Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1538 11.11.2020 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-риадминистративен състав,
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 561 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 53 и сл. от ЗКИР.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от А.И.Х. с
ЕГН **********, М.А.Х. с ЕГН **********, Г.А.Х.-С. с ЕГН **********, всички с
адрес: ***, представлявани от А.И.Х., и С.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против действия по изменение на КК и КР на гр. Бургас, изразяващи се в
заличаване на жалбоподателите като собственици на поземлен имот с идентификатор
07079.605.152, находящ се в гр. Бургас, Промишлена зона „Север“.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспореното действие по заличаване, поради наличие на
материално правен спор между страните относно собствеността на процесния обект.
Иска се съдът да отмени оспорените действия.
В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез
процесуалния си представител – адв. К., поддържат жалбата. Изразява се
становище, че от представените доказателства, в частност съдебни решения, не
може да се направи обоснован извод за решен материалноправен спор за
собственост между жалбоподателите и останалите лица имащи вещни претенции към
процесния имот.
Ответникът – Началник на СГКК-Бургас,не се явява в съдебно
заседание. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата до съд, бланкетно
е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за
присъждане на разноски. Представя административната преписка.
Заинтересованите страни „Абанос“ ООД и „Ира
Комерсиал“ ЕООД, чрез процесуалният си представител -адв. М.М., изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Излагат съображения, че в хода на
съдебното производство са събрани достатъчно доказателства удостоверяващи, че
спорът за правото на собственост е решен, както и обстоятелството, че
жалбоподателите нямат вещни права върху процесния имот. И двете страни
претендират разноски. Ангажират доказателства.
Заинтересованите страни М.И.П., А.А.Б., С.А.А.
и Б.С.А., в качеството им на наследници на Е.Б.С., Д.Х.А., Фондация „А. и П. Х.“,
редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален
представител. Не изразяват становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по
повод подадено до СГКК- Бургас заявление (л.51) от „Абанос“ ООД и „Ира
Комерсиал“ ЕООД, с вх. № 01-529946/21.11.2019 г., с което е поискано двете
дружества да бъдат вписани в кадастралния регистър на гр. Бургас като
собственици на поземлен имот с идент. 07079.605.152. Към заявлението са
представени нотариален акт (л.73) за покупко-продажба на недвижим имот № 152,
том ІV, рег. № 7162, дело № 548/2006 г. по описа на нотариус Виктория Дралчева,
Акт за държавна собственост № 3253/07.09.1998 г. (л.67), заповед №
РД-09-94/21.03.2005 г. на Областен управител на област Бургас (л.69), скица с
координати с рег. № 70-00-1413/1/18.07.2019 г., издадена от община Бургас
(л.71), решение от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. № 761/2007 г. по описа
на БРС (л.55) и определение № 21/11 от 12.01.2011 г., постановено по гр.д. №
1200/2009 г. по описа на ВКС (л.62), както и допълнително становище и
пълномощно. В становището към заявлението е поискано от кадастралния регистър
да бъдат заличени вписаните като собственици до този момент лица.
Съгласно представеният със заявлението
нотариален акт № 156/2006 г. „Абанос“ ООД е закупило от Л.Г. Ж., М.
С. Ж., С. А. Я.и Д. К. С., следните недвижими имоти: УПИ ІІ-177,
отреден за складова база, находящ се в кв. 26 по плана на гр. Бургас за ПЗ
„Север“ с площ от 17 480 кв.м.; УПИ V-177, отреден за
бензиностанция и метанстанция КОО, находящ се в кв. 26 по плана на гр. Бургас
за ПЗ „Север“ с площ от 2 135 кв.м.; както и следните сгради: навес-
барабанен цех- едноетажна, метална конструкция, със ЗП 929 кв.м., построен
в УПИ ІІ-177; портиерна сграда – едноетажна, масивна, със ЗП 41кв.м.,
построен в УПИ ІІ-177; административна сграда – двуетажна, монолитна,
със ЗП 171 кв.м., построена в УПИ І-177; столова сграда- разливочна,
едноетажна, масивна, със ЗП 190кв.м., построен в УПИ І-177; трафопост-
едноетажен, масивен, със ЗП 19кв.м., построен в УПИ І-177;навес –
едноетажен, метален, със ЗП 720 кв.м., построен в УПИ І-177; навес –
едноетажен, метален, със ЗП 720кв.м., построен в УПИ І-177; навес –
дърводелска работилница, едноетажен, метален, със застроена площ от 333кв.м.,
построен в УПИ І-177; навес – склад № 2, едноетажен, метален, със ЗП
720кв.м., построен в УПИ І-177.
