РЕШЕНИЕ
№ 11546
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110129874 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу
„ФИРМА“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата 1329,12 лева, от която 1091,22 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, суми за топлинна енергия отразени в изравнителни сметки, както следва: №
...../31.07.2020 г. за периода 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г., № ...../31.07.2020 г. за периода
м.07.2019 г. до м.03.2020 г. и № ....../31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. до м.06.2019 г.,
215,95 лева - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 09.03.2022 г., както и 18,12 лева -
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.06.2020 г. и 3,83 лева - законна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 09.03.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 07.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14345/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за
доставяната до имота ТЕ. Въпреки това поддържа, че ответникът ползва доставената до
имота енергия, но не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, с което се
обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ,
претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва,
изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационното отношение с ищеца по повод
1
доставката на ТЕ до имота. Твърди, че няма качеството на купувач на топлинна енергия, тъй
като няма сключени договори за доставка и разпределение на енергията, както и реално
издадени данъчни фактури за процесните суми и периоди с получател „ФИРМА“ АД.
Оспорва до имота реално да е доставяна ТЕ, както и правилното разпределяне на същата.
Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, като
едностранно изготвени от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че
тези предпоставки са налице когато, при липса на облигационно отношение - несключен
писмен договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното
предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата
цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не
получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от общи факти - доставката на ТЕ до имота и ползването от
ответника.
При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест и предвид
направеното изрично оспорване от страна на ответника, следва да бъде даден отговор на
въпроса дали сградата, в която се намира процесния имот - апартамент № 11, находящ се в
гр.С., е присъединена към абонатната станция, т.е следва да се установи дали сградата е
топлоснабдена.
За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца е представено разрешение
за ползване № ...../08.09.2008г., издадено от началника на ...., съгласно което е разрешено
ползването на изграден строеж „Топлоснабдяване и абонатна станция на жилищна сграда“,
находяща се в гр. С.. Така представеното разрешение има характер на официален документ,
който има обвързваща съда доказателствена стойност относно направените в него
констатации, в това число и досежно факта, че сградата е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Следователно безспорно може да се приеме, че жилищната сграда,
в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена. Това обстоятелство се
потвърждава и от представения по делото протокол от проведено ОС на ЕС за избор на
дружество за осъществяване на топлинно счетоводство, ведно със списъка на Е.С. към него,
2
сред които е и ответното дружество. С избора на „ФИРМА“ ЕООД като дружество, което да
осъществява дяловото разпределение, Е.С., в това число и „ФИРМА“ АД, са потвърдили, че
сградата, в която се намират имотите им, е топлоснабдена.
От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали
сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, но и дали съобразно
твърденията на ищеца именно ответното дружество е собственик на ап. № 11, находящ се в
гр.С.. В подкрепа на това по делото като доказателство е представен договор от 25.09.2003 г.
за учредяване право на строеж от С.О. в полза на ответника върху имот с административен
адрес гр. С., като право на строеж, видно от приетото разрешение за ползване №
..../14.012.2006 г., е било реализирано и в находящия се в гр.С. общински имот е била
изградена жилищна сграда, като възложител на строежа е именно ответника „ФИРМА“ АД.
При така установените факти следва да се съобрази разпоредбата на чл. 63 от ЗС, съгласно
която собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху
неговата земя, като стане собственик на постройката. Следователно именно „ФИРМА“ АД
след изграждането на процесната жилищна сграда е станало е неин собственик, в това число
и на апартамент № 11 в нея, доколкото не са ангажирани доказателства след завършване на
строежа ответникът да се е разпоредил с конкретното жилище. Обстоятелството, че именно
„ФИРМА“ АД през исковия период е собственик на топлоснабдения имот, не се оспорва в
отговора на исковата молба.
Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния
обект, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза е топлофициран и се намира в сграда - в режим на Е.С., която е
присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от основните спорове пред
настоящата инстанция е концентриран в това дали ответникът е материално легитимиран да
отговаря за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена в имота. Във
връзка с това съдът приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.) – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.)
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
3
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че
ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал
топлинна енергия за стопански нужди (небитови нужди) по смисъла на цитираните
разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се
установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през
процесния период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е
налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатили за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ -
стойността на доставената до имота топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са събрани писмени доказателства. От изслушаната СТЕ по
делото се установи, че сградата и имотът са топлоснабдени с непрекъснато топлоподаване
за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. „ФИРМА ...“ ЕАД ежемесечено е извършвала отчети
на общ топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол
съгласно Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно
методиката. Изравнителната сума за периода е 228,00 лева за получаване и сумата за
начислена по фактури ТЕ е 1295,96 лева, от която 887,83 лева за отопление на имот и
сградна инсталация и 408,13 лева за битово горещо водоснабдяване (или общо сумата
дължима за отоплителния период е 701,71 лева). Вещото лице е констатирало, че
технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че дяловото
разпределение за имота е извършено в съответствие с нормативните изисквания.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия, доколкото обаче купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по месечни фактури/, а тези, които се формират в резултат
от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която размера на потребената
топлинна енергия за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е в размер на 1067,96
лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която се
дължи на топлопреносното предприятие при отчетени изравнителни сметки. За тази сума
4
искът е основателен. Ищецът претендира по-голяма сума, поради което за разликата над
сумата от 1067,96 лева до пълния предявен размер от 1091,22 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателен е и този за главница за дялово разпределение в предявения му размер от
18,12 лева.
По иска по чл. 86 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора - ал. 2. Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване
по чл. 59 ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в
забава, е необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. По делото
са представени две покани - едната от 21.05.2018 г., а другата от 11.11.2020 г., в които е
включено изявление за заплащане на задължения както за цена на потребена топлинна
енергия, така и за цена на услуга дялово разпределение, конкретно за аб. № .... отнасящ се за
имот - ап. № 11, находящ се в гр. С.. По отношение на първата изпратена покана до
„ФИРМА“ АД е видно, че не касае задълженията на ответника за исковия период. Ето защо
не може да се приеме, че изпратената на 21.05.2018 г. покана, дори и достигнала до
ответника, тъй като не е представена нито обратна разписка, удостоверяваща получаването
й, нито дори върху самата нея е направено отбелязване, че е достигнала до своя адресат
(посочено име „З.Б.“ подпис и дата 23.05.2018 г., без да са ангажирани доказателства, че
лицето получило поканата е било служител или представител на ответното дружество),
съдържа информация, касаеща процесните задължения за процесния период. По отношение
второто писмено доказателство - писмо до ответника от 11.11.2020 г. в действително е
видно, че на втората страница от същата е посочено име „Р.И.“, с посочена длъжност -
секретар, ведно с подпис и дата 12.11.2020 г., което означава, че поканата е надлежно
връчена и получена от служител на ответното дружество, но същата съдържа информация за
задължения, касаещи различна от процесните договорни сметки, а именно №....., с оглед на
което с тази покана ответникът не е информиран за задълженията си, предмет на
настоящото производство. Ето защо съдът намира, че не са ангажирани доказателства
ответника да е бил поставен в забава за заплащане на сумите както за потребената в имота
топлинна енергия, така и за цената на осъществената услуга дялово разпределение, поради
което и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 215,95 лева и за сумата от 3,83 лева
следва да бъдат отхвърлени.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Неоснователно е направеното от името на ответното дружество възражение за
настъпила погасителна давност на претенцията на ищеца. Предвид обстоятелството, че
5
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, на основание чл. 110 ЗЗД
същото се погасява с изтичането на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на
получаване на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС №
1/28.05.1979 г., т. 7. В разглеждания случай процесните вземания са за доставена за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е депозирано на 18.03.2022 г., от когато се счита
предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно
вземането, предмет на настоящото производство, не е погасен по давност.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 294,17 лева, от които
60 лева - държавна такса, 200 лева - разноски за вещо лице и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника, който
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение още с отговора на исковата
молба. Размерът на възнаграждението за юрисконсулта на ответника следва да бъде
определено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в минимален размер на 100 лева,
както и следва да му бъде присъдена и сумата от 200 лева - разноски за вещо лице. Ето защо
в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 54,86 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „ФИРМА“ АД,
ЕИК ....., дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1067,96 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот - ап. № 11, находящ се в гр. С., за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 18,12 лева - дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.06.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14345/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 1067,96
лева до пълния претендиран размер от 1091,22 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. № 11, находящ се в гр. С., за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 215,95 лева - законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2019 г. до
09.03.2022 г. и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3,83 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 09.03.2022 г., като
6
неоснователни.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ....., да заплати на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 294,17 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., да заплати „ФИРМА“ АД, ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 54,86 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на
ищеца - „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7