Р Е Ш Е
Н И Е
№ 59
гр.
Бургас, 14.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5117 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.Д.П., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 19-0346-000255 от 13.09.2019 г., издадено от началник
на РУ - Созопол група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което
на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации,
като твърди, че не е управлявал процесния автомобил. С тези доводи моли НП да
бъде отменено. Жалбоподателят,
редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Цв.. Поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.08.2019 г. около 7:40 часа сутринта свидетелите П.Х.
и Д.Д. и двамата полицейски служители в РУ-Созопол към ОД на МВР – Бургас
заедно с други двама свои колеги се прибрали в РУ – Созопол за приключване на
нощната смяна, като в този момент дежурният ги изпратил да извършат проверка в
гр. Созопол на ул. „И.В.“ до училището във връзка с подаден сигнал за възникнал
конфликт. Четиримата полицейски служители потеглили с един служебен автомобил,
който бил управляван от свидетеля Д.. Пристигайки на място заварили една жена,
която им обяснила, че е възникнало спречкване между две лица, които потеглили с
автомобил. Свидетелят Д. потеглил със служебния автомобил след другото МПС и
понеже улицата била затворена за движение в посока напред свидетелят Д. спрял
автомобила. В същото време другият автомобил, който бил „Шкода Октавия“ с рег.
№ ******** започнал движи назад. Свидетелят Х. първи слязъл от автомобила,
приближил другото МПС и подал сигнал на водача да спре автомобила. Представил
се и изискал от водача да представи документи за проверка. Водачът предоставил
документи за самоличност, от които се установила самоличността му, а именно, че
водач е жалбоподателят П.. В автомобила заедно с жалбоподателя пътувал и
свидетелят Г.К.. Тъй като жалбоподателят миришел на алкохол полицейските служители
решили да му извършват проверка за употреба на алкохол. Свидетелят Х., който
изпълнявал функциите по пътен контрол в РУ – Созопол отишъл до РУ да вземе снабдения
с техническо средство служебен автомобил. В същото време свидетелят Д. и
другите двама полицейски служители останали на място при автомобила на
жалбоподателя. След около 10 минути свидетелят Х. се върнал на мястото, където
бил спрян управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********.
Свидетелят Х. поканил жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство
„Дрегер“ за употреба за алкохол, но жалбоподателят отказал да бъде изпробван с
техническото средство. Свидетелят Х. издал на жалбоподателя талон за
изследване, в който посочил мястото и часовия интервал, в който жалбоподателят
да се яви, за да даде ако желае кръвна проба за изследване. Талонът бил връчен
на жалбоподателя. След това понеже се установило при проверката на документите
на жалбоподателят, че същият е военнослужещ се наложило жалбоподателят да бъде
отведен в РУ за снемане на допълнителни данни по указания от военна полиция. Впоследствие
жалбоподателят посетил медицински център да даде кръвна проба, където го очаквал свидетелят
Х.. След като на жалбоподателя било обяснено, че ако пробата се окаже
положителна ще следва да заплати изследването, същият отказал да даде кръв за
анализ.
Свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това,
че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. От разпитите на
свидетелите Х. и Д. безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал
МПС, като е предприел движение напред, но поради това, че улицата е била
затворена е извършил маневра движение назад. Показанията на двамата полицейски
служители от РУ-Созопол са обективни, последователни, безпротиворечиви и
навеждат на осъществили се едни и същи факти. И двамата свидетели категорично
заявяват, че са възприели лично как жалбоподателят управлява МПС.
За да обори
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, жалбоподателят е ангажирал устни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.К. и П.Ф.. Свидетелят К.,
който е бил с жалбоподателя в автомобила заявява, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила, а двамата са били вътре за да се преоблекат. Тези
показания на свидетеля К. изцяло се опровергават и са в противоречие с
показанията на свидетелите Х. и Д.. И двамата полицейски служители посочват, че
жалбоподателят е управлявал МПС, т.е., че автомобилът е бил със запален
двигател и в движение, и едва след като жалбоподателят установил, че улицата е
затворена за движение напред, предприел маневра назад, за да паркира. Съдът дава изцяло вяра на показанията на
свидетелите Х. и Д., които детайлно описват фактите, свързани с управлението на
МПС от жалбоподателя. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля
К. за тези факти, като съдът допуска, че предвид приятелските отношения между
свидетеля и жалбоподателя, свидетелят К. е предубеден от изхода на делото,
което допълнително мотивира съда да не кредитира неговите показания. По делото
не са налични каквито и да било данни, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията на свидетелите Х. и Д.. Двамата свидетели са
изпълнявали служебните си задължения, като по делото не са събрани
доказателства, които да навеждат, че двамата излагат факти, които не са се
осъществили, т.е. липсват каквито и да е данни, че свидетелите Х. и Д. излагат
твърдения, които не отговарят на обективната истина.
В подкрепа
на защитната теза на жалбоподателя, че не е управлявал МПС са и показанията на
свидетелката Ф.. Свидетелката посочва, че не е видяла жалбоподателят да
управлява автомобила, както и че е нямало други непознати лица на мястото. Също
така обаче свидетелката дава показания, че след като оставили жалбоподателя и
свидетеля К. до автомобила и видели, че пристига полицейски автомобил,
свидетелката Ф. и нейната приятелка тръгнали към тяхната квартира. Свидетелката
не дава показания относно реализиралите се факти след пристигането на
полицейските служители. Ето защо от показанията на свидетелката, че лично не е
възприела жалбоподателят да управлява МПС, не следва да се прави безспорен
извод, че жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил „Шкода Октавия“. Свидетелката не е присъствала по време на
извършване на проверката, като същата е тръгнала от мястото в момента, в който
са дошли полицейските служители.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение
за съответния водач на моторно превозно средство
да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да
даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова
съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде
изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и
даване на проби за химическо лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на
алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил
алкохол. Следователно ако водачът не окаже съдействие за реализирането на който
и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не е
изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност
в настоящия случай да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от броя
на методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него,
нарушението е едно. В случая жалбоподателят в качеството си на водач е отказал
да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, а
впоследствие е отказал да даде кръвна проба за химическо лабораторно изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като както в АУАН, така и в НП нарушението
е описано по ясен и пълен начин.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят
е извършил процесното нарушение. От показанията на свидетелите Х. и Д. се
установява, че на процесната дата жалбоподателят като водач на МПС е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. На жалбоподателя е
бил издаден и талон за изследване, като жалбоподателят се е явил в медицинското
заведение, но е отказал да даде кръвна проба.
С оглед изложеното съдът прави
извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал.
3, пр. 1 ЗДвП, тъй като безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят не е оказал дължимото съдействие за извършване
на проверка от контролните органи за употреба на алкохол от жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС.
При правилно определена правна квалификация на извършеното от П. административно
нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0346-000255 от 13.09.2019 г., издадено от началник на РУ - Созопол
група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС