РЕШЕНИЕ
№ 938
Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700813 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Г.-Г.
от [населено място], подадена чрез пълномощника адв.М. Т., срещу Решение №187
от 22.06.2023г., постановено по анд №420 по описа за 2023г. на Районен съд
Хасково. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Същото противоречало на доказателствата по делото и на установеното от
тях действително положение. Съдът не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи
в жалбата и писменото становище към нея, и не изложил подробни и обосновани
съображения защо не ги споделя. Неправилно и необосновано приел, че не били
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, водещи до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателката, и че правилно бил приложен материалният закон. В
случая по преписката липсвала снимка на разположението на уреда, с дата и час,
което правило невъзможна преценката за съобразяването на чл.8 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. от страна на ответника. Представена била само снимка
на полицейски автомобил, в който не било ясно дали имало уред и дали същият бил
именно този, с който се твърдяло, че било констатирано нарушението. Представените
по делото снимки били без дата и час, поради което не можело да бъдат обвързани
с твърдяната дата на извършване на нарушението, а и от тях не можело да се
направи извод, че служебният автомобил, в което било техническото средство, бил
позициониран на място с посоченото в електронния фиш ограничение на скоростта.
На представена по делото снимка се наблюдавал път, но от същата не можело да се
направи категоричен извод къде точно било поставено мобилното устройство и че
било точно на посоченото в ЕФ място. Поради това съдът следвало да приравнява
представените снимки без индивидуализиращи знаци за дата и час на заснемането,
на липса на снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Липсата на снимка на разположението на уреда съответно на позицията на
служебния автомобил, водила до невъзможност по категоричен начин да се установи
извършването на твърдяното административно нарушение и в този случай ЕФ
следвало да бъде отменен. Административнонаказващият орган не ангажирал никакви
доказателства, като например справка от Българския институт по метрология за
одобрени и вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип или часови график,
от които да било видно коя мобилна система с какъв радарен скоростомер и с
какъв регистрационен номер била монтирана в служебен автомобил. На следващо
място, в ЕФ не били описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с
извършване и констатиране на нарушението. В приложената към фиша снимка от
система за видеоконтрол били вписани координати, от които не се установявало по
общодостъпен начин къде точно било мястото на констатиране на нарушението. Не
било доказано от наказващия орган, че били спазени изискванията за позициониране
на мобилното устройство, за насочването на радара, за точното определяне на
ъгъла на заснемане и за въвеждането на работните параметри. Освен това, в
разпечатката от изготвения клип имало дописване, че това била снимка към
посочения ЕФ, което било недопустимо и в нарушение на Наредбата. Без значение и
доказателствена стойност била приложената таблица, наименована снимка към
посочения ЕФ. В нея липсвало означение кога и от кого била съставена и дали
това било лицето, оправомощено да я състави, като липсвала и съответна заповед
за това, и не били посочени лицата използвали техническото средство и изготвили
и одобрили протокола. Посочването в тази таблица на идентификационен номер на
уреда било напълно произволно, тъй като такива данни липсвали в протокола за използване
на техническото средство. Също така, не били посочени всички съставомерни
признаци на нарушението, тъй като в нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП не било
посочено конкретно изпълнително деяние, категорията на превозното средство
съгласно законово предвидената квалификация и не било ясно какво точно имал
предвид наказващият орган. Нямало доказателства за наличие на посоченото
ограничение на скоростта и за въвеждането му с пътен знак. Не било установено
от коя дата било въведено ограничението с пътен знак, поради което вмененото
нарушение било недоказано. Налице била и неправилна, неточна и непълна правна
квалификация. Разпоредба чл.21 ал.2 от ЗДвП била препращаща към друг нормативен
акт, установяващ сигнализирането на скорост, различен от посоченото в ал.1,
който акт не бил посочен, и визираната норма от ЗДвП нямала самостоятелно
приложение. Тя не се прилагала във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбите
въвеждали два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържали
различни съставомерни признаци на деянието. Обвинението било противоречиво, тъй
като не съдържало конкретизация на мястото на нарушението, на разположението на
пътния знак и на зоната на неговото действие. Не се установявало спазване на
чл.50, ал.1 от ППЗДвП, а и в протокола не бил посочен пътният знак, въвеждащ
ограничението на скоростта. Нямало данни за спазване на изискванията на ЗДвП,
ППЗДвП и Наредба № 18 от 23 юли 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци. Липсвали данни и доказателства преди знака В 26 да било поставено друго
ограничение на скоростта, съобразно изискването на чл.79, ал.2 от Наредба № 18
от 23 юли 2001г., от което следвало, че максимално разрешената скорост била от
90 км/ч. съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съобразено с тези
обстоятелства в случая можело да се твърди и липса на умисъл. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него ЕФ, както и заплащане
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв за две съдебни инстанции.
Ответната страна – ОД МВР Хасково, не изразява
становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, сер. К №7260581, издаден от ОД на МВР
Хасково, с който на З. В. Г.-Г. от [населено място], за извършено на
06.05.2022г. нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 400,00 лева. Въззивният съд приел, че обжалваният
пред него електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Описанието на нарушението било кратко, но точно и съдържало всички съставомерни
признаци на административното нарушение. Не била изтекла изпълнителната давност
за наложеното наказание. Нямало допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена била предвидената процедура и несъмнено било извършването на описаното
в ЕФ административно нарушение. Използваното в конкретния случай техническото
средство било калибровано преди конкретното замерване на скоростта, което
ставало ясно от Протокол за извършена проверка №7-53-21/07.12.2021г. на система
тип TFR1-M 642. Представено било и Удостоверение №10.02.4835 от БИМ за одобрен
тип техническо средство за измерване на скоростта. С разполагането на АТСС след
пътен знак Б 26, така че измерителят му да сработва след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, било спазено
изискването на чл.8, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 19.05.2015г. Попълнен бил и
протоколът по чл.10, ал.1 от посочената наредба, като спазена била също нормата
на чл.10, ал.3 с оглед приложената към административната преписка снимка на
разположението на уреда. В този протокол ясно било описано мястото на
извършване на измерването – ПП-1-8 км.321+657, аварийна площадка Бряговски
завой. В случая видеосистемата работила, тъй като в Протокола по чл.10 ал.1
било посочено началното видеоизображение – с номер 21888, при включването в
12.30 часа, и крайното – с номер 21957, при изключването в 18.00 часа.
Извършеното заснемане и замерване на скоростта станало в 14.07 часа, т.е в
рамките на работния интервал на устройството за този ден, а заснетият клип бил
с номер 21921 – също в интервала на работа на устройството. С деянието си
жалбоподателката била нарушила чл.21 ал.2 от ЗДвП, тъй като се движела извън
населено място със скорост над максимално допустимата от 50 км/ч., въведена като
ограничение с пътен знак В 26. Превишаването било с 41 км/ч, за което нормата
на чл.182 ал.2, т.5 от ЗДвП предвиждала наказание глоба в размер на 400 лв.,
чийто размер бил фиксиран.
Така постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК и
с оглед правомощията на касационната инстанция настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районен съд Хасково, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за
налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред съда
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за
безспорна доказаност на нарушението, установено с ЕФ серия К, №7260581.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците
на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Липсват
доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният
номер на управлявания автомобил. В приложения по постъпилата преписка снимков
материал има дата, час, измерена скорост, ограничение на скоростта и колко е
превишението /наказуема скорост и наказуемо превишение/, както и координати,
посочен е номер на клипа и модел и номер на АТСС, но не се установява номера на
МПС, което е заснето. На представената снимка не е разпознаваем рег.номер на
автомобила. За посочените писмени данни, но на обратната страна на листа, а не
отстрани на самата снимка, в конкретния случай се установява, че са
възпроизведени след снемане на изображението, тъй като в тях фигурира номера на
съответния ел.фиш, вече се сочи номер на автомобила. Но в действителност тези
установени данни са приложение в изпълнение на задължението на
административнонаказващия орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо
комплектоването на преписката за съда, като следва да се има предвид и че
същите не се установява от кого са попълнени /няма подпис, имена, длъжност/. От
приложената снимка данни за автомобила не могат да бъдат установени. Това
определя вещественото доказателство – снимка, като обективно негодно да
установи заснетия автомобил, а оттук и не може да бъде установено авторството
на наказуемото деяние. Липсата на означение на номера на автомобила на снимката
е основание съставеният ел.фиш да бъде определен като издаден като
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип,
протокол от периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.,
справка за собственост, декларация за предоставяне на информация по нарушение,
нарушението се явява недоказано от обективна страна. Изводите на въззивната
инстанция и на административнонаказващия орган относно установеното авторство
са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй
като няма доказаност на регистрационния номер на автомобила.
Настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че
обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията за съставяне на Протокол по чл.10 от
Наредбата, като и при осъществяването на контрол на участниците в движението по
пътищата е използвано АТСС, което е в действие по реда на Закона за
измерванията, притежава удостоверение за одобрен тип и вписан в регистъра на
Българския институт по метрология. Но нарушението при определянето на
административноотговорното лице и липсата на данни за регистрационния номер на
автомобила в приложеното изображение, се явява от съществено значение за
преценката налице ли е наличието на нарушение от подведния под
отговорност.
Така при липсващите данни за регистрационния номер на автомобила в
момента на заснемането не може да се приеме, че вмененото на касатора
административно нарушение е безспорно установено и доказано, а като е приел
противното, районният съд е постановил акта си в несъответствие със събраните
по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
По изложените съображения решението на районният съд следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо електронния фиш,
като следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат
заплатени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – на
представляващия жалбоподателя адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАв следва
да бъде заплатено възнаграждение в размер на по 400,00 лева за двете инстанции,
представляващо минимално като размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ
бр.88/2022г.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№187/22.06.2023г., постановено по анд №420/2023г. по описа на РС Хасково, като
вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К,
№7260581 на ОД МВР Хасково, с който на З. В. Г.-Г. от [населено място], [ЕГН],
от [населено място], на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 400,00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.М.Т. от ХАК направените по
делото разноски пред въззивната и касационна инстанции – общо 800 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
|
Председател: |
|
|
Членове: |