№ 22368
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20211110169310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 100621/2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
С Разпореждане № 4752/2022 г. са дадени указания на заявителя за отстраняване на
нередовности в заявлението, като е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок
заявлението ще бъде отхвърлено. Горното разпореждане е съобщено на заявителя на
26.01.2022 г.
В определения срок е подадена молба с вх. № 17472/2022 г., с която указанията на
съда не са изпълнени, вместо което са изложени подробни съображения за тяхната
неправилност, като се поддържа, че претендираната със заявлението сума е за неизпълнени
задължения по конкретни фактури.
С Разпореждане № 11494/2022 г. е дадена последна възможност на заявителя да
отстрани нередовностите съгласно указанията, дадени с предходното разпореждане, като
съобрази, че фактурите не представляват основание на вземанията, и е разяснено, че при
ново неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено. Това
разпореждане е съобщено на заявителя на 16.02.2022 г.
В срок е подадена от заявителя молба с вх. № 36328/2022 г., с която указанията на
съда отново не са изпълнени, вместо което е посочено, че заявлението е подадено в
съответствие с правилото на чл. 410, ал. 3 ГПК, че посочените от съда пороци подлежат
/евентуално/ на изследване в рамките на исков процес по чл. 422 ГПК, както и е цитирана
практика на СГС.
Съдът намира, че на заявителя са дадени ясни и конкретни указания за отстраняване
на нередовности в заявлението, като указанията не касаят доказаността на
вземането/вземанията, а са изцяло насочени към изясняване колко вземания, в какъв размер
и по кой договор /предвид наличието на два договора между страните/ се претендират.
Необходимостта от даване на тези указания е обоснована от това, че основание на
вземането/вземанията не са фактурите, с които те са осчетоводени при заявителя, а
обстоятелствата, от които те произтичат, т.е. конкретното договорно правоотношение между
страните, по което заявителят твърди да е възникнало вземане за стойността на извършените
от него услуги. В случая е напълно неясно за съда по кой договор /предвид наличието на два
1
договора между заявителя и длъжника/ са извършени услугите, чиято стойност се
претендира, а ако са извършени по двата договора – вземане в какъв размер се претендира
по всеки от тях. На следващо място, не е изпълнено дори задължението по чл. 410, ал. 3 ГПК
за представяне на общите условия, на които заявителят изрично неколкократно се позовава
в заявлението. Същевременно на заявителя двукратно е дадена възможност за отстраняване
на нередовностите в заявлението, като разпорежданията на съда са му надлежно съобщени.
Неизпълнението на указанията налага заявлението да бъде отхвърлено на основание чл. 411,
ал. 2, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 100621/2021 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, подадено от „фирма“ ЕАД срещу ВЛ. С. Б..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2