Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр.Стара Загора, 04.03.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на тридесет и първи януари
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 365 по описа
за 2021 г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка чл.38, ал.1, т. т.20 от
Наредба №14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год.
Образувано е по жалба от С.А.С. от гр.Чирпан срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/02678/3/01/04/02
с изх.№ 01-163-6500/57 от 18.05.2021 г., издаден от Директора на Областна
дирекция гр. Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана изцяло
одобрената финансова помощ по Договор №13/06/1/0/02678 от 08.03.2016г по
подмярка 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 –
2020 г., прекратен е Договор № 13/06/1/0/02678 от 08.03.2016г и е разпоредено
възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева,
представляващо първо получено плащане по цитирания договор, ведно със законната
лихва от 07.05.2019 год.
Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е постановен при
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Счита, че постановеният АУПВД противоречи на Регламент (ЕС) №
1307/2013; Делегиран Регламент (ЕС) №639/2014 на Комисията от 11 март 2014 год.
за допълнение на Регламент (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета
за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми
за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на
приложение X към същия регламент (ОВ, L 181/1 от 20 юни 2014 год.), наричан
по-нататък „Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията“ и на Регламент за
изпълнение (ЕС) №641/2014 на Комисията от 16 юни 2014 г. за определяне на правила
за прилагането на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по
схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОВ, L 181/74
от 20 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 641/2014 на
Комисията“, тъй като чл.38, ал.3 от ЗПЗП, предвижда схемите да се прилагат при
спазването на изискванията на тези нормативни актове, а в нито един от тях не
се съдържа понятието „втори ръководител“. Такова национално изискване според
жалбоподателя противоречи на цитираните регламенти доколкото чл.29, т.5 от
Регламент №1305/2013 г предвижда, че плащането на последната вноска се извършва
само при коректно изпълнение на бизнес плана. Поддържа, че не е налице
хипотезата на втори управител, тъй като по-голямата част от дейностите по
създаване и управление на стопанството е извършена от самия него. Пълномощното
на К.С.е общо, не е издадено по конкретния проект и е със срок на валидност
след изтичането на проекта. Извършените от него действия не могат да се
определят като такива за разпореждане с активи, организиране на търговската и
земеделската дейност. Акцентира, че през 2017 год. е бил неработоспособен
поради счупена ръка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени АУПДВ с
изх.№ 01-163-6500/57 от 18.05.2021г, издаден от директора на Областна дирекция
гр.Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание и в представени писмени бележки
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата като добавя, че К.С.е негов
роднина по съребрена линия и затова оказаната му помощ от Стоянов в
стопанството не води до хипотезата на втори управител.
Ответникът- Директор на Областна дирекция гр. Пловдив
на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден при спазване на
административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Твърди, че с акта правилно е прието, че жалбоподателят има втори
ръководител. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Не представя писмени
бележки по делото.
Обжалваният АУПДВ от 19.09.2019 год. е връчен на
жалбоподателя на 26.09.2019 год. (видно от приложеното известие за доставяне по
преписката – лист 641 от адм. дело №1240/2019 год. по описа на Административен
съд Хасково). Жалбата е депозирана на 10.10.2019 год.. Предвид горното съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и срещу
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2015 г С.С. е подал Заявление за подпомагане
с идентификационен номер (УИН) 13/06/1/0/02678, с приложен Бизнес план След извършване на необходимите проверки е
прието, че подпомагането е допустимо - заповед №03-130-РД/22 от 26.02.2016 год.
на ВрИД Директор на Областна дирекция Пазарджик на ДФ“Земеделие“, поради което
на 08.03.2016 година е сключен Договор № 13/06/1/0/02678 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ в размер 48 895 лева (т.1, л.151 и сл), платима на
два етапа - първо плащане в размер на 50 % от сумата, платима в срок от два
месеца от сключването на договора, и второ плащане – остатъкът от сумата,
платима в тримесечен срок след издаване на УИН и одобрение на заявката за второ
плащане. На 15.03.2019г жалбоподателят подава заявка за второ плащане по
договора /т.1, л.142/.
С пълномощно с per. № 1690/27.07.2016 г жалбоподателят
в качеството си на земеделски производител упълномощава К.С.с правата на
търговски пълномощник да извършва от негово име примерно посочени и неупоменати
дейности със срок до 31.12.2031г. Пълномощното е представено в Областна дирекция
гр. Хасково на Държавен фонд „Земеделие“
с писмо вх.№ 01-260-6500-1/ 07.05.2019г /т.2 л.463 и 538/ по повод
отстраняване на нередовности във връзка с договора от 08.03.2016г.
С уведомително писмо изх.№ 01-260-6500/605 от
03.06.2019г /т.2, л.559/ директорът на Областна дирекция гр. Хасково на
Държавен фонд „Земеделие“ уведомява
жалбоподателя, че открива производство по издаване на АУПДВ, поради установено
неспазване на разпоредбите на чл.9, ал.2, т.4 от Договора и чл.33, ал.2, чл.38, ал.1, т.20, чл.42, т.16 и
чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015 год. за прилагане на подмярка 6. 1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за 2014-2020г /Наредба № 14/ 2015г/. В писмото е посочено, че С. с
пълномощно е предоставил права на К.С., попадащи в хипотезата на §1, т.2 от ДР
на Наредбата, а именно – втори ръководител. Описани са конкретни фактически
действия:
1. На
15.03.2019 г. е подписан анекс за прекратяването на договор за наем на имоти е
№ 060002 и № 059010, находящи се в с. Исперихово, общ. Брацигово, обл.
Пазарджик. Анексът е подписан двустранно от К.С.С., същевременно в качеството
му на упълномощено лице на С.А.С., както и в качеството му на управител на
собственика на имота „Проджект Юнивърс“ ЕООД /т.1, л.231 гръб/;
2. Доставчик
на част от посадъчният материал за създаването от ползвателя трайни насаждения
от ябълки, включително и за извършване на предпосадъчната подготовка, съгласно
Договор № 03-16/04.01.2016 г. е „Проджект Юнивърс“ ЕООД, която е собственост и
е управлявана от упълномощеното лице /т.1, л.222/;
3. На
12.03.2019 г., упълномощеното лице извършва плащане, чрез вносна бележка от
името на С.А.С., по издадена фактура № 1281/20.12.2017 г., за доставка на
овощен посадъчен материал ябълки от „Ремстрой ИТД“ ЕООД /т.1, л.224/;
4. Съгласно
предписание на ОДБХ - Пловдив от 06.01.2017 г., като лице съхраняващо фиданките
обект на доставка по сключеният от бенефициента договор от 05.11.2016 г. е
„Ремстрой ИТД“ ЕООД по време на карантинният им период, е посочено също
упълномощеното лице, в качеството му на представител „Ремстрой ИТД“ ЕООД /т.1,
л.227 гръб/;
5. На 08.03.2019 г. са извършени 4 броя плащания от
името на упълномощеното лице по задължения на С.С. за осигурителни вноски, ДОД,
лихви за ДЗПО, НЗОК, ДОО, УчПФ, ФГВРС /т.2, 328 и сл/;
6. На 16.04.2019 г. е подписан анекс за удължаване
срока на действие на договор за аренда на имот с № 015028, част от стопанство
на бенефициента, находящ се в с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора,
подписан от К.С.С., в качеството му на упълномощено лице /т.2, л.468/.
Жалбоподателят е
депозирал писмени възражения с вх.№01-260-6500/605#1 от 20.06.2019 г/т.2, л.563
и сл/ с представени писмени доказателства за негово болнично лечение през м.май
2017г и болнично лечение на К.С.през м.март 2018г.
С АУПВД
от 19.09.2019 г (т.2, л.571 и сл) директорът на Областна дирекция гр. Хасково
на Държавен фонд „Земеделие“ е отказал изцяло одобрената финансова помощ по
Договор №13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 год., прекратен е Договор №
13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 год. и е разпоредено възстановяване на публично
държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо получено
плащане по цитирания договор, ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. С влязло в сила на 24.01.2021г Решение № 155/
14.05.2020г по адм.д.№ 853/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора
АУПВД е обявен за нищожен и преписката е изпратена да Директора на Областна дирекция
гр. Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявката за второ
плащане.
С
уведомително писмо изх.№ 01-163-6500/27 без дата /т.3, л.722/ директорът на
Областна дирекция гр. Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява
жалбоподателя, че открива производство по издаване на АУПДВ. Изложени са идентични фактически и правни
доводи с уведомителното писмо от 2019г. Жалбоподателят е депозирал писмени
възражения с вх.№01-163-6500/27#1 от 21.04.2021 г /т.3, л.725 и сл/.
С
оспорения в настоящото производство АУПВД № 13/06/1/0/02678/3/01/04/02 с изх.№
01-163-6500/57 от 18.05.2021 г., издаден от Директора на Областна дирекция гр.
Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, е отказана изцяло одобрената финансова
помощ по сключения договор на 08.03.2016
г, договорът е прекратен и е разпоредено възстановяване на публично държавно
вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо получено плащане по
цитирания договор, ведно със законната лихва от 07.05.2019 г. Прието е, че от
страна на пълномощника К.С.са осъществени действия по управление на стопанската
дейност и представителност от страна на лице, различно от ползвателя, попадащи
в хипотезата „повече от един ръководител на земеделското стопанство“. Пълномощното,
с което С.А.С. упълномощава К.С.С., е с нотариална заверка на подписите от дата
27.07.2016 г., което се явява в темпорално отношение след подписване на
Договора с ДФ “Земеделие“ от 08.03.2016г и е със срок на валидност до 31.12.
2031 г., т.е. включва целия срок на действие на договора. Според
административния орган при
наличието на пълномощно с предоставени значителни по обем представителни
функции, извън правно допустимите дейности по пълномощие, К.С.попада в
хипотезата на § 1, т. 2 от ДР от Наредба № 14/28.05.2015 г., тъй като е лице,
различно от ползвателя, което организира търговската и земеделската дейност на
стопанството, разпорежда се с активите, извършва финансови операции от и за
сметка на земеделското стопанство, като действа в качеството си на пълномощник
на ползвателя. Изложеното е квалифицирано като неспазване на разпоредбите на
чл. 9, ал.2, т. 4 от Договор № 13/06/1/0/02678 от 08.03.2016 г. и чл. 33, ал.
2, чл. 38, ал. 1, т. 20 , чл. 42, т. 16 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г.
От показанията на разпитания свидетел Н.Б.Т.
се установява, че за овощните градини на жалбоподателя С. в с.Зетьово са се
грижили само те двамата.
Видно от представените и приети като
доказателства Удостоверение за раждане №542362/11.06.1991г.; Удостоверение за
раждане № 447299/04.05.1990г.; Удостоверение за сключен граждански брак №
**********, изд. въз основа на Акт за сключен граждански брак №1002/02.11.2014г,
К.С.С. е съпруг на сестрата на жалбоподателя Е.А.С..
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване
и контрол за законосъобразност административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 19.05.2021г,
от лице с правен интерес -
адресат на акта, чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от него. С оглед
изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени
позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото
на Европейския съюз. В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон.
В нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ.
Процесният
АУПДВ е издаден от материално и териториално компетентен орган в условията на делегация,
съгласно Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /л. 7-8
от адм. дело №1240/2019 год. на Адм. съд Хасково, приложено към адм.д.№ 853/
2019г на Административен съд Стара Загора / и влязлото в сила Решение № 155/
14.05.2020г по адм.д.№ 853/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора.
Оспореният АУПДВ е в писмена форма,
съдържа подробни мотиви и при издаването
му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административният орган е спазил изискванията на чл.35 и чл.36 АПК за
изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и за служебно събиране на
такива. Дадена е възможност на бенефициента в разумен срок да изложи своите
възражения по издаване на акта и да представи доказателства. Административното
производство, приключило с издаване на
процесния АУПДВ е образувано преди изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в
сила от 28.06.2019 г./, с което законът изрично разграничава случаите, в които
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се
установява с решение за финансова корекция и с АУПВД. Започнало
е уведомително писмо изх.№ 01-260-6500/605 от
03.06.2019г и правилно е довършено по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от
договора за безвъзмездна финансова помощ от 08.03.2016 г, съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ
бр. 2/2018 г/.
При преценка на материалната
законосъобразност следва да се съобрази действителното наличие на сочената хипотеза по чл.38,ал.1,т.20
от Наредбата като основание да се откаже второ плащане и се дължи връщане на
първото плащане по договора ведно със съответната лихва за периода - през
периода на изпълнение на бизнес плана стопанството на ползвателя има втори
ръководител. Съгласно легалната дефиниция за „втори ръководител на земеделското
стопанство“ по § 1,т.2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 14/28.05.2015
г., това е лице, различно от кандидата/ползвателя, собственика на предприятието
на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя
ЕООД, което организира търговската и земеделската дейност на стопанството,
разпорежда се с активите и/или извършва финансови операции от и за сметка на
земеделското стопанство, включително е назначено като управител и/или прокурист
на кандидата/ползвателя ЕООД или ЕТ или действа в качеството си на пълномощник
на кандидата/ползвателя, на собственика на предприятието на
кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя
ЕООД.
В случая няма спор между страните, а и
се установява от писмените доказателства, че С.С. именно в качеството му на
земеделски производител е упълномощил лицето К.С.с правата на търговски
пълномощник, както и че реално от Стоянов са извършени действията, описани в
оспорения АУПВД. Спорният въпрос е дали националното изискване земеделското
стопанство да няма втори управител противоречи на Правото на ЕС и дали
извършените действия от К.С.го квалифицират като втори управител.
От условията за
кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. се установява, че целта на мярката е
да бъдат финансирани/подпомагани млади хора, които ще се занимават със
земеделие /животновъдство в селските райони на Република България. Настоящият
съдебен състав намира, че изискването чл.38, ал.1, т.20 във връзка с чл.42,
т.16 и с чл.45, т.6 от Наредба 14/28.05.2015 г относно липса на втори
ръководител на стопанството като основание за възстановяване на получена
финансова помощ, не е в пряко противоречие със значението и смисъла на Правото
на Европейския съюз в областта на подпомагане на млади земеделски стопани. Тълкуването
на разпоредбите на приложимите в случая Регламент (EО) № 1698/2005 на съвета от
20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Регламент (ЕС)
№1305/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г и на Делегиран регламент № 807/2014 ясно показва
волята на европейския законодател за необходимост във всички случаи контролът
върху стопанството се упражнява от млади земеделски стопани. Член 2, параграф 1
от делегирания регламент предвижда: „Държавите членки определят и прилагат
специфични условия за достъп до подпомагане, когато млад земеделски стопанин
съгласно определението по член 2, параграф 1, буква н) от Регламент (ЕС) №
1305/2013 не се установява като единствен ръководител на стопанството,
независимо от неговата правна форма. Тези условия са еквивалентни на условията,
приложими за млад земеделски стопанин, който се установява като единствен
ръководител на стопанството. Във всички случаи контролът върху стопанството се
упражнява от млади земеделски стопани“. В такъв смисъл е и съдебната практика. Съгласно
Решение на съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 година по дело
C‑592/11, е допустимо държавите
членки да уточняват конкретно условията, при наличието на които би могло да се
приеме, че даден кандидат за помощ /млад земеделски производител/ има подобно
качество на ръководител, като тези условия не трябва да надхвърлят рамката,
която имат за цел да конкретизират, и следователно трябва да се стремят, да
гарантират, че кандидатът упражнява ефективен и траен контрол върху земеделско
стопанство и върху неговото управление.
Извършените от К.С.през 2019г като
пълномощник на земеделския производител-жалбоподателя С., плащания по фактура и
на данъци и осигурителни вноски, описани в процесния АУПВД, представляват
финансови операции, а извършените правни действия по подписване на анекси и
фактически действия по съхраняване на посадъчен материал са в изпълнение на
даденото му пълномощно. Като такива попадат в приложното поле на дефиницията по
§ 1,т.2 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. Независимо от това, по делото нито се твърди, нито се доказва, че
бенефициерът С. е фиктивен ръководител и не участва в управлението и развитието
на стопанството си със собствени сили и средства. Напротив, по преписката са налице множество
доказателства, че от 2016г до 2019г, включително през 2018г, когато е бил
временно неработоспособен, той лично е осъществявал и контролирал работата в
земеделското стопанство. Този извод се
подкрепя и от показанията на свидетеля Т., че само двамата със С. са работили в
овощните градини. Няма данни стопанството да е неефективно или да не се
управлява добре. Предприетите от пълномощника действия очевидно са с инцидентен
характер, не влияят пряко върху
земеделската работа и са житейски
обясними с оглед установената родствена връзка. Затова не следва да водят до
тежката последица ползвателят на помощта
да загуби право на второто плащане и да дължи връщане на първото плащане по
договора за подпомагане.
По тези съображения обжалваният АУПВД
следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне на
директора на ОД на ДФЗ Пловдив за ново произнасяне по искането на С.С. за второ
плащане по договора.
При този изход на спора и своевременно направеното искане на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл.
144 АПК за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от
1500лв. по договор за правна помощ от 08.10.2021г /т.3, л.815/. Съгласно чл. 8,
ал. 2, т. 4 на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималният размер е 1263лв,
поради което с оглед фактическата и правна сложност на спора следва да бъде
присъден целият заплатен размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.1 от АПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от С.А.С. ЕГН ********** ***, Редови жилища
№ 5 Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/02678/3/01/04/02
с изх.№ 01-163-6500/57 от 18.05.2021 г., издаден от Директора на Областна
дирекция гр. Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката на Директора на Областна дирекция гр.
Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, за
ново произнасяне в едномесечен срок по заявката за второ плащане на С.А.С. по Договор № 13/06/1/0/02678 от 08.03.2016г при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати С.А.С. ЕГН **********
***, Редови жилища № 5 сумата 1510 /хиляда петстотин и десет/ лв за направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.