В представения АДС № 3253 от 07.09.1998 г.
като частна държавна собственост, включена в капитала на „Ира - Комерсиал“ ЕООД,
са посочени имот с пл.№ 177 – дворно място от 53 000 кв.м., ведно със
следните сгради: административна сграда – двуетажна, монолитна, със ЗП
171 кв.м. (1971 г.); столова сграда- разливочна, едноетажна, масивна,
със ЗП 190кв.м. (1971 г.); трафопост- едноетажен, масивен, със ЗП
19кв.м. (1979 г.); навес – едноетажен, метален, със ЗП 720 кв.м. (1973
г.);навес – едноетажен, метален, със ЗП 720 кв.м. (1973 г.);навес
– едноетажен, метален, със ЗП 720 кв.м. (1973 г.);навес – дърводелска
работилница, едноетажен, метален, със застроена площ от 333кв.м. (1973г.); навес-
барабанен цех- едноетажна, метална конструкция, със ЗП 929 кв.м. (1977 г.);
навес – склад № 2, едноетажен, метален, със ЗП 720кв.м. (1977 г.) и портиерна
сграда – едноетажна, масивна, със ЗП 41кв.м. (1986 г.). Видно от
отбелязването върху акта сгради и терен от 45 000/53 000 кв.м. ид.ч. са
деактувани в полза на М. С. Ж., С. А. Я.и Д. К. С.със заповед №
РД-11-411/06.06.2001 г. на Областен управител на област Бургас.
Със заповед № РД-09-94/21.03.2005 г. на
Областен управител на област Бургас е отменил заповед № 749/26.03.1993 год. и
допълнителна заповед за поправка на допусната фактическа грешка №
1894/16.07.1993 г. на кмета на община Бургас, в частта с която е отписан от
актовите книги за държавна собственост и е предаден на Г. П.П., И. С. П., А. М.
Х.и Г. М. Ж., в качеството им на наследници на П.И. Х., М.И.Х., д-р И. С. Х.и К.
С. Х. – акционери в „Големите български мелници“ АД, недвижим имот – терен от
8000 кв.м., ведно с стари фабрични сгради, застроени на 641 кв.м., находящ се в
гр. Бургас, ПЗ „Север“, собственост на „Ира - Комерсиал“ ЕООД.
Видно от решение от 30.10.2008 г., постановено
по гр.д. № 761/2007 г. по описа на БРС (л.55), А.И.Х. (жалбоподателка), Г.А.Х.-С.
(жалбоподателка), С.Г.М. (жалбоподателка), Р. Н. С., Фондация „А. и П. Х.“, Д.Х.А.,
А.А.Б. и И. З.П., са завели иск срещу Л. Г.., М. С. Ж., С. А. Я., Д. К. С.и
„Абанос“ ООД, с който се иска съдът да постанови в полза на ищците изкупуване
на продадените от първите четирима ответника на последния ответник земя и
сгради с нот.акт № 151/2006 г. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 33, ал.
2 от Закона за собствеността по отношение на описаните в нотариалния акт
поземлени имоти и по чл. 66, ал. 1 от ЗС по отношение на сградите, предмет на
покупко-продажба с посочения нотариален акт. Претенцията на ищците се основава
на твърдение, че същите имат качеството на съсобственици на ПИ – застроен терен
от 8000 кв.м., представляващ част от имот с пл. № 177 по плана на ПЗ „Север“
Бургас, придобит по наследство и по реституция по реда на ЗВСОНИ. В хода на
съдебното производство е установено, че теренът, върху който ищците претендират
имуществени права, попада в имот с пл. №177, за който били отредени УПИ от І до
VІІІ в кв. 26 по плана на ПЗ „Север“ с одобрен ПУП-ПРЗ със заповед №
767/01.07.2005 г. на кмета на община Бургас. Искът е отхвърлен, като основният
мотив за това е обстоятелството, че ищците не доказват право на съсобственост,
тъй като по отношение на тях не са настъпили условията за реституиране на
имота, приватизиран и внесен в капитала на „Ира комерсиал“ ЕООД, поради
неподаване в срок на заявление за възстановяване на приватизиран имот съгласно
§6 от ЗППДОП (отм.). С решение № VІ-19 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. №
936/2008 г. по описа на БОС е оставено в сила решение на БРС по гр.д. №
761/2007 г. В решението е прието, че ищците не са доказали право на собственост
върху реална част от имот пл.№177 в кв.26 по плана на ПЗ „Север”, както и
наличието на съсобственост между продавачът и лицето, което претендира да
изкупи имота. Решението е влязло в сила на 12.01.2011 г.
С определение № 21/11 от 12.01.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1200/2009 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно
обжалване на решение № VІ-19 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 936/2008
г. по описа на БОС, с което е оставено в сила описаното решение на БРС по гр.д.
№ 761/2007 г. В мотивите на определението е посочено, че ищците не са доказали
възникнало право на съсобственост в тяхна полза по отношение на терен от 8000
кв.м., представляващ част от имот с пл. № 177 по плана на ПЗ „Север“ Бургас,
тъй като обектът на исковата молба не е бил възстановен в патримониума на
наследниците на бившите акционери на „Големите български мелници“, поради
липсата на предпоставките на чл. 1 от ЗВСОНИ за осъществяване на реституция –
поземленият имот е загубил самостоятелния си характер и се е трансформирал в
обща част по предназначение към съществуващите сгради, които имат главно
значение, а терена обслужващо.
Въз основа на подаденото заявление и
приложените към него доказателства от СГКК- Бургас е извършена проверка.
Изготвена е справка за поземлен имот с идент. 07079.605.152, със стар номер
177, при което е установено, че същият е с площ от 25 562 кв.м. и вписани
собственици: Фондация „А. и П. Х.“, Р. .С.,А.И.Х. (жалбоподателка),С.Г.М.
(жалбоподателка),А.А.Б., Д.Х.А., М.А. В., И. З.П.,Г.А.Х.-С. (жалбоподателка) и
„Абанос“ ООД.
Събрани са данни за наследниците на И. З. П. –
наследен от М.И.П., съгласно удостоверение за наследници от 27.12.2019 г.; Р.
Н.С. – наследена от Е.Б.С., съгласно удостоверение за наследници от 20.01.2020
г.
С уведомление № 24-33101/04.12.2019 г. СГКК е
уведомила вписаните в кадастралния регистър собственици на поземлен имот с
идент. 07079.605.152 и „Ира-комерсиал“ ЕООД, СГКК, че във връзка с подаденото
заявление от „Ира-комерсиал“ ЕООД и „Абанос“ ООД са извършени следните промени
в кадастралния регистър: заличени са като собственици на ПИ 07079.610.152
лицата Фондация „А. и П. Х.“, Р. Н.С. (наследена от Е.Б.С.),А.И.Х.
(жалбоподателка),С.Г.М. (жалбоподателка),А.А.Б., Д.Х.А., М.А. Вълчева, И. З. П.
(наследен от М.И.П.),Г.А.Х.-С.(жалбоподателка), вписан е нов собственик –
„Ира-комерсиал“ ЕООД с титул на собственост акт за частна държавна собственост
№ 3253 от 07.09.1998 г. относно 8000 кв.м. ид.ч. от правото на собственост
върху имота и е редактиран обема на собствеността на „Абанос“ ООД, с документ
за собственост НА № 29, том 63, рег. № 22210, дело № 14909 от 29.12.2006 г., от
19 615 кв.м. на 17 480 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот. Впоследствие с уведомително писмо с изх. № 20-1496/09.01.2020
г. (л.19) на заинтересованите лица е изпратена и справка от КККР за ПИ
07079.605.152 с отразено актуално състояние след вписаните изменения.
Посочените две писма са получени от адресатите, както следва: Фондация „А. и П.
Х.“ – ИД PS 8000 02A5Y26
с отбелязване за непотърсена пратка (л.39) и второто уведомление с ИД PS 8000 029QKV 5, отново отбелязване за непотърсена
пратка(л.27), предвид двете непотърсени пратки е изготвено служебно уведомление
по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК за връчване чрез обявяване на таблото и
електронната страница на СГКК- Бургас (л.15); Р. Н.С.- в ИД PS 8000 02A5Y7 B е отбелязано, че лицето
е починало (л.44), изпратено е второ писмо чрез наследника Е.Б.С. – видно от ИД
PS 8000 02AEZF T,
изготвено е служебно уведомление по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК за връчване
чрез обявяване на таблото и електронната страница на СГКК- Бургас (л.13); А.И.Х.
(жалбоподателка) -ИД PS
8000 02A5Y3 7 с отбелязване за получаване на 07.01.2020 г. (л.40) и ИД PS 8000 029QL3 Eс
отбелязване за получаване на21.01.2020
г. (л.34); С.Г.М. (жалбоподателка) -ИД PS 8000 02A5Y15 с отбелязване за получаване на 06.01.2020 г. (л.38) и ИД PS 8000 029QL2 D с отбелязване за получаване на19.01.2020 г. (л.35); А.А.Б. - ИД PS 8000 02A5Y0 4 с
отбелязване за получаване на 06.01.2020
г. (л.37) и ИД PS 8000 029QL1 Cс
отбелязване за получаване на 23.01.2020
г. (л.36); Д.Х.А. - ИД PS 8000 02A5Y48
с отбелязване за непотърсена пратка (л. 41) и ИД PS 8000 029QL0 с отбелязване за непотърсена пратка (л.32);М.А.
В. (Х.) (жалбоподателка) - ИД PS
8000 02A5Y5 9 с отбелязване за получаване на 07.01.2020 г. (л.42) и ИД PS 8000 029QL4 Fс
отбелязване за получаване на 21.01.2020
г. (л.33); И. З. П., чрез наследника М.И.П. – ИД PS 8000 02A5X2 5 с отбелязване за получаване на 07.01.2020 г. (л.47) и ИД PS 8000 029QKW 6
с отбелязване за получаване на
15.01.2020 г. (л.28); Г.А.Х.-С. (жалбоподателка) - ИД PS
8000 02A5Y6 A с отбелязване за
получаване на 07.01.2020 г. (л.43) и ИД PS 8000 029QKZ 9с отбелязване за получаване на 21.01.2020 г. (л.31); „Ира-комерсиал“ ЕООД -ИД PS 8000 02A5Y8
с отбелязване за получаване на 07.01.2020
г. (л.45) и ИД PS 8000 029QKY 8с отбелязване за получаване на 14.01.2020 г. (л.30); и
„Абанос“ ООД ИД PS 8000 029QKX 7с отбелязване за получаване на 14.01.2020 г. (л.29)
иИД PS 8000 02A5X1 4с
отбелязване за получаване на 07.01.2020
г. (л.46).
Лицата вписани в кадастралния регистър като
собственици на процесния имот, преди оспореното изменение, са заявили правото
си на собственост въз основа на следните актове: С нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 104, том І, рег. № 868, дело № 90 от 06.03.2001
г. на нотариус М. И. (л.138) във връзка със ЗВСОНИ лицата А.И.Х.
(жалбоподателка) и Г.А.Х.-С. (жалбоподателка) са обявени за собственици по
наследство на общо 1/3 ид.ч., равняващи се на 12/36 ид.ч., при квоти: 7/36
ид.ч. за А.Х. и 5/36 ид.ч. за Г.С., от следните имоти (по т.ІІ) – застроен
терен от 8000 кв.м., представляващ част от имот с пл. № 177 по плана на ПЗ
„Север“ – Бургас, ведно с масивна сграда – административна сграда със ЗП от 162
кв.м.; масивна сграда – склад със ЗП от 158 кв.м.; полумасивна сграда –
работилница със ЗП 282 кв.м. и полумасивна сграда – склад със ЗП от 35 кв.м.
С нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 194, том ІІІ, рег. № 4151, дело № 511 от 20.12.2001 г. на нотариус М.И.
(л.136) във връзка със ЗВСОНИ лицата Г. П. П., А.И.Х., Г.А.Х.-С. и Р. Н.С. са
признати за собственици по наследство и за Г. П. П. и на самостоятелно
основание, при следните квоти: за Г. П. П. – 12/36 ид.ч., А.И.Х. – 7/36 ид.ч., Г.А.Х.-С.
– 5/36 ид.ч. и Р. Н.С. – 12/36 ид.ч.от следните имоти (по т.ІІ) – застроен
терен от 8000 кв.м., представляващ част от имот с пл. № 177 по плана на ПЗ
„Север“ – Бургас, ведно с масивна сграда – административна сграда със ЗП от 162
кв.м.; масивна сграда – склад със ЗП от 158 кв.м.; полумасивна сграда –
работилница със ЗП 282 кв.м. и полумасивна сграда – склад със ЗП от 35 кв.м.
С нотариален акт за дарение № 189, том ІІІ,
рег. № 5674, дело № 541 от 01.11.2007 г. на нотариус М. И. (л.133) А.Х. дарява
на М.А. В., собствените си 25/180 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ПЗ
„Север“ – Бургас, а именно: застроен терен от 8000 кв.м., представляващ част от
имот с пл. № 177 по плана на ПЗ „Север“ – Бургас, ведно с масивна сграда –
административна сграда със ЗП от 162 кв.м.; полумасивна сграда – склад със ЗП
от 158 кв.м.; полумасивна сграда – работилница със ЗП 282 кв.м. и полумасивна
сграда – склад със ЗП от 35 кв.м.
Представено е решение № 164 от 30.04.2010 г.,
постановено по гр.д. № 1599/1998 г. по описа на БРС (л.128). По делото е
заведен иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишено право на
ползване от одържавено недвижимо имущество по реда на законите, посочени в
ЗВСОНИ от Г. П.П.– наследен в хода на съдебното производство от Фондация „А. и
П. Х.“,А.А.Б., С.Г.М. (жалбоподателка) и Д.Х.А.; А.И.Х. (жалбоподателка), М.А.
В. и Г.А.Х.-С. (жалбоподателка) против „Ира-комерсиал“ ЕООД. Претенцията за
заплащане на обезщетение касае правото на ползване на имот, находящ се в ПЗ
„Север“ – Бургас и представляващ 2/3 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
8000 кв.м., съставляващо част от имот с пл. № 177 по плана ПЗ „Север“, заедно
със стари фабрични сгради, построени в същото дворно място с РЗП от 857 кв.м. С
това решение е уважен предявения иск. Същото е частично отменено с решение № ІІІ-93
от 06.06.2011 г., постановено по гр.д. № 1674/2010 г. по описа на БОС (л.124),
като е прието, че ответникът „Ира-комерсиал“ ЕООД дължи обезщетение по
отношение на сградите предмет на иска.
С решение № 1609/28.12.2007 г., постановено по
адм.д. № 1293/2007 г. по описа на АСБ (л.131) е отменена заповед №
736/26.04.2006 г. на кмета на община Бургас, за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ
V-177, VІ-177 и VІІ-177, в кв. 26 по плана на ПЗ „Север“ на гр. Бургас.
С решение № VІ-19 от 26.03.2009 г.,
постановено по в.гр.д. № 936/2008 г. по описа на БОС, е оставено в сила решение
№ 1502/30.10.2008 г., постановено по гр.д. № 761/2007 г. по описа на БРС
(л.172) по подаден иск по чл. 33, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ЗС (решението на БРС
е описано по-горе в изложението). Видно
от решението на БОС, в хода на първоинстанционното производство освен
посочените искове, са били заведени и при условията на евентуалност и искове за
признаване правото на ищците на изкупуване и встъпването им като купувачи на
сградите, построени в собствения им новообразуван УПИ І-177 в кв. 26 по плана
на ПЗ „Север“ и иск за обезсилване на нотариален акт № 152, том ІV, рег. №
7162, дело № 548/2006 г. по описа на нотариус В. Д. в частта на т. 5, т. 6 и т.
10 (конкретни сгдари) , като се приеме, че купувачът „Абанос“ ООД не е собственик на тези сгради. По отношение
на тези искове БОС е приел, че доколкото няма произнасяне в решението на БРС и
ищците не са поискали допълване на решение, то същите не подлежат на
разглеждане и в това производство. С определение № 21/11 от 12.01.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1200/2009 г. по описа на ВКС (описано по-горе) не е
допуснато касационно обжалване на решението на БОС.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради
служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Разпоредбата на чл. 146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава
само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в
срок от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването
(доколкото жалбоподателите са заличени от КК и КР на гр. Бургас като
собственици на недвижим имот с идент. 07079.605.152, което право на собственост
легитимират с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 104, том І, рег.
№ 868, дело № 90 от 06.03.2001 г., нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 194, том ІІІ, рег. № 4151, дело № 511 от 20.12.2001 г. и нотариален акт
за дарение № 189, том ІІІ, рег. № 5674, дело № 541 от 01.11.2007 г.), против
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. По съществото на
жалбата съдът намира следното:
Предмет на настоящето производство е действие
по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено без
издаване на заповед – чл. 53а от ЗКИР. Същото представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като волеизявление на овластен административен орган.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията в
КК и КР се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по
местонахождение на имота. Процесният имот се намира на територията на гр.
Бургас, поради което оспореният акт е издаден от компетентен орган – началника
на СГКК- гр. Бургас.
Административното производство е започнало по
заявление на заинтересовани лица („Ира-комерсиал“ ЕООД и „Абанос“ ООД) с
приложени към него писмени доказателства. По съществото си представените
писмени доказателства – нотариален акт (л.73) за покупко-продажба на недвижим
имот № 152, том ІV, рег. № 7162, дело № 548/2006 г. по описа на нотариус В. Д.,
Акт за държавна собственост № 3253/07.09.1998 г. (л.67), заповед №
РД-09-94/21.03.2005 г. на Областен управител на област Бургас (л.69), решение
от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. № 761/2007 г. по описа на БРС (л.55) и
определение № 21/11 от 12.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1200/2009 г. по
описа на ВКС (л.62), декларират правото на собственост на заявителите върху
поземлен имот с идент. № 07079.605.152 в кв. 26 по плана на ПЗ „Север“- Бургас.
Така представените документи обосновават правния интерес на заявителите да
искат инициираните промени.
Въпреки това, съдът констатира, че в хода на
административното производство е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Видно от изготвената справка за
поземлен имот 07079.605.152 към момента на подаване на заявлението за промяна в
кадастралната карта на гр. Бургас са вписани като собственици на процесния
имот, както четирите жалбоподателки в настоящото производство, така и
конституираните в съдебното производството заинтересовани лица. Този факт
категорично включва посочените лица в категорията на заинтересованите лица по
смисъла на §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКИР. В това си
качество, вписаните в регистъра лица имат възможност да се ползват от
доказателственото действие на данните вписани в кадастъра, каквото е предвидено
в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. Заличаването на тези лица ги лишава от посочената
възможност, респективно засяга техни права и интереси. Ето защо съдът намира,
че участието на всички заинтересовани лица в производството по изменение на
кадастъра е задължително и административният орган, при спазване принципа на
чл. 26 от АПК, има задължение да ги уведоми за провежданото производство. По
този начин се гарантира правото им да изразят становище и да ангажират
доказателства (чл. 34, ал. 3 от АПК) по направеното искане. Следва да се
отбележи, че в ЗКИР липсва норма, която да изключва приложението на общите
разпоредби на АПК, в това число чл. 26 и чл. 34 от АПК.
В случая, заинтересованите лица – лицата
вписани като собственици на имота, към момента на започване на производство, в
това число и жалбоподателките, не са били уведомени за неговото започване по
повод подаденото заявление от „Ира-комерсиал“ ЕООД и „Абанос“ ООД. Същите са уведомени
единствено за вече извършеното изменение в кадастралния регистър, т.е. тяхното
отписване като собственици на процесния имот, с уведомително писмо №
24-33101/04.12.2019 г. Като не е спазил общия принцип регламентиран в чл. 26 от АПК, т.е. не са уведомени всички заинтересовани лица за започване на
административното производство по подадено заявление за изменение на
кадастралния регистър, органът е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички
случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване,
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, а
според ал. 5, когато съдът установи наличието на съществено нарушение на
административно- производствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява
основанията по чл. 146, т. 4 и 5.
Въпреки това за пълнота, съдът намира за
необходимо да посочи и останалите допуснати нарушения при издаването на административния
акт, а именно противоречие с материалния закон.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал.
1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за
обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки и т. 3 явна фактическа грешка. Доколкото
извършеното действие не е обективирано в заповед на началника на СГКК, то
следва извод, че административният орган е осъществил действия по изменение на
КР по чл. 52, чл.53 или чл.53а от ЗКИР. От данните по делото не е ясно какво
точно е основанието приложено от органа – дали изпълнение на влязло в сила
съдебно решение (чл.53а, ал.1, т. 1 от ЗКИР), дали възникване на нови или при
промяна на данните, подлежащи на записване (чл. 53, ал.1, т. 1 от ЗКИР), дали
отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41,
ал. 6 (чл.53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР), или някое от другите основания, посочени в
цитираните норми. Липсата на материалноправно основание за извършване на
процесното действие лишава съдът от възможност да осъществи контрол за
законосъобразност, доколкото не могат да се определят необходимите
предпоставките за осъществяване на процесното изменение, респективно да се
провери дали същите са налице.
На следващо място, съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право
на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в
кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и
документи. Това правило е посочено и в чл. 41, ал. 6 от ЗКИР. Наличието на
документи удостоверяващи едни и същи права, но в полза на различни лица, води
до извод за наличие на спор за материално право. Съобразно чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗКИР основание за заличаване, при дублиране на материални права е предвидено
при отпадане на основанието за извършено записване или респективно при решаване
на спора за материалното право с влязло в сила съдебно решение. Следва извод,
че административният орган няма правомощие да решава спор между лицата относно
правото им на собственост.
Между страните не е спорно, а и се установява
от множеството представени съдебни решения по делото, че жалбоподателите и
заинтересованите страни (с изключение на „Ира-комерсиал“ ЕООД и „Абанос“ ООД)
са наследници на акционерите на „Големите български мелници“ АД. Дружеството е
притежавало земя с площ от 65 561 кв.м. в местността „Герена“ гр. Бургас,
попадаща в индустриалната зона на града. Част от тази земя – 60 000 кв.м.
е била актувана като държавна и национализирана като застроено и незастроено
място, т.е. заедно с изградените в фабрични сгради. Не е спорно между страните,
че процесният имот с идент. 07079.605.152 представлява част от одържавените
имоти на „Големите български мелници“ АД и по отношение на този имот са
възникнали реституционни права с влизането в сила на ЗВСОНИ. Не е спорно също
така, че процесният имот ведно с построените в него сгради, е бил включен в
капитала на „Ира-комерсиал“ ЕООД, по време на одържавяването им.
От данните по делото се установява, че
заличените от регистъра лица Г.А.Х.-С. (жалбоподателка) и А.И.Х.
(жалбоподателка) имат признато право на собственост върху част от процесния
имот 07079.605.152, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот №
194, том ІІІ, рег. № 4151, дело № 511 от 20.12.2001 г. на нотариус М. И.(л.136)
и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 104, том І, рег. № 868, дело
№ 90 от 06.03.2001 г. на нотариус М. И.(л.138). Съгласно втория посочен
нотариален акт за собственици на идеални части от същия имот са признати и Р.
Н.С. (наследена от Е.Б.С.) и Г. П. П.. Последният, съгласно представените по
делото множество съдебни решения и в частност решение по гр.д. № 936/2008 г.
(л.172) е наследен от Фондация „А. и П. Х.“, С.Г.М. (жалбоподателка), А.А.Б.,
Ивайло Здравков Петров, последният от своя страна - наследен от М.И.П.,
съобразно представено по делото удостоверение за наследници. М.А. В. е
придобила право на собственост върху същия недвижим имот съобразно нотариален
акт за дарение № 189, том ІІІ, рег. № 5674, дело № 541 от 01.11.2007 г. на
нотариус М. И.(л.133). Видно от констативните нотариални актове при признаване
правото на собственост на заявителите, нотариусът е приел, че по отношение на
тях има възникнало и реализирано право на реституция по ЗВСОНИ. По делото
липсват данни посочените нотариални актове, въз основа на които жалбоподателите
и част от заинтересованите страни са вписани в КР, да са загубили своето правно
значение, т.е. да са обезсилени с влязло в сила съдебно решение.
От друга страна, както бе посочено по-горе,
със заявлението за изменение на КР „Ира-комерсиал“ ЕООД и „Абанос“ ООД също са
представили документи, въз основа на които да бъдат вписани в регистъра като
собственици на поземления имот (респективно по отношение на „Абанос“ ООД да
бъде изменена припадащата му се площ). Второто дружество се легитимира като
собственик на 17 480 кв.м. от ПИ 07079.605.152 с нотариален акт (л.73) за
покупко-продажба на недвижим имот № 152, том ІV, рег. № 7162, дело № 548/2006
г. по описа на нотариус В. Д.. За удостоверяване правото на собственост на
„Ира-комерсиал“ ЕООД са представени Акт за държавна собственост №
3253/07.09.1998 г. (л.67) и заповед № РД-09-94/21.03.2005 г. на Областен
управител на област Бургас (л.69), с която е отменено отписването на
дружеството като собственик на 8000 кв.м. от процесния имот, ведно със сградите
изградени в него. Макар и така представените АДС и заповедта на областния
управител да имат само декларативно действие, то същите обосновават право на
дружеството да бъде вписано в кадастралния регистър като собственик на недвижим
имот с идент. 07079.605.152. Същите обаче не решават окончателно чия
собственост е процесния имот, доколкото съществуват и други актове за същия
терен, удостоверяващи собственост на други лица.
Независимо, че са представени множество
съдебни решения, в мотивите на които е разгледан въпросът относно реализирането
на реституционните права на жалбоподателите, като е прието, че такива не са
реализирани, поради липсата на всички предпоставки за реституиране на имотите,
предмет на тези съдебни решения обаче не е наличието или не на право на
собственост у жалбоподателите и другите ищци, т.е. съдебните решения не са
постановени по собственически искове по смисъла на ЗС (не представляват иск по
чл. 108 от ЗС). Със съдебното решение, постановено по иск по чл. 33, ал.2 от
Закона за собствеността, не се разрешава спор за материално право. Същото по
същество представлява упражняване правото на изкупуване на даден имот. Правото
на изкупуване е признатата на собственика възможност при определени от закона
предпоставки да придобие дела на друг съсобственик, който последният е продал
на трето лице, срещу определена цена. Съдебното решение по иск с правно
основание чл. 33 от ЗС, респективно и по чл. 66 от ЗС, признава едно
облигационно, а не вещно право. С оглед посочено, съдебно решение, постановено
по иск по чл. 33 и чл. 66 от ЗС не може да послужи като основание за извършване
на изменение на кадастралната карта. Извод за разрешен материалноправен спор
между страните не може да се обоснове и от представеното решение № ІІІ-93 от
06.06.2011 г., постановено по гр.д. № 1674/2010 г. по описа на БОС, тъй като в
това производство предмет е бил иск по чл. 59 от ЗЗД, т.е. отново облигационен
иск за заплащане на обезщетение, но не и иска решаващ спор за собственост.
При тези данни, съдът намира, че е налице
колизия между собственическите титули на жалбоподателите и част от
заинтересованите лица и дружеството „Ира-комерсиал“ ЕООД относно правото на
собственост върху 8000 кв.м. от процесния имот, ведно със сградите изградени в
него. По делото не са представени доказателства, че съществуващият между
посочените лица спор за собственост е решен със силата на присъдено нещо чрез
предявен собственически иск от някоя от страните. При тези обстоятелства
административният орган не е имал правомощие да извърши заличаване на лицата,
които са били вписани в кадастралния регистър като собственици на процесния
имот, към момента на подаване на заявлението за изменение на регистъра, а
именно Г.А.Х.-С. (жалбоподателка), А.И.Х. (жалбоподателка), Р. Н.С. (наследена
от Е.Б.С.), Фондация „А. и П. Х.“, С.Г.М. (жалбоподателка), А.А.Б., И. З. П. (наследен
от М.И.П.) и М.А. Вълчева. Ето защо, оспореното действие на административния
орган по заличаване на посочените лица се явява незаконосъобразно и поради
неспазване на материалния закон.
Действително, предвид представените от
„Ира-комерсиал“ ЕООД и „Абанос“ ООД доказателства, органът е имал основание за
вписване на първото дружество като собственик на част от процесния имот, както
и да коригира вписаната в регистъра площ собственост на „Абанос“ ООД (доколкото
дружеството е вписано в регистъра на основание нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 152, том ІV, рег. № 7162, дело № 548/2006
г. по описа на нотариус В. Д., съгласно който действително закупената площ от
имота е 17 480 кв.м. (представляващ имот УПИ ІІ-177), а не вписаната –
19 615 кв.м.). Доколкото обаче, в хода на административното производство е
допуснато съществено нарушение на административните правила, изразяващо се в
неспазване принципа на чл. 26 от АПК, то оспореното действие по изменение на
кадастралния регистър и кадастрална карта следва да бъде отменено и в тази
част, респективно преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне,
съобразно нормата на чл. 168, ал. 5 от АПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата
се явява основателна, а оспореният административен акт е издаден при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
обосновава неговата отмяна и връщане на административния орган за ново
произнасяне на основание чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК. Като допълнение към
горното, съдът констатира, че административният акт подлежи на отмяна и на
основание неспазване на материалния закон при неговото издаване.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК и съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършени разноски, на жалбоподателката А.И.Х. следва да се
присъдят съдебни разноски, както следва: 400 лева адвокатско възнаграждение и
10 лева заплатена държавна такса, както и на жалбоподателките М.А.Х., Г.А.Х.-С.
и С.Г.М. – по 10 лева за всяка една жалбоподателка по отделно, представляващи
заплатени държавни такси.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.Х. с ЕГН **********, М.А.Х. с ЕГН **********,
Г.А.Х.-С. с ЕГН **********, всички с адрес: ***, представлявани от А.И.Х., и С.Г.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, действията на СГКК- Бургас по изменение на КК и
КР на гр. Бургас, обективирани в уведомление 24-33101/04.12.2019 г. относно
поземлен имот с идентификатор 07079.605.152, находящ се в гр. Бургас, ПЗ
„Север“.
ИЗПРАЩА преписката на началника на СГКК – Бургас за ново
произнасяне при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА СГКК – Бургас да заплати на А.И.Х. с ЕГН **********
разноски в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева.
ОСЪЖДА СГКК – Бургас да заплати на М.А.Х. с ЕГН **********разноски
в размер на 10,00 (десет) лева.
ОСЪЖДА СГКК – Бургас да заплати на Г.А.Х.-С. с ЕГН **********
разноски в размер на 10,00 (десет) лева.
ОСЪЖДА СГКК – Бургас да заплати на С.Г.М. с ЕГН ********** разноски
в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: