
на Г.Н. – починал на 14.05.2014г., притежават по 19 950 броя поименни налични
акции от капитала на „***”АД с ЕИК ***.
Постъпил е
отговор от ответниците Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и
Г.Б.Н.,чрез адв.С.В.Б.-***. Молят предявените искове по чл.110, вр. с чл.124 от ГПК да се оставят без разглеждане, като недопустими поради липса на правен
интерес и активна процесуална легитимация за ищците, както и липса на пасивна
легитимация на ответниците и се прекрати производството по него. В случай че се
приеме, че искове са допустими, молят с решение да се отхвърлят,като
неоснователни. Молят да им се присъдят направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Излагат
подробни съображения за недопустимост на иска. Твърдят, че ищците нямат правен
интерес от предявения иск по чл.110 от ГПК,тъй като липсва на спор по отношение
на наследствените им права, съответно- липсва и правен интерес от съдебно
установяване на тези права. Спорът между страните е единствено за начина на
упражняване правата върху акциите, което считат,че не може да обоснове интерес
от водене на иск по чл.110 от ГПК за наследство. В случая няма правен спор нито
относно факта, че ищците, заедно с ответниците, са наследници на Б.Н., нито за
размера на частта от наследството, която са придобили от техния общ
наследодател. Позовават се на приемането на наследството с Решение
№147/14.10.2014г.,пост.по гр.д. №39313/2014г. по описа на РС-София, където
съдържанието на процесното наследство е безспорно установено и изчерпателно
изброено. Отново там,а е видно и от представено удостоверение за наследниците
на Б.Н. от 19.05.2014г., наследниците са общо на брой 6, които съгласно
правилата на ЗН наследяват всеки един от тях по 1/6 от цялото имущество.
Представя като доказателства Алонж № 1 към Книгата за акционерите на
Дружеството и Удостоверение,съгласно,което ищците и останалите наследници на Б.Н.
са вписани като притежатели на 1/6 ид.ч. от всичките наследени 119 701 поименни
акции от капитала на Дружеството под режима на чл.177 от ТЗ. Заключават,че няма
правен спор, нито относно факта, че са наследници, нито относно размера на
частта от наследството, която са придобили от техния общ наследодател. Не
споделят тезата на ищците за наличие на правен интерес и позоваване на сочената
от тях съдебна практика,като считат,че касае случаите на съществуващ спор между
наследниците за качеството им на такива, за размера на дяловете, които всеки
един от тях получава от наследството. В случая такъв спор няма, затова считат
за безпредметно и ненужно провеждането на производството по чл.110 от ГПК.
Всеки един от тях притежава по 1/6 идеална част от наследствената маса,
включително и 1/6 идеална част от наследените акции от капитала на Дружеството.
Това не се оспорва и от дружеството, което е издало Алонж към книгата на
акционерите,с вписване на това обстоятелство. Считат,че доколкото липсва спор
относно притежанието и дяловете от наследството за ищците, не е необходимо да
водят иск по чл.110 от ГПК като предпоставка за упражняване на правата по
наследените акции или завеждане на иск по чл.71 от ТЗ, както и не е налице
правен интерес за тях да водят подобно дело, доколкото липсва правен спор и
предмет на установяване. Подкрепят доводите си със съдебна практика от
аналогични казуси.
В случай,че се
приеме,че исковете са допустими, считат,че са неоснователни и излагат подробни
съображения. Развиват доводи за спецификите при наследяване на акции. Сочат,че
с придобиването на 1/6 ид.ч. от наследството, всеки от наследниците на Б.Г.Н.
е придобил по 1/6 идеална част
/определена от ЗН/ от имуществото в наследствената маса, включително и 1/6
идеална част от всяка една акция от капитала на Дружество. Наследственото
правоотношение прави всички сънаследници съсобственици на всяка една от
акциите, по същия начин, по който възниква съсобственост и върху всяка една от
останалите движими вещи и всеки един от недвижимите имоти, включени в
наследствената маса. Следователно след смъртта на общия им наследодател и на
основание чл.177,изр.1 от ТЗ, всеки един от ищците /както и всеки един от
останалите наследници/ е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част
от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от
техния наследодател. Развива,че прекратяването на съсобствеността върху
наследените акции и придобиването на самостоятелно право на собственост върху
определен брой акции изисква съгласие на наследниците по индивидуализиращите
белези на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците. Изисква
се акциите да бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н.
