РЕШЕНИЕ
№ 33
01.02.2019г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело №690
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба на Г.М.Ш. ***, чрез пълномощник –
адв. В.Ч. ***, против Решение №1012-26-142-1 от 04.07.2018г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №**********/№ 35/, прот. № N01166
от 30.04.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Хасково.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на
материалния закон. Излага съображения за постановяване на административният акт при наличие на основание
за отмяна по чл. 146, т.2 от АПК
Твърди, че в същия не било посочено:
конкретно кои са осигурителите, от които са зачетени осигурителни доходи и съответно за кои периоди,
относимостта на изчислените парични обезщетения за временна неработоспособност към размера на
осигурителният доход за периода след
01.01.1997г. и как математически бил изчислен коефициента 0.234 по чл.70, ал.10 от КСО, съответно при
какви показатели и конкретни параметри. Липсвали изложени фактически
съображения за кои периоди вноските на
жалбоподателя са към УПФ и за кои периоди са към ПРПФ, а било безспорно,
че правото на ЛПОСВ е придобито за
осигурителен стаж от първа категория труд. Сочи, че в обжалваният
административен акт не било обективирано
колко е индивидуалният коефициент
на жалбоподателя след 1997г. и до 14.08.2015г., и за колко месеца е
изчислен средно притегленият
индивидуален коефициент, за да се изчисли
дохода за пресмятане на
действителният размер на ЛПОСВ.
По изложените
съображения се моли се за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който излага допълнителни
съображения за материална незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ- Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Претендира за юрисконсулско
възнаграждение. В писмена защита излага подробни съображения по същество на
спора.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № 211326-1279/24.11.2015г.подадено до Директора на ТП на НОИ гр. Хасково, Г.М.Ш. поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст(ЛПОСВ) и приложил изискуемите документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход, приети по опис.
С писмо
изх.№1042-26-999-1/04.12.2015г. по описа на ТП на НОИ гр. Хасково Г.М.Ш. бил уведомен от старши инспектор по
осигуряване при ТП на НОИ гр. Хасково, че след извършена проверка в
информационните регистри на НОИ било установено, че като собственик на ЕТ „Г.Ш.”
нямало данни за внесени в приход на бюджета на ДОО дължими осигурителни вноски
за периода 01.05.2000г.-30.01.2002г. и за да се завери осигурителен стаж и
доход било необходимо в двумесечен срок от получаване на писмото да се погаси
дължимата осигурителна вноска за посочения период. Писмото било връчено лично
на Г.М.Ш. на 04.12.2015г. /видно от отбелязване на гърба на препис от писмото,
приложено по административната преписка/.
С писмо
изх.№1042-26-999-2/11.02.2016г. по описа на ТП на НОИ гр.Хасково, Началник
отдел „КПК” уведомил Началник отдел „Пенсии” при ТП на НОИ гр. Хасково, че с декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице подадена в ТП на НОИ-Хасково Г.М.Ш. е декларирал, че
като собственик на ЕТ“Г.Ш.“ упражнява дейност от дата 11.05.1998г. и прекъсва
дейността си от 31.01.2002г. От справка в информационните регистри на НОИ е установено, че дължимите осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице са внесени в приход в бюджета на ДОО за
периода от 11.05.1998г. до 30.04.2000г. вкл.
В писмото било посочено също, че
не е бил заверен осигурителния стаж и
доход на лицето за периода 01.01.2000г. – 30.01.2002г., тъй като няма данни в информационните регистри на НОИ за внесен приход в
бюджета на ДОО дължими осигурителни
вноски. Няма основание и не следва да се завери осигурителен стаж и доход за периода от 31.01.2002г. до
31.12.2006г., вкл. и да се
удостовери осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2007г. до 23.11.2015г.,
вкл. тъй като Г.М.Ш. е прекъснал дейността си от дата 31.01.2002г.
С Разпореждане №
********** № 21/прот.№01047/04.02.2016г.-3/2016г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, считано от 15.08.2015г. на Г.М.Ш. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено по чл.69, ал.2
от КСО, вр. §49 от ПРЗ на ЗИДКСО/2015г. по заявление от 24.11.2015г., в
минимален размер, съгласно чл. 70, ал.9 от КСО. С разпореждане №********** на Ръководителя на
„ПО” при ТП на НОИ – Хасково по чл. 99, ал.1,т.6 от КСО била изменена ЛПОСВ на Г.Ш.
считано от 15.08.2015г. Посочено било, че осигурителният стаж за периода от 01.01.2000г. до 30.01.2002г. не е зачетен,
тъй като същият не е заверен поради невнесени осигурителни вноски за периода от
01.05.2000г. до 30.01.2002г. в приход на бюджета на ДОО, както и че пенсията не
се определя в действителен размер, тъй като по вина на самоосигуряващото се
лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал.3 от КСО.
Това разпореждане било оспорено от Г.М.Ш. с
жалба вх. 1012-26-116/05.05.2016г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково,
подадена в срока по чл.117, ал.2 от КСО.
С Решение
№1012-26-116-1/03.06.2016г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, като приел, че
законосъобразно пенсията за осигурителен
стаж и възраст на Г. Шопово е определена в минимален размер на основание чл.10, ал.2 от НПОС и чл.70,
ал.9 от КСО, въз основа на наличните редовни документи. Изложени били мотиви,
че процесният период касаел осигурителен
стаж след 01.01.1999г., който
задължително се отчитал при определяне
размера на пенсията, поради което незаверяването му за периода от 01.05.2000г. до 30.01.2002г. поради
невнесени осигурителни вноски от страна на жалбоподателя като самоосигуряващо
се лице, било основание за отказ за
определяне пенсията в действителен размер.
С влязло в сила на 26.03.2018г., Решение №281/08.11.2016г. по адм. дело 268/2016г. по
описа на АдмС-Хасково, процесното решение с №1012-26-116-1/03.06.2016г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково било
отменено и преписката била върната на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“,
гр. Хасково за ново произнасяне по
подаденото от Г.М.Ш. заявление от
24.11.2015г., като в мотивите на същото било указано, че ЛПОСВ на Г.Ш. следва
да бъде определена в действителен размер.
След връщане на
адм. преписката в ТП на НОИ-Хасково, с разпореждане № **********, № 35, прот. № 0116 от
30.04.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково и
на основание чл.99, ал.1,т.2 б.“д“ от
КС, вр. с чл.10, ал.2 от НПОС, била изменена ЛПОСВ на Г.М. Шопово, като била
определена месечна сума за изплащане в размер на 523.41лева.
С Разпореждане №
**********-2136-26-63/02.05.2018г.
считано от 2.11.2015г. пожизнено по чл.15а от НПОС отново била изменена
ЛПОСВ на Г.Ш., като определената месечна сума за изплащане била определена в
размер на 526.02 лева.Това разпореждане било обжалвано от Г.М.Ш. пред Директора
на ТП на НОИ-Хасково, с жалба вх. № 1012-26-118 от 14.05.2018г.
С Решение №
1012-26-118-1 от 11.06.2018г.
административният орган отхвърлил жалбата, като приел, че възраженията
на жалбоподателя относно датата на отпускане на пенсията се явяват неоснователни и правилно на
основание чл.15а от НПОС е изменена пожизнено ЛПОСВ на жалбоподателя, като в
същото към осигурителният стаж на последния,
до датата на придобиване на правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст е прибавен
допълнителен осигурителен стаж, придобит от оспорващия след датата на
придобиване на правото.
С жалба вх. №
1012-26-142 от 14.06.2018г. , подадена в законоустановеният срок, Г.М.Ш. оспорил и Разпореждане № **********, № 35, прот. № 0116
от 30.04.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Хасково.
С обжалваното в настоящото производство решение
№ 1012-26-142-1 от 04.07.2018г. Директорът на ТП на НОИ- Хасково отхвърлил
оспорването, като приел че индивидуалният коефициент за изчисляване действителният размер на
пенсията на Г.Ш. е законосъобразно определен с обжалваното разпореждане .
Решението е връчено на адресата си на
06.07.2018г. а жалбата срещу него е подадена чрез административният
орган на 09.07.2018г. и заведена с вх. № 1012-26-142-2 от 09.07.2018г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и преписи от трудова книжка № 868,
издадена на 21.11.1983г. от Автостопанство гр Хасково и военна книжка № 097296.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,
заключението по която е прието с оспорване от страна на жалбоподателя. В
табличен вид, в мотивната част на заключението си вещото лице е посочило начинът на изчисляване на коефициентът по чл.
70, от КСО, при методологията по чл.21а,
ал.1 и ал.2 от НПОС. В заключението си
вещото лице сочи, че размерът на
зачетеният осигурителен доход на Г.М.Ш. за периода от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. е в размер на
3764368.80 лева, за периода от 01.07.1999г. до 31.12.2003г. осигурителният
доход е в размер на 13644.59 лева, а за периода от 01.01.2004г. до 14.08.2015г.
е в размер на 116377.49 лева. На основание чл. 70 от КСО, осигурителният доход
за периода от 01.01.2004г. до 14.08.2015г. е намален със средно притеглен
коефициент 0.234. След намалението си
осигурителният доход за посоченият период възлиза на 89145.16 лева. Общото възнаграждение/осигурителният доход/ от
което се формира втората част на ИКП се
изчислява по следният начин :3764.37 лева +13644.59 лева+89145.16
лева=106554.12 лева, колкото е посочено и в разпореждане № ********** № 01166 111311/109109. При тези справки и извършени изчисления, според вещото
лице индивидуалният коефициент за пенсия
на жалбоподателя е определен правилно. В
съдебно заседание вещото лице прави допълнителни уточнения по експертизата.
При
така установената фактическа обстановка,
като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите
и възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен орган,
съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с
оспорения акт разпореждане, с което е
изменен размера на отпуснатата на Г.М.Ш. ЛПОСВ също изхожда от лице, разполагащо
с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Хасково.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма, както и съдържа всички предвидени, в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117,
ал.5 от КСО реквизити, включително изрични и съответни правни и фактически
основания за постановяването му.
От приетите по
делото писмени доказателства не се установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, който да дават основание за
отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
Настоящият
съдебен състав намира проверяваното
решение и за съответно на материалният
закон.
Между страните няма спор относно
размера на осигурителният стаж на жалбоподателя , и правото му на пенсия по чл. 69, ал.2 от КСО.
Основният
спорен по делото въпрос е дали с обжалваното
разпореждане правилно е определен индивидуалният коефициент за пенсия по чл. 70
от КСО на жалбоподателя, респ. оттук дали правилно е определен размера на отпуснатата
му ЛПОСВ.
Съгласно чл. 70, ал.1 от КСО, в приложимата
му редакция към датата на издаване на обжалваното решение, размерът на пенсията
за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31
декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от
първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям
от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност
1,5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на
използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на
осигурителния доход и за индекса на потребителските цени. Същевременно
разпоредбата на чл. 70, ал.4 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че за
пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г.,индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният
доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от три години,
индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на
индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът,
върху който са внесени осигурителните вноски. Съответно в чл. 70, ал.5 от КСО е
предвидено, за изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят:1.
съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до
31 декември 1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната
за същия период, обявена от Националния статистически институт;2. съотношението
между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември
1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В
чл.70, ал.6 от КСО е посочен начина на изчисление на индивидуалният
коефициент по ал. 4 а именно , като всяко от съотношенията по ал.
5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът
на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в
двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г.,
индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато
осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е
равен на съотношението по ал. 5, т. 2.В ал.10 от същата разпоредба е определен
начинът за намаляване на индивидуалният коефициент .
От документите съдържащи се в
административната преписка безспорно се установява, че жалбоподателят Г.М.Ш. е
лице родено след ***г., придобил е право
на ЛПОСВ по чл. 69, ал.2 от КСО на 15.08.2015г., като с разпореждане от 04.02.2016г. му е отпусната пенсия в
минимален размер. Не се твърди и не се представят доказателства от страна на
оспорващия, същият до датата на
разпореждането с което му е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст
да е с променено по реда на чл. 4б от КСО осигуряване.
Като се има предвид посочените
разпоредби и при така безспорно
установеното от фактическа страна, съдът
намира изводите на административния орган за правилни и законосъобразни. В
съответствие с посочените норми при определяне на индивидуалния коефициент са
взети предвид установеният от органа размер на дохода на
жалбоподателя за изчисляване на пенсията, както за периода пред 01.01.1997г.,
така и за периода след тази дата и до подаване на заявлението за пенсиониране(чл.70, ал.4 от КСО).Размерът на този доход не се оспорва от
жалбоподателя. Взето е предвид
съотношението между средномесечния осигурителен доход на жалбоподателя за
определените базисни периоди и
средномесечният осигурителен доход за страната за същите периоди (чл.
70, ал. 5 КСО), а коефициентът е изчислен съобразно алгоритъма,
предвиден в чл.
70, ал. 6 КСО. Доколкото по
делото не се доказва в конкретният
случай да са налице изключенията предвидени
в чл.70, ал.11 от КСО, то правилно този доход е намален по
начина предвиден в ал.10 от чл. 70 от КСО.
Възприетият от административният орган
механизъм на изчисление и размера на посочения индивидуален коефициент
за пенсиониране се подкрепя изцяло от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза.
Същата е изготвена от лице разполагащо с необходимата компетентност, в
заключението пълно и ясно е даден отговор на възложените от съда задачи,
изводите си вещото лице подробно е обосновало, поради което
независимо че експертизата е
оспорена от жалбоподателя, съдът кредитира заключението изцяло.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че правилно е изчислен и размера на
пенсията
Предвид изложеното, оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ- Хасково
се явява постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при
спазване на административно- процесуалните правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което и оспорването срещу него следва
да бъде оставено без уважение.
Предвид
изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС,
основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди
юрисконсулско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал.8,
изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка
с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Г.М.Ш. ***, против
Решение №1012-26-142-1 от 04.07.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което
е отхвърлена жалбата против Разпореждане №**********/№ 35/, прот. №N 01166 от 30.04.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА Г.М.Ш., с ЕГН ********** *** да заплати
на Териториално поделение на НОИ, гр. Хасково разноски в размер на 100.00 лева,
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: