Р Е Ш Е Н И Е
№…/...
Град Пловдив, 01.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3308 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000168 от 14.12.2020 г. на
началника на 03 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателите оспорената заповед е незаконосъобразна поради неправилна
интерпретация на фактите и неправилно приложение на материалния закон,
неспазване на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 АПК, поради което се иска
се нейната отмяна и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в
писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, една от
които е адресат на оспорената заповед, а другата е съсобственик на процесното
МПС, по отношение на което е приложена мярката, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от оспорената заповед, с която е ограничено правото
им на ползване върху МПС, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено лично на жалбоподателя Г.К. на 17.12.2020 г., поради което е
допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Шевролет Авео“, с рег.№ *******, на 09.12.2020 г. в град
Пловдив, *******, жалбоподателят е допуснал личният му автомобил да бъде управляван
от неправоспособен водач непълнолетният Кристиан Благовестов Вълков, заради
което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 946881 от
09.12.2020 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е
официален документ, който по безспорен начин доказва извършеното
административно нарушение от неправоспособния Кристиан Вълков, който факт не се
оспорва от жалбоподателите. Т.е., липсата на правоспособност като водач на МПС
е безспорно установен факт, както и безспорно установено е, че водачът е
непълнолетен – роден е на *** г. и към момента на нарушението е бил на 16
години.
От приложените към жалбата писмени доказателства – удостоверение за
граждански брак и свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че
жалбоподателите са сключили граждански брак на 03.05.1997 г., а процесният автомобил
е закупен на 20.05.2010 г., следователно автомобилът е съпружеска имуществена
общност и жалбоподателката в качеството си на съсобственик в тази имуществена
общност също е неблагоприятно засегната от оспорената заповед, доколкото чрез
нея се ограничава правото й на собственост и ползване върху процесния
автомобил.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателката възражение,
че процесната принудителна административна мярка е приложима само по отношение
на МПС, които са индивидуална собственост. Това твърдение не намира опора в
текста на правната норма на чл.171 ЗДвП. Изрично не е постановено такова
условие от законодателя, а обстоятелството, че законът борави с термина
собственик в единствено число, не е равнозначно на понятието индивидуална
собственост. МПС, както всяка друга вещ, могат да бъдат собственост на едно или
няколко физически или юридически лица, като за правилното приложение на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП от
значение е единствено качеството на собственик на лицето, адресат на заповедта,
с която се налага съответната мярка.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – жалбоподателите са собственици
на МПС, което е управлявано на 09.12.2020 г. от неправоспособно и непълнолетно лице.
Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.150, пр.1 ЗДвП,
съгласно който, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката по
прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Мярката
се налага както по отношение на нарушителя, така и по отношение на собственика
на МПС, каквито са жалбоподателите, именно в това им качество на собственици на
МПС, с което е извършено административно нарушение по ЗДвП. Очевидно след като
със собствения на жалбоподателите автомобил е извършено административното
нарушение, заради което е издадена оспорената заповед, жалбоподателите не са
положили необходимата грижа на добър стопанин, за да не допуснат
неправоспособно лице да управлява автомобила. Ирелавантно за
законосъобразността на мярката е също участието на собствения им син в
предоставянето на управлението на автомобила на неправоспособния водач, защото
отговорността винаги е за сметка на собствениците на вещта, какъвто не е синът
на жалбоподателите.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни, които
дават ясна представа за извършеното административно нарушение, основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Срокът, за който е наложена
мярката, е минималният, определен от законодателя, поради което за
административния орган не е налице задължение да посочи мотиви за така
определения срок на мярката.
В
оспорената заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване – извършеното
административно нарушение по ЗДвП, което за яснота на жалбоподателите се състои
в нарушение на чл.150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, като
са описани в достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и обстоятелствата,
при които нарушението е извършено. Изрично е посочено правното основание за
издаване на заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Противно
на застъпеното от жалбоподателите становище, принудителната административна
мярка е съобразена с принципа на чл.6, ал.1 и ал.2 АПК, съгласно които
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В настоящия случай са спазени цитираните
принципи. При издаване на оспорената заповед административният орган е упражнил
правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не
засяга други права и законни интереси на жалбоподателите освен правото им на
ползване на притежавания от тях автомобил за определен срок, за да бъде постига
целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения на ЗДвП със същия автомобил.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на
писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението,
включително на нарушителя и собствениците на МПС, и да се преустановят
административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез
временното прекратяване на регистрацията на МПС и отнемането на възможността на
нарушителя и на собствениците да управляват конкретното МПС, за да не извършват
нови нарушения на правилата за движение по пътищата.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
се уважи и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят солидарно на ОДМВР
Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.К., ЕГН **********, и А.Т.К., ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-000168 от
14.12.2020 г. на началника на 03 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на Г.И.К.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********, и А.Т.К., ЕГН **********,***, да заплатят
солидарно на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: