РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120105872 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от Г. П. Г. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, **, представляван от адвокат З. Б.
против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – град София,
представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 504 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 72 часа за периода от 01.08.2019 година до 10.07.2020 година, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, сумата 30 лева,
представляваща лихва за забава, дължими от работодателя – ответник суми от датата на
възникване на задължението - първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие
на отчитане на труда до датата на подаване на исковата молба в съда.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът е полагал труд на длъжност „Командир на екип“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“- град Приморско към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас, като поради естеството на работата си
полага 24 – часови дежурства, които се отчитат на тримесечие. По приложението на закона в
исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 178 от ЗМВР, чл.179 от ЗМВР.
Изложено е, че за посочения период от 01.08.2019 година до 10.07.2020 година са действали
следните наредби: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година, Наредба №8121 з – 592 от
25.05.2015 година и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год., издавани от Министъра на
вътрешните работи и уреждащи реда за организацията и разпределението на работното
1
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата и редовното работно време,
режима на дежурство, време за отдих и почивки на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Текстовете в трите наредби са идентични: „При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часове период“. Направил е
извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на
8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.
Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, представляван от юрисконсулт Т.
С., в представен писмен отговор оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани по подробно изложени фактически и правни доводи. Не е спорно, че ищецът е
работил за посочения в исковата молба период като е заемал посочената длъжност.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Б., която поддържа
предявения иск.
В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 636,57 лева и
изменение на иска за лихва, който се счита предявен за сумата 156,52 лева.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба поддържа
предявения иск чрез процесуалния си представител. Представя писмена защита, в която
излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове.
По материално правното основание на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение
с Главна дирекция Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
МВ за периода от 01.08.2019 година до 10.07.2020 година, като е заемал длъжността,
посочена в исковата молба.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се установява, че за периода от август 2019 година до юли 2020 година, относно ищеца са
отчетени 287 часа нощен труд по платежни бележки. Разликата между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 42, 61 часа и трудовото
възнаграждение е в размер от 636, 57 лева.
2
По делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за
този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва
приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от
време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване
на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776 /обн.
3
в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 0.143.
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год./ и Наредба
№ 8121з – 36 от 07.01.2020 година /обн. Дв бр. № 3 от 10.01.2020 година/.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за целия период от 01.08.2019
година до 10.07.2020 година, посочен в исковата молба, не е съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на
закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 14.09.2022 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава настоящият състав приема
следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема
следното:
За заплашане на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР /в редакцията към датата на периода,
посочен в исковата молба/ работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че датата на падежа на всяко
плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на тримесечния период. Предвид
изложеното искът за заплащане на лихви за забава за периода до датата на подаване на
4
исковата молба е доказан по основание. Съгласно заключението на вещото лице
претенциите за лихва, изчислени върху главница в общ размер от 636, 57 лева поотделно от
последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 01.11.2019 година до
13.09.2022 година.
Предвид изложеното и съгласно заключението на вещото лице настоящият състав
приема, че следва да бъде присъдена лихва в размер от 156, 52 лева за периода от 01.11.2019
година до 13.09.2022 година.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приложените по делото доказателства са в размер от 400 лева и представляват платнено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав
приема, че възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
направено на основание чл.78, ал.6 от ГПК е неоснователно с оглед фактическата и правната
сложност на делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на
главница и сумата 50 лева за иска за присъждане на лихва за забава, по правилото на чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл.
78, ал.6 от ГПК и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършване на експертизата, които са в размер от 150 лева. Общо
задължението на посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А, да плати на
Г. П. Г. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, **, сумата 636, 57 лева /шестстотин тридесет
и шест лева, петдесет и седем стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 72, 36 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.08.2019 година
до 10.07.2020 година нощен труд, представляваща общ размер на лихви, начислени върху
посочената главница поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за
периода от периода от 01.11.2019 година до 13.09.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 636, 57 лева /шестстотин тридесет и шест лева, петдесет и седем
стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 14.09.2022 година до
окончателното й плащане, както и сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
5
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от Директора, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А да плати по
сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 250 лева /двеста и петдесет лева/, от
която сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице и
сумата 100 лева /сто лева/, представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6