Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/7.2.2023г.
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Калоян Димитров,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 3041 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „БРЕЗА 20“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Славянска“ № 8,
представлявано от управителя Й.П.П., чрез пълномощник адв. П., срещу Решение № 105
от 06.10.2022 г., постановено по АНД № 216/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград,
II н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 16-003295/11.11.2021
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което
на дружеството в качеството му на работодател на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2
от КТ.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при явна
несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се
отмени изцяло издаденото НП, алтернативно да се измени размерът на наложената
санкция до предвидения минимум. Претендират се сторените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив,
чрез процесуален представител юриск. К. оспорва жалбата и моли решението на АРС
като правилно и законосъобразно да се остави в сила.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на производството пред АРС е било НП № 16-003295/11.11.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на
дружеството в качеството му на работодател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева
за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ за това, че при
извършена проверка на 10.08.2021 г. в ресторант „***“, стопанисван от
дружеството-касатор, намиращ се в с. Б. и от дадените писмени обяснения от
упълномощено лице на дружеството на 25.08.2021 г. в ДИТ Пловдив, е установено,
че от негова страна на 10.08.2021 г. в ресторант „***“ в с. Б. е приета на
работа като миячка Р.Р.К.при установено работно време, работно място и уговорено
трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.
По време на проверката Р.Р.К.се е намирала в кухнята на заведението и е
заявила, че работи от 09.08.2021 г. с работно време от 11,00 часа до 16,00 часа
и се е разбрала да й заплащат месечно 610 лева. На 25.08.2021 г. в ДИТ Пловдив
упълномощеното лице е заявило и декларирало, че между „БРЕЗА 20“ ЕООД и Р.Р.К.няма
сключен трудов договор в писмена форма. Съставен е АУАН № 16-003295 от
25.08.2021 г. Административното наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред
районния съд НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение АРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение.
Настоящият съдебен състав споделя установената от АРС фактическа обстановка
и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Противно на твърдяното в касационната
жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното
решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно
обосновани. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден
отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.
При служебната проверка се констатира обаче незаконосъобразност в
действията на наказващия орган в аспекта на определения размер на наказанието.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда имуществената санкция
в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. При определяне на размера на
имуществената санкция, съобразявайки реда по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наказващият
орган и съдът следва да вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай наказващият орган
е определил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, която надвишава
предвидения от закона минимум. Никъде в наказателното постановление наказващият
орган не е посочил мотив, с който да обоснове именно този размер на санкцията,
нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава
съвършено неясна както за наказаното лице, така и за съда. Следва да се има
предвид, че съдът може да упражнява контрол върху размера на наложеното
наказание, но не може да замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй
като се касае за чуждо волеизявление. Наказващият орган няма задължение във
всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, но в случай, че наложи наказание над минимума, следва да изложи
конкретни и ясни мотиви в подкрепа на правните си изводи. В противен случай
наказаният е поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно
срещу определения размер на наказанието, тъй като не е наясно и със самите
мотиви за налагане на наказание с такъв размер. При това положение определената
санкция в размер над предвидения от закона минимум се явява незаконосъобразна,
поради което размерът й следва да бъде намален до 1 500 лева. В този размер
касационната инстанция намира, че административното наказание би постигнало
целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, без да засяга
прекомерно правната му сфера.
Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият
ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се
измени в посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 100
лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив,
ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 105 от 06.10.2022 г., постановено по АНД № 216/2022 г. по описа
на Районен съд – Асеновград, II н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-003295/11.11.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „БРЕЗА
20“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Славянска“ № 8, представлявано от управителя Й.П.П., в качеството му на
работодател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 62,
ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003295/11.11.2021 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „БРЕЗА 20“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Славянска“ №
8, представлявано от управителя Й.П.П., в качеството му на работодател на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера
на наложената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив да заплати на „БРЕЗА 20“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Славянска“ №
8, представлявано от управителя Й.П.П. сумата в размер на 100 (сто) лева
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.