ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………..
гр.
София, 17.08.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, II-ри
възивен състав в закрито заседание проведено на седемнадесети август две хиляди
и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ
2.
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Натали Генадиева ВНЧД № 2660 от 2020 година по
описа на Софийски градски съд, намери за установено следното:
Производството е по чл.345, ал.1, вр.
чл.243, ал. 8 от НПК.
Образувано
е по постъпил е частен протест от Районна прокуратура гр. Е.П.срещу определение
от 13.02.2020г. постановено по НЧД № 1506/2020г. по описа на Софийски районен
съд. С определението съдът е отменил постановление на Районна прокуратура гр. Е.П.от
10.01.2020г, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 2263МК-710/2018г.
по описа на РУ –Е.П., пр.пр. № 1238/2018г.по описа на РП –гр. Е.П., образувано
и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1,
вр. с ал.1 от НПК, като е дал указания относно приложението на закона.
В
протеста са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение,
изведена от неговата необоснованост, тъй като не било изложено с какво точно у
свидетеляГ.е възбуден основателен страх от извършване на престъпление по чл.
144, ал. 3 от НПК. Твърди се, че в хода на разследването са извършени всички
възможни следствени действия за разкриване на обективната истина. Изложени са и
подробни аргументи за несъставомерност на деянието от обективна, респективно субективна
страна по съдържание. Отправено е искане за отмяна на определението и
потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
протеста оплаквания, намира за установено следното:
Протеста
е процесуално допустим, доколкото е подаден от лице имащо правен интерес и
представлява легитимирана страна. Същият е подаден в предвидения седемдневен
срок. Разгледан по същество същият е неоснователен
по следните съображения:
Въззивната
съд приема за установена фактическата обстановка, описана подробно в
обжалваното определение и не намира за необходимо да преповтаря установените
факти, които споделя изцяло. Настоящата инстанция изцяло споделя и посочените от районния съд
основания за отмяна на постановлението на Районна прокуратура гр. Е.П.от
10.01.2020г, с което е прекратено наказателното производство по ДП №
2263МК-710/2018г. по описа на РУ –Е.П., пр.пр. № 1238/2018г. по описа на РП
–гр. Е.П., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал.
3, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора по изложените в
определението на СРС мотиви.
Според
първоинстанционния съд, основание за това е неправилност на изводите на прокурора
по приложението на закона относно липсата на съставомерност на деянието,
обективирано от свидетеля М. по отношение на свидетеля Г.. Този извод на
контролираната инстанция е правилен. Видно от постановлението за прекратяване
на наказателното производство, в него липсва анализ на събраните в хода на
разследване доказателства. Прокурора е постигнал значителна част от обема на
постановлението възпроизвеждайки теоретични постановки относно същността на
престъпленията по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, които са намери място и в
сезиращия въззвиния съд частен протест. Както е посочил и първостепенният съд
изложените принципни положения относно обективните и субективни признаци на
престъплението са съобразени с доктрината и съдебната практика. Според
настоящата инстанция обаче в прокурорския акт липсва цялостен анализ на доказателствения
материал, което е довело до пороци при формирането на фактическите и правни изводи
от страна на държавното обвинение. В основата на изводите на прокурора за
несъставомерност на деянието е наличието на междусъседски пререкания, които в
конкретния случай изключвали възможността обективно заплахата да предизвика у пострадалия
основателен страх. Настоящия състав не може да се съгласи с подобен довод. Действително,
за да бъде извършена законосъобразна преценка, дали заканата обективно би могла
да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, следва да
бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между
дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която
е извършено деянието. В настоящият случай именно с оглед конкретната обстановка
отправените заплахи не могат да се характеризират като плод на емоционален
изблик при възникнал скандал, а не отправена закана с убийство, в каквато
насока са и доводите на първостепенния съд. Вряно е обстоятелството, че Г.и М.
са съседи, но същите заявяват, че преди процесния инцидент не са се познавали. Предвид
това правилно първостепенния съд не се е съгласил с твърденията на прокурора за
наличието на влошени междусъседски отношения, а изразите да са характерни и
обичайни при комуникацията между св. М. и Г.. В случай, че държавното обвинение
подържа тази теза следва да бъдат събрани доказателства за наличието на влошени
отношения между свидетелите преди конкретното деяние. На следващо място
отправената в настоящия случай закана с убийство е съпроводена с нанасяне на
побой, което се установява от изготвената СМЕ.
Тук
е мястото да се отбележи, че за съставомерността на деянието е достатъчно
заканата да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, а не да
е възбудила такъв. С оглед на това въззивният съд приема, че е невъзможно да се
прецени дали вътрешното убеждение на автора на постановлението е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй
като в постановлението липсва анализ на доказателствата, а формулираните изводи
по същество са необосновани. Проведеното разследване е в разрез с процесуалните
изисквания, доколкото прокурорът не е изпълнил задължението си по чл. 226, ал.
2 от НПК и по този начин е формирал вътрешното си убеждение при несъблюдаване
на критериите в чл. 14 от НПК. Естеството на съдебния контрол в досъдебната
фаза предпоставя проверка за правилност, законосъобразност и обоснованост на
акта, изготвен от решаващия орган, но не и обективиране на убеждение вместо
последния. Само при наличието на мотивирано прокурорско постановление съдът е в
състояние да осъществи дължимата проверка за неговата правилност и
законосъобразност. Целта на последната е извършването на предвидения в закона
контрол.
С
оглед на това Софийски градски съд в настоящият съдебен състав приема, че
протеста е неоснователен. Постановения първоинстанционен съдебен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, а делото следва да се върне на РП-
гр. Е.П., за изпълнение на указанията по приложение на закона.
Мотивиран
така и на основание чл.243, ал.7 от НПК Софийският градски съд, II-ри въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 13.02.2020г. постановено по НЧД № 1506/2020г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 111 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.