Сочи,че не са представени доказателства, а и не се твърди от ищците постигане
на такова съгласие с останалите наследници на Б.Н. и да е извършена реална
подялба на тези акции. При наследяването безспорно възниква съсобственост върху
всяка една от наследените акции от капитала на Дружеството и тази съсобственост
не може да бъде прекратена по друг начин, освен чрез доброволна делба. Поради
това, считат предявения иск за установяване, че всяка една от ищците притежава
отделно по 19 950 броя акции от капитала на Дружеството, за неоснователен. Не
приемат довода на ищците за осъществяването на т.н. „автоматичен" ефект”
на разпределение на акциите между наследниците - т.е. без да са нужни изрични
волеизявления на съсобствениците за доброволна делба на акциите. Считат тезата
за необоснована и фактически невъзможна. Разделяне на акциите би било обективно
възможно единствено в случаите, когато математически е възможно броят на
наследените акции да се подели между наследниците. Например възможно е 10 акции
да бъдат разпределени между 5 наследника /по 2 акции за всеки отделен
наследник/, но обективно невъзможно би било 5 акции да бъдат автоматично
разпределени на 6 или повече наследника и в този случай безспорно наследниците
биха притежавали не отделни акции, а съответната идеална част от тези акции и
неизбежно биха упражнявали правата по тях по реда на чл.177 от ТЗ. Да се приеме
за правилен „автоматичният" ефект би означавало, че българското право
урежда института на наследяване на акции по два различни начина и то единствено
според броя на наследяваните акции. В този смисъл счита за недопустим и лишен
от всякакво законово основание опитът да се третира по различен начин
съсобствеността върху налични акции в зависимост от броя на съсобствените
акции, броя на съсобствениците и възможността, респективно невъзможността за
точно поделяне на акциите между съсобствениците. На следващо място автоматично
разделяне на акции е още правно и фактически невъзможно, тъй като при допускане
на подобен „автоматичен ефект" би била застрашена правната сигурност. Това
е така, тъй като не е възможно към момента на откриване на наследството да
възниква съсобственост върху акциите и върху тях да се прилага режима на чл.177
от ТЗ за съвместно упражняване на права чрез общ представител и в същото време
в неопределен бъдещ момент да е допустимо чрез едностранно волеизявление на
един от съсобствениците този режим на чл.177 от ТЗ да бъде прекратяван.
Осъществяването на подобни действия няма нито нормативно правно основание, нито
обективна възможност. В тази връзка не споделят тезата на ищците,че при липсата
на съгласие за разпределение на акциите се ограничава възможността наследниците
да упражняват по реда на чл.177 от ТЗ правата по тези акции и на практика са
лишени от всякакви права по отношение на акциите от капитала на Дружеството.
Аргументират се със заложената в нормата цел в най-пълна степен се защитават
интересите както на всички лица, наследили акции, така и на останалите
акционери, а и на самото търговско дружество. В случай, че отделният
съсобственик няма интерес от притежаваните от него идеални части от акции или
пък не съумява заедно с останалите съсобственици да определят общ пълномощник
по чл. 177 от ТЗ, негово право е да се разпореди с притежаваните от него
идеални части от акции, като ги прехвърли на трето лице. Считат иска за
неоснователен и доколкото като негов резултат се търси съдебна делба на
наследените акции, което както се установи от представеното от ищците
Определение № 94/09.03.2011г. по ч.гр.д.№ 24/2011г.,I Т.О.,ТК на ВКС е
недопустима при наследяване на акции. Сочат, че последиците от решение, което
уважава предявеният от ищците иск, биха били идентични с тези, които ще
възникнат от съдебна делба. Разликата е, че особеното производство на съдебната
делба, регламентирано в глава двадесет и девета от ГПК, въвежда една процедура,
която преминава на два етапа, въвежда редица други изисквания, които да
гарантират в пълна степен интересите на всички съсобственици на имуществото,
обект на делбата. В случая чрез установителния иск ищците целят постигане на
последиците на съдебната делба, но чрез заобикаляне на усложнената процедура на
съдебната делба. Допълват,че нормата на чл.177 от ТЗ изрично регламентира
неделимостта на акциите и допуска една акция да принадлежи на повече от едно
лице без да създава задължение за прекратяване на съсобствеността върху акции,
независимо от начина, по който такава съсобственост възниква - било чрез правна
сделка, било чрез наследяване. Т.е. възникването на подобна хипотеза на
съсобственост върху акции при наследяването е напълно допустима от закона.
Неделимостта, предвидена в чл. 177 ТЗ се отнася за всяка една акция от
наследствената маса, която по силата на наследяването преминава в съсобственост
на няколко лица - наследници на починалия наследодател. Доколкото всяка акция
инкорпорира определени акционерни права, неделимостта на акцията води и до
неделимост при упражняване на тези права, когато акцията е притежавана
съвместно от няколко лица - в този смисъл е и разпоредбата на чл.177,изр. 2 от ТЗ. Наличието на изрична правна норма, която урежда отношенията по наследяване
от няколко лица на акции от капитала на дружество изцяло прегражда възможността
за съда да търси по тълкувателен път друг ред на уреждане на тези отношения.
Счита ,че при
преценката на основателността не предявените искове по чл.110 от ГПК не следва
да се кредитират цитираните от ищците съдебни решения,тъй като нямат
задължителния характер-сочи Определение №94/09.03.2011г.,пост.по
ч.гр.д.№24/2011г.на ВКС,а са и неправилни,като подкрепят доводите си с подробни
аргументи от правната теория. Излагат,че развитата теоретична възможност за
разкриване на персонални партиди на съсобствениците на безналични акции е
изцяло неотносима към случая. Това е така понеже тези разсъждения на съда
касаят единствено и само безналични акции, за които могат да се откриват
индивидуални партиди на притежателите им в Централния депозитар при наличие на
определени условия, а самото откриване на персонални партиди е предпоставка за
самостоятелното упражняване на правата по безналичните акции. До откриването на
такива персонални партиди в „Централния депозитар”АД наследниците не биха могли
да се легитимират като акционери, съответно не биха могли да упражняват правата
по безналичните акции. Режимът на издаване и разпореждане с безналични акции е
съвсем различен от режима за издаване и разпореждане с налични акции. С
изричната и императивна разпоредба на чл.178,ал.2 от ТЗ, приложението на ТЗ по
отношение издаването и разпореждането с безналични акции е изцяло изключено.
Следователно, доколкото за безналичните акции е предвиден специален режим (по
силата на нарочен закон) и съответно неприложимост на предвидения в ТЗ общ
режим за издаване и разпореждане с акции, то специалният режим, касаещ
безналичните акции, именно поради качеството си на „специален" не намира
приложение по отношение на наличните акции, чиито режим за издаване,
разпореждане и упражняване на права върху тях е регламентиран от Търговския
закон. Следователно, какъвто и специален режим да съществува по отношение на
безналичните акции (ако изобщо се приеме, че съществува такъв) то той е изцяло
неприложим и неотносим към приложението на чл.177 от ТЗ. В случая предмет на
наследяване са налични поименни акции, за които се издават по реда на ТЗ
временни удостоверения или копюри, представляващи ценни книги, имащи
вещно-правен характер, чието прехвърляне се извършва по особен ред-чрез
джиросване на акциите, съответно временното удостоверение за акциите и
вписването им в книгата за акционерите, за да има действие спрямо дружеството,
както е предвидено в чл.185,ал.2 от ТЗ. В този случай, при наличните поименни
акции подобен „автоматичен" ефект на разпределение е невъзможен, тъй като
от момента на откриване, съответно приемане на наследството между наследниците
възниква съсобственост върху всяка една акция, която с оглед вида на акцията /налична/
предполага съсобственост и върху всяка ценна книга, представляваща движима вещ.
Именно поради специфичния вещно-правен характер и способ за прехвърляне на
собствеността на наличните акции, е невъзможно „автоматично" разпределение
на наследени налични акции без доброволна делба между съсобствениците.
Считат,че дори и при липса на спор относно наследствения дял, касаещ идеална
част от наследеното имущество, включително налични акции, е недопустимо
прекратяването на възникналата при наследяването ех lege съсобственост върху
наличните акции, съответно временните удостоверения за акциите като ценни
книги, без извършването на доброволна делба и предаване на владението на
временните удостоверения за акциите на дружеството, с оглед вписване на
извършените прехвърлителни сделки с акциите в книгата на акционерите и
издаването на нови временни удостоверения на приобретателите в замяна на
временното удостоверение за акциите, издадено на наследодателя. В подкрепа
цитира статията на проф. Иван Русчев „Върху наследяването на налични акции и на
членствено правоотношение" (списание „Норма", бр.3/2017 г.), където
се сочи,че „Наследниците са притежатели
на идеална част от акции /от всяка една от акциите притежавани от общия
наследодател преди неговата смърт/, а не акционери, притежаващи брой акции,
равен на наследствения им дял". В своята статия проф. Русчев отхвърля
виждането, според което поименните акции се придобивали от всеки от
наследниците в момента на наследяването, съобразно частта му в наследството,
като в този случай нямало нужда да се извършва каквато и да е делба. Основните
аргументи на проф. Русчев са, че акциите не представляват вземания, респективно
не отразяват вземане за стойност, с акциите се обективират различни права.
Поради това и при наследяването им не може да се прилага по аналогия институтът
на наследяване на вземания. Освен това виждането, че без да е нужно
разпределение на акциите между наследниците, те придобиват брой акции, равни на
дела им в наследството, е неприложимо в случаите, при които притежаваните от
общия наследодател акции са от различни класове и са с различни привилегии.
Това е така, тъй като без общото съгласие на наследниците и реалната подялба на
наследените акции не би могло „автоматично" да се определи кой наследник
от кой вид акции получава. В този смисъл е и съдебната практика,обективирана в
Решение № 679 от 24.03.2017 г., по в.т.д. № 5664/2016 г.на САС, 9 състав,в
което се отменя решението на СГС, постановено по т.д.№5134/2015г. и отхвърля
предявените от ищците искове срещу Дружеството по реда на чл.71 от ТЗ,
включително отхвърля и установителния иск, че всяка една от ищците притежава по
наследство отделно по 56 833 броя обикновени поименни акции от капитала на „***"
АД (мажоритарен акционер на Дружеството). Изложени са подробни аргументи защо
САС е приема, че при смъртта на Б.Н. по силата на наследственото правоприемство
наличната поименна акция и материализираното в нея членствено правоотношение преминава
към наследниците му (ищците, заедно с Ю., Б. и Г. Н), като всяка отделна
налична поименна акция е станала самостоятелен обект на „съпритежание" или
„съсобственост". При това съпритежание всички наследници са носители на
правата по всяка акция и на основание чл. 177 от ТЗ следва да упражняват
правата си заедно като определят общ пълномощник. В своето решение САС още
приема, че едва след сключване и въз основа на договор за делба на наследените
акции, в който да се посочат номера на акциите, които всеки един наследник е
получил съобразно дела си, наследниците могат да поискат вписване в книгата за
акционерите на „***" АД. При изложените съображения считат,че за
прекратяването на съсобствеността върху наследените акции между наследниците на
Б.Н. и придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой
акциите, се изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези
на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците, а именно акциите
следва да бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н. По
делото липсват доказателства, а и не се твърди от ищците, подобно съгласие да е
постигнато от наследниците на Б.Н. и наследените акции да са реално поделени
между тях. Счита,че възникналата съсобственост върху всяка една от наследените
акции от капитала на Дружеството не може да бъде прекратена по друг начин,
освен чрез доброволна делба. Затова считат,че предявените искове, че всяка една
от ищците е акционер на Дружеството и самостоятелно притежава 19 950 броя акции
от капитала на Дружеството, са неоснователни и не следва да се уважават.
