Решение по дело №2671/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 11                 Година 07.01.2020                       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер                  дело номер 2671 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.91, ал.2 от АПК.

Образувано е по жалба на С.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, М.П.Я. с ЕГН: **********, с адрес ***, Г.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес ***, В.Х.Г. с ЕГН: **********, с адрес *** и О.И.Ж. с ЕГН: **********, с адрес ***, пл.“Баба Ганка“ № 5, ет.5 против решение № 2992/26.10.2017г. на главен експерт при Община Бургас. С решението е оттеглено разрешение за строеж № 41-„З“/21.09.2017г. за „Монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда“ находяща се в УПИ ХХVІ-208, кв.17, по плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул.“Копривщица“ № 4. Считат решението за неоснователно и незаконосъобразно и правят искане да бъде отменено. В съдебно заседание подържат жалбата, като считат обжалваното решение за нищожно и незаконосъобразно и правят искане да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Главен експерт при Община Бургас арх.Д.Е., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересуваните лица Б.А.П. с ЕГН: **********, С.М.К.-П. с ЕГН: **********, К.Ж.Г. с ЕГН: **********, С.Р.Н., Р.Д.Н. с ЕГН: ********** и Р.Р.Н. с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес *** – адв.Н. ***, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и правят искане да се потвърди обжалваното решение.

Административен съд гр.Бургас, като взе в предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното:

На С.Н.К., М.П.Я., Г.В.Г., В.Х.Г. и О.И.Ж. на основание чл.147, ал.1, т.2 и 4 и чл.153, ал.1 от ЗУТ е издадено разрешение за строеж № 41-„З“/21.09.2017г. от гл.експерт при община Бургас (л.116 от делото), за „Монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда“ находяща се в УПИ ХХVІ-208, кв.17, по плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул.“Копривщица“ № 4.

Срещу разрешението за строеж е постъпила жалба с вх.№ 94-01-19718/2/24.10.2017г. (л.96-100 от делото) от Б.А.П., С.М.К.-П., К.Ж.Г., С.Р.Н., Р.Д.Н. и Р.Р.Н..

С решение № 2992/26.10.2017г. на главен експерт при Община Бургас (л.95 от делото), е оттеглено разрешение за строеж № 41-„З“/21.09.2017г. за „Монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда“ находяща се в УПИ ХХVІ-208, кв.17, по плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул.“Копривщица“ № 4.

Решението е съобщено на жалбоподателите на 03.11.2017г., 06.11.2017г. и 08.11.2017г., съгласно представените известия за доставяне (л.90-94 от делото) и е обжалвано в срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.91, ал.2 от АПК, с жалба вх.№ 94-01-19718/4/10.11.2017г.(л.15-18 от делото), подадена до началника на РДНСК Бургас.

С писмо изх.№ РС ТЗ-2302-00-741/05.11.2019г. на началника на РДНСК Бургас, жалбата е изпратена в Административен съд Бургас.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.91, ал.1 от АПК, от заинтересувани страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Неоснователно е направеното възражение за нищожност на обжалваното решение.

В ЗУТ не е предвиден ред за оттегляне на административните актове издадени по този закон, поради което и на основание чл.219, ал.3 от ЗУТ, намира приложение редът предвиден в АПК. В чл.91, ал.1 от АПК е предвидена възможност за оттегляне на всеки един административен акт, подлежащ на обжалване по административен или съдебен ред. Действително до отмяната на чл.214а от ЗУТ (обн.ДВ бр.101/2015г.), в ЗУТ е била предвидена възможността за оттегляне единствено на оспорени индивидуални административни актове за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, тоест налице е била специална норма, която е водило до дерогация на общата норма на чл.91, ал.1 от АПК. След отмяната на чл.214а от ЗУТ, вече не съществува друга разпоредба в ЗУТ, която да урежда отзива на административни актове по ЗУТ, поради което намира приложение общата норма на чл.91, ал.1 от ЗУТ. Ето защо, главния експерт при Община Бургас, като автор и на оттегленото разрешение за строеж, е имал правомощието да го преразгледа и оттегли по реда на чл.91, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на ВАС обективирана в решение № 2212/15.02.2019г. по адм.д.№ 7699/2018г., решение № 13398/09.10.2019г. по адм. д. № 1440/2019г. и решение № 11522/01.10.2018г. по адм.д.№ 3061/2018г.,   

Съгласно чл.91, ал.1 от АПК, на което правно основание е издадена процесната заповед, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.

Главният експерт при община Бургас е отменил издаденото от него разрешение за строеж, след като е постъпила жалба от заинтересуваните страни по делото, в предвидения от законодателят 7-дневен срок. В решението обаче, макар и да е посочена като правно основание за издаване на процесната заповед нормата на чл.91, ал.1 от АПК, не са изложени фактически основания обосноваващи нейното приложение, като е посочено само, че са взети в предвид изложените в жалбата обстоятелства. След като в решението не са посочени фактическите основания за неговото издаване е нарушена нормата чл.59, ал.2, т.4 от АПК, определяща какво следва да е съдържанието на всеки един административен акт. Това процесуално нарушение  е съществено, тъй като от една страна води до нарушаване правото на защита на жалбоподателите да разберат защо точно е отменено издаденото им разрешение за строеж, а от друга поставя съдът в невъзможност да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт.

В случая, мотивите за издаване на решението не биха могли да бъдат изведени и от административната преписка, тъй като фактически административният орган се е произнесъл незабавно, след постъпване на жалбата срещу разрешението за строеж и не е събирал никакви доказателства, в хода на това производство. Съответно жалбоподателите не са били запознати с постъпилата жалба и не са имали възможност да направят възражения по нея и да ангажират доказателства. Същевременно позоваването в мотивите на решението на „обстоятелствата изложени в гореописаната жалба“, без същите да са конкретизирани, поставя съда в ситуация в която за да прецени дали обжалвания акт е законосъобразен първо да извърши проверка за законосъобразност на издаденото и оттеглено разрешение за строеж, което не е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Също така, в нормата на чл.91, ал.1 от АПК, са предвидени няколко правомощия на административният орган, а именно след като преразгледа въпроса да оттегли акта, да го отмени или за го измени, като в случая отново не са изложени мотиви защо точно се оттегля разрешението за строеж. Липсата на мотиви защо се оттегля разрешението за строеж, също поставя съдът в невъзможност да извърши преценка за законосъобразност на обжалваното решение, тъй като в цитираната норма не са предвидени конкретните материалноправни предпоставки, които да обуславят как следва да се произнесе органа, след като приеме, че жалбата е основателна и за съда остава неясно защо точно е оттеглил разрешението за строеж, а не го е отменил или изменил.

С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, оспореното решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, в полза на част от жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените до момента разноски в общ размер на 840,00 лева, от които 40,00 лева платена държавна такса и 800,00 лева платено адвокатско възнаграждение. В полза на жалбоподателят О.И.Ж. не следва да се присъждат разноски, тъй като от него не е направено искане в този смисъл.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2992/26.10.2017г. на главен експерт при Община Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на С.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, М.П.Я. с ЕГН: **********, с адрес ***, Г.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес *** и В.Х.Г. с ЕГН: **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 840,00 лева (осемстотин и четиридесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: