РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. В., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110107332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. К. П., ЕГН **********, с
адрес: с. Б., ул. К. № * срещу Д. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. Х. А. № * иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
10000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на
ответника чрез отправяне публично на клеветнически твърдения на 23.03.2022 г. в
заседателна зала „Пр.“ на Общинска администрация - А., а именно: „че има информация, че
за ремонта, който е извършен преди повече от 12 години, по времето на П. и Джимито,
новите керемиди са сложени на частна къща в с.Б., въпреки че са били предвидени за
медицинския център“, „Предвидените керемиди за медицинския център са били сложени на
къщата на г-н Е. П. в с. Б., а на медицинския център са поставени стари и затова е в такова
състояние“, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на исковата молба - 07.06.2022 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Л. Б., твърди, че от 1988 до 1990 г. е бил
Секретар на ИК на ОНС - с. А., от 1991 до 1997 г. главен юрисконсулт и член на СД на „Л.“
АД, от 1997 г. адвокат в АК-В. и синдик при Министерството на правосъдието. Поддържа,
че от 2001 до 2009 г. е бил член на СД на „Пристанище В.“ ЕАД, през 2003 г. е назначен за
член на ЦИК за местни избори - два мандата, през 2005 г. е назначен за член на ЦИК за
избор на народни представители, през 2006 г. е назначен за член на ЦИК за избор на
президент, а през 2007 г. е назначен за член на ЦИК за избори за Европейски парламент.
Сочи, че е работил като адвокат на Община А. и на Общински съвет към Община А.. Излага
че през 2006 г. е бил международен наблюдател на изборите за Президент на Казахстан,
като представител на Република България и ЕС. Сочи, че през 2015 г. е назначен за зам.
председател на ОИК-А., а за член на РИК-В. -четири мандата. Излага, че от 2022 г. е
общински съветник в ОС А.. Поддържа, че е постоянен жител на село Б., община А..
Твърди, че има отлично реноме и професионална квалификация. Сочи, че на 23.03.2022 г. в
заседателна зала „Пр.“ на Общинска администрация - А., се е провело публично обсъждане
на проекто-бюджета на община А. за 2022 г., на което са присъствали 19 лица, включително
кметът на Община А., на други населени места, жители на общината, служители в Община
1
А.. Сочи, че на заседанието ответникът, който е кмет на с. Б., казал и било отразено в
протокола, „че има информация, че за ремонта, който е извършен преди повече от 12 години,
по времето на П. и Джимито (Д. Д. - бивш кмет на с.Б.) новите керемиди са сложени на
частна къща в с.Б., въпреки че са били предвидени за медицинския център“. На въпрос на Е.
М. - кмет на Община А. да каже, къде са сложени керемидите, ответникът казал следното:
„Предвидените керемиди за медицинския център са били сложени на къщата на г-н Е. П. в с.
Б., а на медицинския център са поставени стари и затова е в такова състояние“. Излага, че
заказаното ищецът е узнал от присъствали на публичното обсъждане. Сочи, че впоследствие
при различни публични прояви на територията на общината, различни лица са питали ищеца
дали изреченото от Д. Г. е истина и той е злоупотребил с общинско имущество, като е
поставил керемиди, предвидени за медицинския център в с.Б. на покрива на своята къща,
която е построена и ползвана десет години по-рано. Сочи, че никога не е поставял на своята
къща керемиди, които са били предвидени за медицинския център в с.Б.. Твърди, че никога
не е било гласувано решение или са били отпускани средства за закупуване на керемиди за
въпросния медицински център, което се установява и от Договор № 164/30.10.2009 г.
сключен от Община А. и „Стоянов интериор 76“ ЕООД за СМР. Излага, че твърдението на
ответника за злоупотреба с керемиди, предвидени за ремонт на медицинския център не
отговаря на истината и представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като в резултат от същото ищецът е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревога и душевна болка от публичното
злепоставяне, както и накърняване на личното му достойнство и чест, уронване на доброто
му име като публична личност; в неговото професионално обкръжение на юрист и в
обществото като цяло. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът Д. К. Г. чрез адв. В.Б., оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не е
налице деликт. Оспорва поведението му да е противоправно. Оспорва да е обвинявал или
пряко наклеветявал ищеца с твърдения, че последният сам, лично и не по установения ред е
вземал керемиди, с което да се е облагодетелствал за сметка на обществения интерес. Не
оспорва да е изричал посочените от ищеца думи на събрането на 23.03.2022 г., но сочи, че
казаното не е противоправно, тъй като е твърдял, че разполага със сведения, което все още
не е твърдение за настъпил обективен факт, а огласяване на едно субективно
предположение. Оспорва казаното да е в смисъл „аз знам, той ги взе, той злоупотреби“, а
всъщност означава „дочул съм нещо, нещо е достигнало до мен“. Поради това оспорва да е
целял пряко да оклевети ищеца и с това да го увреди, както думите му да са конкретно
обвинение в непочтеност и неморалност. Излага, че изразът „имам информация“ сочи на
обратното. Поддържа, че евентуално са противоправни действията на лицата, от които е
получил съответната информация, а той единствено е целял да оповести нещо вече дочуто.
Излага, че не е противоправно да се предовериш на изречени от другиго твърдения, а
незнанието на определени факти е извинимо. Сочи, че е ползвал само и единствено
страдателният залог „са сложени“, „са били сложени“ и „са поставени“, от което е очевиден
стремежът му да се въздържа от оценъчни съждения и умозаключения относно субекта на
изпълнението или на поръчването му. Излага, че на практика няма оклеветяване, нито
обвиняване на ищеца, защото той не е посочен като извършител или поръчител на
неправомерно деяние, насочено против обществения интерес и сторено с цел да набави
някому лична облага. В тази връзка сочи, че с оглед употребените изразни средства не може
да се говори както за наличие на противоправно поведение, така и за вина. Оспорва ищецът
да е понесъл вреди, като определя същите и като недоказани. Поддържа, че липсат
доказателства казаното да се е разгласило в обществените среди по негативен и
общодостъпен начин, който да омерзи или унизи ищеца, както и широката общественост да
е реагирала критично и то по начин, който да е насочен негативно и общо укорително към
личността му. Оспорва и размера на иска като завишен. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В о.с.з. ищецът се явява лично, представлява се и от процесуалния си представител,
чрез който поддържа изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът не се явява, представляват се от процесуалния си представител,
чрез който поддържа изразената позиция по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е било спорно, а и от представения заверен препис от протокол от
2
проведено публично обсъждане на проекта на бюджета на община А., област В. за 2022 г.,
се установява, че на 23.03.2022 г., в 13:30 ч. в Заседателна зала „Пр.“ на Общинска
администрация – А., ответникът е казал, че има информация, че за ремонта, който е
извършен преди повече от 12 години, по времето на П. и Д., новите керемиди са сложени на
къщата иа г-н Е. П. в с. Б., въпреки че са били предвидени за медицинския център в селото, а
на центъра са поставени стари и за това е в лошо състояние.
Съгласно приложения към протокола за проведеното събрание присъствен списък на
публичното обсъждане са присъствали 19 души.
По делото не е било спорно, а и от представените от ищеца Договор № *г. с предмет
„Ремонт на здравна служба с. Б.“, възлагателно писмо № * г. по чл. 2, ал.3, б. „в“ от
Наредбата за възлагане на обществени поръчки от директор на Дирекция „ФБСД“ при
Община А., количествено стойностна сметка за извършване на СМР на „Здравна служба с.
Д. Бл.“, протоколи обр. 19 от за установяването на завършването на СМР, оферта от „Ст. и.
*“ ЕООД за извършване на СМР на „Здравна служба с. Б.“, както и от протокол на комисия
при Община А. за констатиране на извършени СМР, се установява, че по силата на договор
за обществена поръчка с възложител Община А. и изпълнител „Ст. и. *“ ЕООД,
дружеството е извършило ремонт на здравната служба в с. Б..
Съгласно представената автобиография на ищеца същият е завършил средно
образование в Техникум по механотехника - гр. В., а висше юридическо в СУ „Св.Кл. О.и“,
като е отбил редовна военна служба в ШЗО при ВВВУ „Г. Б.”, с.Д. М. Удостоверения от
ищеца трудов стаж е следния: 1975 г. - 1988 г. - Организация за съдействие на отбраната-гр.
В.; 1988 г. – 1990 г. - Секретар на изпълнителния комитет в Общински народен съвет - с. А.,
Варненска област; 1990 г. - 1991 г. - Квалификационен стаж при Варненски окръжен съд;
1991 г. - 1997 г.- главен юристконсулт, член на Съвета на директорите на „Л.“ АД - гр.В.;
1997 г. до сега - адвокат във Варненска адвокатска колегия и синдик при Министерство на
правосъдието и правната евроинтеграция; 2001 г. - м.02.2009 г. - член на Съвета на
директорите на „Пристанище В.“ ЕАД, 2002 г. - 2004 г. - адвокат на „Пристанище Л.“ ЕАД;
2003 г. - назначен за член на ЦИК за местни изобри - два мандата; 2001 г. - 2007 г. - адвокат
на Община А.; 2005 г. - назначен за член на ЦИК за избор на народни представители; 2006 г.
- назначен за член на ЦИК за избор на Президент; 2007 г. - 2015 г. - адвокат на общински
съвет, община А., Област В.; 2007 г. - назначен за член на ЦИК за Европейски парламентк
към 2021 г. - адвокат на свободна практика. Съгласно изложеното в CV през 2006 г. ищецът
е бил международен наблюдател на изборите за Президент на К., като представител на
Република България и ЕС, през 2015 г. е бил заместник-председател на ОИК-А., след 2019 г.
четири мандата член на РИК-В., а от 2022 г. е общински съветник в Общински съвет - А..
По делото от ищеца са ангажирани гласни доказателства за установяване на
претърпените неимуществени вреди, посредством разпита на водените свидетели Е. Мл.М.,
Кр.Хр.Т., както и за установяване на извършените СМР през 2009 г. и на обстоятелството,
че същите не са включвали закупуване и поставяне на керемиди в сградата, посредством
разпита на свидетелите Д.С.Д. и Д.Ст.С.
Първият свидетел сочи, че е кмет на община А. от 12 г., а ищеца познава поне от 2004
г. Излага, че се виждат рядко, реално само на сесии и на комисии. Сочи, че през месец март
имало обществено обсъждане на бюджета и когато дошъл момента кметовете да изразят
становище относно предстоящи необходими ремонтни дейности, ответникът който е кмет на
с. Б. повдигнал въпроса за ремонт на храма в селото, който действително имал проблеми.
Свидетелят сочи, че след това станал въпрос за местната поликлиника, на която бил правен
ремонт преди може би 12 г., когато ответникът казал, че знаел каква е работата, защо не бил
добре отремонтиран покрива. На въпрос на свидетелят какъв точно е проблемът с покрива,
ответникът отговорил, че новите керемиди, които били предвидени за ремонта на покрива
били сменени и се оказали на покрива на г-н П., а обратно – старите били сложени на
поликлиниката. После ответникът отвън споделил, че така му били казали местни хора и
така се говорело в селото. Излага, че въпросите на хората във връзка с казаното са по
причина, че всички познават ищеца, а свидетеля и други хора са наясно, че къщата му била
построена години преди самата поликлиника, съответно преди ремонта. Свидетелят не знае,
кои са местните хора, които питали за казаното за ищеца. Сочи, че пряк контакт с него има
когато го запознава с докладните свързани със съответната част от днвения ред на
общинския съвет. Излага, че Джими е прякор, който се използва за Д. Д. бивш кмет на Б..
Свидетелят Тодоров сочи, че познава ищеца от 50 г. и че той е образец за изряден
гражданин. Поддържа, че са работили заедно по времето когато ищецът е бил общински
3
секретар, а свидетелят три мандата кмет на община А.. Изненадал се когато един ден
ищецът му казал, че е набеден за керемидите. Излага, че по негово време е плащал за
извършените ремонти, но керемиди не са слагани. Сочи, че когато срещнал ищеца той
треперел целия и го помолил когато се чуе с някой от бившите им колеги от общината да им
обясни за това набеждаването. Излага, че това се отразило на ищеца като човек с безупречна
репутация. В проведения разговор през сълзи попитал свидетеля, как може такова нещо да
кажат за него. Излага, че казаното от сегашният кмет било нещо немислимо. В разговори с
бившите кметове на с. Юнак и с. Равна гора, както и с други колеги всичките изпадали в
недоумение и говорили с насмешка за този случай. Сочи, че къщата на ищеца е изградена
много преди ремонтите. Излага, че след случилото се няколко пъти двамата се виждали да
пият кафе.
Свидетелят Д. Д. поддържа, че познава ищеца от 25 г. В началото бил служител в
община А., по-късно юрисконсулт, а свидетелят кмет на с. Б. за 16 г. Познава го като деен
човек, който се интересува от събитията в с. Б. и в общината. Излага, че през 2009 г.
извършили ремонт на вътрешната част, преработили старата баня в медицински център. За
покривната част имало идея да бъде препокрита, но се установило че под керемидите има
бетонова плоча с формата на покрив, поради което решили да не сменят керемидите. Сочи,
че там никога не е имало керемиди.
Свидетелят Д.С. сочи, че си спомня ремонта на медицинския пункт от 2009 г., който
се състоял от вътрешни ремонтни работи като настилки от теракот, ел.инсталация, ВиК, а
отвън работа по фасадата, саниране. Излага, че не е правен ремонт на покрива и не са
закупувани и слагани керемиди.
Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна страна приема
следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. За успешното провеждане на исковата защита по чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно
доказване: 1) деяние, а именно, че на 23.03.2022 г. ответникът е направил изявленията с
посоченото съдържание, които не отговарят на действителността; 2) вредата, а именно, че
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; 3)
противоправността на деянието, т.е., че с него е засегната честта и доброто име на ищеца и
4) причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди.
Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 от ЗЗД може да се
ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи
твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
В тази връзка в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България е
регламентирано основното право на гражданите на свободно мнение и неговото
разпространие чрез слово - писмено или устно. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996
г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд прокламираната в чл. 39 - 41 от КРБ свобода
на словото обаче няма абсолютен характер, като съдът условно е групирал основанията за
ограничаването както следва: за защита на националната сигурност, запазване на
обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на
репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал.
2), съображения за запазване на тайна. Т.е., накърняването на репутацията и правата на
другите граждани на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се
говори, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 от КРБ, така и с
оглед на възприетата структура на чл. 39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава
заради друго, конкуриращо право. В случая това са правата на лично достойнство, чест и
добро име, които са основни неотменими и неограничаеми лични субективни права на всеки
един човек и са конституционно защитени с чл. 32, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 57, ал. 3 от КРБ,
поради което, когато те се накърняват при упражняването на правото на изразяване на
свободно слово, това поведение осъществява признаците на гражданския деликт.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС също прокламира както свободата на
изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса
на държавните власти, като е въведено и ограничително основание в текста на чл. 10, т.2,
допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от
4
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са
в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Така посочените
цели на защита обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име,
които са обект на посегателство при нанасяне на обида - умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета -
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС,
(Решение № 85/23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение №
62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г., на ВКС, IV г.о., Решение № 204/12.06.2015 г. по
гр.д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г.о.), съобразно която разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
С оглед на посочените основополагащи принципи от вътрешното и общностното
право следва да бъде отговорено на въпроса дали ако по делото се установи твърдяното от
ищеца поведение на ответника от дата 23.03.2022 г., то същото не представлява единствени
реализиране на правото му по чл. 10 от от ЕКЗПЧОС и чл. 39 от КРБ в рамките на
законоустановените предели за това, в който случай не е би било деликт. Пределите, до
които се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява
информация, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването
на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се
разпространява информация, е правомерно, т.е. че не е обидно или клеветническо.
В случая е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представения
заверен препис от протокол за проведено обсъждане се установява, че на 23.03.2022 г. около
13:30 ч. в заседателна зала на Общинска администрация - А., при публично обсъждане на
проекто-бюджета на общината за 2022 г., ответникът е казал, „че има информация, че за
ремонта, който е извършен преди повече от 12 години, по времето на П. и Джимито (Д. Д. -
бивш кмет на с.Б.) новите керемиди са сложени на частна къща в с. Б., въпреки че са били
предвидени за медицинския център“, а на въпрос на кмета на Община А. да каже, къде са
сложени керемидите, ответникът казал: „Предвидените керемиди за медицинския център са
били сложени на къщата на г-н Е. П. в с. Б., а на медицинския център са поставени стари и
затова е в такова състояние“.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до това дали казаното от ответника на
23.03.2022 г. е противоправно или не, като първото възражение е, че не е обвинявал и/или
пряко наклеветявал ищеца, че той лично и не по установения ред е вземал керемиди, с което
да се е облагодетелствал за сметка на обществения интерес.
В тази връзка съдът намира, че дори и най-беглият семантичен лексикален анализ на
използваните от ответника думи и изрази и логическите връзки между тях, както и
контекстът, в който са изречени и обичайните асоциации, които предизвикват, не оставя
място за разумно съмнение, че с казаното на 23.03.2022 г. в заседателна зала в сградата на
община А. ответникът ясно е артикулирал не предположение, оценка, мнение или критика
на факт свързан със значим за обществеността дебат, а твърдения за конкретно настъпили
факти в обективната действителност свъразни с личността на ищеца 1) извършен със стари
керемиди ремонт на общинския медицински център в с. Б., когато ищецът и трето – лице са
били част от местното самоуправление на селото, 2) поставяне на предвидените за ремонта
нови керемиди на къщата на ищеца в с. Б.. От тези твърдения се подразбира, както че
отговорността за некачественото извършване на ремонта на общинския център се носи от
трето-лице и ищеца като длъжностни лица, така и че последният си е набавил имотна облага
като пряко следствие от некачествения ремонт посредством влагането на новите керемиди в
покрива на собствената му къща. Съответно казаното на 23.03.2022 г. от ответника
съставлява твърдение за извършена от ищеца в миналото злоупотреба с общинско
имущество, която изцяло се субсумира и под фактическия състав на престъпление по
служба по чл. 282 от НК.
До извод за обратното не води и иначе фактически вярното възражение на ответника,
че не е казвал изрично, че ищецът сам, лично и не по установения ред е вземал керемиди,
именно поради което използвал страдателните залози „са сложени“, „са били сложени“ и „са
поставени“, тъй като от в същото време е уточнил ясно, че отклонените от ремонта нови
5
керемиди са поставени именно на къщата на ищеца, като по този начин макар и непряко, но
по недвусмислен начин е идентифицирал именно последният като лицето което се е
облагодетелствало от влагането на стари керемиди в ремонта на медицинския център, т.е.
извлякло е имотна облага от некачествения ремонт.