Като
допълнителен довод изтъкват,че съгласно чл.65 от ТЗ учредителите на търговски
дружества задължително трябва да са дееспособни лица, от което следва че е
налице законова забрана малолетни лица, каквито се явяват ищците, да бъдат
съдружници или акционери в търговски дружества. Това тълкуване се потвърждава и
от съдебната практика - Решение от 23.07.2012 г. по т. д. № 2521/2011 г. на
СГС, Решение № 323 от 24.02.2014 г. по т. д. № 5925/2013 г. на СГС, както и от
правната теория. В коментар на ТЗ на проф.Огнян Герджиков е посочено, че изискването за дееспособност
важи за всички съдружници и акционери. Становището е, че не само учредителите,
но и всички последващи съдружници/акционери следва да бъдат правосубектни и
дееспособни. Този извод се потвърждава и от заглавието на чл. 65 от ТЗ, което е
„участници", а не учредители в търговски дружества. Т.е. българското
законодателство не позволява малолетните деца да притежават качеството
акционер, какъвто е и желаният резултат от тяхната майка с воденето на
настоящото дело..
По изложените
съображения молят исковете да се оставят без уважение и им се присъдят
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
С определение
по реда на чл.210 от ГПК съдът отдели настоящите претенции от първоначално
предявения за съвместно разглеждане и иск по чл.71 от ТЗ с идентичен петитум, но
предявен срещу отв.„***”АД, който спор
се отдели за разглеждане в отделно производство.
След представения проект за доклад по
чл.140 от ГПК, ищците излагат становище и подробно отговарят на възраженията на
ответниците,като ги намират за неоснователни.
Пълномощниците на страните представят
подробни писмени защити.
От събраните по делото
писмени доказателства-копия от : Удостоверение за раждане,съставено по акт за раждане с
№357/25.02.2014г., на Столична община-район „Триадица” на П.Б.Н., Удостоверение
за раждане,съставено по акт за раждане с №301/14.06.2011г., на Столична
община-район „Лозенец” на Б.Б.Н., Удостоверение за раждане,съставено по акт за
раждане с №358/25.02.2014г., на Столична община-район „Триадица” на Б.Б.Н.,
Препис –извлечение от Акт за смърт № 670/15.05.2014г. на Столична община район
„Триадица”, Решение № 147/14.10.2014г.,пост. по гр.д.№39313/14 по описа на
86-то състав на PC–София, Удостоверение за наследници изх.№ 1250/19.05.2014г.
на Община Ловеч, Декларация за имущество на малолетно дете на Б.Б.Н., Декларация за имущество на малолетно дете
на Б.Б.Н. Декларация за имущество на малолетно дете на П.Б.Н.,
Пълномощно, Пълномощно от 14.10.2014г. по чл.177 от ТЗ, Алонж № 1 към Книгата
за акционерите на Дружеството и Удостоверение, Определение № 8863 от 10.05.2013
г. по в.ч.гр.д. № 2861/2013 г. на СГС, което е потвърдено с Определение №
547/15.07.2014г. по ч.гр.д.№2435/2014 г., ГК., IV Г.О. на ВКС, Статия на проф.Иван Русчев „Върху
наследяването на налични акции и на членствено правоотношение",Решение
№679/24.03.2017г., по в.т.д. №5664/2016г. по описа на САС, Решение от
23.07.2012г. по т.д.№2521/2011г. на СГС, Решение № 323/24.02.2014г. по
т.д.№5925/2013г. на СГС, Договор за правна помощ и адвокатски пълномощни и
Фактура № ********** от 16.08.2017 г. на Тодоров и Дойкова адвокатско
дружество, Трудов договор №760/25.11.2016г., Декларация за имущество на А.П.Д.,
Декларация за имущество на малолетно дете на Б.Б.Н., Декларация за имущество на малолетно дете
на Б.Б.Н. Декларация за имущество на малолетно дете на П.Б.Н.,
преценени поотделно и в съвкупност,както и
становищата на страните,съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори,че страните
по делото са наследници на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014г. Потвърждава се от
Удостоверение за наследници с изх.№1250/19.05.2014г. на Община Ловеч, че
ищците-Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. и ответниците Б.Б.Н. и Г.Б.Н., са деца на
починалия, а ответникът Ю.П.Н. е негова съпруга. Представени са и актове за
раждане на ищците, с които се потвърждава,че починалият Б.Н. е техен баща, а А.Д.-тяхна
майка и законен представител. Представено е и Решение № 147/14.10.2014г.на
РС–София,пост.по гр.д.№39313/2014г.по реда на чл.61 от ЗН,с което страните са
приели по опис останалото от Б.Г.Н. наследство. Част от наследството са и
процесните 119 701 бр. акции- всяка с номинална стойност от 2лв., от капитала
на „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч- 5500, ул.„***,
представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А..
Ответниците
представят Алонж №1 към Книгата на акционерите на „***” и Удостоверение, издадено
от дружеството, от което е видно, че с оглед качеството им на наследници на
починалия акционер Б.Н., страните са вписани като акционери и притежават заедно
по смисъла на чл.177 от ТЗ акции от капитала на дружеството, изразени в идеални
части от по 1/6 за всеки от тях.
Ищците твърдят,
че ответниците създават пречки и не могат да постигнат съгласие по съвместното упражняване
на правата им по тях,също и за доброволната им подялба. Затова молят да се
установи конкретният брой акции, полагащи се според наследствения им дял и
стойността им.
Ответниците
заявяват,че не оспорват наследствените права и дялове на ищците, а именно по
1/6 ид.ч. за всеки от наследниците на Б.Г.Н.,починал на 14.05.2014г. и
притежател на процесните акции. Възразяват по предприетия от ищците ред за
установяване на индивидуалните им права върху процесните съсобствени акции,като
считат,че е недопустим,а по същество претенцията им е и неоснователна..
При тази
фактическа обстановка ОС-Ловеч прие,че е сезиран с иск с правно основание чл.110,ал.1,пр.1, във
връзка с чл.124 от ГПК и чл.177 от ТЗ, за установяване по отношение на
ответниците,на наследствените права на ищците в придобитите акции в „***”АД.
ищците твърдят, че всяка от тях притежава наследствен дял, съответстващ на
конкретен брой акции, а именно на 19 950 броя поименни налични акции,всяка
с номинална стойност от 2 лв., или на обща стойност 239 402лв.
По допустимостта.
В представения и приет за окончателен
Доклад по чл.146 от ГПК съдът прие, че искът е допустим. От ответниците се
направиха редица възражения за недопустимост, които намира за неоснователни.
На първо място за липсата на правен интерес у ищците от
разглеждането им. Твърдят, че не оспорват наличието на наследствено
правоприемство от общия на страните наследодател, на
наследствения им дял и имуществото, включено в наследството.
Съдът не
споделя довода на ответниците.
Действително-страните
не спорят,че всички те са наследници на Б.Г.Н.-поч.на 14.05.2014г., за съдържанието
на наследеното имущество-прието е по опис и е конкретно определено и за размера
на наследствените им делове- всеки по 1/6 ид.ч.
От заявените от страните позиции,обаче,се
установява,че е налице спор по начина на упражняване на правата по притежаваните
в съсобственост акции в „***”АД. Ответниците оспорват възможността на ищците за
самостоятелно опериране с притежаваните акции. Между наследниците липсва
съгласие за съвместно упражняване на правата им по тези акции. Ищците
твърдят,че с действията си ответниците препятстват реализацията на
наследствените им права в това имущество в пълен обем. С оглед предявения
установителен иск такова твърдение от страна на ищците е достатъчно за
обосноваване на наличието на правен интерес от защита,чрез установяване на
наследствените им права по реда на чл.110,ал.1,пр.1 от ГПК,вр.с чл.124 от ГПК. В
този смисъл- Опр.№663/17.11.2011г,пост.по ч.гр.д.№485/2011г.,ІV ГО, Опр.№
511/02.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/209 г., ІІ ГО; Реш. №
872/03.06.1996 г. по гр. д. № 1956/1995 г., ІV ГО.
Твърди се също,че искът е недопустим,тъй
като евентуалното решение би имало действие само между настоящите страни-наследници
на починалия акционер, но не и по отношение на дружеството-издател на акциите. Развива,че
правилният подход е да се търси защита единствено по реда на чл.71 от ТЗ.
Съдът намира възражението за неоснователно.
При липсата на съгласие за начина на упражняване на правата по процесните акции
между наследниците, включително и за постигане на доброволна делба,настоящето производство
се явява единствената възможност да се установят обема на наследствените им права
върху тази част от имуществото. В този смисъл е и произнасянето по цитираното
от ответниците Определение №94 от 09.03.2011г.,пост. по ч.гр.д.№24/2011г.,на І
ГО, на ВКС,където е прието,че съдебна делба на ценни книжа е недопустима,както „..
Ако има спор между наследниците за размера на дяловете им,няма пречка този спор
да бъде разрешен предварително по съдебен ред,чрез предявяване на иск за
наследство-чл.84 от ГПК/отм./-сега чл.110,ал.1 от ГПК..”. Макар предмет на делото
там да са били безналични акции,съдът счита,че аналогията е приложима, тъй като
касае начинът на разрешаване на спор за легитимирането като собственик на
акции, а не за реда за осъществяване на правата и пазара на различните видове
акции /безспорно с различия при наличните и безналичните акции/. В същата
насока са и разсъжденията в цитираната от ответниците статия на проф.И.Русчев.
Установяването на правата на акционери по
отношение на дружеството е предмет на отделен иск, който макар да има идентичен
правопораждащ факт, е с различни страни, което беше и една от причините съдът
да отдели спора в отделно производство.
Макар и незаявено при доводите за
недопустимост, ответниците са изразили
становище,че искът следва да се отхвърли, тъй като ищците не могат да
придобиват права върху акции,с оглед обстоятелството,че са малолетни.
Тъй като касае легитимацията им на надлежни
ищци,съдът разглежда този довод като твърдение за недопустимост на претенцията
и го намира за неоснователен. Позоваването от ответниците на нормата на чл.65 ТЗ е неправилно,тъй като тя касае учредителите на дружество. Изискването към
последните да бъдат „дееспособни български или чуждестранни физически или
юридически лица” е разбираемо с оглед предпоставките и последиците от
създаването на търговско дружество. Няма забрана за придобиване на акции от
малолетни. Акциите, като съвкупност от имуществени и членствени правоотоншения,
могат бъдат и наследени на общо основание, включително и от недееспособните,
което ще доведе до придобиване на качеството ационер. Ограничения има при
представителството и разпореждането с имуществото им като гаранция за правата
им, а и за сигурността на търговския оборот. В настоящото производството децата
се представляват от единствения им законен представител-майка А.Д.,при което
следва да се приеме,че са надлежно легитимирани да защитят правата си.
По изложените съображения съдът приема,че
претенцията е допустима и следва да се разгледа по същество.
Искът е основателен.
Както се посочи страните са наследници на Б.Г.Н.,
починал на 14.05.2014г. Ищците-Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. и ответниците Б.Б.Н. и Г.Б.Н.,
са деца на починалия, а ответникът Ю.П.Н. е негова съпруга. По правилото на
чл.5,вр.с чл.9 от ЗН наследствените им дялове са равни и всеки притежава по 1/6
ид.ч. от имуществото.
Не се спори,че
в приетото по опис имущество се включват и притежавани от общия наследодател 119 701
поименни налични акции в „***”АД, всяка с номинална стойност от 2 лева. Видно
дружеството е отразило в Книгата на акционерите настъпилото наследствено
правоприемство- наследниците са вписани като акционери и са издадени Алонж № 1
и Удостоверение в този смисъл.
Спорът е как
следва да се установят и може ли да се разпределят правата върху тези акции
между сънаследниците.
Съдът намира, че
търсеното от ищците установяване на индивидуалната собственост на всеки от тях в
пакета наследствени акции е осъществимо по настоящия ред,с предявения иск по
чл.110,ал.1,пр.І-во от ЗН. да се извърши.
Не се касае за
искане за дялба на акциите,което както се посочи по-горе е недопустимо. С
претенцията по чл.110 от ГПК не би могло да се постигне ефекта на реалната
делба,тъй като с решението по този иск единствено би се установило със силата
на присъдено нещо съществуването или не на правата. За разлика при делбата,с
оглед конститутивния характер на иска-последицата е и реалното извършване на разделянето
и възникване на индивидуална собственост вместо съществувалата преди
съсобственост. При тези аргументи съдът приема за неоснователен доводът на
ответниците,че с предявения иск се цели
извършване на делба на акциите.
Специфика на
акцията,като наследствено имущество, е че като ценна книга тя удостоверява участието на притежателя й с посочената в нея
номинална стойност, в капитала /чл.175,ал.1 от ТЗ/. Така от една страна материализира членственото
правоотношение между акционера и дружество и затова се приема като носител на
права - ценна книга, а от друга изразява връзката с капитала на акционерното
дружество. Правото на дивидент приближава акциите до вземанията и позволява да
бъдат разпределени между съсобствениците. Като предпоставка да се извърши,е да
няма спорове между тях за размера на дяловете им. Такъв в случая няма-всеки от
наследниците има по 1/6 ид.ч.Така при общия брой притежавани акции - 119 710,
на всеки от наследниците се полагат 19 950
бр.акции. Естеството на акцията и правата, които материализира, позволява това разпределение. В съсобственост остава само 1 акция, правата по която
сънаследниците следва да упражняват съвместно, като определят пълномощник, каквото
е изискването на чл.177 ТЗ.
Неоснователно е твърдението на ответниците,че по този
начин се нарушава нормата на чл.177 от ТЗ,постановяваща
неделимост на акциите. Противоречи на
правната и житейска логика твърдение за невъзможност да се прекрати
съсобственост върху акции. При отчитане приликата на акциите до вземанията, нормата
на чл.177 от ТЗ следва да се разбира като забрана за „раздробяване, разделяне” на
акцията, защото това би довело до промяна в стойността с която е издадена.
Последното е в правомощията единствено и само на дружеството-издател. Тази
правна природа и факта, че акцията се доближава най-много до вземанията, са
обосновали недопустимостта на иска за съдебна делба на акции, както е
недопустима и делбата на пари и вземания. Затова следва да се приеме,че при наличието
на съсобственост върху акции, разпределението им съобразно притежаваните права,
е допустимо и валидно. В случая акциите са от един и същи клас,което позволява
разпределението им да се извърши чрез прилагане правилата на наследствените
дялове съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН. В този смисъл Опр.№493/09.10.2017г.,пост.по
т.д.№1071/2017г. на І ТО.
По
изложените съображения искът следва да се уважи изцяло,като се признае за
установено по отношение на ответниците- Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********
и Г.Б.Н. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, че всяка от ищците- Б.Б.Н.
с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН **********-тримата
малолетни и представлявани от майка им и законен представител А.П.Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, също наследници на Б.Г.Н. – починал на 14.05.2014г., притежават
по 19 950 броя поименни налични акции от капитала на „***”АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Ловеч- 5500, ул.„***, представлявано от
изпълнителния директор Р.Г.А.. По отношение на оставащата 1 акция, съсобствена
между страните, се прилага режимът на
чл.177 от ТЗ.
С
оглед изхода на спора на ответниците следва да се възложат направените от ищците разноски. Представени са
доказателства за извършени разходи за държавна такса-общо сумата 4 788лв.,която
ответниците следва да заплатят на ищците. От служебната справка се установи,че
Определение №540/10.07.2017г.,с което е оставено без уважение искането на
ищците за освобождаване от заплащане на държавна такса,е потвърдено от
АС-Велико Търново с Определение №456/28.12.2017г.,пост.по в.ч.гр.д.№517/2017г.
и е в срок за касационно обжалване,т.е.към момента таксата остава в тяхна
тежест и следва да се зачете като разход.
По
изложените съображения и на основание чл.124,вр.с чл.110,ал.1, пр.І-во от ГПК,
ОС-Ловеч
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Ю.П.Н. с ЕГН **********,
Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н. с ЕГН **********, тримата с
постоянен адрес: ***, че Б.Б.Н. с
ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********
и Б.Б.Н. с ЕГН **********, като малолетни
и представлявани от майка им и законен представител А.П.Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, притежават по 19 950 /деветнайсет хиляди деветстотин и петдесет/ броя поименни
налични акции от капитала на „***”АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Ловеч- 5500, ул.„***, представлявано от изпълнителния директор Р.Г.А..
По отношение на оставащата 1 акция, съсобствена
между страните, се прилага режимът на
чл.177 от ТЗ.
ОСЪЖДА Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н. с ЕГН **********, с горните
данни, да заплатят на Б.Б.Н. с
ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********
и Б.Б.Н. с ЕГН **********, като
малолетни представлявани от майка им и законен представител А.П.Д. с ЕГН **********,
с горните данни, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноските по делото в размер
на 4 788 /четири хиляди седемстотин осемдесет
и осем/ лева.
Решението може
да се обжалва пред АС-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: