Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 21.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Диана Йорданова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 4071 по описа на ДРС за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, с която
срещу „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ДОКС - 90” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ул. „***” №***, ет.***, ап.****, представлявано от Л. А. Л.,
е предявен иск за признаване на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение” и извършеното на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. с чл. 190,
ал. 1, т. 2 от КТ прекратяване на трудовото правоотношение за незаконни и за
отмяна като незаконосъобразна на уволнителната заповед, с правно основание чл.
344, ал. 1, т.1 от КТ.
Искът се основава на следните фактически обстоятелства: ищцата се е намирала в трудово
правоотношение със „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ДОКС - 90” ЕООД, като е заемала длъжността „****”. На 04.06.2018г. същата подала предизвестие за
прекратяване на трудовия си договор. Трудовото й правоотношение с ответника
било прекратено едностранно на 19.06.2018 г. - с получаване от страна на
работодателя на последващо писмено уведомление. Поради това, считано от
19.06.2018 г. М.А.П. не била длъжна да се явява на работа при ответника.
Издадената впоследствие заповед №31/20.07.2018г., с която ответникът наложил на
ищцата дисциплинарно наказание – „уволнение” и прекратил трудовото й
правоотношение поради неявяване на работа, считано от 11.06.2018г., на
основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, била незаконосъобразна – заповедта била
издадена след като ищцата надлежно упражнила правото си да прекрати трудовото
правоотношение; в заповедта не било посочено през кои работни дни ищцата не се
е явявала на работа; работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 от ГПК.
Ответникът
в писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва иска. Счита, че искът е недопустим като
предявен след изтичането на 2-месечния срок по чл. 358 , ал.1, т.2 от КТ,
поради което моли производството по делото да бъде прекратено. Ако съдът
приеме, че искът е допустим, твърди, че уволнението е извършено
законосъобразно. Ищцата не се е явявала на работа в периода 11.06.2018г. –
20.07.2018г. и поради тази причина
процесната заповед за уволнение е законосъобразна, като съдържа всички
необходими реквизити. Процедурата по налагане на обжалваното наказание била
изпълнена изцяло. До ищцата била изпратена нотариална покана да даде обяснения
за неявяването си на работа, на която същата не отговорила.
Ответникът
оспорва да е получавал писмено предложение от ищцата от 04.06.2018г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение. М.П. е искала да остави това
предложение в счетоводната кантора, обслужваща дружеството, но й е било
отказано. В периода 05.06.2018г. – 10.06.2018г. ищцата е ползвала болничен.
Ответникът
заявява, че на 20.06.2018г. получил заявление от дата 19.06.2018г., с което
ищцата го уведомила, че счита трудовото правоотношение между тях за прекратено,
считано от 19.06.2018г. М.П. обаче не била отработила срока на предизвестието,
не заплатила и дължимото обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие. Поради това, ответникът счита, че уведомлението от
19.06.2018г. не е произвело правни последици.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за отмяна
на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Искът е допустим.
Съществуването на трудово правоотношение, по
силата на което ищцата се е намирала в трудово правоотношение със „ЗАЛОЖНА КЪЩА
– ДОКС - 90” ЕООД, като е заемала длъжността „***“, не е спорно между страните.
При наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, както е в настоящия
случай, конститутивно действие има това,
чийто фактически състав е настъпил по-рано.
Първият спорен по делото въпрос е дали ищцата
законосъобразно е упражнила правото си едностранно да прекрати трудовото си
правоотношение с ответника. По делото
е представено предложение от ищцата до работодателя от 04.06.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение. С предложението ищцата е определила
15 дневен срок на предизвестие за едностранно прекратяване. Няма данни за
получаване на предизвестието от ответника.
Работодателят признава, че преди да издаде
процесната заповед е получил заявление от дата 19.06.2018г., с което ищцата го
е уведомила, че счита трудовото правоотношение между страните за прекратено,
считано от 19.06.2018г. поради изтичане на 15-дневното предизвестие.
Чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда е израз на
принципа за свободата на труда. С тази разпоредба законодателят признава и
гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя
трудов договор, посредством отправянето на предизвестие до работодателя. Касае
се за лично, субективно потестативно право, упражняващо се по суверенната
преценка на работника или служителя, а причината и мотивите на работника или
служителя за прекратяването на трудовия договор на това основание са без
значение, т.е. работникът или служителят не дължи да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява
трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Затова при прекратяване на
трудовия договор по този член работникът или служителят отправя писменото
предизвестие до работодателя, промяна в чиято правна сфера възниква независимо
от неговата воля или съгласие.
Отправянето на волеизявление до работодателя и
известяването му, че след изтичане на определен срок трудовият договор ще се
прекрати, не са достатъчни за прекратяване на трудовото правоотношение,
доколкото разпоредбата на чл. 326 от КТ урежда прекратяване на трудовия договор
от работника или служителя с предизвестие, т.е. в момент, различен от момента
на отправяне на едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. В случая за настъпването на правопрекратителния ефект не е достатъчно
само да се отправи волеизявление, както е по чл. 327 от КТ, а е необходимо да
изтече предвиденият от страните срок, след който трудовото правоотношение ще се
счита за прекратено.
Макар и отправил предизвестие до своя
работодател, в класическата хипотеза на чл. 326 от КТ – работникът или
служителят трябва да се явява на работа и да полага труд през периода на
предизвестието, тъй като трудовото му правоотношение не е прекратено. Същият ще
бъде задължен да спазва всички свои задължения, включително трудовата
дисциплина, работното време, трудовите норми и т.н. По аргумент от чл. 335, ал.
2, т. 1 от КТ моментът, в който трудовият договор се прекратява, е денят, в
който изтича срока на предизвестието.
Съгласно приложения по делото трудов договор
/л.6-л.7/, последният е безсрочен с уговорен срок на предизвестие за
прекратяване от 15 дни – чл.5. На основание чл.74, ал.4 от КТ посочената
клауза, в която е уговорен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение от петнадесет дни, се явява нищожна като противоречаща на
разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, предвиждаща, че срокът на предизвестието
при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Начинът на формулиране на
разпоредбата води до извод, че този срок е с точно определена в закона
продължителност и не е възможно уговарянето му в индивидуалния трудов или
колективен трудов договор. Поради това съдът приема, че е налице противоречие
на закона на посочената клауза на трудовия договор и същата на осн. чл.74, ал.4
от КТ следва да бъде прогласена за нищожна. Вместо посочената клауза следва да
се приложи съответната повелителна разпоредба на закона, а именно чл.326, ал.2
от КТ. Поради изложеното съдът приема, че в настоящия казус срокът на
предизвестието на прекратяване на трудовия договор е 30 дни.
Спорен въпрос по делото е получил ли е
работодателят уведомлението на ищцата за предсрочно прекратяване на трудовия
договор. По делото не се установи на 04.06.2018г. ищцата да е подала
предизвестие за напускане /л.8 от делото/. Това не се установява и от разпита
на допуснатите свидетели. Работодателят е уведомен за предизвестието за
прекратяване на трудовия договор от ищцата най-рано на 19.06.2018г.
Следователно 30-дневният срок по чл. 326, ал.2 от КТ е изтекъл на 19.07.2018г.
По делото не се налице твърдения, а и липсват доказателства, ищцата изрично да
е заявила желание да не се спазва срока
на предизвестие, заплащайки на работодателя обезщетение по чл. 220 от КТ.
С оглед гореизложеното срокът на предизвестие е
трябвало реално да бъде отработен от служителя. За периода от 05.06.2018г. до
10.06.2018г. ищцата е ползвала болничен. По
делото не се спори, че след 11.06.2018г. М.П. не се е явявала на работа.
Поради това съдът приема, че ищцата не е упражнила законосъобразно правото си едностранно да прекрати трудовото
си правоотношение с ответника. В
периода до изтичане на срока на предизвестието служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения и да
спазва трудовата дисциплина. През това време на общо основание работодателят
има право да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при
нарушение на трудовата дисциплина, като съвкупност от всички трудови задължения
на работника или служителя, извършени преди или след предизвестието. В този
случай при налагане на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се
прекратява преди изтичане на срока на предизвестието /така,
Решение № 180 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 804/2010 г., III г. о., ГК/.
С обжалваната заповед /л. 22 от делото/
трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 във
връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ -
уволнение поради неявяване на
работа, считано от 11.06.2018г. Отразено
е, че ищцата е отказала да даде обяснение по чл.193 КТ, поискани с нотариални
покани, получени на 13.07.2018г. и
17.07.2018г.
Съдебният контрол за законосъобразност на
прекратяването на трудовия договор със обжалваната Заповед № 31/20.07.2018г.
на управителя на ответното дружество се
изразява в проверка за съответствие между приложеното от работодателя основание
за уволнение и настъпването на правнорелевантните факти, необходими за
приложението на използваното основание за уволнение.
Съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ е достатъчно неявяване на работа
най-малко в продължение на два последователни работни дни. С оглед ясната
формулировка на така посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
спорен по делото е единствено въпросът, известно ли е било на служителя, кои
два работни дни визира работодателят. Безспорният факт по делото /установен с
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и П./ и признат от ищцата/, е че считано от
11.06.2018г. до 20.07.2018г., когато е прекратено трудовото правоотношение,
ищцата не се е явявала на работа. Съдът приема, че дните на неявяване са били
известни на служителя – това са работните дни, следващи след 11.06.2018г. до
датата на заповедта. Работодателят доказва с представените нотариални покани,
че е изпълнил задължението си да поиска обяснения по чл.193 от КТ. С
Уведомително писмо от 22.06.2018г. ответникът е поканил ищцата да се яви в
нотариалната кантора на нотариус Ц. А., за да даде обяснения по чл.193 от КТ. С
отговор от 28.06.2018г., връчен на
управителя на ответното дружество, ищцата заявява, че към 22.06.2018г.
трудовото правоотношение вече не съществува и няма задължения за даване на
исканите обяснения. Работодателят отново е приканил с Покана /без дата/
служителят да даде писмени обяснения по
повод неявяването на работа в периода
11.06.2018г. – 19.06.2018г. Ищцата не спори, че такива обяснения са й изискани.
Възраженията й касаят, че съществува неяснота относно дните на неявяване.
При
безспорно установения факт на неявяване от страна на служителя на работа, в
продължение на повече от два последователни работни дни, а именно от
11.06.2018г. до 20.07.2018г., съдът приема, че е налице основанието по чл.190,
ал.1, т.2 КТ, което е достатъчно, за да обоснове законността на извършеното на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ уволнение /в този смисъл Решение № 7 от
23.01.2018 г. по гр. д. № 1393 / 2017 г. на ВКС, III гр.о./. От формална гледна точка
уволнителната заповед също отговаря на изискванията на закона, въпреки че не са
посочени два последователни дни на неявяване. Заповедта препраща към издадени
от работодателя документи – нотариални покани до ищцата за изслушване по чл.193
от ГПК, получени съответно – на 13.07.2018г. и 17.07.2018г. Следователно двата
последователни работни дни, които визира работодателят, са следващите след
11.06.2018г.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв. Наведеното от ищцата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно. Разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не
по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се установява, че минималният размер за адвокатско
възнаграждение е 510 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност,
поради което възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 510 лв.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ДОКС - 90” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „***” №***, ет.***,
ап.***, представлявано от Л. А. Л., иск
с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на заповед № 31 от 20.07.2018г., с
която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на ЗАЛОЖНА КЪЩА – ДОКС - 90” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ул. „***” №***, ет.***, ап.***, сумата от 510 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от обявяване на решението, а именно - 21.12.2018г., на осн. чл. 315, ал.2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: