Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 27.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на двадесети и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧEВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 505/2019 год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод подадена искова молба от С.П. К.– Г. и Т.Л.Г. против Т.К.К.,
В.Ю.В. и К. Ю.В. за възстановяване на запазена част и делба на съсобствени имоти.
В исковата молба се твърди, че
страните са наследници по закон на В. Г. Г., починал на 03.08.2001 г. и Т. Д.
Г., починала на 23.04.2016 г. През време на брака си, въз основа на договори за
покупко-продажба, те придобили в режим на СИО, следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************,
с адрес: с. С., п. к. 5537, ул. "Т. М." № 1, с площ 528
квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 231, квартал 40, парцел IV, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ************, ************и ************, ведно с находящите се
в него сграда с идентификатор ************.1,
със застроена площ - 39 кв. м., брой етажи - 1-н, предназначение - жилищна
сграда-еднофамилна; сграда с
идентификатор ************.2, със застроена площ - 19 кв. м., брой етажи
- 1-н, предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ************.3, със застроена площ - 23 кв.
м., брой етажи - 1-н, предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************,
с адрес: гр. Г., п. к. ****, ул. „Ю. В.”, № 16, вх. А, ет. 1, ап. 4, намиращ се
в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с предназначение
на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1-н, с площ
от 64 кв. м., при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж - ************.4.3,
под обекта - ************.****, над обекта - ************.4.8, заедно с избено
помещение №16.
Твърди се, че приживе
наследодателите на страните са се разпоредила чрез сделка дарение, в полза на
сина си Ю.В. Г., с правото на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************. С действията по
разпореждане, извършени от Т. Д. Г. върху процесния имот /1/2 ид. част
от него/ се твърди, че е накърнена запазената част на другия низходящ на
наследодателите Л. В. Г.. Твърди се също, че с този имот се изчерпва цялото
имущество на наследодателкта.
Отправя се искане до съда за
постанови решение, с което да възстанови запазената част на Снежана П.К. и Т.Л.Г.,
наследници на Л. В. Г., като намали с 1/3 идеална част, извършеното от Т. Д. Г.
в полза на сина ѝ Ю. В. Г.– наследодател на ответниците Т.К.К., В.Ю.В. и К.
Ю.В., дарение, обективирано в нотариален акт за дарение № 113, том I, дело №
219/13.02.1992 г. и извърши делба на процесните имоти в гр. Г. и с. С., описани
по горе.
В депозиран по делото отговор
ответниците не оспорват, че имотът в с. С., предмет на делба, е придобит от
наследодателите им - В. Г. Г., починал на 03.08.2001 г. и Т. Д. Г., починала на
23.04.2016 г. Не спорят, че сделката е обективирана в нотариален акт от 1997
г., а към дата на извършването ѝ В. Т. Г.са били в брачна връзка.
Оспорват ответникът Т.К. К.– Г. да е наследник по закон на Т. Д. Г..
Ответниците признават, че
недвижимия имот, предмет на делба, находящ се в Г., е придобит по време на
брака на наследодателите им, на възмездно основание, въз основа на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.1971 год. Те не оспорват, че приживе
наследодателите им са се разпоредили с него чрез сделка дарение в полза на Ю.В.
Г., обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том I,
дело № 219/13.02.1992 год. на Районен съд - гр. Г..
Оспорват пасивната материално
правна легитимация по иска за възстановяване на запазена част на ответника Т.К.
К.– Г..
Твърдят, че след сключването на договора за
дарение, в имота са извършени подобрения и преустройства.
Ответниците оспорват със сделката дарение да е
накърнена запазена част на Л. В. Г.. В тази връзка навеждат твърдения, че към
датата на откриване наследството на Тотка Димова Г. /23.04.2016 г./ същата е
била титуляр на правото на собственост върху идеални части от процесния имот в
с. С., десет земеделски имоти правата, върху които са придобити по наследство
от нейната майка И. Х.К. /Ангелова/ на наследниците на която те са възстановени
и един горски имот, права върху който са придобити по наследство от баща
ѝ Димо Ангелов Колев. Наред с това се твърди, че приживе наследодателката
Т. Д. Г. е дарила в полза на „Леспром Ловеч” ЕООД пет земеделски имота, а
съгласието по сделката е обективирано в нотариален акт за дарение ************г.
При засягане на запазената част намаленията следва да се извършат по реда на
извършване на даренията, като се тръгне от това, направено през 2015 г.
Ако по делото се стигне до извод за накърняване
на запазена част ответниците заявяват, че желаят да запазят имота, предмет на
дарението и той да не се връща в делбата.
В допълнителна молба, депозирана по делото,
ответниците твърдят, че приживе наследодателката им е призната за съсобственик
по давност и наследство на земеделски имот в с. Чакала, община Т..
В откритото съдебно заседание ищците не
оспорва, че имотите, описани в отговора на исковата молба и в депозирана
допълнителна молба от 09.07.2019 г., приживе са притежавани от тяхната
наследодателка в съсобственост. Оспорват възражението за поредност при
възстановяване на запазена част, като твърдят, че ангажирания по делото договор
за дарение на идеални части от земеделски имоти, сключен със земеделска
кооперация е привиден, като прикрива продажбени отношения.
В съдебно заседание ответниците не оспорват, че
ползват имота, предмет на делба в гр. Г..
В хода на производството ищецът С.П. К.– Г. се
представлява от адв. А., а ищецът Т.Л.Г. от адв. А. и адв. М.. По същество
процесуалните представители на ищците заявяват становище за основателност на
заявените искове.
Ответниците се представляват по делото от адв.
А. Ч., който по същество излага становище за основателност на иска за делба на
имота в с. С.. Досежно имота в гр. Г. процесуалният представител на ответниците
заявява, че претенцията за възстановяване на запазена част е неоснователна,
евентуално, че имота не следва да се връща в делбената маса, респективно да
бъде обект на делба. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като и по отделно, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са наследници по
закон на В. Г. Г., починал на 03.08.2001 г. и Т. Д. Г., починала на 23.04.2016
г. Това се установява и от ангажираните по делото удостоверения за наследници
на В. Г. Г. и Т. Д. Г., издадени от Община Г. и Община Ловеч, с. С. /л. 17-19 от
делото/. От тях е видно, че В. Г. Г. е оставил за свои наследници по закон
преживяла съпруга – Т. Д. Г. /починала на 23.04.2016 г/ и низходящи Л. В. Г. и Ю.В.
Г.. Ю. В. Г.и починал на 16.09.2013 г. и оставил за свои наследници по закон
преживяла съпруга Т.К. К.– Г. и низходящи К. Ю.В. и В.Ю.В. /л. 132 от делото/. Л.
В. Г. е починал на 27.11.2018 г. и оставил за наследници по закон преживяла
съпруга – Снежка П. К.- Г. и низходящи Т.Л.Г. и О. Л. Г., последния починал на
23.11.2005 г.
В. Г. Г. и Тотка Димова Ангелова са сключили
граждански брак на 03.10.1950 г. в с. Горно Павликени, община Ловеч, като
съпругата е приела да носи фамилното име Генова, което се установява от
издадено от Община Ловеч удостоверение за сключен граждански брак и акт за
женитба /л. 125-126 от делото/.
Страните не спорят, че процесните имот /жилище
в гр. Г. и поземлен имот с изградените в него постройки в с. С./ са придобити
от наследодателите им през време на брака им. Това се установява и от
ангажираните по делото договор за продажба на жилище от държавния жилищен фонд
и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том V, дело №
2341/1997 г. /л. 10 – 11 и 129 от делото/.
Видно от договор за продажба на жилище от
държавния жилищен фонд на 01.11.1971 г. на В. Г. Г. и Т. Д. Г. е продадено
недвижим имот, собственост на МНО, находящ се на ул. „Ю. В.” № 16, парцел III и част от
II в кв. 304, в гр. Г., съставляващ ап. 1, ет. 1, вх. А, с кубатура от 253
куб. м., мазе 14 куб. м. и съответна идеална част от общите части на сградата 66
куб. м. или 1,333 % за сумата от 5 505,00 лв. Актуалният статут на имота
се установява от схема, издадена от СГКК Г., съгласно която той съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************,
с адрес: гр. Г., п. к. ****, ул. „Ю. В.”, № 16, вх. А, ет. 1, ап. 4, намиращ се
в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта - 1-н, с площ от 64 кв. м., при съседни самостоятелни обекти - на същия
етаж - ************.4.3, под обекта - ************.****, над обекта - ************.4.8,
заедно с избено помещение №16 /л. 45 от делото/.
От нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 78, том V, дело № 2341/1997 г. се
установява, че между Васил Стоянов Кънчев и Генка Дочева Кънчева от една страна
и В. Г. Г. е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който
първите продават на втория следния недвижим имот: дворно място с площ от 480
кв. м., находящо се в с. С., община Ловеч, заедно с построените в него жилища
сграда, плевня, подобрения и насаждения, съставляващо по регулационния план на
селото парцел IV, пл. № 231, кв. 40, при граници: улица, Кънчо Стоянов
Кънчев, собствени парцели IX, пл. № 231 и парцели X, пл. № 231,
кв. 40 за сумата от 46 000,00 лв. Актуалният статут на имота се установява
от ангажирана по делото скица от СГКК Ловеч /л. 12-13 от делото/.
Няма спор между страните, че приживе
наследодателите им са се разпоредили с имота в гр. Г. чрез сделка дарение в
полза на Ю.В. Г., обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
113, том I, дело № 219/13.02.1992 год. на Районен съд - гр. Г., като това се
установява и от ангажирания по делото нотариален акт за дарение /л. 21 и 22 от
делото/.
Страните не спорят също, че към момента имотът
в гр. Г. се ползва от ответниците.
Страните по делото не спорят, че към датата на
смъртта на Т. Д. Г. /23.04.2016 г./ тя е притежавала в съсобственост следните земеделски
и горски имоти, находящи се в землището на с. Ч., община Т.: имоти с
идентификатори ********************************************************8.255.9,
81058.3353.3, 81058.340.8 и 81058.917.8.
С решения на Общинска служба земеделие правота
на собственост върху тях е възстановени на наследниците на И. Х. Г.и Д. А. К./л.
72-77 от делото/. Д. А. К.е починал на 13.11.1949 г. и оставил за свои
наследници низходящите Т. Д. Г. /починала на 23.04.2016 г. и оставила за
наследници страните в производството/ и М. Д. Г./починала на 02.6.1999 г. и
оставила за свои наследници низходящи/, което се установява от удостоверение за
наследници изх. № 114/19.04.2019 г., издадено от Община Т., с. Б./л. 108 и 109
от делото/.
И. Х.К. /Ангелова/ е починала на 15.11.1970 г.,
като вдовица и оставила за свои наследници Т. Д. Г. /починала на 23.04.2016 г.
и оставила на наследници страните в производството/ и М. Д. Г./починала на
02.6.1999 г. и оставила за свои наследници низходящи/, което се установява от
удостоверение за наследници изх. № 113/19.04.2019 г., издадено от Община Т., с.
Б./л. 110 и 111 от делото/.
Т.Димова Г. и М. Д. Д.са признати за
собственици по давностно владение и наследство на овощна градина в землището на
с. Ч., община Т., местност „О.” от 400 кв. м., което се установява от
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № *************** г.
/л. 136 от делото/.
С решение № 344 от 14.06.1999 г. на
наследниците на Г. Г. П.с план за земеразделяне, е възстановено правото на
собственост върху имоти, находящи се в землището на с. Горно Павликени,
представляващи: овощна градина с площ от 1,824 дка, местността „К.”, имот №
1,824 дка., ливада от 3,000 дка, местността „Ч.”, имот № 141015, нива от 3,005
дка., местността „Дерилица”, имот № 154017, изоставена нива от 3,076 дка.,
местност „Бога поле”, имот № 163040, изоставена нива от 2,999 дка., местност „Р.”,
имот № 172037. Г. Г. П.е починал на 05.06.1987 г. и оставил за свои наследници
низходящите В. Г. Г., И.Г. Г.и Г. Г. Г.. Всички те са починали и оставили за
свои наследници по закон преживели съпруги и низходящи /наследници на В. Г. Г.
са съпругата му Т.Д. Г.и низходящите му Любомир и Ю.Г.и/, което се установява
от удостоверение за наследници, издадено от община Ловеч /л. 164 и 165 от
делото/. Чрез договор за дарение Л. В. Г. и Т.Д. Г.са се разпоредили с правата
си върху описаните по горе имоти /по 1/9 ид. част в полза на „Леспром Ловеч”
ЕООД/. В договора е включена клауза за връщане на продажната цена и неустойка в
случай на съдебно отстраняване /неустойка не е уговаряна в договора/. Казаното
се установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот **************************
/л. 151 – 152 от делото/.
В хода на производството са допуснати и
изслушани експертизи за поделяемост на имота, предмет на иска за възстановяване
на запазена част в гр. Г., с оглед заявеното искане по чл. 36 ЗН, за оценка на имотите,
предмет на делба и имотите, притежавани от Т. Д. Г. към датата на откриване на
наследството ѝ.
Според приетото без възражение заключение на
вещото лице архитект имотът, предмет на делба и заявено искане за
възстановяване на запазена част в гр. Г., е неподеляем. Той съставлява
апартамент, разположен на първия етаж в жилищна сграда, над мазанската ѝ
част, като се състои от коридор, с преходна стая, от която се влиза в спалня,
кухня и сервизни помещения. Становище за поделяемост е изложено и по отношение
на имота в с. С., което не е обект на обсъждане на този етап от процеса. То
следва да се съобрази от съда във втората фаза на делбеното производството при
допускането му до делба.
Оценката на имотите, предмет на делба /имота в
с. С. и гр. Г./ според приетото по делото заключение към датата на откриване на
наследството на Т. Д. Г. /23.04.2016 г./ е - 30 372,00 лв. за имота в Г.,
като е отчетено състоянието му към датата на подаряването му /13.02.1992 г./ с
оглед събраните по делото гласни доказателства /показания на свидетели на
страните относно състоянието на имота към датата на подаряването му/ и
17 774,00 лв. за имота в с. С.. Към датата на изготвяне на заключението
/04.12.2019 г./ цената на имота, предмет на делба, е 38 241,00 лв., а
средният пазарен наем за ползването му е 172,30 лв. Съдът основава изводите си
по фактите на заключението на вещото лице, оценило двата имота, предмет на
делба, въпреки наведените в хода на разпита на експерта възражения от страна на
процесуалните представители на ищците. За определяне пазарната цената на
имотите вещото лице е ползвало пазарни анализи, които са сходни по
характеристики с оценяваните имоти. Съобразило е цени по реално извършени
сделки, както и по офертни цени, коригирани с коефициент. По отношение на имота
в гр. Г. е отчетено състоянието му към датата на извършване на дарението, а
оценката е предложена по цени към датата на откриване на наследството на Тотка
Генова. Предложената е оценка освен по метода на пазарните аналози и по
приходна и вещта стойност. В хода на разпита експертът уточнява защо при
определяне оценката ползва метода на пазарните анализи - тъй като той дава
най-адекватна представа относно цената, на която би се закупил имот с подобни
характеристика на пазара, а наред с това съдържа в себе си и данни относно
вещната му стойност. Досежно методът на приходната стойност посочва, че с оглед
предназначението на имота, той не дава точна представа относно стойността на
имота. Той би бил приложим то отношение на помещения с търговско или
производствено предназначение. При оценката на имота в Г. експертът е отчел
разположението на сграда, в която се намира жилището, връзката ѝ с други
части на града, вкл. замърсеност на мястото, в което тя се намира по отношение
на шум и прахови частици. Отчетено е състоянието на сградата, в която той е
разложен, като е прието, че, с оглед годината на производството ѝ /през
50-те година на миналия век/, част от нея подлежи на основен ремонт. Отчетено
е, че жилището е разположено на първия етаж в сградата и разпределението на
помощенията в нея, което, с оглед преходния им характер, е прието като
недостатък. Опитите на прецесуалните представители на ищците да дискредитират
заключението на вещото лице с ангажирането на извадки от електронни сайтове за
продажба на жилищни имоти в гр. Г., е несериозно. Характеристиките, които са
предложени на жилищата в извадките, са единствено локация и площ. В тях няма
данни относно състоянието на жилищата и сградите, в които те са разположение,
дали те са аналогични или близки с тези на имота, предмет на делба в Г..
Възражения са изложени и по отношение оценката
на имота в с. С., които също съдът приема за неоснователни. Досежно този имот
вещото лице е взело предвид близостта му с областен град и по-добрите
екологични характеристики /с ниско ниво на шум и замърсеност на въздуха/.
Отчетено е, че имотът има достъп до асфалтов път, а в населеното място, в което
се намира, са доведени комуникации /електричество и вода/. Като недостатък е
отчетена слабо развитата социалната инфраструктура на населеното място. Взето е
предвид, че имотът и сградите в него не са използвани, а за ползването им е
необходимо извършването на допълнителни дейности. Експертът е приел, че въпреки
невъзможността за ползването на имота в това му състояние /без почистване и
възстановяване на постройките в него/ неговите възможности за ползване като
имот за задоволяване на нуждите от седмичен отдих, са запазени.
Оценката на имотите, принадлежали на Т. Д. Г.
към датата на съмратта ѝ /23.04.2016 г./, вкл. на тези, с които тя се е
разпоредила приживе чрез сделка дарение, са 17 326,00 лв. При оценката са
ползвани сходни пазарни аналози, с тези обект на оценяваните. Отчетено е, че
част от имотите не се ползват по предназначение, разположени са в планински
район, маломерни са /само два от имотите са с площ над десет декара, като
единия е гора, шест имота са с площ под едни декар, а останалите с площ между
два и четири декара/, поради което не са атрактивни, нито за отдаването им за
ползване, нито за извършване на действия на разпореждане с тях. С оглед на това
при определяне на оценката им са ползвани пазарни аналози и не са прилагани
други методи за оценка /на приходната стойност/.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Заявена е претенция за делба на недвижими имоти с правна квалификация
чл. 34 ЗС, иск за възстановяване на запазена част с правна квалификация чл. 30 ЗН, възражения
за поредност при намаляване на дарения с правна квалификация чл. 33 ЗН и за
задържане на дарен имот с правна квалификация чл. 36 ЗН и възражения за
нищожност поради привидност на договор за дарение, което прикрива продажба с
правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно и чл. 17 ЗЗД.
На 03.10.1950 г. В. Г. Г. и Т. Д. Г.са
сключили граждански брак. През време на брака им /през 1971 г. и 1997 г./ те са
придобили на възмездно основание процесните имоти в гр. Г. и с. С.. Приживе
/през 1992 г./ те са се разпоредили чрез сделка дарение с имота в гр. Г. в пола
на един от синовете си - Ю. В. Г./наследодател на ответниците в производството
за делба/.
Със смъртта на В. Г. Г. през 2001 г. е открито
наследството му. Призовани към наследяване тогава са били съпруга му Т. Д. Г.,
синовете му Л. В. Г. и Ю. В. Г.при равни права /по 1/3 ид. част по аргумент от чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН/. След смъртта на Л.
В. Г. и Ю. В. Г.правата, които те са получили от наследството на баща си, в
това число върху имота в с. С. /по 1/3 ид. част/, са преминали по трансмисия
към преживелите им съпруги и низходящите им при равни права.
Със смъртта на Г.е
прекратена и съпружеската имуществена общност със съпругата му Т. Д. Г., като
тя е придобила ½ идеална част от правата, включени в нея, в това число
от имот в с. С. /арг. от чл. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 27 СК отм./. След нейната
смърт през 2016 г. правата ѝ в съсобствеността /4/6 ид. части от имота в
с. С./ са преминали върху сина ѝ Любомир, а в последствие по трансмисия
към съпругата му и дъщеря му /ищците в производството/, а по заместване към
внуците ѝ - К. и В. /ответници в производството по делото/.
Във връзка със
заявеният иск за възстановяване на запазена част основният въпрос, които стои
за решаване от съда е как следва да бъде сторено това – с дробна част/искане в
този смисъл е заявено в исковата молба/ или след остойностяване на
притежаваното имущество към момента на откриване на наследството, с изваждане и
прибавяне на даренията, съобразно правилото на чл. 31 ЗН.
Съдът приема, че
възстановяването следва да се извърши по реда на чл. 31 ЗН по следните
съображения:
Възстановяването на
запазена част с дробна част е приложимо в хипотеза на направено от общия
наследодател универсално завещатално разпореждане /когато наследодателя се е
разпоредил приживе с дробна част или цялото си наследство/, при което към
датата на откриване на наследството му в него няма налично имущество, с което
да се допълни накърнената запазена част или, когато приживе наследодателят се е
разпоредил чрез дарение с актив от наследството, като с него то се изчерпва.
Приживе наследодателят
на страните /Т. Д. Г./ съвместно със съпруга си /В. Г. Г./ се е разпоредила
чрез сделка дарение с правата върху един от имотите, предмет на делба. Към
датата на отриване на наследството на Генова част от него са били идеални части
от правото на собственост върху земеделски и горски имоти. Наред с това,
приживе, тя се е разпоредила чрез сделка дарение с идеални части от правото на
собственост върху земеделски имоти. По отношение на извършената сделка дарение
със земеделски имоти ищците са навели възражение за недействителност, с
аргумент, че тя прикрива покупко-продажба. Съдът приема, че това възражение е
останало недоказано, с оглед разпределената доказателствена тежест. В хода на
производството ищците не доказаха каква са били действителните уговорки между
страните, че между тях е постигнато съгласие за прехвърляне на права върху
имотите, предмет на дарение, срещу заплащане на уговорена цена.
Обстоятелството, че в договора е включена уговорка за заплащане на неустойка
при съдебна евикци не дава основание за формиране на извод относно същественото
съдържание на сделката, по която страните са договаряли, още повече, че в
договора не е включена неустоечна клауза. С оглед характера на сделката,
обиктивирана в ангажирания по делото нотариален акт /сделка дарение/, при липса
на други доказателства, следва извода, че обективно уговорката при евикция не
може да породи правно действие, с оглед едностранният характер на договорната
връзка /надареното лице няма насрещно задължение, то само приема дарението с
благодарност/.
От казаното следва
извода, че с извършението от Генова дарение приживе не се изчерпва наследството
ѝ, с оглед на което възстановяването на евентуално накърнената запазена
част следва да се извърши не в дробна част, а по реда на чл. 31 ЗН – след
формиране на наследствена маса.
Към датата на
откриване наследството на наследодателя Генова тя е притежавала права върху
следните имоти: ½ ид. част от поземлени имоти с идентификатори ***********************************************************************************,
находящи се в землището на с. Ч., община Т. и овощна градина от 0,400 кв. м. в
землището на с. Ч., община Т. на стойност 6 434,00 лв.; 4/6 ид. части от
имота в с. С. на стойност 11 849,33 лв. или общо стойността на притежаваното
от нея имущество /т. нар. чист актив/ е 18 283,33 лв. Към датата на
откриване на наследството наследодателят не е имал задължения, които да бъдат
извадени. Стойността на имуществото му не е увеличено приживе от някой от
съделителите, за да се извадят увеличенията от получената стойност. Към
стойността на наследственото имущество, оставено от наследодателя Генова към
датата на откриване на наследството ѝ, следва да се прибавят направените
дарения /дарението на идеални части от земеделски имоти и идеални части от имота
в гр. Г./ стойността на който към датата на откриване на наследството, според
състоянието им към датата на подаряването, е 15 681,13 лв. /495,33 лв. на
правата върху подарените 1/9 ид. част от поземлени имоти със земеделско
предназначение и 15 186,00 лв. на правата върху имота в гр. Г./. Така се
получава стойност на наследствената маса /сбор на притежаваното имущество и
дарения/, която е в размер на 33 964,66 лв.
Запазената част на
наследодателя на ищците /при двама низходящи наследници, като искането е
заявено от наследниците на единия от тях/ е 1/3 част от наследството /арг. чл.
29, ал. 1 ЗН/. При стойността на наследствената маса /33 964,66 лв./ стойността
на запазената част е равна на 11 321,55 лв.
Стойността на
свободното имущество в наследството на Генова към датата на смъртта ѝ е 18 283,33
лв. От него ищците по делото имат право да получат 9 141,66 лв. От
съпоставката на стойността на запазена част на ищците - 11 321,55 лв. със
стойността на свободното имущество, която те имат право да получат - 9 141,66
лв. се установява, че запазената им част е накърнена със сумата от
2 179,89 лв. Тя не може да бъде възстановена чрез отмяна на последното
дарение на наследодателя Генова /дарение на идеални части от правото на
собственост върху земеделски имоти/, което е на стойност 495,33 лв., от което
припадаща се част на ищците е 247,66 лв. След изваждането на частта от
дарението запазената част на ищците е накърнена със сумата от 1 932,23 лв.
В отговора на исковата молба
ответниците са навели възражения във връзка с участието на Т.К.К. в
производството по иска за възстановяване на запазена част. Съдът намира, че
възраженията са неоснователни по следните съображения:
Пасивно легитимирани да участват
като ответници по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН са облагодетелстваните лица. Ако
лицето, ползващо се от дарението, е починало искът се предявява срещу неговите
наследници по закон, независимо от това, че се иска възстановяването на
запазена част от наследството на възходящ на облагодетелстваното лице, починало
след наследодателя си /облагодетелстваното лице е починало на 13.09.2013 г., а
наследството на неговия наследодател, по отношение на което се иска
възстановяване на запазена част, е открито на 23.04.2016 г./. Обстоятелството,
че в разпоредбите на чл. 34, 36 и 37 ЗН, които регламентират хипотези на
възстановяване на запазена част, ползват понятието „надарен“, а не наследници
на надареното лице, не дават основание за формиране на извод, че искът не се
насочва срещу лицата, ползващи се от дарствения акт, вкл. при условията на
настъпило наследствено правоприемство, след сключване на договора. При смъртта
на надареното лице искът се предявява срещу лицата, различни от него. Част от
тях могат да са низходящи на надареното лице, които са призовани към
наследяване на общия наследодател по право на заместване /чл. 10, ал. 1 ЗН/. По
отношения на тях упражняването на правото на запазена част не се обуславя от
приема на наследството по опис. По отношение на всички останали наследници на
надареното лице, които също като негови правоприемници отговарят по иска по чл.
30, ал. 1 ЗН, успешното провеждана на иска винаги изисква приемане на
наследството по опис. С оглед на това, предявеният иск за възстановяване на
запазена част срещу съпругата на надареното лице е допустим, но за уважаването
му е необходимо ищците по него да са приеми наследството на наследодателя си по
опис, тъй като съпругата, за разлика от низходящите на надареното лице, не е
лице призовано към наследяване наследството на дарителя /съображения в този
насока са изложени в решение № 130/24.03.2017 г. по гр. д. № 878/2016 г. на II ГО на ВКС, допуснато по въпроса: „Пасивно легитимиран ли е да отговаря
по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН съпругът на надареното лице в хипотеза, в която
последното е починало преди дарителя – негов наследодател или пасивно
легитимиран по иска са само наследниците със запазена част“/.
В хода на производството не са
събрани доказателства наследодателя на ищците, чието право на възстановяване на
запазена част те упражняват, да е приел наследството на наследодателкта Генова
по опис. Поради отсъствието на материално-правна предпоставка за уважаване на
иска за възстановяване на запазена част срещу Т.К.К. той срещу нея следва да се
отхвърли /в този смисъл разяснения в т. 4 от ТР № 3 по ТД № 3/2013 г. на ОСГК
На ВКС/.
При направения извод
за накърняване запазената част на ищците следва да се отговори на въпроса как
да се извърши възстановяването ѝ.
По горе в мотивите
съдът е достигнал до извод за накърняване запазената част на ищците с
атакуването дарение, както и че тя не може да бъде допълнена с отмяната на
последното дарение на наследодателя. След като запазената част е накърнена
следва да се премине към преценка приложимостта на разпоредбата на чл. 36 ЗН, с
оглед заявеното искане за запазване на имота, предмет на дарението.
Имотът, предмет на оспореното
дарение, е неподелям, т. е. не може да извърши попълване на накърнената
запазена част чрез отделяне на част от него. Надареното лице – Ю.В. Г., е
наследник с право на запазена част, поради което той и наследниците му могат да
задържат предмета на дарението. Стойността му /15 186 лв. – стойността на
атакуваната част от сделката дарение/ не надвишава стойността на разполагаемата
и запазената част /22 643,10 лв./. Предмет на дарението е ½ ид. част, но
това не изключва възможността за приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН, тъй като с
прилагането на разпоредбата правата върху целият имот ще се концентрират в
ръцете на наследниците на надареното лице, на които принадлежат и правата върху
останалите идеални части, с което ще се изключи нуждата от извършване на
последваща делба.
При възстановяване на
накърнена запазена част при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН – чрез задържане на
имота от надареното лице той следва да заплати на наследниците със запазена
част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Разполагаемата
част подлежи на присъждане без оглед на това дали е направено искане за това.
Достатъчно е да е заявено искане за възстановявне на запазена част чрез иск или
възражение, което съдът да е приел за основателно, като е постановил връщане на
имота в делбата, като на наследника със запазена част се възлага да заплати
разполагаемата част от наследството на заветника или надарения /Решение № 66/20.04.2015
г. по гр. д. № 5654/2014 г., І ГО/.
Съобразно заключението
на съдебно – техническата експертиза, актуалната стойност на целия имот,
предмет на дарственото разпореждане, възлиза на 38 241,00 лв. или
половината от него на 19 120,50 лв. Размерът на разполагаемата част от нея е
6 373,50 лв. /1/3 от 19 120,50 лв./ Надареното лице също е призовано
към наследяване на лицето, чиито безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН, и също има наследствен дял от имота. Този наследствен дял включва и
неговата запазена част и припадащата му се част от разполагаемата част, като
другата част от нея той следва да получи по реда на чл. чл. 36, ал. 1, вр. ал.
1 ЗН. С оглед на казаното в полза на ищците следва да се присъди половината от
разполагаемата част /3 186,75 лв./ или по 1 593,37 лв. /в този смисъл Решение
№ 48/25.02.2013 г. по гр. д. № 715/2012 г., I ГО/.
Съобразявайки изложеното съдът
приема, че имота в Г. не следва да се допуска до делба.
С оглед на това без уважение
следва да се остави искането на ищците за присъждане на суми във връзка с
ползването на имота до извършването на делбата, заявено на основание чл. 344,
ал. 2 ГПК.
До делба следва да се допусне само
имота в с. С., ведно с изградените в него постройки. Квотите на страните в съсобствеността
върху този имот са както следва: С.П. К.– Г. и Т.Л.Г. по 9/36 ид. части; В.Ю.В. и К. Ю.В.
по 8/36 ид. части и Т.К.К. 2/36 ид. части. За да стигне до тези изводи съдът
съобрази, че със смъртта на Велко Г.към наследявана са призовани съпругата му
Тотка и синовете му Любомир и Юлиян. Синовете му са получили дял от 1/6 идеална
част по трансмисия от правата върху имота, а разликата от 4/6 ид. части е
придобита от съпруга му Тотка, която е получила и ½ ид. част от правата
върху имота след прекратяване на СИО-то. След смъртта на низходящите на
наследодателите придобитите от тях права от дела на баща им в съсобствеността
са преминали към техните наследници по закон, страни в настоящото производство
– низходящи и съпруги. Към датата на смъртта на наследодателкта Генова
призовани към наследяването ѝ са двамата и сина Любомир и Юлиян,
последния заместен от своите низходящи. Между тях са разпределени нейните права
в съсобствеността /4/6 ид. части/. След смъртта на Любомир през 2018 г. по
трансмисия правата са преминали към неговите наследници – съпруга и дъщеря.
С оглед отхвърлянето на иска за делба досежно един от
имотите /имота в Г./ в тежест на ищците следва да се възложи заплащането на
такса в размер на 50,00 лв. в полза на РС Ловеч.
Заявено е искане за разноски от всяка от страните, като
те са ангажирали списък на сторените.
Ищците по делото са сторили разноски в размер на
900,00 лв. /възнаграждения на вещи лица по допуснати експертизи/. Претендират
заплащането на разноски за процесуално представителство, но не са ангажирали
доказателства за сторени такива. Разноските сторени по делото са във връзка с
иска за възстановяване на запазена част, който е уважен. С оглед на това
сторените разноски следва да се възложат в тежест на ответниците.
По делото ответниците са ангажирали доказателства за
сторени разноски в размер на 2 350,00 лв. /350,00 лв. – възнаграждения по
допуснати експертизи по иска за възстановяване на запазена част и 2 000,00
лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по иска за
делба и възстановяване на запазена част/. По отношение на възнаграждението за
процесуално представителство е направено възражение за прекомерност от ищците,
което не са приема от съда.
В договора за правна помощ и съдействие възнаграждение
е уговорено общо за процесуално представителство на трима ответници, по иск за
делба и за възстановяване на запазена част. По иска за делба минимума на възнаграждение
се определя на база интереса, но не по-малко от 600,00 лв. на всяка фаза /чл.
7, ал. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/, а по
неоценяеми искове, какъвто е иска по чл. 30 ЗН минимума е 300,00 лв. /чл. 7,
ал. 1 т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/. Отчитайки
обстоятелството, че защита е предоставена на повече от едно лице, съдът приема,
че възнагражденията следва да са над минимума, опреден в наредбата.
Допълнителен аргумент за тяхното увеличаване е фактическата и правна сложност
на делото, в рамките на което страните са заявили множество искания, като всяко
от тях са излагани възражения и е провеждано доказване. Съобразявайки
изложеното съдът не приема, че платеното на процесуалния представител на ответниците
възнаграждение не е завишено.
Възнаграждението за процесуално представителство е
уговорено общо за три лица по два заявени иска, като и двата иска са частично
отхвърлени. Досежно иска за делба правилото на чл. 355 ГПК в случая не намира
приложение, тъй като то е относимо към разноските по извършване на делба. При
отхвърляне на иск за делба разноските се разпределят по правилото на чл. 78 ГПК. Ответникът,
оспорил иска за делба, има право на разноски за процесуално представителство
съобразно общите правила и такива разноски могат да бъдат присъдени /това се
извлича от определение № 45 от 27.02.2018 г. по ч. гр. д. № 466/2018 г. на ВКС,
I ГО; определение № 50/12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 71/2018 г. на I ГО на ВКС/.
Изхождайки от казаното, съдът приема, че
сторените от ответниците разноски за процесуално представителство следва да се
възложат в тежест на ищците. Останалите разноски са сторени във връзка с иска за възстановяване на
запазена част, която е уважен, поради което те следва да се останат в тежест на
ответниците.
С оглед на изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА по предявения
от С.П. К.– Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** против В.Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и К. Ю.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 30 ЗН направено от Т. Д. Г., починала
на 23.04.2016 г., в полза на Ю. В. Г./наследодател на В.Ю.В. и К. Ю.В./ дарение
на ½ идеална част от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. Г., п. к. ****, ул. „Ю. В.”, № 16, вх.
А, ет. 1, ап. 4, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
брой нива на обекта - 1-н, с площ от 64 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти - на същия етаж - ************.4.3, под обекта - ************.****, над
обекта - ************.4.8, заедно с избено помещение №16, обетивирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113, том I, дело № 219/92 г.,
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Снежана Петкова К.– Г. и Т. Любенова Г.
/наследници на Л. В. Г./ от наследството на Т. Д. Г., размер на 1 932,23
лв. и ПОСТАНОВЯВА задържане на недвижимия имот /1/2 ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. Г., п. к. ****, ул. „Ю. В.”, № 16, вх. А,
ет. 1, ап. 4, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
брой нива на обекта - 1-н, с площ от 64 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти - на същия етаж - ************.4.3, под обекта - ************.****, над
обекта - ************.4.8, заедно с избено помещение №16/ от наследниците на
надареното лице - В.Ю.В. и К. Ю.В. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН, като ОТХВЪРЛЯ иска
против Т.К. К.– Г..
ОСЪЖДА на основание
чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН В.Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и К. Ю.В., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатя на С.П. К.– Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на по 1 593,37
лв. /хиляда петстотин деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ - стойност
на разполагаема част от наследството на Т. Д. Г..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************, с адрес: гр. Г., п. к. ****,
ул. „Ю. В.”, № 16, вх. А, ет. 1, ап. 4, намиращ се в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1-н, с площ от 64 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти - на същия етаж - ************.4.3, под обекта - ************.****,
над обекта - ************.4.8, заедно с избено помещение №16 предявен от С.П. К.– Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** против В.Ю.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, К. Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.К. К.– Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***.
ОТХВЪРЯЛ искането на С.П.
К.– Г., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
против В.Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, К. Ю.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** и Т.К. К.– Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, заявено на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК, за заплащане на обезщетение за ползването на имота в Г. до
извършване на делбата.
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК и чл. 34 ЗС да се
извърши съдебна делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************, с адрес: с. С., п. к. 5537, ул. "Т. М." № 1,
с площ 528 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 231, квартал 40, парцел IV, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ************, ************и ************, ведно с
находящите се в него сграда с
идентификатор ************.1, със застроена площ - 39 кв. м., брой етажи
- 1-н, предназначение - жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ************.2, със застроена площ - 19 кв.
м., брой етажи - 1-н, предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ************.3,
със застроена площ - 23 кв. м., брой етажи - 1-н, предназначение - жилищна
сграда-еднофамилна при квоти от: 9/36 ид. части за С.П. К.– Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***; по 8/36 ид. части за В.Ю.В.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и К. Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и 2/36
ид. части за Т.К. К.– Г., с ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА С.П. К.– Г., с
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 50,00 лв. /петдесет
лева/ по отхвърления иск за делба.
ОСЪЖДА С.П. К.– Г., с
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на В.Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, К. Ю.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.К. К.– Г., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на
2 000,00 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА В.Ю.В., с ЕГН **********,
с адрес: *** и К. Ю.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на С.П. К.– Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Л.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски
в размер на 900,00 лв. /деветстотин лева/.
Решението може да се
обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: