РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203267 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. И.
К. с ЕГН ********** от с.Кирилово, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Георги
Димитров“№18 против Наказателно постановление №22-0819-003232 от 13.07.2022г.
на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което са му
наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.
185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради съществени
нарушения на административно-наказателната процедура предвидена в Закона за
административните нарушения и наказания, които нарушения са довели до съществено
ограничаване правото на защита, а от там и до цялостно опорочаване на
административно-наказателната процедура по установяването на административното
нарушение и издаването на обжалваното наказателното постановление. Твърди се, че
неправилно е вменена вина на възз., тъй като той не е извършил твърдяното
нарушение. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. И. К. е правоспособен водач на МПС за категория „В, М, ВЕ”
от 2016г. През годините, в периода 2018г. до 2020г., срещу него били издадени и
влезли в сила общо 3 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В
периода от 2016г. до 2022г. срещу възз. били съставени общо 22 фиша за нарушения на
ЗДвП.
На 21.03.2022г. жалбоподателят управлявал специален автомобил /платформа/
„Мерцедес“ с рег.№ У5565ВА с прикачено ремарке „Сириус ЗБ2С“ с peг.№ А2725ЕМ,
собственост на Г.К.Г.. Около 21:50ч. възз. се намирала с управлявания от него
автомобил на паркинг, находящ се в гр.Варна, на ул. „Дубровник“ пред вх.Ж на бл.№9.
При излизане от паркинга, посока ул. „Дубровник“, възз. не оставил достатъчно
странично разстояние между управлявания от него автомобил и паркирания в ляво от
него л.а. „Мерцедес“ с рег.№В8376ТХ, собственост на А. Ю. вследствие на което го
блъснал с лявата част на прикаченото към него ремарке, нанасяйки му имуществени
вреди по дясното огледало и по двете десни врати. Въззивникът спрял управлявания
от него автомобил, слязъл от него, огледал ударения автомобил, като след това се
качил и потеглил без да остане на място и да уведоми компетентните органи.
Действията на възз. били непосредствено възприети от свидетелката А. Р., която в това
време разхождала кучето си на паркинга и видяла как въззивникът блъска автомобила
на Ю., слиза оглежда го и след това потегля. Тъй като възз. не останал на място, св.Р.
написала бележка, като оставила данните си, описала ситуацията и номерът на
ремаркето прикачено за автомобила управляван от възз., която бележка оставила на
автомобила на св.Ю.. На следващия ден собственикът на пострадА.я автомобил- А. Ю.
подал жалба в Сектор ПП-Варна.
По случая била извършена проверка от св.А. А. на длъжност мл.автоконтрольор в
Сектор ПП-Варна. Същият снел сведения на Ю. и на Р., огледал пострадА. автомобил и
изготвил фотоснимки и протокол за ПТП, в който описал причинените по автомобила
на Ю. щети.
В хода на проверка било установено, че специален автомобил /платформа/
„Мерцедес“ с рег.№ У5565ВА с прикачено ремарке „Сириус ЗБ2С“ с peг.№ А2725ЕМ
е собственост на Георги Костов Георгиев от с.Палаузово, общ.Стралджа. На
последният били снети писмени сведения от органите на полицията в гр.Стралджа, в
2
които той посочил, че в процесната нощ автомобилът се е управлявал от въззивника,
като попълнил и изискуемата декларация по чл.188 от ЗДвП. Сведения по случая били
снети и от въззивника, който също потвърдил, че е управлявал автомобила на Г.. И
двамата обаче посочили, че не са разбрА. за възникнА.я пътен инцидент.
На 24.05.2022г.. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани
допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“от
ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника на
06.06.22г., който го подпише без възражения. Възражения срещу акта не били
депозирани, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което й били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП,
за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 06.08.2022г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материА. - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за
нарушител/водач, протоколи за ПТП, сведения, декларация и др.които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни, логични и изцяло незаинтересовани от
изхода на делото, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от св.А. Р..
Нейните показания изцяло кореспондират с останА.те гласни и писмени доказателства
по делото.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и
показанията на св. А. А., който е снел сведения на Ю. и Р., констатирал е щетите по
автомобила на Ю., извършил е оглед на неговия автомобил.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 10.08.2022г. видно от
входящия печат на РС-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира,
че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания
субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния
процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на
наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуА.зацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при съставянето на АУАН и НП са нарушени административно
производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Тъй като в хода на
АНП не са направени възражения, то и спорни обстоятелства АНО е нямал да
изяснява.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
4
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят К. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на
горния извод са показанията на свидетелите Р. и А., които съдът кредитира изцяло.
Свидетелката Р. е очевидец на нарушението, възприела непосредствено действията на
възз., в това число и обстоятелството, че е слязъл от автомобила, видял е нанесените от
него щети по автомобила на Ю., като въпреки това е напуснал паркинга. Съдът
намира, че същата не е заинтересована от изхода на настоящото дело и от реА.зиране
на административно наказателната отговорност на въззивника. Св. А., за който не бе
установено да има някакво отношение със страните по делото, е категоричен, че по
автомобилът на Ю. са констатирани щети, както и че е получил информация за
случилото се от св.Р. и от собственика Ю.. Показанията на св.А. са напълно логични и
правдоподобни, те кореспондират и с показанията на Р., както и с писмените материА.
по делото и със съдържанието на протокола от ПТП. Обстоятелството, че по
автомобила на Ю. са причинени имуществени щети освен от показанията на
свидетелите Р. и А., е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят
следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадА. лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани материални щети по засегнатия автомобил-странична част в дясно. Описаните
щети са възприети както лично от св.К., така и лично от актосъставителя, като
последният е изготвил и протокол.
Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и засегнатия
автомобил е възприето и от св.Р.. Принципно авторството на деянието не се отрича от
възз. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от
въззивника.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата
автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила на А.
Ю. са причинени имуществени щети.
5
Съприкосновението с автомобила на Ю., очевидно е било възприето и от самия
въззивник, който е спрял, слязъл е от автомобила, огледал е автомобила и въпреки
това е потеглил, с цел да напусне произшествието.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното
лице е осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени
имуществени вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното
лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно
е квА.фицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същото е безспорно установено,
извършено е именно от наказаното лице, правилно е квА.фицирано и е наложено
административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е
в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в
задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП, при което има причинени
само имуществени вреди е да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП от ЗДвП,
за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази
насока изводите на съда за доказаността на нарушението, относимостта и
допустимостта на събраните доказателства са направени на основата на анА.з на
доказателствата, изложен при нарушението по пункт едно от НП. Поради това и съдът
не намира за необходимо да ги преповтаря отново.
Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивника, което напълно покрива
легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на лек автомобил и
предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че въззивникът е
напуснал произшествието, макар да е бил наясно с пътния инцидент. Затова съдът
намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е квА.фицирано от
АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Като участник в това ПТП, при
което са настъпили имуществени вреди, жалбоподателят е бил длъжен да остане на
6
мястото на произшествието, като по този начин окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието. Това свое задължение обаче той не е изпълнил, поради
което административнонаказателната му отговорност правилно е била ангажирана за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.„а“ от ЗДвП. От събраните по делото доказателства
настоящият състав на съда приема, че в проведеното административнонаказателно
производство е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил от
обективна и субективна страна описаното в АУАН и НП административно нарушение,
квА.фицирано от АНО по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”а” от ЗДвП. В конкретния случай
нарушението и вината на жалбоподателя са безспорно установени, а изградената от
него защитна теза –че не е разбрал, че е участник в ПТП е голословно, предвид
поведението му в прецесния ден, възприето от св.Р.. Нарушението не е формално, а
резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да
издирват жалбоподателя.
При проверка на НП в тази му част, съдът констатира, че АНО не е изложил
никакви мотиви по отношение на индивидуА.зация на наложеното административно
наказание глоба. За конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 от ЗДвП, са предвидени две
кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС
от 1 до 6м. и глоба от 50лв. до 200 лв. Наказанията са индивидуА.зирани от наказващия
орган към минималния посочен в закона размер. Съдът в настоящия си състав намира,
че АНО е проявил прекалена снизходителност, като е наложил символични наказания
при конкретния нарушител - санкциониран многократно по ЗДвП. Така или иначе
съдът не би могъл да влоши положението на възз. и да наложи наказание в по-висок
размер. Поради което НП и в този пункт следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените
нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните
нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, са свързани с
причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на реална
опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога застрашава
обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване
засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-
транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените нарушения се
характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по
делото се установи, че възз. е системен нарушител на ЗДвП. Видно от справката
нарушител/водач приложена по делото, същият, за скромния си стаж като водач на
МПС /около 6г./ е многократно санкционира /повече от двадесет пъти- общо 25/ за
различни нарушения на ЗДвП. С оглед на тези обстоятелства е изключена
възможността за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай, доколкото
7
цел на наказанието е да поправи и превъзпита водача към спазване на установените
правила. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай би
култивирало чувство за безнаказаност при подобен род пътни ситуации.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискА. това.
Възз. чрез своя процесуален представител не е направил искане за присъждане на
разноски.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0819-003232 от 13.07.2022г. на
Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“, с което на К. И. К. с
8
ЕГН ********** от с.Кирилово, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Георги Димитров“№18 са
наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.
185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДвП.
ОСЪЖДА К. И. К. с ЕГН ********** от с.Кирилово, общ.Елхово, обл.Ямбол,
ул.“Георги Димитров“№18 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9