Определение по дело №2660/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2821
Дата: 17 август 2020 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20201100602660
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………..

гр. София, 17.08.2020 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II-ри възивен състав в закрито заседание проведено на седемнадесети август две хиляди и двадесетата година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ИВАН КОЕВ

   ЧЛЕНОВЕ:    1. СТЕФАН МИЛЕВ

   2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

като разгледа докладваното от младши съдия Натали Генадиева ВНЧД № 2660 от 2020 година по описа на Софийски градски съд, намери за установено следното:

            Производството е по чл.345, ал.1, вр. чл.243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по постъпил е частен протест от Районна прокуратура гр. Е.П.срещу определение от 13.02.2020г. постановено по НЧД № 1506/2020г. по описа на Софийски районен съд. С определението съдът е отменил постановление на Районна прокуратура гр. Е.П.от 10.01.2020г, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 2263МК-710/2018г. по описа на РУ –Е.П., пр.пр. № 1238/2018г.по описа на РП –гр. Е.П., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал.1 от НПК, като е дал указания относно приложението на закона.

В протеста са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, изведена от неговата необоснованост, тъй като не било изложено с какво точно у свидетеляГ.е възбуден основателен страх от извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. Твърди се, че в хода на разследването са извършени всички възможни следствени действия за разкриване на обективната истина. Изложени са и подробни аргументи за несъставомерност на деянието от обективна, респективно субективна страна по съдържание. Отправено е искане за отмяна на определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания, намира за установено следното:

Протеста е процесуално допустим, доколкото е подаден от лице имащо правен интерес и представлява легитимирана страна. Същият е подаден в предвидения седемдневен срок.  Разгледан по същество същият е неоснователен по следните съображения:

Въззивната съд приема за установена фактическата обстановка, описана подробно в обжалваното определение и не намира за необходимо да преповтаря установените факти, които споделя изцяло. Настоящата инстанция  изцяло споделя и посочените от районния съд основания за отмяна на постановлението на Районна прокуратура гр. Е.П.от 10.01.2020г, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 2263МК-710/2018г. по описа на РУ –Е.П., пр.пр. № 1238/2018г. по описа на РП –гр. Е.П., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора по изложените в определението на СРС мотиви.

Според първоинстанционния съд, основание за това е неправилност на изводите на прокурора по приложението на закона относно липсата на съставомерност на деянието, обективирано от свидетеля М. по отношение на свидетеля Г.. Този извод на контролираната инстанция е правилен. Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, в него липсва анализ на събраните в хода на разследване доказателства. Прокурора е постигнал значителна част от обема на постановлението възпроизвеждайки теоретични постановки относно същността на престъпленията по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, които са намери място и в сезиращия въззвиния съд частен протест.  Както е посочил и първостепенният съд изложените принципни положения относно обективните и субективни признаци на престъплението са съобразени с доктрината и съдебната практика. Според настоящата инстанция обаче в прокурорския акт липсва цялостен анализ на доказателствения материал, което е довело до пороци при формирането на фактическите и правни изводи от страна на държавното обвинение. В основата на изводите на прокурора за несъставомерност на деянието е наличието на междусъседски пререкания, които в конкретния случай изключвали възможността обективно заплахата да предизвика у пострадалия основателен страх. Настоящия състав не може да се съгласи с подобен довод. Действително, за да бъде извършена законосъобразна преценка, дали заканата обективно би могла да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. В настоящият случай именно с оглед конкретната обстановка отправените заплахи не могат да се характеризират като плод на емоционален изблик при възникнал скандал, а не отправена закана с убийство, в каквато насока са и доводите на първостепенния съд. Вряно е обстоятелството, че Г.и М. са съседи, но същите заявяват, че преди процесния инцидент не са се познавали. Предвид това правилно първостепенния съд не се е съгласил с твърденията на прокурора за наличието на влошени междусъседски отношения, а изразите да са характерни и обичайни при комуникацията между св. М. и Г.. В случай, че държавното обвинение подържа тази теза следва да бъдат събрани доказателства за наличието на влошени отношения между свидетелите преди конкретното деяние. На следващо място отправената в настоящия случай закана с убийство е съпроводена с нанасяне на побой, което се установява от изготвената СМЕ.

Тук е мястото да се отбележи, че за съставомерността на деянието е достатъчно заканата да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, а не да е възбудила такъв. С оглед на това въззивният съд приема, че е невъзможно да се прецени дали вътрешното убеждение на автора на постановлението е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като в постановлението липсва анализ на доказателствата, а формулираните изводи по същество са необосновани. Проведеното разследване е в разрез с процесуалните изисквания, доколкото прокурорът не е изпълнил задължението си по чл. 226, ал. 2 от НПК и по този начин е формирал вътрешното си убеждение при несъблюдаване на критериите в чл. 14 от НПК. Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза предпоставя проверка за правилност, законосъобразност и обоснованост на акта, изготвен от решаващия орган, но не и обективиране на убеждение вместо последния. Само при наличието на мотивирано прокурорско постановление съдът е в състояние да осъществи дължимата проверка за неговата правилност и законосъобразност. Целта на последната е извършването на предвидения в закона контрол.

С оглед на това Софийски градски съд в настоящият съдебен състав приема, че протеста е неоснователен. Постановения първоинстанционен съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а делото следва да се върне на РП- гр. Е.П., за изпълнение на указанията по приложение на закона.

Мотивиран така и на основание чл.243, ал.7 от НПК Софийският градски съд, II-ри въззивен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.02.2020г. постановено по НЧД № 1506/2020г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          2.