Решение по дело №633/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                  №............................

                                                             гр. К.,11.07.2019 г.

 

   В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          К.ски районен съд,  ІІІ- ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и  деветнадесета година, в състав :

                                                                   Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря: Цветанка Александрова  

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД  № 633,  по описа за 2019 година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С.Н.С., с ЕГН – ********** ***  обжалва наказателно постановление № 16-1139-000456/23.03.2016 г. издадено от ВНД Сектор “Пътна полиция ” при ОД на МВР К., с което са й наложени следните административни наказания :  на основание чл.179, ал. 3, т. 4, пр.1  от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева; на осн. чл. 183, ал.1, т.1 , пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10 лева; на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10 лева. Не се оспорва НП по същество, а се твърди  погасяване на  търсената административнонаказателна отговорност по давност.

Наказващият орган не взима участие в производството пред съда и не изразява становище по депозираната срещу НП жалба.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

            На 04.03.2016 г. , около 16:55 ч.  жалбоподателката управлявал лек автомобил м. „ Санг Йонг“, с рег.№ СА...ХК, собственост на „Е. – Св.София“ЕООД, по ПП I-6, км. 30+650,  с посока на движение  от гр. К., към гр.С.. При разклона за с. К.била спряна за проверка от  патрул на „Пътна полиция“ К., в състав – свидетелите Д.В. и К.К..  В хода на проверката било установено, че за управлявания от С. автомобил по път от републиканската пътна мрежа  не е заплатена  дължимата , съгласно чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата винетна такса , респ. не е залепен валиден винетен стикер . При документалната проверка на водача  контролните органи установили също така, че С. не може да представи СУМПС, контролен талон към него , както и Свидетелство за регистрация на управляваното от нея МПС.

За установените нарушения,  на мястото на проверката, бил съставен АУАН на С. С., който й е връчен лично срещу подпис, без да са отразени възражения по констатациите.

Въз основа на акта на 23.03.2016 г. ВНД ***** сектор Пътна полиция издал атакуваното НП №16-1139-000456. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. За описаните административни нарушения на водача са наложени следните административни наказания :   ВНД на  Пътна полиция е санкционирал водача, налагайки му  административни наказания както следва : - на основание чл.179, ал. 3, т. 4, пр.1  от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева; на осн. Чл. 179, ал.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 50,00 лева; на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева и на осн. чл. 185, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева.

            Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка, справка и от показанията на св. С. и П..

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

            При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за  неоснователна, по следните съображения:

               В административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила , налагащи отмяна на НП на това основание и е приложен правилно материалния закон. АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

               Основното възражение на жалбоподателката касае спазване на предвидените в ЗАНН и НПК срокове за законосъобразно ангажиране на отговорността й. Според твърдяното от нея  в жалбата и поддържано в съдебно заседание , производството поделото следва да се прекрати поради изтекла абсолютна погасителна давност. 

               Това възражения съдът намира за неоснователно,  поради следните съображения :

Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст урежда случаите, при които административнонакзателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал.3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл. 34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Процесният АУАН е издаден на същия ден, в който е констатирано нарушението, т.е. всички срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. То  е връчено на нарушителя близо три години сред съставянето му. След като жалбата срещу НП е депозирана в срока  за обжалване, то  последното  не е влязло в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

По тези съображения, настоящият състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, приложима е хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години  .

В настоящият случай, административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но наказателното постановление е връчено три години  след издаването му, а съобразно чл. 81, ал.3, във вр. чл. 80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл. 80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено –04.03.2016 година. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и половина , съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 04.09.2020 година. Наказателното постановление е връчено на нарушителя в значително по-ранен срок.

В горния смисъл възражението за погасена по давност административнонаказтелна отговорност, съдът намира за неоснователно.

               Разгледан спора по същество, съдът намира следното : 

               По нарушението по чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП :     

               Тази норма  установява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е управляването на ППС. От обективна страна е необходимо управляването на превозното средство да се извършва по път от републиканската пътна мрежа и без да е платена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗПътищата. Субект на нарушението е лице с качеството водач по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В цитираната алинея е диференцирана отговорността в зависимост от превозното средство.

                Първокласен път І-6 е включен в приложение № 1 към т. 1 от  Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за   ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, приет с  РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Жалбоподателката е управлявала ППС по дефиницията на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП и не е удостоверила плащането на винетна такса по реда на чл. 10а, ал. 5 от ЗПътищата. Поради горното съдът приема, че жалбоподателката е осъществила обективните признаци от състава на нарушението по чл. 179, ал. 3, т. 4, пр.1 от ЗДвП.

              По нарушенията по чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП ; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 и чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП  : 

              Тези санкционни норми предвиждат санкция в размер на 10 лева за водач, който „не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;“. Жалбоподателката не оспора твърдяното в АУАН и НП, че в деня на проверката не е представила всеки един от описаните документи, с което не е изпълнила вмененото й с разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължение  да носи тези документи , при управление на МПС . В този смисъл и правилно и законосъобразно е  наложено всяко едно от посочените  административни наказания . 

            По изложените съображения съдът ще  потвърди изцяло атакуваното с жалбата НП като  правилно и законосъобразно.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН К.ският районен съд

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло наказателно постановление  № 16-1139-000456/23.03.2016 г. издадено от ВНД …. на Сектор “Пътна полиция ” при ОД на МВР К., с което на С.Н.С., с ЕГН – ********** ***   са  наложени  следните административни наказания : на основание чл.179, ал. 3, т. 4, пр.1  от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева; на осн. чл. 183, ал.1, т.1 , пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10 лева; на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 10 лева.

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред К.ския админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                   

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: