Решение по дело №889/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1027
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100500889
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500889 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“
АД – Варна срещу решение № 172 от 21.07.2020г. по гр.д. № 1916/2019г. по описа на РС
Провадия, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че М. ТР. Г., Р.В.П.а и Т.В. Х. не дължат на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Г” сумата от 3698.36 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Провадия, кв.“Север“ №1, вх.В, ап.10, с кл. №
********** и аб. № **********, с титуляр-наследодателя на ищците В.Р.Г., починал на
13.10.2008г., за периода от 22.09.2017г.-21.09.2018г. по фактура . № ********** от 22.08.2019г.,
от които М.Г. не дължи 2465,56лв., Р.П. не дължи 616,40лв., Т.Х. 616,40лв.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в
обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 183 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на
основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в
СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена
електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане
на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на
електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е
техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията
на СТИ. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си за неоснователност на
предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума. Моли в тази връзка да се отмени
решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен
като неоснователен.
В отговор на жалбата въззиваемите страни, чрез процесуален представител адв. Д. оспорват
доводите в нея и поддържат други, с които обосновават правилност и законосъобразност на
решението, което молят да се потвърди. ПретендираТ присъждане на разноските във въззивното
1
производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл.269 ГПК се
установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
В исковата молба ищците излагат, че са потребител на доставяна от ответника
електроенергия в имота, находящ се в гр.Провадия, кв. Север, бл.1, вх.В, с абонатен №**********
и клиентски №**********; не са манипулирали схемата на свързване на СТИ, като начислената
електроенергия на стойност 3698,36лв. не е потребена от абонатите. Не са уведомявани, че ще бъде
извършена проверка на СТИ, на която те не са присъствали, нито техен представител; не са
запознати със съдържанието на изготвения при проверката протокол. Твърдят също, че на
проверката не са присъствали и посочените в протокола. Твърди, че не дължи същата, тъй като
към датата на извършване на проверката, за дружеството не е било налице правно основание за
съставяне на констативен протокол и извършване на корекционна процедура. При извършване на
проверката не са констатирани повреди в СТИ, неизправност в корпуса или схемата на свързване
или измерване; не е установено грешка при измерването на консумираната електроенергия. Към
датата на проверката липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена,
неправилно или неточно измерена ел.енергия, както и че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в нарушение на разпоредбите на ПИКЕЕ/отм./. Оспорва констатациите в
протокола от проверката, както и, че не е спазена дължимата процедура.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че предявения иск от М. Г. за разликата
над 1232,78лв., представляващи 1/3 част от общата сума до предявената сума от 3698,36лв. е
недопустим, поради липса на правен интерес. Оспорват активната процесуална легитимация на
ищците, с твърдения, че наследодателят им е починал преди възникването на задължението по
процесната фактура, съответно към датата на смъртта не е било възникнало задължение за плащане
на потребената електроенергия не е било възникнало. Издаването на фактура на името на
наследодателя на ищците е обусловено и е в следствие на виновно неизпълнение от тяхна страна
на задължението им по договор да уведомят дружеството за настъпилата промяна в собствеността
на обекта и да направят искане за откриване на нова партида. Задължението за заплащане на
начислената електроенергия не е било част от наследствената маса и не е поето от ищците с
приемане на наследството. Твърди, че е извършена проверка от служители на
„Електроразпределение-Север” АД, които са констатирали показания по регистър 1.8.3, който не е
визуализиран на дисплея и съответно не е бил отчетен. При извършена експертиза в БИМ е
констатирана намеса в софтуера на електромера, като е налице преминала енергия в тарифа 1.8.3.
Въз основа на констатациите е изготвено становище за начисляване на електроенергия, с което
отчетеното по скрития регистър количество електроенергия е конкретизирано по размер и период.
Ответникът твърди, че начислената като корекция електроенергия е доставена и потребена от
абоната, поради което и процесната сума представлява цена на доставка и се дължи на
дружеството.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ищците са
потребители на електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената
енергия се дължи на ответника. От представените по делото удостоверение за наследници и
удостоверение за граждански брак е видно, че абонатът В.Р.Г. е починал на 13.10.2008г., и е
оставил за свои наследници по закон тримата ищци: М. ТР. Г. – съпруга, Р. В. П. и Т. В. ХР. –
дъщери; процесния обект на потребление е придобит от В.Р.Г. и М.Г. в режим на СИО.
От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 21.09.2018г.,
съставен от служители на „Електроразпределение север”АД, се установява наличие на преминала
електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3., поради което е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов при посочени нулеви показания за различните тарифи. В протокола не е
2
отразено, че при проверката е констатирана механична повреда или грешка при измерването на
консумираната енергия. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и двама
свидетели.
Съгласно констативен протокол №1567/13.08.2019г. на БИМ РО Русе при извършено
софтуерно четене на паметта на електромера е установена външна намеса в тарифната схема и
наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 019601 квтч, която не е визуализирана на
дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерване, но не съответства на техническите изисквания..
„Електроразпределение Север“АД е съставило становище от 21.08.2019г. за начисляване на
допълнителни общо 1961 кВт/ч. потребление. Начисляването е извършено на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
електроенергия. Количеството е разбито на подпериоди с посочени части за всеки от тях.
Представена е фактура №**********/22.08.2019г., издадена въз основа на цитираното
„становище”, в която се посочва като дължима от абоната сумата 3698.36лв. – стойност на
начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода 22.09.2017г. – 21.09.2018г. за
обект, находящ се в гр.Провадия, кв.Север, бл.1, вх.В, ет.4, ап.10, с абонатен №********** и
клиентски №********** абонатен №********** и клиентски №**********.
По делото е приложен и протокол за монтаж на процесния електромер от 13.10.2015г., с
отразени нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, няма данни корпуса и схемата на
електромера да са деформирани или променяни.Натрупаното количество ел. енергия в регистър
1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера или техническа неизправност; съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесното СТИ, констатирано от експертизата на БИМ. Вещото лице
не се ангажира с констатация, че към момента на монтиране на електромера всички регистри,
включително и т.нар. скрит регистър са били с нулеви показания, тъй като съгласно протоколът за
монтаж от 13.10.2015г. електромерът е заведен само с два регистъра – дневна и нощна
електроенергия и няма данни за други регистри; не може да се установи кога е направена
манипулацията и в какъв период е преминала електроенергията, отчетена в скрития регистър .
Фактурираната сума е математически правилно изчислена по цените на КЕВР.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на
процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на
иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на
редовен отчет и потребление, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от това се сочи, че
количеството електроенергия представлява корекция по сметка, извършена по реда на чл. 50 от
ПИКЕЕ. Количеството електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър
на електромера.
Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите
Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с
решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г., съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от закона за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
3
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм.д.№
2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл.
51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл.
195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, тоест няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните
последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните
последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на
решението на ВАС относно извършената на 11.10.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника,
които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при
наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява наличието на нито
една от трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да
се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са:
липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване
на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47
от ПИКЕЕ /отменен към датата на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по отношение
на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една
от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена
повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на чл.
50 от ПИКЕЕ – несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея. От доказателствата по делото се установява, че
СТИ правилно е отчитало консумираната електроенергия и не е документирано неточно
измерване, което да се дължи на неправомерна намеса в схемата на свързване към
електроразпределителното мрежа. Поради това и не може да бъде обоснован безспорен и
категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър,
който не е активиран за търговски отчет /1.8.3/. Дори да се приеме, че към датата на монтиране на
електромера, той е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, то не може да се направи
извод, че допълнително начисленото количество електроенергия е реално потребено, тъй като не е
налице яснота какви са били показанията в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да
се приеме, че отчетеното в този регистър количество електроенергия е потребено от абоната, не е
установено в кой диапазон то е доставено и потребявано и за какъв период от време.
Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото
това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и
4
главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички
изисквания едностранна корекция на сметката на потребителите, което води до извод, че исковете
са основателни и следва да се уважат.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемите искане и представените доказателства относно
размера на сторените разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати и направените пред
настоящата инстанция разноски, които са в размер на по 300лв. за всеки от въззиваемите,
заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1918 по описа за
2019 г. на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените в производството пред въззивната инстонция разноски,
както следва: на М. ТР. Г., ЕГН ********** сумата от 300лв.; на Р.В.П.а, ЕГН **********, сумата
от 300лв. и на Т.В. Х., ЕГН **********, сумата от 300лв..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5