Неоснователно ответникът възразява и че с думите си просто е огласил едно
предположение и нещо дочуто. Съгласно „Български тълковен речник“, трето издание,
авторски колектив, Държавно издаделство „Наука и изкуство“, 1976 г., предположението е
„предварително мнение, догадка, недоказана мисъл“, а дочувам, означва „чувам нещо
отдалече, несигурно“. Т.е. за да бъде определно казаното само като предположение за
злоупотреба с общинско имущество от ищеца или нещо дочуто в този смисъл, ответникът
задължително е бил длъжен да уточни пред аудиторията, било то изрично или конклуденто,
но по несъмен начин, че изнасяната информация касаеща ищеца може и да не е вярна и е
само хипотеза, но видно от протокола за проведеното събрание това не е сторено. Този
извод не се опровергава и от използваният от ответника израз, че „има информация“ за
казаното, тъй като общоприетият смисъл на визираното словосъчетание всъщност е да
подсилва достоверността на придружаващото го твърдение, а не да му придава по-висока
степен на хипотетичност, съответно по-ниска на вероятност, противно на де факто
поддържаната теза в отговора на на исковата молба.
Съгласно обществения морал престъпленията са най-тежките закононарушения и
когато твърдението за извършването им е невярно и лицето не е извършило престъплението,
което му е приписано, изявлението се явява клеветническо по смисъла на чл. 147 от НК,
съответно опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството
му, т.е. - противоправно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Ако се установи верността на фактите
обаче твърдението не е клевета, дори и да позори адресата и няма да съставлява основание
за ангажиране на гражданската отговорност, като тежестта на доказването е за лицето, което
е направило твърдение за настъпване на фактите.
В случая ответникът не е прецизирал доказателственото си искане за ангажиране на
гласни доказателства направено с отговора по чл. 131 от ГПК, нито го е поддържал в хода на
проведеното по делото заседание, едновременно с което не е посочил, съответно по делото
не са събрани доказателства по негова инициатива, които да установяват пълно и главно
ищецът да е извършил твърдяната злоупотреба с общинско имущество – нови керемиди,
предназначено за ремонта на медицинския център в с. Б., община А.. Нещо повече. Както от
показанията на водените от ищеца свидетели, които съдът кредитира като непротиворечиви,
последователни и обективни така и от предстваените от него неоспорени писмени
доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират, се установява, че
договорените и извършени СМР по силата на проведена обществена поръчка от 2009 г., не
са включвали ремонт на покрив, закупуване и поставяне на керемиди, както и изобщо
ремонтни дейности по покрива на медицинския център. Т.е. липсва дори предметът на
твърдяната злоупотреба.
От горното следва, че по делото остана недоказано ищецът да е извършил
приписаното му на 23.03.2022 г. престъпление. Вярно че съществува хипотеза, при която
ответникът не би носил гражаданска отговорност за изнесени неверни факти, дори и при
разгласяването им да е бил воден само от субективната увереност за истинността им.
Увереността обаче трябва да е добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства
от действителността, които я обуславят, а доказателствената съвкупност по делото не
съдържа дори индиция за фактически обстоятелства, от които ответникът да е могъл да
направи и далечен извод за истинността на разпространеното на общественото обсъждане
твърдение за извършено от ищеца престъпление.
В обобщение съдът приема за установено, че в случая с публичното разпространяване
на процесните неверни, съответно клеветнически изявления ответникът е превишил
пределът на добросъвестно упражняване на правото на изразяване, на разпространяване на
мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС и е
злоупотребил със същите като ги е използвал, не за да информира обективно
обществеността на една българска община и повдигне дебат за извършени злоупотреби с
обществено имущество, а за да създаде престъпнен облик на ищеца и така да уязви личното
му достойнство и чест, поради което по делото е установено извършването на
противоправно деяние. За субективното отношение на дееца към разгласяваната от него
информация може да се съди по обективните факти по делото, относими към
предшестващото, съпътстващото и последващото деянието поведение на ответника, които
6
не съдържат данни той да е сезирал официално компетентните органи или кмета на
общината за твърдяното престъпление, както и изобщо да е предприел каквито и да е било
одитни действия в документообората на администрация за да установи действително ли е
било извършено, като например да се съпоставят отчетените и заплатени дейности, с реално
извършените на СМР по медицинския център.
При преценка дали са възникнали вреди за ищеца съдът съобрази обичайните
житейски правила, които сочат, че извършването на престъпление, по своята същност,
винаги е деяние, укоримо от гледна точка на морала, което характеризира еднозначно
отрицателно личността на извършителя. Ето защо, твърденията, че едно лице е извършило
престъпление винаги се отразяват негативно на доброто му име и чест, съответно на
психическото и емоционалното му състояние .
Т.е. по делото е доказано както извършването на противоправно деяние от ответника,
така и че от същото за ищеца са настъпили неимуществени вреди подлежащи на обезвреда,
следователно искът се явява доказан по основание.
Относно размера: съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид
обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства
са: видът и спецификата на деянието, начинът и обстоятелствата, при които е извършено;
видът и характерът на увреждането и неговите последици, включително субективните
негативни преживявания на ищеца; отражението на противоправния акт върху социалната
му сфера, т.е. на контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите
му; възрастта на увредения, социалното, професионалното и обществено му положение и др.
В случая от показанията на свидетеля Тодоров, които съдът намира за обективни,
последователни и непротиворечиви се установява, че когато срещнал ищеца за пръв път след
клеветата, той треперел и през сълзи попитал как може да кажат такова нещо за него. Вярно
е, че свидетелят сочи, че познава ищеца от 50 г., поради което показанията му следва да се
кредитират по реда на чл. 172 от ГПК. Доколкото обаче съдът не установи данни за
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото извън така констатираната връзка на
познанство, съдът намира, че показанията на ответника достоверно отразява обективните
проявления на негативните промени настъпили в психическото и емоционално състояние на
ищеца вследствие разгласените от ответника клеветническите твърдения.
При преценката за рамера на обезщетението следва да се отчете и видът на
приписаното на ищеца престъпление – злоупотреба от длъжностно лице с публично
имущество, който е един от обществено най-нетърпимите способи за обогатяване за сметка
на публичния ресурс и интерес, чрез нарушение на формално установените правила от
длъжностните лица, които са натоварени от обществото именно със задълженията да ги
спазват и прилагат.
На следващо място обществените личности, какъвто безспорно е ответникът, който е
кмет на населено място, са способни да оформят мнението на големи групи хора по
определени въпроси, включително по отношение на конкретни личности, а изказванията им
са обект на засилен интерес от обществеността. Публично изнесената от кмет информация за
злоупотреби в поверената му администрация логично се кредитира от обществеността с по-
висока степен на точност и надежност, без да се подлага на задълбочена проверка, тъй като
длъжността му дава широки правомощия и ресурси за назначаване на вътрешни проверки
одити и т.н., както и пълен достъп до служебния документооборот. Поради това и ако
възприелите клеветата от 23.03.2022 г. гражданки нямат собствени впечатления за личните и
професионални качества на ищеца, е силно вероятно безрезервно да възприемат внушенията
асоцииращи името му с престъпни практики. Следователно предвид длъжностното качество
на субекта на деянието, процесната клевета следва да се характеризира като още по-
укорима, съответно и по-вредоносна в сравенение с обичайните случаи на непозволено
увреждане от този вид.
Доколкото по делото не е спорно, че ищецът повече от три десетилетия е
практикуващ юрист, включително адвокат и синдик, заемал е отговорни длъжности в
местното самоуправление на Община А., както и в множество избирателни комисии,
участвал е в управителните органи на големи търговски дружества, а понастоящем е
общински съветник, то съдът приема за установено, че към момента на наклеветяването
ищецът се е ползвал с обществен авторитет. Посегателството срещу този авторитет до
голяма степен е невъзстановимо, тъй като веднъж разгласени, твърденията за злоупотреби,
7
трудно се оборват по несъмнен начин пред всяко лице, което ги е възприело и е силно
вероятно да създадат трайно негативна обществена нагласа спрямо личността на ищеца,
съответно да го лишат от част от кредита на обществено доверие, от който се е ползвал
досега.
Противоправността на клеветата е по-интензивна и тъй като е разпространена
публично – на публично обсъждане на общинския бюджет пред още 18 лица, част от тях
длъжностни лица – кметове на населени места. Наред с това неверните факти са достигнали
до по-широк кръг от граждани, а не само до присъстващите на 23.03.2022 г., което се
установява от показанията на свидетелите Манолов и Тодоров, а от изнесеното от
последния пред съда се доказва, че за клеветата са разбрали и бивши колеги на ищеца от
общинската админстрация.
Не на последно място напредналата възраст на ищеца обуславя по-нисък праг на
търпимост към психологическите болки и страдания.
Гереизложените утежняващи обстоятелства, налагат извод, че относителната тежест
на извършеното от ответника противоправно деяние е по-висока от общия случай на
клевета, съответно търпените от ищеца вреди са с по-голям обем и интензитет от
обичайните субективни неблагоприятни изживявания произтичащи от клеветнически
твърдения, които в случая са засегнали не само честта и достойнството му, но и са
злепоставили и уронили неговата обществена и професионална репутация, престиж и
авторитет.
От друга страна, настоящият състав взе предвид обстоятелствата, че не са настъпили
трайни или необратими нарушения в адаптацията, физическото и психическо състояние на
ищеца.
В обобщение, при съобразяване на следното: гореустановения вид и естество на
противоправното деяние и обстоятелствата, при които е извърешно; обективните данни за
негативните психически преживявания на ищеца вследствие на увреждането; размерите на
обезщетенията присъдени по граждански искове за съпоставяеми неимуществени вреди
(Присъда от 04.10.2011 г. по НЧХД № 411/2011 г. на Районен съд - Стара Загора; Присъда №
26/11.10.2012 г. по НЧХД № 64/2012 г. на Районен съд - КаВ.; Присъда № 53/15.02.2019 г.
по НЧХД № 3097/2018 г. на Районен съд – Пловдив; Присъда от 16.12.2022 г. по НЧХД №
31/2022 г. на Районен съд - Козлодуй); общоизвестната икономическа конюнктура в
страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009
г. на ВКС), съгласно която според публичнодостъпните данни на Националния
статистически институт средната брутна месечна работна заплата в страната към месеца на
деликта – март 2022 г. е възлизала на 1680,00 лв., съдът счита, че за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 3500,00 лв., до който
рамер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 10000,00
лв. да се отхвърли като неоснователен.
С оглед oснователността на главната претенция основателна се явява и акцесорната
за законна лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните съдът
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в процеса съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от искa.
С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
ищецът е доказал действително направени разноски за внесена държавна такса от 404,35 лв.
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1500,00 лв. или общо 1904,35 лв., която
сума съобразно уважената част от претенцията следва да се ревизира и присъди в размер от
666,52 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
ответникът е доказал действително направени разноски от 1500,00 лв. за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, от което съобразно отхвърлената част от претенцията следва да
му се присъди сумата от 975,00 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Д. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „Х. А.“ № * да заплати на Е.
К. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. К. № * сумата от 3500,00 лв., представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от страна на ответника чрез отправяне
публично на клеветнически твърдения на 23.03.2022 г. в заседателна зала „Пр.“ на
Общинска администрация - А., а именно: „че има информация, че за ремонта, който е
извършен преди повече от 12 години, по времето на П. и Д., новите керемиди са сложени на
частна къща в с.Б., въпреки че са били предвидени за медицинския център“, „Предвидените
керемиди за медицинския център са били сложени на къщата на г-н Е. П. в с. Б., а на
медицинския център са поставени стари и затова е в такова състояние“, ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба -
07.06.2022 г., до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 3500,00 лв. до пълния заявен размер от
10000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „Х.А.“ № * да заплати на Е.
К. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. К. № *, сумата 666,52 лв., представляваща сторени
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. К. П., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. К. № * да заплати на Д. К.
Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „Х. А.“ № * сумата от 975,00 лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9