№ 387
гр. **** , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503752 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Н. М. П., чрез
адв.К., срещу Решение № 2680 от 29.06.2020 година, с което е била уважена
претенцията на „ЗАД Виена Иншуранс Груп“ АД и е била осъдена
въззивницата П. да заплати сумата от 16 985.00 (шестнадесет хиляди
деветстотин осемдесет и пет) лева, представляваща платена без правно
основание по изпълнително дело № 20158070403060 на ЧСИ рег. №807 –
****, с район на действие Окръжен съд - ****, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.08.2019 г. до окончателно
заплащане на дължимата сума, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и
разноски в размер на 1719,40 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Според въззивната жалба решението се явява недопустимо и на тази
основа следва да бъде обезсилено.Излага се още, че то е още и неправилно,
като противоречи на наличните по делото доказателство, което е основание за
неговата отмяна.Също във въззивната жалба се излага, че въззивницата П. не
се е обогатила без основание, т.к. процесната сума не е влязла в нейния
патримониум.Искането е решението да бъде обезсилено, респективно
отменено, като претенцията бъде отхвърлена.
Отговор по делото не е бил депозиран, страните не са били направени и
1
доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивницата Н. М. П., редовно
призована, не се явява, представлява псе от адв.К., които поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна, в лицето на „ЗАД Виена Иншуранс Груп“ АД,
редовно призована, не се явява, не се представлява; постъпило е писмено
становище от страна на адв.Х. – процесуален представител, според което ход
на делото следва да се даде в тяхно отсъствие.Със същото становище се
оспорва жалбата и се настоява решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е образувано въз основа на искова
молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
********* против Н. М. П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, преда. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 16 985.00 лева, с която неоснователно се е обогатила
получавайки я без основание, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск -
14.08.2019 година и до нейното окончателно изплащане.Съобразно
твърденията в молбата става ясно, че по силата на Решение № 137/23.02.2017
г., постановено по т.д.№ 1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. ****,
ищцовата страна е била осъдена да заплати в полза на Н.М. сумата от
140 433.88 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в
проектирането и строителството“, сключена между ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици №
********** R000031/08.09.2009r. и № 3407097501R000030/08.09.2009г., за
претърпените от последната имуществени вреди вследствие на виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 07“
ООД в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за
консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., изразяващи се в
претърпени загуби от сторени разходи, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 31.07.2015г. и до окончателното й плащане.
Също от делото е видно, че по молба на Община **** и въз основа на
изпълнителен лист, издаден по адм. д. № 3988/2013 г. по описа на
Административен съд гр. **** и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
671/2016г. по описа на Районен съд гр. ****, срещу ответницата било
образувано изп.дело № 20158070403060 по описа на ЧСИ **** с район на
действие Окръжен съд - гр.****.
По молба на ответницата и въз основа на изпълнителен лист, издаден по
2
т.д. №1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. ****, срещу ищеца било
образувано изп.дело № 20179240401253 по описа на ЧСИ **** с район на
действие Софийски градски съд.
На 24.03.2017 г. на ищеца, в качеството му на длъжник било връчено
запорно съобщение, с което ЧСИ **** наложила запор върху вземането на
ответницата от ищеца, присъдено с посоченото по-горе решение №
137/23.02.2017г., постановено по т.д.№ 1249/2015г. по описа на Окръжен съд
гр.****.
На 25.08.2017г. ищецът заплатил цялата дължима сума по сметка на
ЧСИ **** и по този начин погасил в пълен размер паричното си задължение
към ответницата по т.д. № 1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. ****.
На 21.05.2018г. дружеството – ищец е превело по сметка на ЧСИ ****
сумата в размер на 27 465 лева, по изпълнително дело № 20158070403060, а
на 18.06.2018г. ЧСИ **** върнала на ищеца надвнесена сумата от 10 480
лева.
Ищецът твърди, че вследствие на така извършените плащания посочени
по-горе, ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването
му със сумата в размер на 16 985 лева, тъй като вече е бил заплатил в пълен
размер присъдените с решение № 137/23.02.2017г., постановено по т.д.№
1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. **** суми в общ размер на 89
049,81лв. и в същото време е погасил задължението и по изпълнително дело
№ 20158070403060 по описа на ЧСИ **** в размер на 16 985 лева.
За да уважи претенцията, ВРС е приел, че е нестъпило неоснователно
разместване на блага, в резултат на което дружеството ищец е заплатило
цялата дължима сума по търговското дело, за което е образувано изп.дело
пред ЧСИ **** както и дължимата от П. сума по изп.дело на ЧСИ ****, без да
е налице прихващане между двете.
Становището на съда е следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.55 ал.1 ЗЗД дружеството -
ищец следва да докаже безспорно, че е налице съществено и виновно
отклонение на средства, в резултат на което без основание ответната страна е
получила облага, която не й се следва. По смисъла на Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
в нормата на чл.55 от ЗЗД са уредени три фактически състава. Според
3
първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.
Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание,
което не е могло да бъде осъществено.Според третия подлежи на връщане
даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.Т.е. уважаването на
тази претенция предполага: 1. Наличие на определено имуществено
разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил
имуществено благо; 2. Липса на правно основание или макар такова да е
съществувало към момента на имущественото разместване, вече е отпаднало
или пък основанието не се е осъществило и 3. Липса на връщане на
полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска.
На база на представените доказателства, ВОС споделя виждането на
решаващата съдебна инстанция, че претенцията се явява доказана и по
основание, и по размер.От представените доказателства става ясно, че
дружеството – ищец е изпълнило в цялост и пълнота задължението си по
изп.дело на ЧСИ **** като е превело цялата изискуема сума и въпреки
наличието на запорно съобщение с предходна дата.Последното е обуславяло
отделянето на нужните средства именно от взимането на ответницата и
превеждането им по изп.дело на ЧСИ ****.Т.к. това не се е случило,
дружеството – ищец е превело отделно сумата от 27 465 лева, от които ЧСИ
**** е върнала като надвнесена сумата от 10 480 лева, което й е дало
възможност да приключи изп.дело № 3060/2015 година с Длъжник
ответницата.По този начин вместо да се намали патримониума на ответницата
със сумата от 16 985 лева, което е личното й задължение по изп.дело №
********* година на ЧСИ ****, то реално тази сума е била заплатена от
дружеството – ищец, като при това то е погасило в цялост и без удръжки
своето задължение към нея по изп.дело № 1253/2017 година на ЧСИ
Костов.При това положение с оглед данните по делото, въззивния съд изцяло
споделя виждането на ВРС за основателност на претенцията.
Манифестира се довод от страна на въззивницата пред ВОС, че
производството се развива по недопустим иск.Довода е лаконичен и се е бил
развит по какви съображения се достига до него.Въззивния съд не го споделя,
като съображенията за това се крият както в тълкуването на законовата
разпоредба, така и в наличните по делото доказателства.По първата част на
въпроса (кога е налице допустимо предявен иск) е формирана трайно
4
установена съдебна практика (включително такава на ВКС), съгласно която
искът е допустим, когато не са налице процесуални пречки (отрицателни
процесуални предпоставки) и са налице всички положителни процесуални
предпоставки за предявяването му от ищеца и за разглеждането му от съда,
включително – искът да е надлежно предявен с редовна искова молба,
отговаряща на всички изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК, а ако е имало
нередовности на исковата молба те следва да са отстранени по реда на чл.129
ал.2 и ал.4 ГПК. По така предявен допустим иск, първоинстанционният съд
дължи произнасяне с решението си по делото, а при обжалване – и въззивната
инстанция, която също е такава по съществото на материалноправния спор
между страните.Отделно от горното, в т.5 на ТР 1/2013 година на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС приема, че посоченото
разрешение е актуално и при действащия понастоящем ГПК, тъй като
въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е
инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия
материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за
поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Единственото изключение, според цитираната тълкувателна практика, при
което въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното
решение и да върне делото за ново разглеждане, е в хипотезата на
констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие между
обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и
постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна
страна.Също според практиката на ВКС се налага виждането, че
определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието
на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора
факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи
съответния материален закон.Съгласно Решение № 77 от 8.03.2011 г. на ВКС
5
по гр. д. № 127/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията **** спорното
материално субективно право е предмет на правния спор. То се въвежда в
процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се
в исковата молба. Предметът на делото се определя именно от ищеца, като
нито съдът, нито ответникът могат да внесат в него изменения. Единствено
ищецът е властен да го измени чрез изменение на иска. Предметът на делото е
твърдяно право, което се индивидуализира чрез правопораждащия факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и
петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи
разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца.В
конкретния случай исковата молба не страда от пороци, тя е ясна,
недвусмислена и дава възможност на ответната страна да разбере против
какъв иск се брани.Искът не е недопустим, той намира опора в нарочна
материална разпоредба, която създава забрана за неоснователно разместване
на имуществени блага.Искът се явява и доказан, по изложените от ВРС и
ВОС съображения, т.к. неоснователно задължението по изп.дело № 3060/2015
година на ЧСИ **** е било поето и заплатено от страна на дружеството –
ищец, като при това е заплатило в пълна степен и изцяло своето задължение
към Н.П..
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивницата е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемото
дружество.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на
1 040 лева (хиляда и четиридесет) лева (вж.л.61).За да се произнесе по спора
ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай
предвижда, че при интерес над 10 000 лв. до 100 000 лева се дължи хонорар
от 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лева – или изчислено на тази база
възнаграждението се определя като сума в размер на 1 039.55
лева.Претенцията е да се заплати сумата от 1 040 лева, което прави разликата
незначителна, следователно не е налице прекомерност на адвокатския
хонорар.С оглед изхода на спора тази сума следва да бъде възложена в тежест
на въззивницата П..
6
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2680 от 29.06.2020 година, постановено
по гр.дело № 12 861/2019 година на ВРС, тридесети състав.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН:**********, с адрес в гр.****, ул. „Мария
Луиза“ № 21, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, ЕИК:********* сумата от 1 040 лева (хиляда и четиридесет),
представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски пред ВОС -
адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7