№ 4459
гр. С, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110127419 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховане за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер
на 640,92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2021 г., до погасяването, представляваща заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2017 г.
Ищецът – ЗАД „АБ“, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 29.04.2017 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 625,92 лв. на застрахованото лице. Твърди,
че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. –
обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, поради което
претендира сумата в размер на 640,92 лв., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до погасяването. Претендира разноските по производството.
Ответникът – ЗД „БИ“ АД, оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 625,92 лв. за щети по лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ. Оспорва механизма на ПТП, фактът, че
водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХХ е виновен за ПТП. Оспорва иска
по размер. Твърди да е налице съпричиняване. Ето защо, моли искът да бъде
1
отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният
фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока
на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което
ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в
изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 625,92 лв. за причинени вреди по отношение
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ, като за определяне на размера на
застрахователното обезщетение е направил ликвидационни разходи в размер на 15 лв.;
че ответникът към датата на реализиране на застрахователното събитие – 29.04.2017 г.,
е бил застраховател на гражданската отговорност на водач на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ХХХ, че ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП № ХХХ/29.04.2017 г., на
29.04.2017 г., около 11:50 часа, водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХХ
е предприел маневра за движение на заден ход в гр. С на ул. „ЦА, вследствие на което
е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ.
Видимите щети по отношение на автомобилите, посочени в протокола за ПТП, са били
следните: по отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХХ – щети в лявата
задна част на превозното средство, по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № ХХХ – щети в лявата задна част на превозното средство.
Изложеното в протокола за ПТП се потвърждава изцяло от показанията на
разпитаните по делото свидетели – А.П. К и ЯН. АНТ. ЯН. – водачи на превозните
средства при настъпване на ПТП. Свидетелите сочат, че причина за ПТП е поведението
2
на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХХ, който при движение на заден
ход е ударил намиращия се паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява идентичен на посочения в протокола за ПТП, потвърден в показанията на
разпитаните свидетели, механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от
механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗАД „АБ“ и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ се намират в пряка причинна връзка с настъпилото
на 29.04.2017 г. ПТП.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на ПТП е
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ, тъй като е нарушил чл. 40
ЗДвП.
Както беше посоченото по-горе, по делото не се спори, че към датата на ПТП
между виновния водач и ответника е съществувало валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с изложеното съдът намира за доказано, че на 29.04.2017 г. е
настъпило ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ, застрахован по имуществена застраховка „Каско“
при ищеца, към който момент между виновния водач и ответника е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 625,92 лв. за
причинени вреди по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ, а,
видно от регресна покана, представена към исковата молба, ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения
от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е
възникнало регресното вземане.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно САТЕ, по средни пазарни цени към датата на ПТП
щетите, нанесени по отношение на процесното МПС – лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ХХХХ, възлизат на сумата в размер на 625,92 лв. На основание чл. 411
КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
3
причинителя на вредата - до размера на дължимото и платено застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ищецът
претендира 15 лв. обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение,
който размер на обичайните разноски не се оспорва от ответника. Следователно, в
полза на ищеца е възникнало регресно вземане за пълния размер на претендираната
сума – 640,92 лв. (625,92 лв. - заплатено застрахователно обезщетение, 15 лв. –
ликвидационни разходи), доколкото заплатеното застрахователно обезщетение
съответства на стойността на щетите, нанесени по застрахованото по застраховка
„Каско“ МПС, по средни пазарни цени към датата на ПТП.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 690 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
При този изход на делото ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „ДБ, да заплати на ЗАД
„АБ“, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „К АЛ Д, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер
на 640,92 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2021 г., до погасяването, представляваща дължимо регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
29.04.2017г. в гр. С между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХ и лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХХ, виновен за което е бил водачът на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХХ, гражданската отговорност на който към датата
на ПТП е била застрахована от ЗД „БИ“ АД по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „ДБ, да заплати на ЗАД
„АБ“, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „К АЛ Д, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 690 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5